№ 750
гр. Казанлък, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20255510100467 по описа за 2025 година
Производството по делото е образува от Г. Н. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. М., ул. „******************** чрез ЕАД Е. И., Булстат
********************, със съдебен адрес: гр. ******************** срещу:
„КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК 17********************
„АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК ********************.
Правно основание: чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 10, вр. чл.19 от
ЗПК, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че сключил с първия
ответник Договор за потребителски кредит № ************ и с втория
ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като усвоил изцяло
предоставената му в заем сума от 3395лв.Твърди, че договорът за кредит бил
нищожен на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП поради
неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 10 ЗПК:
Съгласно условията на Договор за потребителски кредит №
************ лихвеният процент по кредита бил в размер на 19.86 %, а
годишният процент на разходите - 21,77%. Действително приложеният в
кредитното правоотношение ГПР бил различен от посочения в договора,
кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 21,77 % заблудил потребителя,
като използваната заблуждаваща търговска практика довела до
неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за
ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на
кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието
на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
Уговореното възнаграждение за фирма - поръчител било разход по
1
кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19,
ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следвал от дефиницията на понятието „общ разход
по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Излага подробни съображения и сочи съдебна практика.
Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на
Договор за потребителски кредит № ************, както и да прогласи
нищожността на договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай
Тръст" ЕООД и обезпечаващ договор за кредит № ************.
Моли съда да осъди „КРЕДИСИМО" ЕАД да върне сумата от 20,00 лева
платена възнаградителна лихва по договор за предоставяне на потребителски
кредит № ************, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
Моли съда да осъди „КРЕДИСИМО" ЕАД да възстанови на ищцата
заплатените от нея без правно основание суми в общ размер на 50лв.,
съставляващи престирани от нея в парични плащания, извършени в
изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство към
договор за кредит № ************.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество „Ай Тръст ЕООД чрез процесуалния му представител. На същия са
редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.
Не оспорва, че бил сключен Договор за потребителски кредит №
************/******** г. между „Кредисимо" ЕАД /кредитодател/ и Г. Н. М.
/кредитополучател/. Във връзка с обезпечаването на задълженията на ищеца -
кредитополучател по договора за кредит бил сключен Договор за
предоставяне на поръчителство от ******** г. между ищеца в качеството му
на потребител и „Ай Тръст“ ЕООД. Размерът на главницата по договора за
кредит възлизала на 3395.24 лева и следвало да бъде върната за срок от 24
месеца, при ГЛП от 40.00 % и ГПР от 48.21 %. Общият размер на дължимите
по кредита суми при точно спазване на уговорения между страните
погасителен план възлизал на 5026.59 лева. Ищецът погасил предсрочно
задълженията си по процесните договори, предвид което не дължал и
заплатил в цялост договорната възнаградителна лихва и възнаграждението за
предоставеното поръчителство в полза на „Ай Тръст“ ЕООД .
„Ай Тръст“ ЕООД сключил с ищеца договор за поръчка при условията
на чл. 280 от ЗЗД, наименован „договор за предоставяне на поръчителство".
Подробно описва механизма на кандидатстване за кредит.
Сочи, чу възнаграждението за поръчител не следвало да бъде включено
в ГПР, тъй като същото не отговаряло на дефиницията на $ 1 т. 1 от ДР на
ЗПК, респективно на Член 3, 6, „ж" от Директива 2008/48/ЕО, В случай че
разходът представлява възнаграждение за допълнителна услуга, то той се
включвал в ГПР само когато „сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита". „Кредисимо" ЕАД не
знаело и нямало как да узнае предварително какво възнаграждение ще се
уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст"
ЕООД, по който бъдещ договор „Кредисимо" ЕАД не било страна.
2
Счита, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство не
можело да бъде квалифицирано и като „заблуждаваща търговска практика".
Излага подробни аргументи.
Моли съда да остави без уважение доказателственото искане за
изготвяне и изслушване на съдебно - счетоводна експертиза.
Не били необходими специални знания, за да се изчисли, че при
уговорен ГПР от 48,21 % горната граница от пет пъти законната лихва,
съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ще бъде надскочена, в случай че в ГПР бъде
включено и възнаграждението за предоставената услуга по договора за
поръчителство. Счита, че не са налице предпоставки същото да бъде включена
в размера на ГПР.
Моли съда да остави без разглеждане, като недопустим, предявения
срещу „Ай Тръст“ ЕООД иск за нищожност на процесния договор за
предоставяне на поръчителство;
Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан, предявения
срещу „Ай Тръст“ ЕООД иск за нищожност на процесния договор за
предоставяне на поръчителство;
Претендира за разноски по делото.
Оспорва че са налице предпоставките за присъждане на адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА, т.к. ищецът не бил материално
затруднено лице.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество „Кредисимо“ ЕАД чрез процесуалния му представител. Счита, че
за ищеца не бил налице правен интерес от предявяване на самостоятелни
искове за прогласяване нищожността на процесните Договор за потребителски
кредит №************/******** г. и Договор за предоставяне на
поръчителство от ******** г., с оглед на това че същите към днешна дата не
били действащи между страните.
Предявяването на самостоятелните отрицателни установителни искове
противоречало и на принципа на процесуалната икономия.
Поведението на ищеца и процесуалния му представител в настоящото
производство граничило със злоупотреба с процесуални права, която се
разбирало като съзнателно превратно упражняване на субективно право,
свързано не само с увреждането на чужди блага, но и с извличането на полза
от превратното упражняване на права. Евентуалното съдебно решение в полза
на ищеца по настоящото производство би защитило в еднаква степен правата
му, независимо от това да са предявени настоящите три иска (два от които
отрицателни установителни) или предявен само осъдителния иск.
Следвало да се посочи, че при настоящата избрана от процесуалния
представител на ищеца конфигурация на предявените искове правата на
доверителя му не били защитени в по-голяма степен, отколкото ако беше
избран единствено пътят на осъдителния иск, а единствено ще се генерират
повече разноски в полза на адвоката при условията на чл. 38 от ЗА.
Оспорва предявените искове изцяло по основание и размер и моли съда
да ги отхвърли в цялост.
3
Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит №
************/******** г. между „Кредисимо“ ЕАД /кредитодател/ и Г. Н. М.
/кредитополучател/, както и сключването на Договор за предоставяне на
поръчителство от ******** г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител Г.
Н. М..
Договор за потребителски кредит № ************/******** г. бил
сключен между страните за главница от 3395.24 лева, като същата била
усвоена в цялост от него.
Не оспорва твърдението на ищеца, че във връзка с погасяването на
задълженията си по процесните договори е заплатил по сметка на
„Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 20,00 лв., разпредЕ. за погасяването на
задължението му за договорна възнаградителна лихва и сума в размер на 50,00
лв., разпредЕ. за погасяването на негови задължения към другото дружество
ответник „Ай Тръст“ ЕООД. Не оспорва и твърдението на ищеца, че
„Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема и администрира вместо „Ай Тръст“
ЕООД изпълнението на задължението на ищеца за плащане на
възнаграждение по процесния договор за предоставяне на поръчителство.
Оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за
потребителски кредит бил нищожен, тъй като съдържанието му не отговаряло
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Моли съда да има предвид, че възнаграждението за поръчител не било
включено като разход по кредита, тъй като не отговаряло на легалната
дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗПК. за кредит. По-конкретно моля да
приемете следното:
Оспорва, че за ищеца било задължително да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с другия ответник.
Оспорва, че към момента на сключване на процесните договори за
кредит „Кредисимо“ ЕАД е знаело какъв е размерът на дължимото
възнаграждение за предоставяне на поръчителство.
Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и
„Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и
уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по
кредита.
Излага подробни съображения.
Счита, че искането на ищеца за допускане на съдебно – счетоводна
експертиза не било необходимо и за изясняване на фактическите
обстоятелства, предмет на третия, поставен на вещото лице въпрос.
Моли съда да остави без разглеждане, като недопустим, предявения
срещу „Кредисимо“ ЕАД иск за прогласяване нищожността на процесния
договор за потребителски кредит;
В условията на евентуалност, моли съда да отхвърли, като
неоснователен и недоказан, предявения срещу „Кредисимо“ ЕАД иск
Моли съда да отхвърли, като неоснователни и недоказани, предявените
4
срещу „Кредисимо“ ЕАД осъдителни искове за възстановяване на ищеца на
недължимо платена сума в размер на 20,00 лв. за погасяване на договорна
възнаградителна лихва по кредитното правоотношение и 50,00 лв. за
погасяване на задължения на ищеца по процесния договор за предоставяне на
поръчителство, сключен с другия ответник – „Ай Тръст“ ЕООД;
Претендира за разноски ;
Моли съда да отхвърли претенцията на ищеца за разноски – оспорва, че
ищецът е материално затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 на ЗАдв., оспорваме
че е приложим чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. – излага аргументи.
В проведеното съдебно заседание съдът е допуснал изменение на
предявения осъдителен иск, като същият да се счита предявен за сумата от
34,58 лева, платена възнаградителна лихва, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - ******** г. до окончателно изплащане
на вземането; допуснал е изменение и на размера на предявения осъдителен
иск, като същият да се счита предявен за сумата от 57,67 лева – платена сума
за възнаграждение по договор за поръчителство.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Безспорно е и ненуждаещи се от доказване, че между страните по
делото следните факти: че между ищеца и „Кредисимо” ЕАД е сключен
Договор за потребителски кредит № ************/******** г. и Договор за
предоставяне на поръчителство от ******** г. с поръчител “Ай Тръст” ЕООД
и потребител ищецът.
Страните не спорят, че по силата на сключения договор за
потребителски кредит заемодателят “Кредисимо” ЕАД се е задължил да
предостави на ищеца сума в размер на 3395,24 лева, която сума да бъде
върната от кредитополучателя за срок от 24 месеца - до
******************** г. Уговореният ГПР бил в размер на 48,21 %.
Между страните не се спори, че сумата е била предоставена на
кредитополучателя. Видно от договора за предоставяне на поръчителство,
същият е сключен във връзка с договора за потребителски кредит между
„Кредисимо” ЕАД и ищеца. Ответникът по договора за предоставяне на
поръчителство – „Ай Тръст” ЕООД, в качеството му на гарант, поел
задължението да отговаря за задълженията по договора за потребителски
кредит пред кредитора солидарно с поръчителя /чл. 1, ал. 1 от договора/. За
поемане на задължението по договора, в полза на гаранта „Ай Тръст” ЕООД е
уговорено възнаграждение в размер на сумата от 3243,13 лв., платима от
потребителя на датата на падежа по договора за кредит /чл. 1, ал. 2 от
договора за поръчителство и Приложение № 1 към него/.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно. Видно е от
приетото заключение, че годишният процент на разходите по Кредита е 48,21
%. Съгласно § 19, раздел II „ДЕФИНИЦИИ“ от приложимите към Договора
5
за потребителски кредит Общи условия под ГПР „ще означава Годишен
процент на разходите съгласно Закона за потребителския кредит“. В чл. 11,
раздел VII „КРЕДИТНИ ПРОДУКТИ. ГОДИШЕН ПРОЦЕНТ НА
РАЗХОДИТЕ“ от Общите условия е посочено, че „Годишният процент на
разходите по Кредита е посочен в Договора, като размерът му е изчислен в
съответствие с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, при отчитане на
цитираните в тази разпоредба общи положения, както и на следните
допълнителни допускания:“, след което от буква „а“ до буква „ж“ са изброени
допусканията. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит
„Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.“ В конкретния случай в
ГПР по кредита са включени следните разходи: договорна възнаградителна
лихва.
Размер на ГПР: 48,21 %.Размер на ГЛП: 40,00 %. Стойностите на ГПР и
ГЛП са посочени в Приложение № 1 към Договора за потребителски
кредит.ГПР е изчислен по формулата, закрепена в Приложение № 1 към ЗПК.
Процентът на ГПР, ако в него се включат и разходите за поръчителя „Ай
Тръст”ЕООД, които са в размер на 3243,13 лева, е 248,64 %. Размерът на
платените суми на главница – 3395,24 лева. Размерът на платената сума за
възнаградителна лихва – 34,58 лева. Размерът на платената сума за
възнаграждение по договор за поръчителство – 57,67 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
В тежест на ищеца по предявените главни искове за прогласяване на
нищожност на договор за паричен заем и на договора за предоставяне на
гаранция с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК
/срещу ответника “Кредисимо” ЕАД / и с правно основание по чл. 26, ал. 1,
предл. 1-во и 3-то ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК /срещу ответника „Ай Тръст” ЕООД/, е
да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите
факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него
и ответниците са възникнали облигационни отношения по договор за
потребителски кредит и договор за поръчителство, сключен във връзка с
договора за потребителски кредит, както и че първият от тях противоречи на
закона, а вторият е сключен за обезпечаване на нищожна сделка, респ.
накърнява добрите нрави.
Предявените главни искове са установителни и у ищеца е налице правен
интерес от предявяването им (в този смисъл определение № 1968/19.06.2025 г.
на ОС-Пловдив по в. ч. гр. д. № 1666/2025 г.). Действително ищецът разполага
с възможността да предяви претенция за връщане на платените по договора
суми, основана на принципа за неоснователно обогатяване. Но това не
означава, че ищецът, който има качеството на потребител, не разполага и с
възможността да предяви установителен иск, с който да поиска да бъде
прогласена нищожността на договора. Ищецът длъжник във всички
положения има интерес да се освободи от договорната си обвързаност, което
6
от своя страна ще му даде яснота в договорните отношения. Това, че е
извършено определено плащане не гарантира на длъжника по кредита
сигурност, тъй като кредитодателят в бъдещ момент би могъл да насочи други
претенции срещу потребителя, които се основават на сключения между
страните договор.
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП и небанкова финансова институция.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
потребителя да върне предоставената парична сума.
Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на
Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и
забраната за неравноправни клаузи.
Страните не спорят, че едноличен собственик на капитала на „Ай тръст”
ЕООД е заемодателят „Кредисимо” ЕАД. Следователно се касае за хипотеза
на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. С оглед на изложеното
съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното
поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да
бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като
индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал.
2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК,
според която „Общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Същевременно, при
цялостния анализ на процесните правоотношения, е видно, че сключване и
получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на
обезпечение по договора от страна на кредитополучателя.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, опредЕ. с
постановление на Министерски съвет на Република България, което означава,
че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50% от взетата
сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са
нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК.
В настоящия случай от приетото експертно заключение се установява,
че общият размер на ГПР с включено възнаграждение за поръчител се явява
248,64%. Така уговореното възнаграждение има значението на „скрита
възнаградителна лихва”, която не е включена в оскъпяването на ползваната
сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
7
ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на
това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за
дължимост на това вземане. Поради изложеното съдът намира, че разходът за
възнаграждение на гаранта за обезпечаване вземанията на „Кредисимо” ЕАД
по процесния договор за потребителски кредит отговаря на поставените от
ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че възнаграждението,
дължимо на поръчителя, следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се
обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДРЗПК за общ разход. От
изложеното следва, че в уговорения годишен процент на разходи по
процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи,
поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна. Вписаният в договора параметър на ГПР не
кореспондира на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите,
тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и
не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за
недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22 от ЗПК,
поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
От друга страна, договорът за потребителски кредит и договорът за
предоставяне на поръчителство, се намират във взаимовръзка помежду си и
като система от правоотношения между страните, поради което последиците
от недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо
рефлектира и по отношение на договора за предоставяне на обезпечение,
поради естеството на правоотношенията.
Поради изложеното съдът намира, че предявените искове за
прогласяване нищожността на процесния договор за кредит и за предоставяне
на гаранция, са нищожни, поради което следва да бъдат уважени.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност по кредита - главницата, без да дължи лихва или други
разходи по кредита. Съгласно заключението по назначената съдебно -
счетоводна експертиза, размерът на надвнесената сума от ищеца над
главницата е платената сума в размер на 3487,49 лв., както следва: за
възнаградителна лихва – 34,58 лева; за възнаграждение по договор за
поръчителство – 57,67 лева. Предвид това осъдителният иск на ищеца също
се явява доказан и следва да бъде уважен.
8
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. Доколкото обаче същият е освободен от заплащане на ДТ в
производството, то на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят в полза на съда разноските за ДТ в размер на 335,53
лв. и 300,00 лв. възнаграждение за експертиза, както следва първият ответник
разноски в размер на 676,67 лева и 8,86 лева вторият ответник.
Процесуалният представител на ищцовата страна претендира
адвокатско възнаграждение от 1320,00 лв. с ДДС, което да се присъди в полза
на адвоката по реда на чл. 38 ЗАдв. Ответниците релевират възражение за
прекомерност на претендирания хонорар. Съдът намира същото за
основателно по следните съображения: Съгласно разясненията, дадени в
Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16,
установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в
Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от
предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до
икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на
Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките
на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Тези постановки са
доразвити с постановеното Решение по дело C- 438/22 с предмет
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1
ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от
цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
В случая повдигнатият спор не се отличава с правна или фактическа
сложност, която да е обусловена от събирани в производството гласни
доказателствени средства или експертни заключения, като производството е
приключило с провеждането на едно открито съдебно заседание, в което
процесуалният представител на ищеца не се е явил. Касае се за спор с
константна и безпротиворечива съдебна практика. Предвид изложеното,
настоящият състав счита, че в полза на Еднолично адвокатско дружество Е.
И., БУЛСТАТ: ********************, адрес: гр. ********************,
следва да бъде определено адв. възнаграждение в размер на сумата от 960,00
лева с ДДС /480,00 лева спрямо всекиго от ответниците/. По осъдителния иск
9
не следва да бъде присъждано възнаграждение, тъй като цената на иска е под
претендирания адвокатски хонорар и установителните искове имат обуславящ
характер по отношение на осъдителния такъв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Г. Н. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. М., ********************, чрез пълномощника адв.
Е. И., със съдебен адрес: гр. ******************** и „КРЕДИСИМО”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
********************, че договор за потребителски кредит № ************
от ******** г., сключен между страните, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Г. Н. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. М., ********************, чрез пълномощника адв.
Е. И., със съдебен адрес: гр. ******************** и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„********************, че Договор за предоставяне на поръчителство от
******** г., сключен към Договора за потребителски кредит № ************
от ******** г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4
ЗПК, чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ********************, да заплати на Г. Н.
М., ЕГН **********, с адрес: гр. М., ********************, чрез
пълномощника адв. Е. И., със съдебен адрес: гр. ********************,
сумата от 92,25 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за
потребителски кредит № ************ от ******** г.; Договор за
предоставяне на поръчителство от ******** г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба – ******** г. до окончателно плащане,
на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 23 и чл. 22 от
ЗПК.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ********************, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, да заплати сумата от 676,67 лева в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Казанлък, представляваща държавна такса и
възнаграждение за вещо лице в настоящото производство.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „********************, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, да заплати сумата от 8,86 лева в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Казанлък, представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ********************, на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА, да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И., БУЛСТАТ:
********************, адрес: гр. ******************** сумата от 480,00
лева с ДДС, представляваща адвокатски хонорар за процесуално
10
представителство в производството по делото.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „********************, да заплати на
Еднолично адвокатско дружество Е. И., БУЛСТАТ: ********************,
адрес: гр. ********************, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от
480,00 лева с ДДС, представляваща адвокатски хонорар за процесуално
представителство в производството по делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
11