Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в открито заседание на втори декември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
Членове: ДИМИТРИНКА КУПРИНДИЙСКА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Мария Станчева и с участието
на прокурора Диана Неева, като
разгледа докладваното от съдия Купринджийска КАНД № 344 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, изр. 2
от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Сектор „Пътна
полиция“ при Областна дирекция на МВР – Русе против Решение № 650 от 14.08.2020
г., постановено по АНД № 652/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено
Наказателно постановление № 20-1085-000730 от 19.03.2020 г., издадено от Началника
на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, с което на ответника по касация
В.Г.Б. *** за нарушение на чл.104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1,
пр. 3 от същия закон са наложени кумулативно административни наказания „глоба“
в размер на 3 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца. Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция
съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на
доказателствата, довели до формиране на необосновани фактически изводи и
неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяната на въззивното
решение и решаване на делото по същество чрез потвърждаване на наказателното
постановление. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – В.Г.Б., чрез процесуалния
си представител, изразява становище за нейната неоснователност. Подддържа, че
решението на районния съд е правилно и моли то да бъде оставено в сила.
Претендира присъждането на направените разноски за адвокатско възнаграждение в
касационното производство, като представя списък на разноските с приложени
писмени доказателства за реалното заплащане на договореното адвокатско
възнаграждение (л. л. 18 и 19 от делото).
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението на РС -
Русе.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в
сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя изложените
от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които
тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, вр. чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН. Събраните
доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107,
ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до
обосновани фактически изводи.
Изцяло се споделя заключението на
въззивната инстанция, според което ответникът по касационната жалба не е
нарушил разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Обосновано районният съд е
приел, че
въз основа на събрания по делото доказателствен материал действително се
установява, че след като продължил движението си след пешеходната пътека, по
бул. „Липник“, автомобилът, управляван от ответника по касация В.Г.Б., първоначално заема
лявата лента, след което веднага навлиза частично в дясната и отново се завръща
в лявата, след което при подадените светлинен и звуков сигнал от полицейския автомобил,
се отклонява вдясно и спира до тротоара. Правилни са изводите на първата
съдебна инстанция, че така наблюдаваното движение на автомобила, предвид
незначителното му отклонение вляво и вдясно и видимо невисоката скорост на
движение, не би могло да обоснове наличието на поднасяне на задната част на
автомобила и приплъзване на гумите му, още повече това да е резултат от
целенасочени, демонстративни действия от страна на водача.
За пълнота следва да се посочи, че не всяко
поднасяне на автомобила съставлява нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, а само
това, което е умишлено извършено. Разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП
предвижда, че на водача на моторно превозно средство е забранено да използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Така формулираното
изискване ползването на пътищата по неразрешен начин да бъде винаги
целенасочено, т.е. да е желано от дееца, означава, че от субективна страна е
необходимо нарушението по посочения текст да бъде извършено при пряк умисъл
като форма на вината – чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН.
Дори и да се приеме, че поднасяне на автомобила все
пак е имало, за което данни се съдържат единствено в показанията на
полицейските служители, то доказателства за наличието на умисъл при
извършването на нарушението в случая липсват. С оглед неговото естество, такива
доказателства за умишленото му извършване принципно могат да бъдат извлечени
от самия начин на неговото осъществяване
(напр. многократни и последователни маневри, подобни на описаните в НП), при
което би била изключена възможността поднасянето да се дължи на други фактори -
несъобразена скорост, техническа неизправност, неопитност на водача и т.н., и
би се формирал извод, че то се дължи именно на предприемането, и то в
необходимата последователност, на целенасочени действия с кормилната и спирачната уредби на
автомобила, нужни за извеждането му от контрол, загубата на сцепление на
задните колела и тяхното странично приплъзване с последващо възстановяване
контрола. Както беше посочено, по делото не са събрани доказателства за такива
действия, които да сочат на умишленото извършване на нарушението.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила при оценката на
доказателствата и е приложил правилно материалния закон като е постановил едно
правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4
от АПК, § 1, т. 6 от ДР на АПК и чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на ответника по
касация следва да бъде присъдена сумата от 550 лева – разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в касационното производство. Следва да се отбележи,
че възражението на касатора за неговата прекомерност е неоснователно. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие, адвокатското възнаграждение
е уговорено и заплатено в размер от 550 лева, който е малко над минималния,
съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Последният, изчислен
върху размера на наложената глоба, възлиза на 440 лева. Разноските за
адвокатско възнаграждение следва да бъдат възложени в тежест на ОД на МВР –
Русе, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.37, ал. 2 от ЗМВР.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 650
от 14.08.2020 г., постановено по АНД № 652/2020 г. по описа на Районен съд –
Русе.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Русе, с
адрес: гр. Русе, бул.„Генерал Скобелев“ № 49, представлявана от Директора Т. А. А., да заплати
на В.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 550 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.