№ 78
гр. Сливен, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
С. Т. М. Маринова
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20232200500089 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от адв.С.-М. пълномощник на
С. Х. Г., ЕГН *** от ***, против решение № 30/31.01.2023г. по гр.д. №
757/2022г. по описа на РС- Нова Загора, с което по предявения иск по чл.32,
ал.2 от ЗС е било извършено разпределение на ползването на съсобствен
между жалбоподателката и Е. Г. С., ЕГН ********** от *** и С. Г. С.,
ЕГН********** от *** имот с идентификатор *** по кадастралната карта на
гр.Нова Загора, ведно с находящите се в него постройки с идентификационни
номера ***.1, ***.2, ***.3, ***.4 и ***.5., съобразно варианта на вещото лице
Динев, при който жалбоподателката ще ползва 183 кв.м., а въззиваемите ще
ползват 362 кв.м.
Решението но РС е обжалвано като неправилно. ВЛ било дало само
един вариант за ползване, а следвало да даде повече такива. То не било
съобразило, че постройката под номер 5 вече не била съществувала на
практика. Съдебното решение било постановено без да се съобрази
1
фактическото положение и при неизяснена фактическа обстановка.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови
ново. Моли се да се назначи нова съдебно – техническа експертиза, която да
даде повече от един вариант за ползване на имота, при което да бъде
съобразено и фактическото положение. Моли се да се допуснат до разпит
двама свидетели, които да установят, че имотът може да се полза от
жалбоподателката според нейното желание и че това няма да пречи на
въззиваемите.
Страната не е претендирала разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната
жалба.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се явява.
Представлява се от представител по пълномощие адв.С.-М., която поддържа
въззивната жалба на основанията изложени в нея и моли тя да бъде уважена.
Няма претенция за разноски.
В съдебно заседание въззиваемите се явяват лично и с представител по
пълномощие адв.М., която оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди
първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на
03.02.2023 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на
17.02.2023г. ( п.к.) е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, но разгледана по
същество е неоснователна.
Пред Районен съд Нова Загора е бил предявен иск с правно основание
чл. 32 ал.2 от ЗС, който предвижда, че ако не може да се образува мнозинство
или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд
2
по искане на който и да е от съсобствениците решава въпроса, взема
необходимите мерки и ако е нужно назначава управител на общата вещ. В
случая се е искало да се разпредели ползването на дворните места между
страните съобразно правото на собственост и построените в имота сгради.
С решението по чл. 32 ал.2 от ЗС съдът замества липсващото или
взетото във вреда на общата вещ съгласие на съсобствениците относно
реалното ползване на имота и с оглед правото на всеки съсобственик да си
служи с общата вещ. По същество искът по чл. 32 ал.2 от ЗС представлява
съдебна администрация и се осъществява при съобразяване с фактическото
състояние и с предназначението на вещта.
По делото са били изготвени два варианта от съдебно-техническата
експертиза за ползване на процесното дворно място. Първият е съобразен с
настоящето фактическо положение. При него от изготвената скица са видни
две неща. Първо оградата между съседите от източна страна засяга сграда
№5, което е недопустимо и второ според този вариант въззивницата ще
ползва207 кв.м. от процесния имот, което не отговаря на правото и на
собственост от 180/540 ид.ч. В същото време въззиваемите ще имат
ввъзможност да ползват 338 кв.м., което е по – малко от правото им на
собственост от 360/540 ид.ч. Първият вариант е съобразен с нотариалните
актове за право на собственост на страните, но неи с фактическият размер на
имота, който според отразеното в кадастъра не е 540 кв.м., а 545 кв.м.
Вторият вариант предложен от вещото лице, в чиято компетентност и
безпристрастност съдът не се съмнява е съобразен с площта посочена по
кадастралната карта и предвижда въззивницата да ползва 183кв.м., което не е
по – малко от правото и на собственост ( 180/540 ид.ч.), а въззиваемите да
ползват 362 кв.м., което пък не е в техен ущърб. Този вариант предвижда
запазване на постройка №5 и изменение на построената ограда единствено в
североизточната и част. Следва да се има предвид, че на практика няма как да
бъде изменено правото на ползване, тъй като останалата част от дворното
място, която ползва жалбоподателката е за нейния вход/изход към улицата.
Съдът намира, че вторият вариант предложен от ВЛ за ползване
отговаря, на правото на собственост на страните, дава възможност на всяка от
тях да поддържа сградния си фонд, гарантира достъп до двата имота и
изисква най – малко промени в начина на ползване, който е установен към
3
момента.
Тъй като правните изводи на съда съвпадат с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени деловодни
разноски в полза на въззиваемите, която за настоящата инстанция са доказали
разноски в размер на 500.00 лв. За заплатено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 30/31.01.2023г. по гр.д. № 757/2022г. по
описа на РС- Нова Загора.
ОСЪЖДА С. Х. Г., ЕГН *** от *** да заплати на Е. Г. С., ЕГН
********** от *** и С. Г. С., ЕГН********** от *** деловодни разноски за
въззивна инстанция в размер на 500.00 /петстотин/ лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението на основание чл.280, ал.2 ГПК подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок, считано от съобщаването на страните пред
ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4