№ 14
гр. Монтана, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Таня Живкова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Таня Живкова Търговско дело №
20211600900078 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на НАП - С. против „Г. „
ЕООД/в несъстоятелност-гр.Б., ЕИК * и синдика на дружеството СТ.М. , с която е
предявен иск с правно основание чл. 694 ТЗ за сумата 6 579,82 лв.
Ищецът НАП -С. чрез своя процесуален представител твърди, че с решение на
САС от 26.10.2017 г. е открито производство по несъстоятелност на „Г. „ ЕООД. В ТР под
№ 20210331111509 е обявен списък на неприетите вземания ,като в същия са вписани
публични общински вземания в размер на 5843,55лв. главница и 736,27 лв.
лихва,начислена до 04.01.21 г.,предявени от НАП с молба от 22.02.21 г. В срока по чл.690 ТЗ
агенцията е депозирала възражение ,като с определение от 27.04.21г. ,постановено по
т.дело № 142/2016г. МОС не е уважил същото .Предвид гореизложеното и на основание
чл.694 ТЗ молят съда да постанови решение, с което да установи съществуването и
дължимостта на публично вземане в посочения по-горе размер. Претендират се и
направените по делото разноски, както и присъждане на възнаграждение по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК.
Постъпило е становище от синдика на дружеството,в което се заявява
неоснователност на исковата претенция.Ответникът застъпва становище,че в случая НАП не
е издал необходимите актове,които са задължителни в настояьщата хипотезаи предвид това
неиздаване данъчните задължения не са конкретизирани.Направено е възражение за
погасяване на задълженията по давност.
Доказателствата по делото са писмени ,като за изясняване на същото от
фактическа страна е назначена и извършена съдебно- счетоводна експертиза.
Съдът , след преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и логическо
единство, във връзка с твърденията на страните, и въз основа на закона , приема следното:
Съдът намира искът за допустим ,същият е подаден в законоустановения срок
/чл.694,ал.6 ТЗ / от легитимирано лице .
Разгледан по същество, искът е основателен по следните съображения:
От доказателствата по делото- приложените декларации и извършената експертиза
,се установява,че дружеството има задължения,възникнали поради неизпълнение на
дружеството в несъстоятелност да заплати дължимите данъци и такси за недвижими имоти
и МПС. Вещото лице е съобразило представените декларации,като по всяка една е
определило и данъчното задължение.При определяне на дължимата сума същото се е
съобразило и с направеното възражение от страна на синдика и разпоредбата на чл.171,ал.1
1
ДОПК. Видно от неговото заключение, което съдът възприема изцяло като дадено
обективно и безпристрастно, задължението на дружеството е в размер на 7 713,94лв.,а
дължимата лихва е в размер на 1245,44 лв.,но с оглед заявената претенция на ищеца и
липсата на увеличение на същата ,дружеството дължи сумата по исковата молба.
В отговора на исковата молба е направено възражение,че задълженията на
дружеството е следвало да бъдат установени със съответен акт.
Това възражение е неоснователно,като съображенията за това са следните:
Основна характеристика на данъците е тяхната законоустановеност по основание,
размер и субекти. Законът урежда, както фактическите състави, които са правопораждащи
данъчните задължения, така и сочи кои са компетентните органи с правомощия за
установяване на конкретен размер на данъка за конкретно данъчно задължение. ЗМДТ
установява данъците и таксите, които постъпват в общинските бюджети. Посочените
законови разпоредби относно обекта на облагане и субекта на задължението правопораждат
правото на общината да получи безвъзмездно плащане на данъчни задължения и/или
задължения за местни такси, респективно пораждат насрещното задължение за плащането
им, без да е необходимо издаването от данъчните органи на нарочен административен акт за
тяхното установяване.
Разпоредбата на чл.107 ал.3 от ДОПК урежда хипотезите, в които се издава акт за
установяване на задължението - по искане на задълженото лице или служебно при
установено несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица
и организации, или при неподаване на декларация, или при неплащане в срок на
задълженията и ако не е извършена ревизия. Това са случаите, при които има възможност -
но не е и задължение - приходната общинска администрация да издаде акт за установяване
на задължения по декларация. Противното би означавало да се приеме, че във всеки случай
на подаване на декларация по ЗМДТ се следва издаване на акт за установяване на данъчно
задължение. След като срокът за плащане на данъка върху моторни превозни средства и
недвижими имоти е определен законово и не е поставен в зависимост от някакво действие
на орган по приходите, а обратното - дължи се по силата на закона, следва да се приеме, че с
неизпълнение на задължението в срок длъжникът изпада в забава.Ето защо съдът намира,че
липсата на изричен акт не дава основание за неприемането му в производството по
несъстоятелност на длъжника.
Предвид гореизложените съображения съдът намира предявеният установителен иск за
основателен, поради което и следва да се признае по отношение на длъжника ,синдика и
кредиторите на дружеството съществуването на вземане в полза на ищеца в размер на
6 579,82 лв. /5843,55лв. главница и 736,27 лв. лихва,начислена до 04.01.21 / и включено в
списъка на неприети вземания ,одобрен от съда по несъстоятелността.
При този изход на делото ответното дружество следва да заплати по сметка на
Окръжен съд Монтана сумата 66 лв. ДТ .
Тъй като ищецът е представляван по делото от юрисконсулт, съобразно разпоредбата
на чл.78,ал.8 ГПК на същия следва да бъде определено възнаграждение в размер на 200
лв.Ответното дружество следва да заплати и направените в производството разноски в
размер на 400 лв. хонорар за вещо лице .
Въз основа на положителното установяване на вземането в пълния му размер, следва
да бъде допълнен списъка на приетите вземания, одобряван от съда съгласно чл.695 ТЗ.
По изложените съображения и на основание чл.422 ГПК, вр.с чл.124 ГПК съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.694, ал.1 от ТЗ съществуването на
предявеното от НАП-С. в производство по несъстоятелност на „Г. „ ЕООД/в
несъстоятелност/ -гр.Б., ЕИК * , включено в списъка на неприети вземания, одобрен от
съда по несъстоятелността по т.дело № 141/2016г. публично държавно вземане в размер на
6 579,82 лв. /5843,55лв. главница и 736,27 лв. лихва,начислена до 04.01.21 г.,ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.05.21 г. до окончателното изплащане .
ОСЪЖДА „Г. „ ЕООД/в несъстоятелност/ -гр.Б., ЕИК * да заплати по сметка на
ВСС сумата 66 лв. ДТ.
ОСЪЖДА „Г. „ ЕООД/в несъстоятелност/ -гр.Б., ЕИК * да заплати на НАП С.
сумата 400 лв. разноски по водене на делото и 200 лв. юрисконсулско възнаграждение .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
3