№ 265
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело №
20241000501156 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 690 от 7 февруари 2024г. по гр. д. № 8513/2023г.
Софийски градски съд, ГО, 20 състав е осъдил „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК
*********, да заплати на З. И. С., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1
КЗ, сумата от 26 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП на 23.10.2022г. в гр.София, причинено виновно от водача на
застрахования при ответника по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ л.а. „Рено Меган“ с рег. № ******** , ведно със
законната лихва от 04.11.2022г. до окончателното плащане, както и да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 655 лв. – разноски за
производството ; осъдил „ЗД Бул инс“ АД , ЕИК *********, с адрес гр. София,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на адвокат В. В. О. – САК, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, сумата от 3 276 лв. с ДДС
– адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно
процесуално представителство на ищеца З. И. С. по делото.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба
1
на на ЗД „Бул Инс“ АД срещу решението по гр. д. № 8513/2023г. на СГС в
негова осъдителна му част – над присъдения размер на обезщетението за
неимуществени вреди от 2 500 лв. до 26 000 лв. С доводи за неправилност на
решението поради нарушение на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД при определяне на
дължимото обезщетение, иска отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на иска за разликата до присъдените 26 000 лв.
Насрещната страна – З. И. С. е оспорила въззивната жалба.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че
в полза на ищцата е възникнало вземане по 432, ал. 1 КЗ в размер на 26 000
лв. ведно със законната лихва от 04.11.2022г. – обезщетение за неимуществени
вреди вследствие естеството на травматичните увреди и тежестта на
увреждането, болките и страданията на 74-годишната пострадала,
продължителността на лечебния и възстановителен период , обстоятелствата,
при които е получено увреждането, негативното въздействие върху
пострадалата в психоемоционален план, за което съдът е съобразил
заключението на съдебно-медицинската експертиза и показанията на дъщеря
й, при отчитане на възможната заинтересованост на свидетелката. СГС е
приел за недоказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваната част, а като косвен
резултат от решаващата си дейност счита същото за частично неправилно в
обжалваната част.
Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по
силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна
закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в
тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети
лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на
застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на
застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание
застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на
непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на
2
увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото да
се търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи
момент – този на настъпването на застрахователното събитие, при което е
причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на
увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования
да бъде установена със сила на пресъдено нещо.
В случая, с оглед спорния предмет на делото във въззивното
производство и обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в
осъдителна в полза на ищцата част не е обжалвано, въззивният съд в
правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че тя е пострадало
лице от ПТП, станало на 23.10.2022г. на бензиностанция в гр. София, от което
са й причинени телесни увреждания, а ответникът е застраховал гражданската
отговорност на делинквента, причинил процесното ПТП (чл. 297 вр. чл. 298,
ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ).
Спорно във въззивното производство, съобразно посоченото по-горе за
оплакванията на жалбоподателя, е на първо място какъв е размерът на
обезщетението, предназначено да възмезди болките и страданията, понесени
от ищцата, чиято легитимация като пострадало лице е призната от съда, но
чийто изводи относно дължимия размер на обезщетението се оспорват като
необосновани, съотв. поддържа се неправилно като резултат приложение на
материалния закон (чл. 52 ЗЗД). Жалбоподателят счита, че определеното от
съда обезщетение е завишено с оглед претърпените и доказани от ПТП вреди -
мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание с обичаен оздравителен
период от 20 -25 дни и повърхностни наранявания с оздравителен период от
2- 3 седмици, без усложнения от травмите, при отчитане и на
психологическите последици от тях, но без последните да се преувеличават с
оглед обстоятелството, че става въпрос за леки телесни повреди, от които е
настъпило възстановяване.
Според заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза, изготвено от специалист по съдебна медицина, от чийто
констатации, възприети и от първоинстанционния съд, неоспорени от
жалбоподателя, изхожда и въззивният съд в решаваща си дейност, ищцата е
получила от процесното ПТП /причинната връзка не е спорна на настоящия
етап/ - „мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана в лява челно-слепоочна
област, масивен хематом по вътрешната повърхност на ляво бедро,
охлузване на лявата подбедрица“, които по съвкупност реализират медико-
3
биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота
на пострадалата. Раната на челото й е била зашита в болничното заведение, в
което е била приета за периода 23.10.2022 – 26.10.2022г. /така представената
по делото епикриза от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД/, тя е лекувана
с вливания, обезболяващи, антибиотик и антикоагулант – фраксипарин.
Мозъчно сътресение /при докарването си от спешна помощ е отразено, че
пострадалата е била в съзнание, контактна, адекватна, но без спомен за
инцидента/, отзвучава за срок от 1 месец до около 6 месеца, като в
началото е придружено от силна болка в главата, която постепенно за около
една-две седмици отшумява, раната е зараснала за срок от около 12 дни, като
след зарастването й ще се образува ръбец, белег около 5 см, който има траен
постоянен характер и ще остане за цял живот. Останалите увреждания
преминават за около две до три седмици и не бива да оставят последствия за
живота и здравето на пострадалата. Вещото лице е уточнило, че няма данни
за настъпили усложнения, няма отразени и контролни изследвания и
консултации, което обуславя извод, че уврежданията са преминали, с
изключение на белега в лявата челно слепоочна област.
Не се спори, установимо и от представения болничен лист, че по повод
злополуката, станала с нея, на ищцата, работеща като медицинска сестра, е
бил разрешен отпуск поради временна неработоспособност за периода
23.10.2022г. – 25.11.2022г.
По делото са събрани и гласни доказателства, като установеното въз
основа на показанията на разпитаните свидетели също не е оспорено като
фактически положения във въззивното производство, поради което и
въззивният съд следва да изходи в решаващата си дейност от тях.
От показанията на св. П. - дъщеря на ищцата, преценени по реда на
чл. 172 ГПК, е установено по делото, че тя е видяла пострадалата в болницата,
където й правили шев в областта на главата, тя била цялата в кръв, в ИСУЛ
майка й останала за лечение и изследвания; след изписването й не можела да
се движи, лявата й страна била почти неподвижна и свидетелката я взела в
дома си, за да се грижи за нея. Майка й не можела да ляга и да става, трябвало
някой да й повдига крака и ръката, около месец и половина спяла свита на
един диван, не можела да лежи; останала при свидетелката докъм 10
януари на следващата година, когато сама преценила, че иска да се
4
прибере и държала да тръгне отново на работа - тя работела като медицинско
лице в детска ясла, но после не можела да се справя и сама напуснала.
Свидетелката счита, че инцидентът се отразил на майка й „емоционално и
психически“, били трудни месеци, тогава майка й приемала непрекъснато
болкоуспокояващи, не спяла по цяла нощ. С оглед заключението на вещото
лице по СМЕ, изготвено въз основа на представената медицинска
документация, съдът намира за доказани въз основа и на свидетелските
показания на дъщерята на ищцата /както се подчерта, подлежащи на преценка
с оглед на всички други данни по делото като се има предвид
заинтересоваността й в полза на ищцата/ претърпени по-интензивни
физически болки и неудобства в резултат от процесното ПТП в рамките на
около месец.
Св. М. - причинителят на ПТП, чийто показания също подлежат на
преценка по реда на чл. 172 ГПК, като свидетелстващ за собственото си
противоправно поведение, е разказал, че преди ПТП, когато завил на
бензиностанцията, слънцето го заслепило, усетил удар в лявата част на
автомобила и пострадалата, която дърпала количка /не се спори, че на нея е
имало поставена газова бутилка/, паднала отстрани до колата.
Механизмът на ПТП, от което са причинени описаните по-горе
травматични увреди за ищцата, в частност евентуалния й принос като
пострадала за настъпване за ПТП и на уврежданията й /втори спорен въпрос в
настоящото производство/, е изследван в заключението на вещото лице,
изготвило АТЕ въз основа на съставените документи по повод на ПТП-то,
отчело и показанията на делинквента при разпита му. Съгласно това
заключение процесното ПТП е настъпило в гр. София в района на
бензиностанция „ЕКО“ на ул. Резбарска, в която са обособени места за
зареждане на автомобилите с гориво, успоредни едно на друго. Зоната на
паркинга е предназначена за еднопосочно движение на автомобилите. ПТП е
настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост.
Процесният лек автомобил „Рено” се е движил по ул. „Резбарска", като е
навлязъл в района на бензиностанцията със скорост около 15 км/ч /определена
на база липсата на деформации по автомобила/, насочвайки се към място за
зареждане на автомобила с гориво, при което му е предстояло да извърши ляв
завой. Приближавайки към мястото на настъпилото ПТП, в същото време,
пострадалата пешеходка се е движила отдясно наляво за посоката на движение
5
на автомобила, теглейки ръчна количка. Водачът на автомобила не е намалил
скоростта си и е продължил движението си в първоначалната посока и скорост.
Пешеходката е навлязла в динамичния коридор на автомобила и се е
реализирало ПТП върху платното за движение, предназначено за подход към
бензиновите колонки, като на мястото на произшествието не е имало
обозначена пешеходна пътека. Автомобилът с предната си лява част челно в
зоната между левия му фар и регистрационната му табела, е ударил
пешеходката от лявата предна част на тялото й. Вследствие на удара, който е
бил под масовия център на тялото на пешеходката, тя е била качена частично
върху предния капак на автомобила, като не е достигнала до предното му
стъкло. След удара пешеходката е била отхвърлена напред от автомобила,
като се е установила върху терена. Вещото лице е уточнило, че когато
процесният автомобил се е намирал в зоната на входа на бензиностанцията,
водачът му е имал възможност да забележи пострадалата пешеходка на 74 г.,
движеща се отдясно наляво за посоката му на движение, със спокоен ход
/според изчисленията/, като тя се е намирала на около 2,5 м от мястото на
удара. В момента, в който водачът на процесния л.а. Рено е имал възможност
да забележи пострадалата пешеходка върху платното за движение, той е имал
възможност да спре преди мястото на удара, тъй като опасната му зона за
спиране в този момент е била 6, 2 м. Когато водачът на л.а. Рено е имал
техническа възможност да забележи за първи път пострадалата пешеходка
върху платното за движение, тя не е попадала в опасната му зона за спиране.
С оглед приетото за установено по-горе, въззивният съд намира, че
дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, срещу чийто
присъден от първата инстанция размер са направени оплаквания относно
преценката на тежестта на уврежданията и другите релевантни за определяне
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди обстоятелства, съотв. за
нарушение на чл. 52 ЗЗД, възлиза в случая на 16 000 лв. В приложение на чл.
52 ЗЗД, при приетото за установено по делото относно характера и тежестта на
увреждането на здравето на пострадалата, която на навършени 74 години е
получила телесни увреждания –„мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана
в лява челно-слепоочна област, масивен хематом по вътрешната
повърхност на ляво бедро, охлузване на лявата подбедрица“, без данни
мозъчното сътресение да е било придружено с пълна загуба на съзнанието,
както и с оглед претърпените от нея болки и неудобства от физическо
6
естество, присъщи на уврежданията, вкл. характера и продължителността на
лечението (включващо и болнично лечение с хирургична обработка на раната
на главата), с общ възстановителен период от около 1 месец, в който
отзвучават силните болки, зараства раната и преминават хематома и
охлузванията /въпреки че в рамките на 6 месеца обичайно отзвучават
последиците от сътресението, в случая няма данни за такъв период
пострадалата да е имала оплаквания по повод тази увреда/; с оглед
затрудненията в битовото обслужване през този месец след ПТП и не на
последно място преживения стрес от травмиращото събитие в по-
напредналата възраст на ищцата /за който не може да се съди само от
действителните негативни отражения върху физическото здраве/, за който
свидетелства един от най-близките на пострадалата – нейната дъщеря, при
която тя е живяла, въпреки че преди инцидента е била самостоятелна и все
още е престирала работната си сила; при съобразяване и на икономическите
условия в страната към момента на настъпване на вредите, а като ориентир
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне
на обезщетението момент, индиция за икономическите условия, въззивният
съд счете, че обезщетение в размер на 16 000 лв. отговаря на принципа на
справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД, и не води до обогатяване на
пострадалото лице. При определянето на посочения размер на обезщетение,
съдът отдаде значение на факта, че пострадалата е получила мозъчно
сътресение с рана на главата, макар и без пълна загуба на съзнанието, така и
на начина на провеждане на лечение, включващо и болничен престой и
хирургична обработка на раната, както и на настъпилия социален дискомфорт
след ПТП. При съобразяване на изложеното предявеният иск за заплащане на
обезщетение за доказаните в производството неимуществени вреди, резултат
от процесното ПТП, за последиците от реализирането на което отговаря
делинквентът, съотв. ответният застраховател, е основателен до
горепосочения размер при отчитане и на факта, че е настъпило пълно
възстановяване без усложнения за здравословното състояние на пострадалата.
При това положение, доводите за нарушение на чл. 52 ЗЗД, релевирани от
жалбоподателя, за неправилна преценка на релевантните обстоятелства за
определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и като
резултат за нарушение на материалния закон поради определяне на
обезщетение в завишен размер, са частично основателни.
7
По другия спорен в настоящото производство въпрос - по
възражението за съпричиняване, прието за недоказано от
първоинстанционния съд, въззивният съд приема следното: съпричиняване на
вредоносния резултат има, когато поведението на пострадалия е било в
причинна връзка с вредоносния резултат. Релевантен за допринасяне за
настъпването на вредите е фактическият конкретен принос на пострадалия
към вредоносния резултат, а не допуснато от негова страна формално
нарушение, необуславящо вредоносния резултат. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт
на основание на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от доказване по безспорен
начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. С оглед гореизложеното, възражението за
съпричиняване на ответника, релевирано в процеса, че с конкретното си
поведение преди ПТП пострадалата се е поставила в превишен риск, остава
недоказано в разглеждания случай. Установено е по делото, че ПТП е станало
единствено поради действията на водача на МПС, който, имайки възможност
да възприеме пешеходката, е могъл да промени посоката на движението си
или да спре в рамките на опасната си зона от около 6 м, без тя от своя страна
да се е движила неправомерно в района на бензиностанцията, в която не е
имало обособена пешеходна зона /а тя се е намирала на територията на
бензиностанцията, за да се снабди с газова бутилка/, нито по делото да е
установено, противно на възражението на ответника, че не се е съобразила,
поради неправилен избор за преминаване на платното, с разстоянието до
приближаващия се автомобил (вж. чл. 113, ал. 1, т. 1 (изм. - ДВ, бр. 9 от 2017
г., в сила от 26.01.2017г.) ЗДвП), което да е способствало за собственото й
увреждане. Следователно не е проведено пълно доказване, при така
установения механизъм на ПТП, че поведението на ищцата е създало по
някакъв начин предпоставки за процесното ПТП и последиците от него, както
като резултат е приел и първоинстанционният съд.
При така приетото от въззивния съд относно размера, до който е
основателен искът, решението в обжалваната част е частично неправилно и
подлежи на отмяна в частта, в която той е уважен за разликата над 16 000 лв.
до размера от 26 000 лв., като вместо това в тази част искът следва да се
8
отхвърли. В останалата обжалвана част решението е правилно като резултат и
подлежи на потвърждаване. При този изход на спора на частична отмяна
подлежи решението в частта му за разноските на база изчисленията на
първоинстанционния съд – в частта, в която съдът е присъдил в полза на
ищцата разноски над размера от 1 018, 46 лв., съответно над размера от 2016
лв. – възнаграждение с ДДС за безплатна правна помощ. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски за първа
инстанция в размер на 76, 92 лв. – депозит за вещо лице. На основание чл. 78,
ал. 3 вр. ал. 5 ГПК в полза на жалбоподателя - ответник се присъждат и
разноски за въззивното производство, съразмерно на уважената част от
жалбата, в размер на 200 лв. – държавна такса за въззивно обжалване и
сумата 1 000 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС, при основателно
възражение на насрещната страна за прекомерност на възнаграждението с
оглед липсата на сложност на делото на етапа на въззивното производство,
чието разглеждане е приключило в едно открито заседание без събиране на
нови доказателства /при дължимата сума, съобразно уговореното и платено
възнаграждение, от 1 276, 60 лв./. На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗА
вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на представителя по пълномощие на ищцата се
присъждат 1 350 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС /с оглед практиката
на ВКС, ТК, че ДДС се калкулира в случая/ за безплатна правна помощ за
въззивната инстанция, съразмерно на уважената част от иска от въззивния съд,
на база материалния интерес по делото и като се изхожда и от присъденото
адвокатско възнаграждение на насрещната страна, при използване само като
ориентир (вж. решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. на СЕС,
задължително за националните съдилища) на размерите на възнагражденията,
предвидени в НМРАВ /наименование до изм. и доп. ДВ. бр.14 от 18 Февруари
2025г. /.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 690 от 7 февруари 2024г. по гр. д. № 8513/2023г. на
Софийски градски съд, ГО, 20 състав в частта, в която искът е уважен над
размера от 16 000 лв. до 26 000 лв., съотв. в частта, в която съдът е присъдил в
полза на ищцата разноски над размера от 1 018, 46 лв., съответно възложил е в
9
тежест на ответника заплащане на възнаграждение с ДДС за безплатна правна
помощ в полза на пълномощника й над размера от 2 016 лв., и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от З.
И. С. срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД, за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от причинени телесни увреждания в резултат на ПТП,
настъпило на 23.10.2022г., за сумата 10 000 лв. – разликата над 16 000 лв. до
размера от 26 000 лв.
ОСЪЖДА З. И. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 5
ГПК, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, сумата 76, 92 лв. –
разноски за първоинстанционното производство и сумата 1 200 лв. – разноски
за въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 690 от 7 февруари 2024г. по гр. д. №
8513/2023г. на Софийски градски съд, ГО, 20 състав в останалата обжалвана
част – в която искът е уважен за разликата на 2 500 лв. до 16 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, на основание чл. 38, ал.
2 вр. ал. 1, т. 3 ЗА вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на адв. В. О. сумата 1 350
лв. - възнаграждение за безплатна правна помощ за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10