О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 1983
гр.Бургас, 07.10.2021г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на седми октомври, две хиляди двадесета и първа година, в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.ЯНА К.А
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 762 по описа за
2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Раздел III от АПК.
Образувано е по жалба от Фондация
„Върховенство на закона“, ЕИК *********, представлявано от председателя Юлия
Ненчева, чрез адвокатско дружество „Я., Ненчев, Гочев и Янкова“ срещу разпоредбата
на чл.2, ал.1 и ал.2 от Наредба за реда за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество на Община Сунгурларе /Наредбата/.
В жалбата се твърди, че така
оспорената разпоредба е незаконосъобразна, тъй като текстът на същата механично
повтаря текста на чл.8, ал.8 и ал.9 от Закона за общинската собственост, което
е в нарушение на чл.8 от ЗНА наредбата да регламентира само обществени
отношения от местно значение, за които в правния мир няма регулация. Иска се от
съда да отмени оспорената разпоредба от Наредбата и да присъди направените в
производството разноски.
Ответният по жалбата
административен орган - Общински съвет Сунгурларе, в писмен отговор с вх.№ 9952
от 30.09.2021г. по описа на АдмС – Бургас, счита жалбата за недопустима. Излага
доводи, че доколкото оспорената разпоредба от Наредбата възпроизвежда изцяло
разпоредби от ЗОС, то същите нямат самостоятелно правно действие, с оглед на
което не притежават характеристики на нормативен административен акт по смисъла
на чл.75, ал.1 от АПК, респ. липсва административен акт, подлежащ на съдебен
контрол. Счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена като недопустима.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с
общинско имущество на Община Сунгурларе е приета с решение на Общински съвет –
Сунгурларе, обективирано в т.2 от Протокол от заседание на Общинския съвет, проведено
на 23.05.2019г., като производството е инициирано с внасяне на предложение от
кмета на Община Сунгурларе вх.№ 54/24.04.2019г., с която е внесено предложение
за приемане на Наредбата, ведно с проект на подзаконовия нормативен акт.
Съгласно чл.2, ал.1 от Наредбата „Общинският съвет приема стратегия за управление на общинската
собственост за срока на мандата си по предложение на кмета на общината.
Стратегията определя политиката за развитие на общинската собственост и
стопанската дейност на общината и съдържа:
1. основните цели, принципи и
приоритети за придобиване, управление и разпореждане с имотите - общинска
собственост;
2. основните характеристики
на отделните видове имоти, които могат да се предоставят под наем или да бъдат
предмет на разпореждане;
3. нуждите на общината от
нови имоти и способите за тяхното придобиване;“
А съгласно ал.2 на посочената разпоредба „В изпълнение на стратегията Общинският съвет
приема план за действие за общинските концесии в съответствие със Закона за
концесиите и годишна програма за управление и разпореждане с имотите - общинска
собственост, по предложение на кмета на общината. Програмата се приема
най-късно до приемането на бюджета на общината за съответната година и може да
бъде актуализирана през годината, като при необходимост се извършва и
актуализация на общинския бюджет. Програмата е в съответствие с плана за
действие за общинските концесии и съдържа:
1. прогноза за очакваните
приходи и необходимите разходи, свързани с придобиването, управлението и
разпореждането с имоти - общинска собственост;
2. описание на имотите, които
общината има намерение да предложи за предоставяне под наем, за продажба, за
внасяне като непарична вноска в капитала на търговски дружества, за учредяване
на ограничени вещни права, както и за възлагане чрез концесия;
3. описание на имотите, които
общината има намерение да предложи за замяна срещу имоти на граждани или
юридически лица, с подробно описание на нуждите и вида на имотите, които
общината желае да получи в замяна;
4. описание на имотите, които
общината има намерение да придобие в собственост, и способите за тяхното
придобиване;
5. обектите, за изграждането
на които е необходимо отчуждаване на частни имоти;
6. обектите по т. 5 от
първостепенно значение;“
При така
изложеното от фактическа страна, на база събраните по делото доказателства,
съдът намира жалбата за недопустима, поради следното:
Видно от съдържанието на оспорените разпоредби нито
една от тях не визира хипотеза, която да е обусловена от специфично местно
значение. С оспорените разпоредби общинският съвет е повторил вече установени в
Закона за общинската собственост правила за поведение, поради което същите
нямат самостоятелен характер и самостоятелни правни последици. С тях не се
създават права и задължения, различни от правата и задълженията, регламентирани
в ЗОС. Целеният с приетите норми правен резултат всъщност произтича от разпоредбите
на по-висок по степен нормативен акт, а не от разпоредбите на местната наредба.
Дали същите ще съществуват или не е без значение за правния мир, тъй като
целените от тях правни последици настъпват по силата на разпоредбите на
по-висок по степен нормативен акт. Т.е. не е необходимо текстовете да бъдат
преповтаряни в подзаконов нормативен акт, за да породят правно действие.
Доколкото оспорените разпоредби на наредбата
възпроизвеждат изцяло разпоредби на ЗОС, то същите нямат самостоятелно правно действие,
с оглед на което не притежават характеристиките на нормативен административен
акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК в каквато насока са и възраженията на
ответника.
При положение, че нямат характер на нормативен
административен акт, съдът приема, че липсва предмет на съдебно оспорване -
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, в какъвто смисъл е и
практиката на Върховен административен съд (Решение № 757/21.01.2021г. по
адм.д. № 2426/2020г. на ВАС).
Отсъствието на годен за обжалване административен акт
препятства надлежното упражняване на правото на оспорване и валидното
учредяване на процесуално правоотношение по подадената жалба.
По изложените съображения настоящият състав приема, че
жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а
производството по делото прекратено.
При този изход на делото и с оглед претенцията на
страните за присъждане на разноски, на осн.
чл. 143, ал. 3 АПК /последна редакция - ДВ бр.15/19.02.2021г., в сила от
19.02.2021г./, ответникът има право на направените по делото разноски поради
прекратяване на делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Поради това,
жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл.
37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Ето защо и на основание чл. 159, т. 1 и
чл. 160, ал.1 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Фондация „Върховенство на закона“, ЕИК
*********, представлявано от председателя Юлия Ненчева, чрез адвокатско
дружество „Я., Ненчев, Гочев и Янкова“ срещу разпоредбата на чл.2, ал.1 и ал.2
от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество на Община Сунгурларе.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело
№ 762 по описа на Административен съд Бургас за 2021г.
ОСЪЖДА Фондация
„Върховенство на закона“, ЕИК *********, представлявано от председателя Юлия
Ненчева да заплати на Община Сунгурларе съдебно-деловодни
разноски в размер на 100лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.