Р Е Ш Е Н
И Е
гр. Русе, 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, VI гр. състав, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Съдия: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при
секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №3377 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
Исковете са с правно основание по
чл.79 и по чл.86 ЗЗД.
Ищецът “Енерго-Про Продажби” АД гр.
Варна, чрез процесуалния си представител твърди в уточняваща искова молба вх. №265183/07.10.2020г.,
че ответникът В.И.П., в качеството си на наследник
на К. Д.И.,*** и негов клиент с клиентски №********** и абонатен номер **********
във връзка с продажба на ел. енергия за обект в с.Писанец, обл.Р., ул.Р., №.,
отговаря за задълженията на наследодателя си. Последният има неизплатени
задължения в размер на 1062.99 лв. за консумирана ел. енергия за периода от
10.01.2017г. до 12.02.2020г. Ответникът дължи и лихва за забава, съгласно чл.38
ОУДПЕЕ, в размер на 56.32 лв., представляваща сбор от мораторните лихви върху
главницата на задължението, изчислена от падежа на всяка фактура до 25.06.2020г.
Моли съдът да осъди ответника да му заплати сумите 1062.99 лв, представляваща
главница за консумирана ел. енергия за периода от 10.01.2017г. до 12.02.2020г.
и 56.32 лв. - сбор от мораторните лихви от падежа на всяка фактура до 25.06.2020г.
за обект на потребление с аб. №**********, заедно със законната лихва от
предявяване на иска - 12.08.2020г. до окончателното изплащане и направените по
делото разноски.
Ответникът В.И.П., чрез проц. си представител адв.Ант.Й. депозира
писмен отговор, в който заявява, че подаденият иск е допустим, но
изцяло неоснователен.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът приема за доказано, че наследодателят на
ответника – К. Д.И.,*** е бил потребител на ел. енергия за обект на
потребление находящ се в гр.Р., ул.Р., №.. Ответникът В.И.П. в качеството му
на наследник по закон на К. Д.И.,***, починала на 16.03.2004г. (видно от
Удостоверение за наследници изх.№280/24.09.2020г. на Община В., област Р. на
л..) отговаря за задълженията му към „Енерго – Про Продажби” АД. Облигационните
отношения между ищцовото дружество и К. Д.И. са регламентирани от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия (ОУДПЕЕ), които са
приети на основание чл.98а от Закона за енергетиката. Освен
в ЗЕ, дефиниция на понятието „потребител” се съдържа в ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН
България Продажби”, издадени на основание чл.98б от ЗЕ и одобрени от ДЕКВР, а
именно: „Физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи” АД, което ползва
електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от
„Е.ОН България Продажби” АД.
Ищцовото дружество претендира стойността на електроенергия, доставена в
обекта за времето от 10.01.2017г. до 12.02.2020г.
От представеното удостоверение за наследници е видно, че К. Д.И. е починала на 16.03.2004г. (т.е. преди началото на процесния период). Не са ангажирани
доказателства, обуславящи извод, че В.И.П.,
като наследник на абоната е придобил собствеността или ограничено вещно право
на ползване по отношение имота, в който е доставяна ел.енергия, съобразно
дефиницията за понятието „потребител”, или е бил ползвател на имота на
договорно основание. В настоящия казус, отговорността на ответника е ангажирана
на основание наследствено правоприемство. Съгласно основните принципи на
правото, наследството, в което са включени активи и пасиви, се открива към
момента на смъртта на наследодателя, т.е. отговорността на ответника би могла
да бъде ангажирана единствено за задължения на наследодателя, съществували към
момента на откриване на наследството (16.03.2004г.).
Следователно претендираното парично задължение не е част от наследството на
титуляра – потребител на ел.енергия, тъй като е възникнало след смъртта му.
Предвид посоченото съдът намира, че предявените искове
са изцяло неоснователни и следва да се отхвърлят .
Предвид
изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца са направените
от ответника разноски по делото в размер на 220.00 лева - възнаграждение за
процесуално представителство.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, Варна Тауърс - Г,
бул. “Владислав Варненчик” №258, представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Г. К., срещу В.И.П., ЕГН ********** , иск по чл.79 от ЗЗД, за
заплащане на сумата 1062.99 лв., представляваща главница за консумирана
ел. енергия за периода от 10.01.2017г. до 12.02.2020г. и 56.32 лв. - сбор от
мораторните лихви от падежа на всяка фактура до 25.06.2020г., заедно със
законната лихва от предявяване на иска - 12.08.2020г. до окончателното
изплащане, за обект на потребление с аб. №**********, находящ се в с.П.,
обл.Р., ул.Р., №., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ .
ОСЪЖДА
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
********* да заплати на В.И.П., ЕГН **********,*** направените по делото разноски в
размер на 220.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия: