Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………….
гр. София, 10.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, V-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на осми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при
секретаря Цветанка Делова и в присъствието на прокурора Снежана Станчева, като
разгледа докладваното от младши съдия Атанасова
ВНОХД № 4346 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 03.09.2020г. на СРС,
НО, 112-ти състав по НОХД 16815/2018г. подсъдимият Й.Р.П. е признат за виновен
в това, че на 27.04.2018г. около 18.00 часа, в гр. София, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с
рег. № *******, по ул. „Цар Шишман“, с посока на движение от ул. „Ген.
Паренсов“ към ул. „Иван Вазов“ и в района на кръстовището с ул. „Ген Гурко“,
при извършване „завой наляво“ към ул. „Георги С. Раковски“, нарушил чл. 119,
ал. 1 от Закона за движението по пътищата: „При приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре“, като не пропуснал преминаващата пешеходка Н.Ц.Б. по
обозначена пешеходна пътека /сигнализирана с пътна маркировка М 8.1 от ППЗДвП/,
пресичаща пътното платно отдясно – наляво, спрямо посоката на движение на
автомобила и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, по смисъла
на чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК, изразяваща се в счупване на страничния
кондил на големия пищял на лявата подбедрица, наложило извършване на оперативна
интервенция за наместване на костните фрагменти и поставяне на метална
остеосинтеза, което травматично увреждане реализира критериите на медико –
биологичния признак трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, за
срок повече от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека – поради
което на основание чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б.
„б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 343г, вр. чл. 54 от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, както и наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Съдът е присъдил още
на основание чл. 57, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗИНЗС наказанието лишаване от
свобода да се изтърпи при първоначален строг режим.
Със
същата присъда е приспаднато на основание чл. 59 от НК времето, през което
подсъдимият е бил задържан по настоящото дело по реда на НПК и по реда на ЗМВР,
както и по реда на чл. 59, ал. 4 от НК от срока на наложеното наказание лишаване
от правоуправление на МПС времето, през
което подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред.
Освен
това с присъдата подсъдимият е осъден и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да
заплати по сметка на СДВР сумата от 304,90 лв., представляваща разноски по
делото, направени в хода на досъдебната фаза на процеса и да заплати по сметка
на СРС сумата от 60 лв., представляващи разноски по делото, направени в хода на
съдебната фаза на процеса.
Срещу
посочения съдебен акт в законоустновения срок е постъпила въззивна жалба и
допълнение към нея от Й.Р.П., чрез неговия служебен защитник – адв. В.Х. – САК,
в които се твърди, че постановената присъда е неправилна, необоснована и
постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа
се, че от събраните в хода на досъдебното и съдебното производство може да се
заключи, че подсъдимият е направил всичко възможно за оказване помощ на
пострадалата от ПТП-то. Сочи се, че в тази насока са свидетелските показания на
пострадалата Б.. Твърди се още, че П. е извършил деянието по непредпазливост,
поради което първоинстанционният съд е следвало да приложи разпоредбата на чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК, като не отчита обремененото му съдебно минало. Моли се
присъдата на СРС да бъде изменена, като бъде намалено наказанието на подсъдимия
Й.П..
С
подадената въззивна жалба и допълнението към нея не се правят искания за
събиране на доказателства от въззивния съд.
На
СРП е връчен препис от въззивната жалба и допълнението към нея, като становище
в срок не е постъпило.
В разпоредително заседание на 10.12.2020г. въззивният
съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на обвиняемия, свидетели и
вещи лица, както и събирането на нови доказателства.
Пред въззивната инстанция, в хода на съдебните прения
защитникът на подсъдимият – адвокат Х. поддържа въззивната жалба и допълнението
към нея. Моли за изменение на първоинстанционната присъда в частта за размера
на наложеното наказание на подсъдимия, като изтъква в тази връзка, че
подсъдимото лице е направило всичко зависещо от него за оказване на помощ на
пострадалата.
Представителят на СГП счита, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Намира, че
първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства заедно
и поотделно и при определяне на наказанието се е съобразил и с обремененото
съдебно минало на дееца. Споделя изложените мотиви от районния съд и моли
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Подсъдимият Й.П. не се явява за насроченото по делото
съдебно заседание, като производството е протелко по реда на чл. 269 ГПК.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в
жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в
съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение,
намира за установено следното:
Подсъдимият
Й.Р.П., с ЕГН: **********, е роден на ***г***, българин, български гражданин,
със средно образование, неженен, осъждан.
На
27.04.2018г. около 18.00 часа подсъдимият Й.П. управлявал лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Голф” с рег. № *******, като същият се движел в гр. София
по ул. „Цар Шишман”, с посока на движение от ул. „Ген. Паренсов” към ул. „Иван
Вазов”. Подсъдимото лице се придвижвало с лекия автомобил през светлата част на
денонощието, като видимостта била добра за сезона, а настилката на кръстовището
на ул. „Цар Шишман” и на ул. „Ген. Гурко” била покрита с асфалт, без дупки,
нерваности и посипаности. Улица „Цар Шишман”, по която се движел управляваният
от П. автомобил, бил с широчина 5,9 метра, с двупосочно движение и с лента за
движение с широчина 3,8 метра и обозначена площ за паркиране с широчина 2,1
метра. Платното за движение на ул. „Ген. Гурко” било предназначено за
двупосочно движение от две ленти по 3,00 метра. На ул. „Ген. Гурко” в
кръстовището с ул. „Цар Шишман” с посока към ул. „Георги С. Раковски” имало
разположена пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М 8.1 от ППЗДвП, с
широчина 4,0 метра, разположена на 6,4 метра след линията на ориентира. В протокола
за оглед на местопроизшествие се посочило за ориентир мисленото продължение на
пресечната точка между първия ляв ъгъл на ул. „Цар Шишман” и левия край на
платното за движение на ул. „Ген Гурко”.
Подсъдимият
П. спрял управляваният от него лек автомобил непосредствено преди кръстовището
с ул. „Ген. Гурко”, след което плавно потеглил и предприел маневра завой наляво
по ул. „Ген. Гурко”, с посока на движение към ул. „Георги С. Раковски”.
В
същото време свидетелата Н.Б. се движела пеша по тротоара на ул. „Цар Шишман” и
предприела пресичане на пешеходната пътека, която била обозначена с пътна
маркировка „М 8.1” и пътен знак Д 17 в района на кръстовището с ул. „Ген.
Гурко”, от дясно на ляво спрямо посоката на движение на управлявани от подсъдимия
лек автомобил. П. не възприел своевременно Б. в момента, в който същата
навлезнала на платното за движение със скоростта, с която се движел, и
продължил плавното ускорение на автомобила до 15 км/ч. Подсъдимият имал пряка
видимост и възможност да възприеме движещата се пешеходка, но въпреки това настъпил
удар между предната част на управлявания от П. автомобил и тялото на пострадалата,
като ударът бил непосредствено в лявата подбедрица и коляно на Б.. В следствие
на удара тялото й било отхвърлено напред спрямо посоката на движение на
автомобила. Поради настъпилия удар с МПС –то и падането на пострадалата на
платното за движение, същата получила счупване на страничния кондил на големия
пищял на лявата подбедрица. Било необходимо да се извърши оперативна
интервевнция на Б., за да бъдат наместени костните фрагменти, както и да се постави
метална остеосинтеза. Това травматично
увреждане причинило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник на Б.
за срок повече от 30 дни. Пострадалата останала в съзнание през цялото време,
като същата възприела как подсъдимото лице отишло при нея да й се извини, че не
я е видял да преминава по пешеходната пътека и й предлижил да я откара до УМБАЛ
„Пирогов”. Малко след това на мястото на инцидента пристигнала линейка на бърза
помощ в следствие на получен сигнал на тел. 112 от друго лице и пострадалата
била откарана до болнично заведение.
В
хода на досъдебното производство била изготвена повторна автотехническа
експертиза, като от изложеното в заключението й се установява, че мястото на
удара е на платното на ул. „Ген. Гурко”, в района на кръстовището с ул. „Цар
Шишман”, като на пещехпдка пътека, която е обозначено място за пресичане. От
заключенито на вещото лице се установява още, че мястото на удара по широчина
на платното за движение е на около два метра вляво от десния тротоар, считано
по посока на движение на автомобила. Констатирано е освен това, че скоростта, с
която се е движел процесният лек автомобил е около 15 км/ч и опасната зона за спиране
на автомобила при тази скорост на движение била около 6 метра. От заключенито
се установява още, че отстоянието на управлявания от подсъдимия автомобил до
мястото на удара, където била пресичала пешеходката, от момента, в който П. е
могъл обективно да възприеме пострдалата, при спокоен ход на последната, било
около 4,76 метра. Вещото лице е посочило още, че със скоростта от 15 км/ч, с
която се е движел процесният автомобил, от момента, в който подсъдимият е могъл
да възприеме пешеходката, водачът би могъл да спре посредством аварийно спиране
и е било възможно от техническа гледна точка ударът да се предотврати, в случай
на навременна реакция на водача на МПС- то.
В
резултат на реализираното ПТП на пострадалата Б. били причинени следните травматични увреждания: счупване на страничен
кондил на големия пищял на левия долен крайник, като същите са резултат от
действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени в условията на
ПТП. Установява се, че супването на страничния кондил на големия пищял на
лявата подбедрица, наложил извършване на оперативна интервенция за наместване
на костните фрагменти и поставяне на метална остеосинтеза, реализират
критериите на медико – биологичния признак трайно затруднение на движенията на
левия долен крайник за срок повече от 30 дни.
След съвкупен анализ на всички събрани по
делото гласни и писмени доказателства, настоящият състав счита, че законосъобразно
СРС е приел за установена описаната фактическа обстановка въз основа на:
показанията на пострадалата Б., от заключенито на повторната автотехническа
експертиза, от протокола за оглед на снимките към него, ведно със скицата,
неразделна част от същия протокол, от протокола за ПТП, от заключението на
съдебно – медицинската експертиза, справката за съдимост на водача на МПС – то,
картона на водача от „Пътна полиция”, както и останалите доказателства по
делото, които са били приети и приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Настоящата съдебна инстанция изцяло подкрепя
направения от първоинстанционният съд анализ на доказателствата по делото, като
не намира за нужно да го преповтаря за целите на настоящите мотиви. Освен, че
анализът на доказателствата е правилен и логичен, въз основа на него е
установено по категоричен начин изложената фактическа обстановка, която
Софийски градски съд, напълно споделя.
В тази връзка първоинстанционният съд е извършил
детайлен анализ на свидетелските показания, като е разгледал същите поотделно и
в тяхната съвкупност, съпоставил ги е с останалия доказателствен материал, като
правилно е основал върху тях своите фактически изводи.
Подобно на първоинстанционния съд и настоящият състав
дава вяра на казаното от пострадалото лице, чиито показания относно времето,
мястото и механизма на настъпване на инцидента са подробни, логични и кореспондират
с останалия доказателствен материал. Правилно първоинстанционния съд е изтъкнал
показанията на пострадалата Б. относно причината за повалянето й върху пътната
настилка и местоположението й върху пешеходната пътека към момента на
съприкосновението между нея и управлявания от подсъдимия автомобил.
Пострадалата детайлно описва предприетото от нея пресичане. Следва изрично да
се посочи, че именно въз основа на показанията на свиделката Б. се извличат
данни за начина, по който е осъществено пресичането на лицето. Същата е заявила,
че се е огледала преди да пресече пътното платно, като на същото не е имало
преминаващи леки автомобили, а е видяла задаващият се към нея автомобил след
като е била стъпила вече на пешеходната пътека. Б. е дала и показания, че
времето през деня е било слънчево, топло и светло, като е било още светло. Следва да се
отбележи, че въпреки обстоятелството, че е пострадало лице, съдът не констатира
тенденциозност в показанията му, а напротив – казаното от него е логично и
последователно.
В
хода на съдебния процес, както и в хода на досъдебното производство подсъдимото
лице не дава обяснения.
Правилно
решаващият съд е кредитирал приетата по делото съдебно – медицинска експертиза
като обективна и компетентно изготвена. Безспорно е, че вследствие на
сблъсъка с управлявания от подсъдимия автомобил, пострадалата е получила
посочените по – горе увреждания, като съдът намира, че същите задълбочено и
обосновано са описани и характеризирани от вещото лице в изготвеното
заключение. От заключението на медицинската експертиза се установява, че
причинените на пострадалата телесни увреждания са получени от действието на
твърди тъпи предмети и могат да бъадт получени в суловията на ПТП. Вещото лице
е заявило, че счупването на странични кондил на големия пищял на лявата
подбедрица, наложил извършване на оперативна интервенция за наместване на
костните грагменти и поставяне на метална остеосинтеза, релизират критериите на
медико – биологичния признак трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за срок повече от 30 дни.
Правилно
първоинстанционният съд не е кредитирал заключението по първоначално изготвената
автотехническа експертиза, тъй като вещото лице е дало отговор на поставените
му задачи без да изследва в цялост всички установени фактически обстоятеслтва,
които са от значение за изясняване на фактическата обстановка по делото. Поради
тези причини както първата, така и въззивната инстанция намират заключението на
първоначалната автотехническа експертиза необосновано и непълно и поради тази
причина същото следва да се изключи от доказателствения материал по делото.
Съдът
кредира изводите на вещото лице по повторната автотехническа експертиза, в
която същото много подробно е описало къде се намира мястото на произшествоето
и поради какви причини приема, че е точно там. Освен това в заключението е
подробно описан и механизма на
настъпването му, както и каква е вероятната скорост на движение на автомобила,
при какво спирачно закъснение и каква е причината за настъпването на местопроизшествието.
Вещото лице по повторната автотехническа експертиза е отчело всики факти от
значение за изясняване на фактическата обстановка, поради което настоящият
съдебен състав намира същото за обективно и компетентно изготвено.
Ето защо СГС счита, че при така събраната
доказателствена съвкупност решаващият съд правилно е приел за установена
описаната по отношение на главния факт фактическа обстановка. Съображенията
изложени от СРС в мотивите на атакуваната присъда относно доказаността и
средствата за установяване, дават възможност на страните и на горната инстанция
да проследи формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите.
При формирането на фактическите констатации, въз основа на които са изградени
правните изводи, решаващият съд резонно е ползвал проведените по делото
експертизи: съдебномедицинската по писмени данни и повторната автотехническа
експертиза. В този смисъл настоящата инстанция намира за правилно решението на
районния съд да кредитира експертните заключения, което му е позволило въз
основа на същите да изгради правните си изводи.
В заключение въззивната инстанция ще посочи, че всички
доказателства кредитирани и от СРС и от настоящия състав, по същество са безпротиворечиви,
допълващи се, в логична връзка и последователсност, а обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват фактите относно авторството,
времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.
При така установена фактическа обстановка и след
задълбочен и прецизен анализ на доказателствената съвкупност въззивната
инстанция намира от правна страна, че в мотивите си първоинстанционният съд
обосновано е приел, че с действията си подсъдимият П. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б.
„б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
Обосновано СРС е приел, че на 27.04.2018г., около
18.00 часа, в гр. София, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, с рег. № *******, по ул. „Цар Шишман“, с посока на движение от
ул. „Ген. Паренсов“ към ул. „Иван Вазов“ и в района на кръстовището с ул. „Ген
Гурко“, при извършване „завой наляво“ към ул. „Георги С. Раковски“, подсъдимият
е нарушил правилата за движение, визирани в разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата, съгласно която: "При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре", като не пропуснал преминаващата пешеходка
Н.Ц.Б. по обозначена пешеходна пътека /сигнализирана с пътна маркировка М 8.1
от ППЗДвП/, пресичаща пътното платно отдясно - наляво, спрямо посоката на
движение на автомобила и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК, изразяваща се в счупване на страничния кондил на
големия пищял на лявата подбедрица, наложило извършване на оперативна
интервенция за наместване на костните фрагменти и поставяне на метална
остеосинтеза, което травматично увреждане реализира критериите на медико –
биологичния признак трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, за
срок повече от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека –
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“,
пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
Безспорно е установено, че основна причина за
настъпване на ПТП-то са действията на подсъдимия П., както е приел и първия
съд, който е следвало да съобрази приближаването си към пешеходна пътека, да
намали скоростта си на движение и при нужда да спре, за да пропусне
преминаващия пешеходец. В този смисъл причина за станалата катастрофа са
субективните действия от страна на подсъдимия П., който не е реагирал
своевременно на намиращата се на платното за движение, на пешеходната пътека
пешеходка.
Подсъдимият П. е годен субект на престъплението, тъй
като е привел в действие механизмите и уредите на моторното превозно средство –
лек автомобил по смисъла на § 6, т. 11 и т.12, б. „а” от ДР на ЗДвП. В
качеството си на водач на пътно превозно средство и участник в движението със
своите действия и бездействието си да предотврати настъпилото ПТП, което е бил
длъжен да стори, е оказал влияние на движението по пътя, като е причинил средна
телесна повреда на пострадалатаН.Б..
Другият квалифициращ деянието признак - точното място,
на което е осъществено то, също е категорично доказан. Настъпването на удара
между лекия автомобил и пострадалата именно на пешеходна пътека предопределя
по-тежката отговорност за подсъдимия, доколкото пешеходците разполагат с
правото да пресичат пътното платно именно на означените за тази цел места,
което налага спазването на съответните законоустановени правила и задължения от
приближаващите ги водачи на превозни средства.
Както е известно от теорията и съдебната практика,
нормата на чл. 343 от НК е бланкетна и
съдържанието й се допълва от конкретно нормативно установени правила за
движение по пътищата, които се съдържат най-вече в Закона за движение по
пътищата и правилника за приложението му. Според обвинението, което е
повдигнато, тези правила са именно чл. 119, ал. 1 от същият нормативен акт.
Подсъдимият П. е нарушил правилата за движение именно
на горецитираната разпоредба. Това е така, тъй като при приближаване на
пешеходната пътека е следвало да намали скоростта, да спре автомобила и да
пропусне намиращата се вече върху пътеката пешеходка - пострадалата Б..
Несъобразяването с цитираната разпоредба е довело до сблъсъка на МПС и
пешеходката, вследствие на което на същата са причинени увреждания - счупване на страничния кондил на
големия пищял на лявата подбедрица, които реализирали
медико-биологичния квалифициращ признак трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, за
срок повече от 30 дни от датата на травмата. Допуснатото нарушение на
посоченото правило за движение е в непосредствена причинна връзка с
последвалата телесна повреда на пострадалата Б..
Съдът като отчита заключенията на съдебномедицинска
експертиза по писмени данни, автотехническа експертиза, както и повторната автотехническа
експертиза, намира че, от обективна страна е налице и съставомерен резултат,
изразяващ се в причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вината непредпазливост. Подсъдимият П. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
спазвайки правилата за движение, предписани в чл. 119 от ЗДвП, приближавайки
пешеходна пътека.
Доколкото по делото не се установява друга причина за
настъпването на съставомерния резултат - нанесеното телесно увреждане на
пострадалата, следва да се приеме, че същата се намира в пряка
причинно-следствена връзка с допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата
за движение по пътищата, довели до настъпване на ПТП.
Изпълнителното деяние правилно е преценено от СРС, че
реализира квалифицирания състав на чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а”, пр. 2,
вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, тъй
като деянието е извършено на пешеходна пътека, сигнализирана със съответна
пътна маркировка, а поведението на подсъдимият е в пряка причинна връзка и с настъпилото
падане на пострадалата.
Предвид изложеното до тук, настоящият състав приема
крайният извод на СРС по съществото на делото за законосъобразен поради което
намира, че следва да бъде споделен.
Въззивният съд изцяло се солидализира с първата
инстанция и относно наложеното наказание – "Лишаване от свобода" за
срок от две години за осъщественото деяние по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б.
„б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. Съдът намира, че определеното
наказание за деянието е справедливо и кореспондиращо с характера и тежестта на
извършеното от подсъдимия за престъплението, с което ще бъдат постигнати и
целите на наказанието съгласно чл. 36 от НК. Правилно са преценени и
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства относими към настоящото
съдебно производство, като не е налице и хипотезата, при която смекчаващите вината
обстоятелства да се явяват изключителни или многобройни по смисъла на чл. 55 от НК. Законосъобразно
съдът е отчел всички отегчаващи и смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, като правилно е определил наказанието в рамките на предвидената
от закона санкция при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.
При индивидуализацията на наказанието
първоинстанционният съд е съобразил наличието на отегчаващи вината
обстоятелства, а именно обремененото съдебно минало на подсъдимия, за когото са
налице данни за 21 предходни осъждания. Въззивният съд се солидализира със
становището на районния съд, че в конкретния случай е без значение
обстоятеслтвото, че инкриминираното деяние е извършено при форма на вината
непредпазливост.
Настоящият съдебен състав намира, че се явява правилен
и законосъобразен изводът на първоинстанционния съд, че не са налице по
отношение на подсъдимото лице смекчаващи вината обстоятелства, като П. не е
направил всичко възможно за оказване на помощ на пострадалата след деянието.
Направеното от защитника на подсъдимия възражение във въззивната жалба, че
подсъдимото лице е направило всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата
е неоснователно, както и правилно е отбелязал първоинстанциоония съд. Това е така, тъй като по делото липсват данни
същият да е оказал действително помощ на пострадалата след инкриминираното
деяние, като наличието на евентуално намерение същото да бъде сторено от него
не може да се приравни на реално оказана помощ от П., в каквато насока са и
твърденията на защитника. Напротив, по делото се установява, че именнно друго
лице, а не подсъдимият, е осъщетвило обаждане на тел. 112, в следствие на което
на по – късен етап е пристигнала и линейка, която е откарала Б. до болнично
заведение за оказване на необходимата медицинска грижа. От свидетелските показания
на пострадалото лице единствено се установява, че подсъдимият е направил
предложение на Б. да я откара до болничното заведение, което обаче не се е
осъществило, тъй като малко след това е пристигнала линейка и я е откарала до
болницата.
Неоснователно е възражението на защитата
относно необходимостта съдът да приложи разпоредбата на чл. 55 НК. В случая СРС е преценил, че не е
налице хипотеза на чл. 55 НК, поради което и не е приложил тези правила. На
второ място, и самата преценка на СРС, че не са налице условията на чл. 55 НК е правилна. Превесът на
отегчаващите обстоятелства е наложило районният съдия да определи санкция около
средния размер. Не се констатира някакво изключително смекчаващо обстоятелство,
още по-малко – множество смекчаващи обстоятелства, които така да превалират над
отегчаващите такива, че да правят минималният размер на наказанието
несъразмерно тежък и да налагат прилагане на чл. 55 НК.
Няма основание наложеното наказание да се определи
като несправедливо от гледна точка на подсъдимото лице, тъй като не са нарушени
правилата за индивидуализация на наказанието. Размерът на наказанието е
определен в близък до средния размер, с оглед преобладаващите отегчаващите
отговорността обстоятелства.
Правино и законосъобразно първоинстанционният съд е
определил наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи ефективно при
първоначален строг режим на основание
чл. 57, ал.л 1, т. 3, б. „в” от ЗИНЗС, както и е приспаднал на основание чл. 59
от НК времето, през което подсъдимият е бил задържан по настоящото дело по реда
на НПК и по реда на ЗМВР.
Законосъобразно на основание чл. 343г от НК съдът е лишил подсъдимият от право да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимият П. е бил лишен от това право по административен ред. Не се споделят от настоящия съдебен състав и доводите на защитника, че е налице смекчаващо вината обстоятелство, изразяващо се в оказване на помощ от страна на подсъдимия след деянието по изложените по – горе съображения, което на свой ред не преполага и изменение на размера на наказанието и по отношение и на лишаването от право на подсъдимия да управлява МПС.
Настоящият съдебен състав счита, че за постигане на
целите визирани в чл. 36 от НК, определените от СРС наказания са
законосъобразни и справедливи, и те като комплекс са необходими и достатъчни за
оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие, както на
подсъдимия, така и спрямо останалите членове на обществото.
С оглед изхода на делото и предвид
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК,
касаеща направените в производството разноски в хода на досъдебната и съдебната
фаза на процеса, СГС намира същата за правилно приложена от първата инстанция.
След обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за изменение или отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради което същият следва да бъде потвърден.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 03.09.2020г. по НОХД № 16815/2018г. на СРС, НО, 112 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.