Определение по дело №783/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1013
Дата: 25 април 2018 г.
Съдия: Красимир Тодоров Василев
Дело: 20183100500783
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

Град Варна, 25 април 2018 година.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Варненския Окръжен Съд – Гражданско отделение, първи състав, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

 

Като се запозна с докладваното от съдия Василев,

В.гр.дело № 783/2018 година на ВОС, взе предвид следното:

            Производството по делото е по Глава 39 от ГПК, с правно основание чл.435 от същия, и е образувано по жалба от Д.Д.Д., чрез адв.С. срещу действията на ДСИ Милен Жеков по повод начисления адвокатски  хонорар, запори и наложена възбрана по изп.дело № 2242/2017 година.

            В жалбата се твърди, че посочените действия са незаконосъобразни и като такива следва да бъдат отменени.Жалбоподателя сочи, че ЧСИ не е отговорил на нито едно от депозираните възражения, като приема, че с действията си ДСИ е предизвикал свръх обезпеченост на задължението – наложил е запори върху л.а. и банкови сметки, възбрана върху недвижим имот и не е намалил размера на адвокатския хонорар.

            По делото е постъпил отговор от взискателя, според които жалбата се явява просрочена, а в условията на евентуалност – и неоснователна.

Според мотивите на ДСИ Жеков Постановлението за разноски е от 05.02.2018 година е било връчено на 22.01.2018 година, т.е. жалбата се явява просрочена.

За да се произнесе по спора ВОС намери за установено следното:

            Изпълнителното производство е образувано по молба на К.С.Ф. против Длъжника Д.Д.Д. на базата на издаден ИЛ, за следните суми:78.13 лева приспадаща се част от дължими разноски; 537.15 лева – съдебно – деловодни разноски  и 300 лева – разноски пред въззивния съд.

            В хода на изпълнителния процес е представен Договор за правна помощ на името на Взискателя с отразена сума от 200 лева – за образуване на изп.дело.С оглед поисканите действия, ДСИ е наложил запор върху л.а., марка „Пежо“ собственост на Длъжника, запор върху сметки в Банка ДСК и Възбрана върху недвижим имот, собственост на Длъжника.С Постановление за разноски от 15.01.2018 година е представил сметка с всички разноски, като е определил още тогава адвокатски хонорар от 200 лева, или общо за сумата от 295.40 лева.Било е представено ново адвокатско пълномощно за сумата от 300 лева – за проучване, подаване на молби, налагане на Възбрана и запор – с оглед на това са били наложени Възбрана върху недвижим имот и запор върху банкови сметки и л.а. По искане на Взискателя е била отменена мярката Възбрана върху недвижим имот.

По Възражение на Длъжницата от 12.01.2018 година / а са налице множество Възражения/ със свое Постановление от 05.02.2018 година ДСИ Жеков е редуцирал разноските, като е изключил тези, касаещи изпълнителните действия не обслужващи дълга, а освен това е намалил размера на адвокатския хонорар от 500 лева на 200 лева.Наред с горното е била отменена / по искане на Взискателя/ и определената Възбрана върху недвижим имот, ведно със събраните за нея такси.Съобщението за това Длъжника е получил на 22.01.2018 година.Следователно съобразно нормата на чл.435 от ГПК самото Постановление е било редно да се атакува до 29.01.2018 година  /понеделник/, когато е бил последния ден за обжалване, като на 30.01.2018 година Постановлението е влязло в сила.Само за сведение жалбата е била получена на 19.02.2018 година, т.е. далеч след срока, в които е било допустимо да се атакува акта на ДСИ.Ето защо самата жалба се явява просрочена.

Само за сведение на Длъжника е редно да се посочат няколко обстоятелства, които обосновават и липсата на правен интерес от въззивната жалба.Наложителен е според съда прочит на изпълнителното производство, като същия бил показал, че по повод множеството Възражения, ДСИ е уважил на практика исканията на Длъжницата Д..Така например е бил редуциран размера на дължимите в изпълнителния процес разноски, като са били премахнати онези, които не са довели до обслужване на самото задължение.От значение е и обстоятелството, че също така е бил редуциран и размера на адвокатския хонорар, като от 500 лева той е бил преизчислен /намален/ на 200 лева.Също е от значение факта, че е била отменена наложената Възбрана върху недвижимия имот, собственост на Д. – т.е. все факти, които е можело да бъдат установени.

Запознавайки се с Възраженията и депозираната жалба от страна на Длъжника, съдът обръща внимание на обстоятелството, че и към датата на съдебното произнасяне задължението не е било погасено – или поне няма данни за това.Именно към горното са насочени и усилията на Взискателя, които все пак притежава изпълнителен титул и е в правото си да инкасира търсените суми.

Предвид горното, ВОС приема, че ДСИ не е нарушил съдо – производствените правила, а с факта на просрочение на депозираната жалба, съдът намира, че жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството следва да бъде прекратено.

Съобразно изхода на спора и предвид нормата на чл.10 т.2 от Наредба № 4 за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът приема, че в полза на К.С.Ф. следва да се присъди сумата от 150 /сто и петдесет/ лева – адвокатски хонорар пред ВОС.

Предвид изложеното, съдът,

О П Р Е Д Е Л И :

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба Вх.№ 4888 от 19.02.2018 година на Д.Д.Д., ЕГН ********** против действия на ДСИ Милен Железов, по изп. д. № 2242/2017 година, против Постановление за разноски от 05.02.2018 година.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело № 783/2018 година, по описа на ВОС.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок, считано от уведомяването, пред състав на Апелативен съд – град Варна.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: