Р
Е Ш Е
Н И Е
№555
гр. Хасково, 09.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на двадесет и пети август две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Гергана Мазгалова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 504/2020г. по описа на Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО).
Образувано е по жалба на Р.С.М. *** срещу
Решение № Ц1012-26-118-1/27.05.2020г. на Директора на Териториално поделение –
Хасково към Националния осигурителен институт.
С жалбата се оспорва размера на
отпуснатото на жалбоподателката обезщетение за безработица, считано от
01.04.2020г. до 31.07.2020г. в размер на 9 лева дневно, както и извода, че от
началната дата на отпускане на предходното парично обезщетение за безработица
не са минали три години. В тази връзка жалбоподателката твърди, че началната
дата на предходното обезщетение за безработица е 01.04.2017г., като същото било
за срок от една година и изтекло на 31.03.2018г. Договорът с последния ѝ
работодател – „ОП – Екопрогрес“ гр.Хасково бил прекратен, считано от
01.04.2020г., като според жалбоподателката до този момент от предходното
отпускане на обезщетение изтекли точно три календарни години. Според закона,
срокът се изчислявал по години, месеци, седмици и дни. Срокът, който се брои на
години, както в случая, изтичал в съответния ден на последната година. В случая
съответният ден на последната година бил 31.03.2020г., като това бил и
последният ден, в който жалбоподателката била в трудово правоотношение с
последния ѝ работодател. В този смисъл показателен бил и срокът на
отпускане на настоящото ѝ обезщетение от четири месеца, който започвал да
тече от 01.04.2020г. до 31.07.2020г., а не до 01.08.2020г. С оглед на така
изложеното, жалбоподателката твърди, че решението на Директора на ТП на НОИ –
Хасково е незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Моли отпуснатото ѝ
обезщетение да бъде коригирано на 12 месеца и да бъде преизчислен неговият
размер.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ –
Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание - юрк.З., оспорва
изцяло жалбата. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде потвърден
атакуваният административен акт и бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на
страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по
чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
С Разпореждане №
261-00-1231-1/11.04.2017г. на ръководител за осигуряването за безработица на Р.С.М.
е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 01.04.2017г. до
31.03.2018г. в размер на 30.90 лева дневно.
С Разпореждане № 261-00-1231-2/05.04.2018г.
на ръководител за осигуряването за безработица е прекратено изплащането на
отпуснатото с горецитираното разпореждане парично обезщетение за безработица на
Р.С.М., считано от 30.03.2018г. поради започване на трудова дейност – по данни
от информационната система на НОИ.
Със Заповед № 29/31.03.2020г. на
управителя на ОП „Екопрогрес“ гр.Хасково е прекратено трудовото правоотношение
на Р.С.М. с предприятието на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от
01.04.2020г.
В тази връзка жалбоподателката е
подала до Националния осигурителен институт ново заявление за отпускане на
парично обезщетение за безработица, като в заявлението е декларирала, че
правоотношението ѝ с ОП „Екопрогрес“ гр.Хасково е прекратено, считано от 01.04.2020г.
на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда.
Във връзка с така депозираното заявление с Разпореждане
№ 261-00-2839-1/23.04.2020г. на ръководител за осигуряването за безработица на
основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 4 от КСО
на Р.С.М. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от
01.04.2020г. до 31.07.2020г. в размер на 9.00 лева дневно. Това разпореждане е
обжалвано от адресата му на 30.04.2020г.
С Решение № Ц1012-26-118-1/27.05.2020г.
на Директора на ТП на НОИ – Хасково, е отхвърлена подадената от Р.С.М. жалба
вх.№ Ц1012-26-118/30.04.2020г. против Разпореждане № 261-00-2839-1/23.04.2020г.,
с което на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 4 от КСО
е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 01.04.2020г. до
31.07.2020г. в размер на 9.00 лева дневно. В мотивите на решението са цитирани
разпоредбите на чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 4 от КСО, като е прието, че заявлението
за отпускане на обезщетение за безработица е подадено в тригодишен срок от
последното подадено заявление за упражняване на това право. Решението е връчено
на жалбоподателката на 02.06.2020г. Срещу така постановеното решение е
депозирана жалба на 16.06.2020г.
Така установената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата се явява неоснователна
поради следните съображения:
Оспореното решение е
издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 от КСО, в
предписаната от закона писмена форма съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването на решението са спазени административно-производствените правила, като процесното
разпореждане - Разпореждане № 261-00-2839-1/23.04.2020г. на ръководител за
осигуряването за безработица, е обжалвано
по административен ред и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал.
1, т. 2, б. "б" от КСО
е постановено и оспореното решение.
При издаването на
решението не се констатират противоречия с
материално-правните разпоредби и
същото е съобразено с целта на закона.
Съгласно чл. 54а от КСО, право на парично
обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18
месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като
безработни в Агенцията по заетостта; 2.
не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република
България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за
осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална
пенсия по чл. 168; 3. не
упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по
този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата
по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Между страните не е
спорно, че оспорващата има право на парично обезщетение за безработица по чл.
54а, ал. 1 от КСО. Спорът
касае размера на отпуснатото парично обезщетение и периода, за който то е
отпуснато.
Съгласно чл. 54б, ал.
4 от КСО безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а
преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на
обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за
срок от 4 месеца. В случая
оспорващата е получавала парично обезщетение
за безработица от 01.04.2017г. до 30.03.2018г.
При тези данни съдът намира, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 54б,
ал. 4 от КСО и отпуснатото парично обезщетение за безработица е правилно
определено в минималния дневен размер от 9.00
лева, определян ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено
осигуряване.
По отношение на наведените в жалбата доводи следва да бъде отбелязано
следното: В чл. 10, ал. 2 от Наредбата за определяне и изплащане на паричните
обезщетения за безработица е посочено, че тригодишният период се определя от
датата на отпускане на предходното парично обезщетение за безработица. Цитираният
тригодишен срок следва да бъде определен по правилата на ГПК, в изпълнение
разпоредбите на чл. 144 от АПК. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ГПК, срокът се
изчислява по години, месеци, седмици и дни. В конкретния случай и при
приложение разпоредбата на чл. 54б, ал. 4 от КСО, срокът се изчислява по
години. Според чл. 60, ал. 2 от ГПК срокът, който се брои на години, изтича в
съответния ден на последната година, а ако месецът в последната година няма
съответно число, срокът изтича в последния му ден. Ето защо и доколкото началото
на тригодишния срок по чл. 54б, ал. 4 от КСО започва да тече от датата на
отпускане на предходното парично обезщетение за безработица, която в случая е
01.04.2017г., и при приложение правилата на чл. 60, ал. 1 от ГПК, следва да се
приеме, че тригодишният срок изтича в съответния ден на последната година – а
този ден е 01.04.2020г. Именно този ден е последният ден на тригодишния срок,
като на 02.04.2020г. съдът приема, че срокът вече е изтекъл. От изложеното е
видно, че е изпълнена хипотезата на нормата на чл. 54б, ал. 4 от КСО, а именно
че е налице упражнено право на парично обезщетение за безработица за минал
период, от една страна, и, от друга, към датата на повторното придобиване на право
на парично обезщетение по чл. 54а – 01.04.2020г., не са изтекли три години от
предходното упражняване на правото. Тоест правото е възникнало преди изтичането
на три години от предходно упражненото право на обезщетение за безработица,
съответно приложима е нормата на чл. 54б, ал. 4 от КСО, съгласно която
безработните лица получават минималния размер на обезщетението за срок от 4
месеца.
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че обстоятелството,
че получаването на предходното обезщетение е било преустановено на основание
чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО (започване на трудова дейност) преди изтичане на
периода, за който е отпуснато, е без правно значение за извода, че правото на
парично обезщетение е било упражнено.
Що касае възражението, че в случая показателен бил срокът на отпускане
на настоящото обезщетение на жалбоподателката от четири месеца, който започвал
да тече от 01.04.2020г. и изтичал на 31.07.2020г., а не на 01.08.2020г., следва
да бъде отбелязано, че по отношение на броенето по месеци е приложима нормата
на чл. 60, ал. 3 от ГПК. Тоест
жалбоподателката получава процесното обезщетение през месеците април, май, юни
и юли 2020г. Следователно датата 31.07.2017г. е именно последният ден от
последния месец, съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 3 от ГПК.
В този смисъл съдът приема, че Директорът на ТП на НОИ – гр.Хасково е
постановил решението си в съответствие с материалния закон и с неговата цел,
поради което оспорването е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на ответника за
присъждане на разноски по делото. Жалбоподателката следва да бъде осъдена да
заплати на ТП на НОИ - Хасково сумата от 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.С.М. с ЕГН
: ********** ***, против Решение № Ц1012-26-118-1/27.05.2020г. на Директора на
Териториално поделение – Хасково към Националния осигурителен институт.
ОСЪЖДА Р.С.М. с ЕГН
: ********** ***, да заплати на Териториално
поделение на НОИ -
Хасково сумата от 100 (сто) лева - разноски по делото.
Решението не подлежи
на обжалване, съгласно чл. 119 вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“
от КСО.
СЪДИЯ: