Определение по дело №1068/2015 на Окръжен съд - Бургас

    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                       

Номер     1085                            Година, 2017                                         Град  Бургас

Бургаският окръжен съд…..…….……… граждански състав …………………………..

На шестнадесети юни ………………..…..…... Година две хиляди и седемнадесета

в закрито заседание в следния състав:

                                                                       

                                                            Председател: Радостина Калиманова

    Членове: ……………………………………..

                                                     Съдебни заседатели: ……………………………………..

 

Секретар ………………………………………………………………………………..………

Прокурор ………………………………………………………………………….……………. 

като разгледа докладваното от …..…...… Р. Калиманова …………………………….

гражданско дело № ……… 1068 ....…. по описа за ………. 2015 …………. година.

 

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковите претенции на Д.Х.Д. *** и Д.Г.Д. *** със съдебен адрес *** против Л.П.Л. *** и Ц.А.К. *** за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищците сумата от по 150000 лева на всеки един от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на непозволено увреждане, довело на 14.05.2014 година до смъртта на техния син Е.Д. Д.,***, както и за осъждането им да заплатят на ищците солидарно сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за погребение, ведно със законната лихва върху претендираните като главници обезщетения за вреди, считано от датата на непозволеното увреждане - 14.05.2014 година до тяхното окончателно изплащане, а също и направените съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представят и ангажират доказателства.

С решение №563 от 23.01.2017 година, постановено по настоящото дело съдът е уважил частично така предявените искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищците обезщетение за неимуществени вреди и по-точно до размера от по 100000 лева за всеки един от тях; уважил е изцяло исковете им за имуществени вреди, като е присъдил на ищците и законната лихва върху уважените размери главница от датата на увреждането - 14.05.2014 година до тяхното окончателно изплащане. Със същия този съдебен акт съдът е осъдил ответниците да заплатят на ищците сторените от тях съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете, а също така ги е осъдил да заплатят и съответната държавна такса в полза на съда върху размера на разгледаните и уважени искови претенции. С този съдебен акт съдът е осъдил ищците да заплатят само на ответника Л.П.Л. сумата от 3433.33 лева, представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковите претенции; на ответника Ц.К. съдът не е присъдил такива по изложените в същия доводи и съображения.

По делото ответникът Ц.К. чрез пълномощника си е депозирал въззивна жалба против така постановения съдебен акт, съдържаща и искане същият да бъде отменен в частта, в която той е осъден да заплати на ищците посочената в диспозитива му сума за разноски, както и в частта, в която в негова полза не са присъдени разноски. Същата, независимо от изписването в заглавната и част, че представлява въззивна жалба, съдът на основание приложимата в случая разпоредба на чл.248 от ГПК, е приел и администрирал в тази и част като молба, съдържаща искане да бъде изменено на основание чл.248 от ГПК посоченото по-горе решение в частта за разноските, като ответникът бъде освободен от заплащането на такива и съответно му бъдат присъдени сторените от него в настоящото производство с възлагането им в тежест ищците по делото.

Ищците, на които съдът в съответствие с цитираната по-горе норма е изпратил препис от молбата с така направеното искане не са депозирали по делото писмено становище, както и не са изразили мнение за неговата основателност.

Другият ответник по делото във връзка с изпратения му от съда препис от молбата също не е депозирал писмено становище, както и не изразил  становище по основателността на отправеното с нея искане.  

Бургаският окръжен съд, като взе предвид отправеното към него с постъпилата по делото молба искане и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

В молбата, по повод на която е образувано настоящото производство, се излагат съображения за това, че направените от ищците разноски не следва да им бъдат присъждани поради липса на представен от тях списък, съобразно изискванията на чл.80 от ГПК. Този довод е неоснователен и като такъв не може да бъде споделен. Според чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно, представянето на списък по чл.80 от ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие единствено и само на производството по изменение на решението в частта му за разноските. В този смисъл е константната съдебна практика, включително и ТР №6 от 06.11.2013 година по т.д. №6/2012 година, на което се е позовал както съдът, така и ответника К. чрез пълномощника си. Действително, в т.2 от него е посочено цитираното в молбата, съдържаща искане за изменение на решението в частта за разноските, че дори и при един разход трябва да има списък. Това изречение, обаче от текста на тълкувателното решение не следва да се разглежда изолирано, а в контекста на обсъждания въпрос и направените по него в обстоятелствената част пояснения. В същата тази точка, както е посочил по-горе съдът, така както и в следващите т.8 и т.9 от цитираното решение, ВКС изрично е посочил, че липсата на списък не съставлява основание за отказ за присъждане на разноски, включително и за допълване на решението по реда на чл.248 от ГПК, а съставлява само основание за отказ да бъде разгледана молбата за изменение на решението в частта за разноските.

В молбата се изтъква също така, че на ответника К. разноски следва да бъдат присъдени, тъй като същият своевременно е представил списък на направените от него. Изтъква, че изявлението му за тяхното присъждане не е било отразено в протокола от последното проведено заседание, който пропуск не е бил отстранен по предвидения в закона ред за това, а именно чрез поправка на същия. Независимо от това, обаче самото представяне на списък е достатъчно основание, за да се счете, че е направено искане за тяхното присъждане, тъй като същото е инкорпорирано в текста на чл.80 от ГПК, регламинтиращ списъка на разноските. Тези доводи също са неоснователни и като такива не следва да бъдат съобразени от съда. Съобразно разпоредбата на чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски, т.е. присъждането на разноски е предпоставено от направено от страната изрично искане за произнасяне от съда по тях. В тази връзка следва да се добави, че претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася само, след като бъде сезиран. Липсата на изрично заявено от ответника К. в сроковете, указани в закона искане за присъждане на сторените от него в настоящия процес разноски означава липса на надлежно сезиране на съда с искане за произнасяне от негова страна по тях, а както бе посочено по-горе без такова и само по негов почин, служебно същият не би могъл да стори това.

По тези доводи и съображения, съдът намира молбата за неоснователна, поради което и като такава същата следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл.248 от ГПК, Бургаският окръжен съд

                                                

                                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ без уважение искането на Ц.А.К. *** чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес ***, офис 5-6 за изменение на постановеното по делото съдебно решение №563 от 23.01.2017 година в частта за разноските и по-точно в частта досежно присъдените на ищците такива, както и в частта, в която на същия такива не са били присъдени.

Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Бургаския апелативен съд.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: