О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Град Варна, 25 април 2018 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненския
Окръжен Съд – Гражданско отделение, първи състав, в закрито
съдебно заседание, проведено на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
Като
се запозна с докладваното от съдия Василев,
В.гр.дело
№ 783/2018 година на ВОС, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по Глава 39 от ГПК, с правно основание чл.435 от същия, и е
образувано по жалба от Д.Д.Д., чрез
адв.С. срещу действията на ДСИ Милен Жеков по повод начисления адвокатски хонорар, запори и наложена възбрана по
изп.дело № 2242/2017 година.
В жалбата се твърди, че посочените
действия са незаконосъобразни и като такива следва да бъдат
отменени.Жалбоподателя сочи, че ЧСИ не е отговорил на нито едно от депозираните
възражения, като приема, че с действията си ДСИ е предизвикал свръх
обезпеченост на задължението – наложил е запори върху л.а. и банкови сметки,
възбрана върху недвижим имот и не е намалил размера на адвокатския хонорар.
По делото е постъпил отговор от
взискателя, според които жалбата се явява просрочена, а в условията на
евентуалност – и неоснователна.
Според
мотивите на ДСИ Жеков Постановлението за разноски е от 05.02.2018 година е било
връчено на 22.01.2018 година, т.е. жалбата се явява просрочена.
За
да се произнесе по спора ВОС намери за установено следното:
Изпълнителното производство е
образувано по молба на К.С.Ф. против Длъжника Д.Д.Д. на базата на издаден ИЛ, за
следните суми:78.13 лева приспадаща се част от дължими разноски; 537.15 лева –
съдебно – деловодни разноски и 300 лева
– разноски пред въззивния съд.
В хода на изпълнителния процес е
представен Договор за правна помощ на името на Взискателя с отразена сума от
200 лева – за образуване на изп.дело.С оглед поисканите действия, ДСИ е наложил
запор върху л.а., марка „Пежо“ собственост на Длъжника, запор върху сметки в
Банка ДСК и Възбрана върху недвижим имот, собственост на Длъжника.С
Постановление за разноски от 15.01.2018 година е представил сметка с всички
разноски, като е определил още тогава адвокатски хонорар от 200 лева, или общо
за сумата от 295.40 лева.Било е представено ново адвокатско пълномощно за
сумата от 300 лева – за проучване, подаване на молби, налагане на Възбрана и
запор – с оглед на това са били наложени Възбрана върху недвижим имот и запор
върху банкови сметки и л.а. По искане на Взискателя е била отменена мярката Възбрана
върху недвижим имот.
По
Възражение на Длъжницата от 12.01.2018 година / а са налице множество
Възражения/ със свое Постановление от 05.02.2018 година ДСИ Жеков е редуцирал
разноските, като е изключил тези, касаещи изпълнителните действия не обслужващи
дълга, а освен това е намалил размера на адвокатския хонорар от 500 лева на 200
лева.Наред с горното е била отменена / по искане на Взискателя/ и определената
Възбрана върху недвижим имот, ведно със събраните за нея такси.Съобщението за
това Длъжника е получил на 22.01.2018 година.Следователно съобразно
нормата на чл.435 от ГПК самото Постановление е било редно да се атакува до
29.01.2018 година /понеделник/, когато е
бил последния ден за обжалване, като на 30.01.2018 година Постановлението е
влязло в сила.Само за сведение жалбата е била получена на 19.02.2018 година, т.е. далеч
след срока, в които е било допустимо да се атакува акта на ДСИ.Ето защо самата
жалба се явява просрочена.
Само
за сведение на Длъжника е редно да се посочат няколко обстоятелства, които
обосновават и липсата на правен интерес от въззивната жалба.Наложителен е
според съда прочит на изпълнителното производство, като същия бил показал, че
по повод множеството Възражения, ДСИ е уважил на практика исканията на
Длъжницата Д..Така например е бил редуциран размера на дължимите в
изпълнителния процес разноски, като са били премахнати онези, които не са
довели до обслужване на самото задължение.От значение е и обстоятелството, че
също така е бил редуциран и размера на адвокатския хонорар, като от 500 лева
той е бил преизчислен /намален/ на 200 лева.Също е от значение факта, че е била
отменена наложената Възбрана върху недвижимия имот, собственост на Д. – т.е.
все факти, които е можело да бъдат установени.
Запознавайки
се с Възраженията и депозираната жалба от страна на Длъжника, съдът обръща
внимание на обстоятелството, че и към датата на съдебното произнасяне
задължението не е било погасено – или поне няма данни за това.Именно към
горното са насочени и усилията на Взискателя, които все пак притежава
изпълнителен титул и е в правото си да инкасира търсените суми.
Предвид
горното, ВОС приема, че ДСИ не е нарушил съдо – производствените правила, а с
факта на просрочение на депозираната жалба, съдът намира, че жалбата следва да
се остави без разглеждане, а производството следва да бъде прекратено.
Съобразно
изхода на спора и предвид нормата на чл.10 т.2 от Наредба № 4 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения съдът приема, че в полза на К.С.Ф.
следва да се присъди сумата от 150 /сто и петдесет/ лева – адвокатски хонорар
пред ВОС.
Предвид
изложеното, съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба Вх.№ 4888 от 19.02.2018 година на Д.Д.Д.,
ЕГН ********** против действия на ДСИ Милен Железов, по изп. д. № 2242/2017
година, против Постановление за разноски от 05.02.2018 година.
ПРЕКРАТЯВА
производството по в.гр.дело № 783/2018 година, по описа на ВОС.
Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок, считано от уведомяването, пред състав
на Апелативен съд – град Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: