РЕШЕНИЕ
№ 260369 08.10.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На петнадесети септември две
хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Д.,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 7675 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление, гр.София, ж.к.“Люлин 10“,
бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4,
представлявано от Д.Б.Б., против В.П.М.
с ЕГН ********** с настоящ адрес ***. Предявен е иск за установяване
съществуването на следните парични задължения по заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2755/ 2019г., дължими по договор за заем,
сключен с „Провидент Файненшъл България” ООД на 27.02.2017г.: 1 101,91 лв. – главница; 204,37 лв. - възнаградителна лихва за периода 29.03.2017г. - 25.04.2018г.;
53,66 лв. - такса „оценка на досие“;
292,38 лв. - такса за услуга „кредит у дома - за предоставяне на кредита в
брой по местоживеене на кредитополучателя“ за периода 05.04.2017г. - 25.04.2018г.;
682,21 лв. - такса за услуга „кредит
у дома - за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя“ за периода 05.04.2017г. - 25.04.2018г.; 164 лв. - обезщетение за забава за периода 30.03.2017г. -
31.03.2019г.; ведно със законната
лихва върху главницата от подаването на заявлението на 02.04.2019г. до
окончателното ѝ изплащане; Претендира
и присъждане на направените разноски.
Ищецът твърди, че ответникът
не е изпълнил изцяло задълженията си до крайния падеж по договора - 25.04.2018г.
С договор за цесия от 01.07.2017г. кредиторът „Провидент Файненшъл България” /“Файненшъл България”/ ООД прехвърлил правата си на „Изи Асет Мениджмънт“
АД, който ги прехвърлил на заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с
Приложение № 1/ 01.06.2018г. към рамков договор за цесия от 16.11.2010г. с
допълнително споразумение от 01.11.2017г. Цесията била съобщена на ответника.
Ищецът се позовава и на уведомяване за извършената цесия с връчването на препис
от исковата молба и приложенията.
На ответника са
редовно връчени преписи от исковата молба и
приложенията на основание чл.47, ал.5 от ГПК. Назначеният особен
представител на ответника в преклузивния срок по чл.131 ал.1 ГПК представя
писмен отговор, с който оспорва иска. Прави следните възражения : Кредиторът не
е упражнил правата си по чл.13 от договора да обяви за изискуеми неплатените
договорни задължения, като не е търсен за връчване на съобщения на посочения в
договора адрес; Липсват доказателства на длъжника да е била предоставена цялата
посочена в договора за кредит сума; Налице е забава на кредитора по договора,
тъй като паричните задължения са договорени като търсими; Липсват данни за
размера на извършените по договора плащания; От представените доказателства не
се установява надлежното придобиване на процесните вземания от ищеца; цесията
не е произвела действие за длъжника, тъй като той не е надлежно уведомен за
нея, а особеният представител не е легитимиран да получава материалноправни
изявления. Прави и възражения за нищожност на договора поради нарушение на
добрите нрави и противоречие на закона : - чл.11, ал.1, т.11 и 12 от ЗПК – не е
ясно как са формирани седмичните вноски по погасителния план и липсват общи
условия; - чл.19 ал.1 вр. чл.10 ал.1 от ЗПК – не е посочен начина на формиране
на ГПР; - чл.10 ал.1 от ЗПК – документите не са изготвени съобразно законовото
изискване за минимален размер на шрифта.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Исковете са с правно основание чл.422
вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1, чл.86 ал.1 и чл.240 и сл. от ЗЗД.
По ч.гр.д. № 2755/ 2019г. по
описа на БРС против длъжника В.П.М. е постановена заповед за изпълнение на
задължение по чл.410 от ГПК № 1630/ 15.04.2019г. за плащане на процесните
парични вземания на заявителя – кредитор „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
С разпореждане от 30.07.2019г. съдът е приел, че заповедта за изпълнение е
редовно е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и на основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на заявителя да предяви иск относно вземането
си. Изпратеното до заявителя съобщение за това разпореждане не е върнато в
съда, поради което съдът приема, че настоящият иск е предявен в срока по чл.415
ал.4 от ГПК.
На 23.03.2017г.
между заемодателя ”Провидент Файненшъл България” ООД и ответника В.П.М. е
сключен договор за потребителски кредит № *********, съгласно който
заемодателят предоставил на заемателя сумата от 1 150 лв. Договорена е
фиксирана лихва от 226,84 лв., представляваща 31,82 % годишен лихвен процент,
такса за оценка на досие – 57,50 лв. В договора е посочен годишен процент на
разходите 48 %, включващ посочената такса за оценка и фиксираната лихва. Извън
този процент е предвидена и такса за услугата „Кредит у дома“ в размер на 1 044,19
лв. Така общият размер на дължимите плащания по договора е в 2 478,53 лв.
В изготвения и предоставен на потребителя стандартен европейски формуляр
последната такса не е описана, но отново е посочена обща сума за плащане
1 077,63 лв., която съгласно формуляра включва главницата по кредита,
лихвата и общите разходи по кредита. Заемателят се задължил да върне така
посочената обща сума по кредита от 2 478,53 лв. на 60 седмични погасителни
вноски /59 вноски по 41,31 лв. и последната 41,24 лв., платими всеки
понеделник, начиная от 08.03.2017г.
Вещото лице по
извършената съдебна-техническа експертиза установява, че първата страница на
процесния договор за потребителски кредит е изготвена на шрифт „Times new roman“ с размер 10, а двтора и трета
страници на договора със същия шрифт размер 9. Шрифтът на формуляра за
кандидатстване за кредита и на стандартния европейски формуляр също е „Times new roman“, но размерът е 11.
С договор за цесия
от 01.07.2017г. кредитодателят е прехвърлил всички свои настоящи и бъдещи
вземания по процесния договор на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. На 01.11.2017г.
между цесионера „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ АД /сега ЕАД/ е сключено допълнително споразумение към рамков договор
от 16.11.2010г. за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, като видно от
представеното приложение № 1/ 01.06.2018г. вземанията по процесния договор за
кредит с ответницата Р.М. са включени в предмета на цесията с посочена обща
стойност към този момент 2 400,87 лв. Съгласно рамковия договор предмет на
прехвърляне са ликвидните и изискуеми вземания по договора за заем, а момент на
прехвърлянето на всяко вземане е моментът на потвърждаване приемането на
съответното приложение № 1 за индивидуализиране на вземанията – в случая от
01.06.2018г. На същата дата е изготвено и писмено потвърждение от цедента „Изи
Асет Мениджмънт“ за станалото прехвърляне, съгласно изискването на чл.99 ал.3
от ГПК. Уведомления за цесиите са редовно връчени на ответника съобразно
изявлението на ищеца в исковата молба едва с връчването на преписи от исковата
молба и приложенията на особения му представител на 31.01.2020г. Трайно
съдебната практика приема, че особеният представител на ответника в гражданския
процес действа надлежно от негово име с правомощия да прави и получава както
процесуалноправни, така и материалноправни изявления, каквото е уведомлението
за цесията.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът – заемател е
направил погасителни плащания по договора на обща стойност 144 лв., като след
08.05.2017г. е преустановил плащанията.
При така събраните
по делото доказателства съдът приема за установено по делото следното :
Съгласно чл.240 от ЗЗД договорът за заем е реален договор, правоотношението по който възниква от
предоставянето на заемната сума от заемодателя на заемателя. Предвид
извършените от ответника погасителни плащания съдът приема за установено
сключването на 27.02.2017г. на процесния реален договор за заем между ответника
и ”Провидент Файненшъл България” АД за сумата от 1 150 лв., която ответникът се
е задължил да върне на 60 седмични погасителни вноски ведно с договорна лихва
от 226,84 лв. Получаването на заемната сума е удостоверено с подписа на
заемателя, поради което съдът го приема за доказано.
В установеното
облигационно кредитно правоотношение ответникът има качеството потребител по
смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/
и чл.9 ал.3 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
Носещият
доказателствената тежест ищец не проведе пълно доказване на спазването на
установеното от закона изискване за изписване на договора с размер шрифт не
по-малък от 12 съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК. Приетото по делото заключение на
вещото лице установява, че приложените към исковата молба договор за кредит,
формуляр за кандидатскване за кредита и стандартен европейски формуляр са
изготвени на шрифт “Times New
Roman”, но с
различни размери – съответно 9, 10 и 11. Действително експертизата е
извършена не по оригиналите на тези документи, а по представените от самия ищец
преписи, които са надлежно заверени от страната съгласно изискването на чл.183
от ГПК „вярно с оригинала“. Тази заверка удостоверява идентичност на всички
елементи на документите, включително и размера на шрифта. Поради това съдът
намира, че не е спазено изискването на договорът и всички негови елементи да са
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.
Изложеното е основание за недействителност на договора по чл.22 от ЗПК.
С нормата на
чл.10а ал.2 от ЗПК е въведена забрана кредиторът да изисква заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Поради
това таксата от 25 лв. за оценка на досие – дейност по управление на кредита е
договорена в противоречие със закона и на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД
тази клауза е нишожна.
Процесният договор
не съдържа надлежен погасителен план съобразно изискванията на чл.11, ал.1,
т.11 от ЗПК. Това съгласно чл.22 от ЗПК е основание за недействителност на
договора за кредит.
Нищожна е и
клаузата за такса за услуга „Кредит у дома“. Същата не е взета предвид при
определяне на годишния процент на разходите, въпреки че съгласно вписванията в
преддоговорната информация /стандартния европейски формуляр/ размерът е включен
в общия размер на дълга. Дори и да се приеме, че кредиторът има право да
начисли такава такса за допълнителна услуга на основание чл.10а ал.1 от ЗПК, в
настоящото производство остана недоказано действителното предоставяне на
описаната услуга „Кредит у дома“. Съдът приема, че размерът на тази такса,
съизмерим с размера на заемната сума, противоречи на добрите нрави, поради
което клаузата е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Подобна
такса допълнително значително оскъпява кредита, като по този начин се заобикаля
нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, забраняваща ГПР да бъде по-голям от петкратния
размер на законната лихва.
Поради
установените основания за недействителност на договора на основание чл.23 от ЗПК ответникът дължи връщане само на чистата стойност по кредита – заемната
сума от 1 150 лв., без допълнителни възнаграждения, такси и лихви. От този
размер на задължението ответникът е заплатил сумата от 144 лв., поради което е
в неизпълнение за остатъка от 1 006 лв., за който не се установи да е погасен.
С представените
договори за цесия това неизпълнено договорно задължение е прехвърлено на ищеца
– цесионер, който е материалноправно легитимиран да получи изпълнението му. По
изложените съображения съдът приема за основателен иска за главницата за сумата
от 1 006 лв., в който ще бъде уважен. За разликата над тази сума до
претендирания размер от 1 101,91 лв. искът е неоснователен, наред с
исковете за заплащане на договорна лихва и такси, които следва да бъдат
отхвърлени.
Тъй като ищецът се
легитимира като кредитор на ответника не по силата на договора за заем, а по
силата на договора за цесия, с който са му прехвърлени изискуеми и ликвидни
неизпълнени парични задължения, на основание чл.84 ал.2 от ЗЗД съдът приема, че
по отношение на ищеца забавата на ответника настъпва от деня на поканата. Тъй
като цесиите са редовно съобщени на ответника едва в хода на настоящото
производство, на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД и чл.86 ал.1 вр. чл.84 ал.2 от ЗЗД
правото на ищеца да получи обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху получените по цесията парични вземания е от датата на уведомлението – 31.01.2020г.
За предявения минал период искът за обезщетение за забава е неоснователен,
както и искането за законна лихва върху главницата от подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до уведомяването – 02.04.2019г. -
30.01.2020г.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и съдебните разноски, направени в
заповедното и в настоящото съдебно производство, съразмерно с уважената част от
исковете. Разноските на ищеца са в размер на общо 1 235 лв., включващи : 49,97
лв. – държавна такса в заповедното производство, 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство, 250,03 лв. – държавна такса за
исковото производство, 380 лв. – възнаграждения на вещи лица, 405 лв. –
възнаграждение на особен представител и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение
за настоящото производство, определено съобразно чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с
чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. За тези разноски,
съразмерно с уважените искове ответника му дължи сумата от 497,26 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че В.П.М. с ЕГН **********
с настоящ адрес ***, дължи на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление, гр.София, ж.к.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, следните парични задължения по заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2755/ 2019г. : 1 006 лв. – главница по договор за
паричен заем № *********/ 27.02.2017г., сключен с „Провидент Файненшъл
България” ООД, ведно със законната
лихва върху тази суми от съобщаването на цесията на 31.01.2020г. до окончателното
ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване съществуването на следните парични
задължения по заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2755/ 2019г. :
1. за главница по договора за заем № *********/ 27.02.2017г. – за разликата над
уважения размер от 1 006 лв. до предявения размер от 1 101,91 лв.; 2.
204,37 лв. -
възнаградителна лихва за периода 29.03.2017г. - 25.04.2018г.; 3. 53,66 лв. -
такса „оценка на досие“; 4. 292,38 лв. -
такса за услуга „кредит у дома - за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя“ за периода 05.04.2017г. - 25.04.2018г.; 5. 682,21
лв. - такса за услуга „кредит у дома
- за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя“ за
периода 05.04.2017г. - 25.04.2018г.; 6. 164 лв. - обезщетение за забава за периода 30.03.2017г. - 31.03.2019г.; 7.
за законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на 02.04.2019г.
до 30.01.2020г.
ОСЪЖДА В.П.М. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес ***, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление, гр.София, ж.к.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, сумата от 497,26 лв. за направените съдебни разноски в заповедното и
настоящото производство, съразмерно с уважените искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД