№ 3818
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря Л.П.П.
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20221110102783
по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 25 ГПК.
Предявени са конститутивни искове за отмяна на уволнението,
извършено със Заповед № ../13.12.2021 г. на Ректора на Х. и м.у. – чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ, и за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „п.” в
катедра „О.с. и г.“ във Ф. по х.т. към Х. и м.у. – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът твърди да е незаконосъобразно
уволнен, тъй като заповедта за уволнение е издадена в нарушение на чл. 325,
ал. 1, т. 3 КТ. Твърди на 09.04.2002 г. да е подписал безсрочен трудов договор
с ответника. На 04.10.2021 г. страните сключили допълнително споразумение
на основание чл. 119 и чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, пар. 11 от ПЗР на ЗВО и протокол
№ .. г. на А. съвет на ХТМУ за длъжността „п.“ за срок до 31.12.2021 г.
Ищецът счита, че срокът е определен в противоречие с разпоредбите на чл.
68, ал. 1, т. 1 КТ, пар. 11 от ПЗР на ЗВО и чл. 68, ал. 3 и 4 КТ. Дейността на
заеманата от него длъжност не касае изпълнение на временни, сезонни или
краткотрайни работи и дейности, както и новопостъпващи работници и
служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия,
предвид което трудовият договор не може да се сключи за по – малко от една
година, с оглед длъжността на ищеца. Липсва писмено искане от негова
страна за по – кратък срок на договора, като не е налице и някое от
1
изключенията, посочени в пар. 1, т. 8 от ДР на КТ. Отделно оспорва
уволнението като незаконно, поради липсата на мотиви в допълнителното
споразумение относно изключението, поради което се налага сключването на
срочен договор за по – кратък период от една година.
Ответникът твърди уволнението да е законосъобразно извършено, като
са налице предпоставките на посоченото уволнително основание. Налице е
постигнато съгласие за промяна на трудовото правоотношение на ищеца по
реда на чл. 119 КТ от безсрочно в срочно по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ. Право на
ректора е да вземе крайното решение, дали да продължи трудовия договор с
хабилитираното лице, или да го прекрати на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ.
Решението на А. съвет не задължава ректора, включително и по отношение на
срока на продължаване на договора. В случая е налице изключение по
смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ, свързано с постигане на целта за ефективно
разходване на допълнителни средства по Закона за държавния бюджет за 2021
г., предвидени за държавните висши училища и подписано в тази връзка на
25.11.2020 г. споразумение между Съвета на р., МОН, КНСБ-ВОН и С. ВО –
П..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и взе предвид доводите на страните, намира за установено
следното:
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.
Безспорни по делото са следните факти и обстоятелства:
- ищецът е заемал при ответника длъжността „п.” в катедра „О.с.“ във
Ф. по х.т. по безсрочно трудово правоотношение въз основа на трудов
договор от 09.04.2002 г.;
- на 04.10.2021 г. страните подписали допълнително споразумение на
основание чл. 119 и чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, пар. 11 от ПЗР на ЗВО и протокол №
.. г. на А. съвет на ХТМУ, с което трудовото правоотношение на ищеца на
длъжност „п.“ е променено от срочно на безсрочно, със срок до 31.12.2021 г.;
- на 17.12.2021 г. на ищеца е връчена Заповед № ../13.12.2021 г. на
Ректора на Х. и м.у. за прекратяване на трудовото му правоотношение на
основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ
Спорът между страните е концентриран върху правото, а именно
2
относно точното приложение на разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1, ал. 3 и 4
КТ и пар. 11 от ПЗР на Закона за висшето образование.
Разпоредбата на пар. 11 от ПЗР на Закона за висшето образование
предоставя възможност за удължаване на трудовите договори с
хабилитираните лица при навършване на възрастта по чл. 328, ал. 1, т. 10
Кодекса на труда за срок до три години, като решението за това се взема от А.
съвет на учебното заведение. Удължаването на трудовите правоотношения с
хабилитираните лица по ал. 1 се уреждат със срочен трудов договор съгласно
ал. 2 на същата разпоредба. Сключването на срочен трудов договор за
определено време по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ е допустимо в две групи от случаи,
уредени в чл. 68, ал. 3 и 4 КТ. Първата група, уредена в чл. 68 ,ал. 3 КТ
включва две хипотези - едната е с оглед на видовете работи, за изпълнението
на които се сключват срочните трудови договори, а именно – временни,
сезонни и краткотрайни, а втората хипотеза е приложима при сключване на
срочни трудови договори независимо от естеството или характера на
работата, с новопостъпващи работници и служители в обявени в
несъстоятелност или ликвидация предприятия. Втората група от случаи, при
които е допустимо сключване на срочни трудови договори за определено
време е уредена в чл. 68, ал. 4 КТ, съгласно който по изключение срочен
трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко от една година може да се
сключи за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен
характер, а се отнасят до основния предмет на дейност на работодателя, но
това е допустимо само по изключение, дефинирано в пар. 1, т. 8 от ДР на КТ.
Съгласно легалното определение „изключение” по смисъла на чл. 68, ал. 4 е
налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и
други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента
на сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи
срочността му. Посочените разпоредби са императивни, поради което следва
да се приеме за задължително изискването на § 1, т.8 от ДР на КТ
обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са вписани в
трудовия договор /вж. решение от 23.02.2010 г. по гр. д. № 453/2009 г. на
ВКС, III г. о./.
В допълнителното споразумение от 04.10.2021 г. не са конкретно
посочени обстоятелства, обуславящите срочността на трудовия договор.
Отделно от това допълнителното споразумение е сключено за срок по –
3
кратък от една година, а според изключението на чл. 68, ал. 4 КТ срочен
трудов договор може да се сключи за по – кратък срок от година само по
писмено искане на работника или служителя. Прилагането на това
ограничение изисква наличието на следните предпоставки: писмено изразено
волеизявление на работника или служителя, отправено до работодателя, което
трябва ясно и безусловно да изразява волята му за превръщане на безсрочния
в срочен трудов договор за определено време за по – кратък срок от 1 година;
волеизявлението на работника и служителя трябва да предхожда по време
сключването на споразумението по чл.119 КТ; същото трябва да е различно
от споразумението между страните по чл.119 КТ, като то трябва да бъде
отделно направено, а не да се извлича от подписаното между работника и
служителя споразумение по чл.119 КТ. С това изискване законодателят цели
да подчертае, че принципно инициативата за превръщане на безсрочния в
срочен трудов договор е на работника или служителя и той го желае
доброволно. При трансформиране на трудов договор за неопределено време в
трудов договор за определен срок следва да се съблюдават ограничителните
норми на чл.68, ал. 3 и 4 КТ относно възможността за сключване на срочен
трудов договор за определен срок.
Съгласно чл. 68, ал. 5 КТ срочен трудов договор за определено време,
сключен в нарушение на чл. 68, ал. 3 и 4, се смята сключен за неопределено
време. Трудовият договор на В.Б., превърнал се в трудов договор за
неопределено време по силата на закона, незаконосъобразно е прекратен на
основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ. Уволнението следва да се отмени и ищецът
да се възстанови на заеманата преди прекратяването на трудовия договор
длъжност „п.”.
По разноските.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 650 лв. адвокатско възнаграждение съгласно
представения списък.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка
на съда сумата 160 лв. държавна такса за уважените искове.
Така мотивиран Софийският районен съд, 153 състав,
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на ВЛ. Б. Б.,
ЕГН **********, съдебен адрес: гр. С., извършено със заповед № ../13.12.2021
г. на Ректора на Х. и м.у., на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА ВЛ. Б. Б., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. С. на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата до уволнението длъжност „п.” в
катедра „О.с. и г.“ във Ф. по х.т. към Х. и м.у..
ОСЪЖДА Х. и м.у., БУЛСТАТ .., гр. С. да заплати на ВЛ. Б. Б., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 650
лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Х. и м.у., БУЛСТАТ .., гр. С. да заплати на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК по сметка на съда сумата 160 лв. държавна такса за уважените
искове.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от обявяването му на 26.04.2022 г.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5