Решение по дело №61/2022 на Административен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е № 80/29.4.2022 г.

 

29.04.2022 г., гр. Ямбол

                                                                               

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД   втори административен     състав

На  двадесети   април                                                                2022 година

В открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ

 

Секретар  В.  Митева

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия В. Драганов

Административно дело № 61 по описа на 2022 година.

        За да се произнесе, взе предвид следното:          

        Производството по делото е образувано  по жалба на  „К.-89“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя Й.Г.К., чрез пълномощник адв. М. Х. ***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №  ФК-7-0087508/17.02.2022г. издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена принудителна административна мярка ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – магазин за цветя,  находящ се в  гр.******, стопанисван  от „К.-89“  ЕООД,  и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС.

      В жалбата се твърди, че оспорената заповед е необоснована, незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон, и издадена при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се също, че заповедта е немотивира що се отнася до обосноваването на продължителността на посочения от административния орган 14-дневен срок за прилагането на ПАМ, който по закон е определен в максимална продължителност от 30 дни, в рамките на която във всеки отделен случай, съобразявайки спецификата му, административният орган трябва да избере конкретното времетраене на мярката. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените в производството разноски. 

 

   

       В съдебно заседание оспорващия се представлява от редовно преупълномощения процесуален  представител адв. Я.от АК-Ямбол, която поддържа  жалбата по изложените в същата съображения и моли за отмяна на обжалваната заповед. Представя списък на разноските по делото.

      Ответникът в производството - началника на отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП редовно призован, в съдебното производство се представлява от гл.юрисконсулт Д.К., която оспорва жалбата. Сочи, че  в хода на извършената от органите по приходите проверка безспорно е констатирано извършено от дружеството нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/2006 г. При наличие на такова, действайки в условията на обвързана компетентност, административният орган правилно е наложил ПАМ като е обосновал своето решение с последователни и подробни мотиви, а именно с характера и вида на осъществяваната от търговеца дейност, с декларираните по години финансови резултати, с регистрирания среднодневен оборот, с неизрядността в отчетността на търговеца, изразяваща се в установена разлика между фактическа и касова наличност на паричните средства в търговския обект в размер дори по-голям от нерегистрираната продажба за деня. Твърди, че адм. орган като е взел предвид всички тези факти и обстоятелства, е определил срок на мярката към средния предвиден такъв от закона, с оглед спазване на принципа за съразмерност и в съответствие с целта на закона. Моли жалбата да бъде отхвърлена, с присъждане на дължимото юрисконсултско възнаграждение.

          ЯАС, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид  доводите и изразените  становища на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

       На 14.02.2022 г. в 11:34 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за цветя,  находящ се в  гр.******, стопанисван  от „К.-89“  ЕООД, при която е констатирано, че търговецът, в качеството си на лице по  чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, не регистрира и не отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите в същата наредба.

      При проверката е извършена контролна покупка на  аранжирана кошница на стойност 15,00 лв, заплатена в брой от проверяващият екип и приета от управителя на дружеството Й.К.. За извършената продажба не е издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство, модел Datecs DP-150, ИН на ФУ: DT839332 и ФП № 02839332. След легитимация на органите по приходите от фискалното устройство е отпечатан дневен финансов отчет „Х“ № 0002839, както и КЛЕН за 14.02.2022г., от който е видно, че процесната продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон.

 След направен разчет на касовата наличност е констатирана разлика в размер на 19,70 лв. между наличните парични средства в касата и тези маркирани от ФУ, при средно дневен оборот  на стойност 32,58 лева.

           Направените констатации са отразени в Протокол за извършена проверка серия АА № 0087508 от 14.02.2022 г., който е представен като доказателство по делото и  от който е видно, че търговецът не е изпълнил задължението си по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и е  извършил нарушение по този текст изразяващо се в неиздаване на фискален бон за извършена покупка на стоки. Към протокола е приложено обяснение от управителя на дружеството получил процесната сума, в което се сочи причината за неиздаване на фискален бон.

       Видно от материалите по преписката, за констатираните нарушения на разпоредбите на  чл. 118, ал.1 от ЗДДС, вр. чл. 25, ал.1, т.1  и чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, на дружеството са съставени  АУАН с № F643513  от 19.02.2022г. и АУАН с № F643514  от 19.02.2022г, като липсват данни за издадени НП.

      Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №   ФК-7-0087508/17.02.2022г. издадена от А.А.К. началник на отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на ИД на НАП, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б"а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 във връзка с  чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ- магазин за цветя,  находящ се в  гр.******, стопанисван  от „К.-89“  ЕООД,  и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС. Като фактическо основание за издаване на същата е посочено обстоятелството, че дружеството не е спазило реда и начина  за издаване на съответен документ за продажба по установения ред.

      Видно от представената разписка ЗНПАМ № ФК-7-0087508/17.02.2022г. е връчена на управителя на дружеството на 19.02.2022г.,  а   жалбата предмет  на  настоящото съдебно производство е депозирана директно в ЯАС с вх. № 514/28.02.2022г.

        При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорения административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

       Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

       Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-7-0087508/17.02.2022г. издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена принудителна административна мярка ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – магазин за цветя,  находящ се в  гр.******, стопанисван  от „К.-89“  ЕООД,  и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС.

       Съгласно чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона, като липсата на някоя от  тези предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отмяната му.

         Оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка №  ФК-7-0087508/17.02.2022г. е издадена от А.А.К. началник на отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, в рамките на неговата компетентност съобразно представените заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. и заповед № 580/01.10.2021г. и двете на ИД на НАП.

      Не се констатират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и редът за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че издадената по този ред заповед, като индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл. 59 от АПК. По силата на ал. 2, т. 4 на чл. 59 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта. Актът е мотивиран в достатъчна степен, съдържа изложение на фактическите основания за налагане на ПАМ, достатъчни за извършване на проверка относно материалната законосъобразност на заповедта, а именно - установените при извършената на 14.02.2022 г. оперативна проверка  факти и обстоятелства, обективирани в ПИП серия АА № 0087508 от 14.02.2022 г. и изцяло възприети от административния орган, въз основа на които са изведени и съответните изводи. Посочени са правните основания за издаването на заповедта, като са изложени и мотиви относно продължителността на срока на ПАМ, определен в рамките на оперативната самостоятелност на органа, след като са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последствията от него, видът и характерът на търговската дейност, създадената организация на работа, размера на декларираните печалби и други.

      По отношение съответствието на акта с материалния закон съдът съобрази следното:

     Съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях, се налагат принудителни административни мерки, т.е. по своя характер същите биват превантивни, преустановителни и възстановителни.  С оглед регламентацията в чл. 23 от ЗАНН, случаите когато принудителните административни мерки могат да се прилагат, техния вид, компетентния за това орган, начинът за тяхното приложение, като и реда за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.

     В случая регламентация относно приложението на принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се намира в разпоредбата на чл. 186, ал.1, т.1 -5 от ЗДДС. Като правно основание за издаване на оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-7-0087508/17.02.2022г. адм. орган е посочил  чл. 186, ал. 1, т. 1, б"а" от ЗДДС - не спазване реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

      С оглед доказателствата по делото, съдът приема извършеното по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС във връзка чл. 118, ал. 1 ЗДДС нарушение от страна на оспорващия за безспорно доказано. Нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон). Според ал. 3 на чл. 118 ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. фискална касова бележка се издава за всяка продажба и за всяко плащане в брой, а ал. 3 конкретизира, че фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. В случая продажбата е извършена, цената е заплатена в брой, а търговецът е приел плащането, но не е издал фискална касова бележка от работещото фискално устройство. Обвързващата съда доказателствена сила на протокола от извършената проверка серия АА №  № 0087508 от 14.02.2022г., регламентирана в чл. 50, ал. 1 ДОПК, не е оборена от оспорващия, поради което в случая са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС. В тази връзка следва да се отбележи, че всъщност неиздаването на  фискална касова бележка в случая не се оспорва, видно от собственоръчно написаното обяснение от управителката на дружеството, която е  приела плащането, в което се сочи причината за неиздаването.

      В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект, е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. и по чл. 25, ал. 3 от същата наредба за издаване на фискалната касова бележка при извършването на плащането.

      При налагане на мярката органът е изложил всички фактически и правни основания за издаването на посочената заповед, като е съобразил и принципа на съразмерност, уреден в чл. 6, ал. 2 АПК и е определил срока на мярката в размер на 14 дни при максимален такъв от 30 дни. В тази връзка неоснователен е доводът на оспорващия за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради нарушаване на принципа на съразмерност при определяне на срока за запечатване на процесния търговски обект. Следва да се посочи, че при определяне на продължителността на срока органът действа в условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз „до 30 дни“. В настоящия случай срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, за които свидетелства  разликата   в касовата наличност, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на приходите от дейността на търговеца. Тежестта на нарушението е дефинирана от адм. орган и тя е определена при съотнасяне на стойността на неотчетената покупка към среднодневните обороти на дружеството в размер на 32,58 лева. В случая неотчетената касова продажба на стоки е на стойност 15,00 лева, което  е близо 50% от среднодневните обороти, което  обстоятелство е определящо за решението да се наложат ПАМ за срок около средния размер.

           Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена и при съответствие с целта на закона - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, съгласно чл. 22 от ЗАНН. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС,   началника на отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение, с превантивна и преустановителна цел.

          С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на атакуваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и на материалния закон, които да водят до нейната незаконосъобразност,  поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

         Предвид изхода на спора и с оглед своевременно заявената от процесуалния представител на ответната страна претенция за разноски, следва на НАП да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден размер, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно 100 лева, която сума следва да се заплати от жалбоподателя.

 

       Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, втори административен състав

 

                                                  Р Е Ш И:

 

 

       ОТХВЪРЛЯ  жалбата на „К.-89“ ЕООД, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №  ФК-7-0087508/17.02.2022г. издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП.

 

 

         ОСЪЖДА  „К.-89“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя Й.Г.К. да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 100 (сто) лева, съставляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

      Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете