Р Е Ш Е
Н И
Е № 1855
гр.Бургас, 18.07.2019г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, с
Председател:
Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 2780 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.207, ал.1, т.2, вр. с
чл.203 от КТ, чл.55,
ал.1, пр.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от ”Европът – 2000” АД,
гр.Пловдив, срещу Р.А. ***.
Ищецът твърди, че ответницата е работила при него, първоначално като “диспечер“,
а впоследствие и на длъжност ”Ръководител офис”, гр.Б, по силата на Трудов договор № 1224/16.05.2013г.,
изменен с Допълнително споразумение от 26.07.2013г. Твърди също, че съгласно длъжностната й характеристика Х. е МОЛ и носи
пълна финансова и материална отговорност за имуществото на офиса, който
ръководи. Сочи, че на 03.12.2013 г. е извършена ревизия и е установена липса на
парични средства, съобразно дневните от-чети и наличните в касата оборотни
средства, в общ размер 12 032.09 лв., за което е съста-вен Констативен
протокол, подписан без възражения от ответницата. На 05.12.2013г. е из-вършена
допълнителна такава, при която е установена липса на още 1 956.13 лв.
Съставен е и съответен Констативен протокол. Веднага след извършването на
ревизията, Х, е поискала да възстанови доброволно сумите в рамките на един
месец, като е предложи-ла да учреди ипотека върху собствен недвижим имот в гр.Б,
ул.““ № , ет., ап. в полза на ищеца. Последният й е предоставил сумата 97.50
лв., за да се снабди с необходимите документи – схема от СГКК Бургас и
удостоверение за данъчна оценка, и е заплатил дължимите за жилището местни
данъци и такси за периода от 2005г. до 2013г., общо 1 004.08 лв. Тя, обаче,
не е изпълнила обещанието си. Предвид това, моли Съда да постанови решение, с
което да я осъди да му заплати сумата от общо 13 988.22 лв.,
представляваща обезщетение
за причинената на дружеството имуществена вреда, произти-чаща от липсата, в размер на разликата между счетоводните данни за
касовата наличност и установената такава в касата в офиса в гр.Бургас, обезщетение за забавено плащане за пе-риода от 05.12.2013г. до 08.01.2014г.
в размер на 136.27 лв., и сумата от общо 1 101.58 лв., получена от нея на
неосъществено основание – за учредяване на договорна ипотека върху собствения й
имот. Претендира законната лихва върху главниците, както и направените по
делото разноски.
Ответницата оспорва исковете. Излага съображения, че паричните средства в офи-са на
дружеството са се съхранявали в чекмедже, до което всеки от служителите му е
имал достъп и това е изключвало възможността за пряк контрол върху тях от нейна
страна, че компютърната програма е имала технически несъвършенства, че са
ставали грешки, в ре-зултат на преумората и в крайна сметка не са налице
твърдяните от ищеца липси. Сочи, че не е имала качеството на отчетник и не отговаря
за такива. По отношение на иска по чл.55 от ЗЗД заявява, че е липсвала уговорка
за учредяване на ипотека, че сумата е била платена от трето лице, че част от
нея е касаела друг имот, че са заплатени задължения, погасени по давност. Моли Съда
да отхвърли претенциите. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказател-ства, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.207,
ал.1, т.2 от КТ, работник или служител, на когото е възложено като трудово
задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални
ценности, отговаря спрямо работодателя за липса в пълен размер, заедно със
законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се
устано-ви – от деня на откриването на
липсата.
Не се спори между страните, а и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че ответницата е
работила по трудово правоотношение при ищеца – в офиса му в гр.Бургас –
първоначално, като “Диспечер“, по силата на Трудов договор № 1224/16. 05.2013г., а впоследствие – с
Допълнително споразумение от 26.07.2013г., е била преназна-чена на длъжност ”Ръководител офис”. Същото е било прекратено – със Заповед № 145 от 30.12.2013г. на изп.
директор на дружеството, на основание чл.330, ал.2, т.6, вр. с чл.188, ал.1,
т.3, вр. с чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ, поради наложено наказание
“дисциплинарно уволнение“ на Х..
От събраните по делото гласни
доказателства – показанията на свидетелите С. П, И.Д., И.Ч., се установяват
твърденията на ищеца, че трудовата функция на ответницата, в качеството й на ръководител офиса на
дружеството в гр.Бургас, е включвала задължения да събира, съхранява, разходва
и отчита парични и ма-териални ценности – тя е издавала пратки на клиенти,
изплащала е наложени платежи, от-читала е куриери и франчайз партньори, заплащала
е разходи за консумативи и трудовите възнаграждения на служителите, изготвяла е
дневните отчети за всички тези парични по-тоци и е внасяла остатъчните суми по
банковата сметка на работодателя, т. е. че Хаджия-нева е имала качеството на
отчетник по смисъла на цитираната по-горе разпоредба. Така и в
длъжностната й характеристика е отразено, че носи пълна финансова и материална
отго-ворност за финансовото и материалното имущество на фирмата в офиса, който
ръководи.
Установява се, също така, че на
03.12.2013г. – с оглед данните от предния ден, че в офиса на дружеството в
гр.Бургас се задържа голяма сума, която не е внесена по банковата му сметка, е
била извършена ревизия там от свидетелката П, – регионален дирек-тор, и изп.
директор С. К, в присъствието на ответницата и двама свидетеля –И.Ч. и П. П.
Съставен е бил констативен протокол, в който е отразе-но, че съобразно
изготвения за деня отчет в касата липсват 10 204.30 лв.; че пратката с т.№
2930365/28.11.2013г. е разнесена в деня на проверката от Х. на получателя Ж. К,
като сумата от наложения платеж – 925 лв. и куриерска услуга 41.68 лв. не са
отчетени в офиса по дневен отчет; че по дневния отчет от 02.12.2013г. има
изписани, но неизплатени на получателите суми по товарителници, както следва: №
**********/20.11. 2013г. – 510 лв., № **********/26.09.2013г. – 107 лв., №
**********/07.10.2013г. – 81.36 лв., и № **********/10.09.2013г. – 10 лв.; че
пратка с т.№ **********/23.10.2013г. с нало-жен платеж – 147.30 лв. и куриерска
услуга – 5.45 лв. е разнесена на получателя без да бъ-дат отчетени сумите в
касата. Като общо липсваща е отразена сумата от 12 032.09 лв. Х, е
подписала констативния протокол, като саморъчно е написала, че е съгласна с
констатираната липса.
Представен е и Констативен протокол от
05.12.2013г., в който е отразено, че в про-дължение на ревизията от предходните
дни, Х. е допълнила списъка с изписани от касата, но неплатени на клиентите суми
по още 7 броя товарителници, като общата лип-са е 1 956.13 лв. Той също е
подписан от ответницата – със саморъчно отбелязване, че е съ-гласна с
констатираната липса.
Твърденията на Х., че е подписала двата
констативни протокола и е приз-нала липсата под натиск и заплахи от страна на
проверяващите – изп. директор на ищцово-то дружество и свидетелката Панайотова,
дори и да се приеме заинтересованост на послед-ната, която отрича подобно
“мотивиране“ на ответницата, категорично се опровергават от показанията на
свидетеля И.Ч., които няма каквото и да било основание да не се кредитират
изцяло. Нещо повече, същият сочи и че Р.Х. е заявила, че е взела парите, тъй
като е била принудена, но подробностите той не си спомня.
Действително вещото лице по допуснатата
ССЕ, включително и допълнителна така-ва, е констатирало, че няма надлежно
отразяване на сумите по описаните в двата конста-тивни протокола товарителници
в дневните отчети, книгата за касовата наличност и в сче-товодството на
ищцовото дружество – така при изслушванията му в съдебните заседания, но това обстоятелство,
само по себе си – с оглед коментираното по-горе извънсъдебно при-знание на
релевантните факти от страна на Х., не може да обоснове направата на извод, че
наличието на липси за общо 3 783.92 лв. се опровергава. Невярното
отразяване в счетоводството, в случая – в дневните отчети, и съставянето на
неистински документи – разходни касови ордери за изплащане на суми по
товарителници и наложени платежи, дан-ни за което се съдържат както в показанията
на свидетелите П. и Ч., така и в приложеното към настоящото дело досъдебно
производство, са послужили именно за прикриването на липсите. По отношение на
сумата от 10 204.30 лв. пък вещото лице е кон-статирало, че е налице липса
на касовата наличност в този размер въз основа на дневните отчети, изготвяни от
ответницата – така гласните доказателства, събрани по делото. В сче-товодството
на ”Европът
– 2000” АД по счетоводна сметка 444 /Вземания по съдебни спо-рове,
аналитична партида 107/Р.Х., отнасяща се за периода от м.01/05. 2014г., има
записано крайно дебитно салдо, т. е. вземане, в размер на 13 988.22 лв.
Предвид горното, може да бъде направен
обоснован извод, че за работодателя е въз-никнала щета в размер на исковата
сума – общо 13 988.22 лв., произтичаща от липсата на парични средства,
които служителят-отчетник е имал задължението да събира, съхранява, разходва и отчита.
Вината на последния се предполага и в
негова тежест е да докаже, пълно и главно, че в случая няма такава.
Ответницата, обаче, не е ангажирала
надлежни доказателства за наличието на осно-вания, за да не бъде ангажирана пълната
й имуществената отговорност, съобразно чл.207, ал.1, т.2 от КТ. Търденията й, че другите двама служителя в офиса –
свидетелите Д. и Ч., също са боравили с паричните средства и са имали достъп до
шкафа, в който те се съхраняват, с оглед качеството им на отчетници – така
според задълженията им в длъж-ностните характеристики, предполагат те
евентуално да отговарят солидарно с нея за лип-сите, но работодателят разполага
с възможността да насочи претенцията си за цялата вреда и самостоятелно – срещу
всеки един от тях. Не установява и възраженията си, че компю-търната програма
е имала технически несъвършенства, както и че са ставали грешки, в ре-зултат на
преумората. Напротив, свидетелят Ч. сочи, че когато някакви дребни суми не са
излизали при изготвянето на дневните отчети, тримата са търсели грешката,
докато я установят и коригират.
При това положение, следва да се
приеме, че искът на ”Европът – 2000” АД за гор-ната сума е
основателен и следва да се уважи изцяло.
Върху
главницата се дължи и законната лихва от датата на откриване на липсата до
окончателното й изплащане, която за исковия период, от 05.12.2013г. до
08.01.2014г., вид-но от заключението на вещото лице по ССЕ, е в претендирания
размер от 136.27 лв. Искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД е основателен и също следва да
бъде уважен изцяло.
По
делото безспорно се установява и че ответницата е обещала на представляващия
дружеството да учреди ипотека върху свой имот, за да обезпечи възстановяването
на липс-ващите суми – така показанията на свидетелката П. В тази връзка с РКО й
е била предоставената сумата 97.50
лв., за да се снабди със схема от СГКК Бургас, и са били за-платени дължимите
към Община Б, местни данъци и такси за нейни имоти за периода от 2005г. до
2013г., както и за удостоверение за данъчна оценка, на обща стойност
1 004.08 лв., с приходни квитанции от 05.12.2013г. Впоследствие Х. се е
отказала да учре-ди ипотеката. Предвид това, тези суми се явяват платени от
ищеца на неосъществено осно-вание – нереализираната обезпечителна сделка, и
ответницата му дължи тяхното връщане, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното пла-щане. По повод твърденията й,
че част от публичните задължения са били погасени по дав-ност, следва да се
посочи, че тя е могла да поиска отписването им по реда на чл.173, ал.1 от ДОПК,
но не го е направила, а дружеството не носи никаква отговорност за това.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца деловодните разноски – общо 60 лв., направени по ч. гр. дело №
19925/2013г. за обезпечението на исковете – по ре-да на чл.390 от ГПК, както и общо
1 309.60 лв. за държавни такси и възнаграждения за ве-щи лица съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК. С оглед цената на исковете, фак-тическата
и правна сложност на делото, неговата продължителността, броя на проведените
съдебни заседания и извършените процесуални действия, заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение от 2 200 лв. не се явява прекомерно и Х. следва
да бъде осъдена да му го плати. Основателно обаче е възражението по чл.78, ал.5
от ГПК на ответницата по отношение на адвокатския хонорар в обезпечителното
производство. Същият, като преко-мерен, следва да бъде намален от 600 лв. на
300 лв., в какъвто размер следва да се присъди на ищеца.
По изложените съображения, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Р.А.Х., с
ЕГН: **********,***, да заплати на ”Европът-2000” АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.П, ул.““ № , сумата 13 988.22 лв., представляваща обезщетение за причинена на дружеството, в качеството на работода-тел, имуществена вреда,
произтичаща от липса в размер на разликата между касовата на-личност по
счетоводни данни към 03.12.2013г. и установената такава при извършената в
периода от 03. до 05.12.2013г. ревизия в офиса му в гр.Б, сумата 136.27 лв. – обезще-тение за забавено
плащане за времето от 05.12.2013г. до 08.01.2014г., и сумата от общо 1 101.58 лв., получена от нея на
неосъществено основание – с оглед учредяването на дого-ворна ипотека върху
собствения й имот, за обезпечаване на горното задължение, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 10.01.2014г. до окончателното им изпла-щане, както и сумите от общо 1 369.60 лв. – разноски за
обезпечителното производство и настоящото дело и общо 2 500 лв. – платени адвокатски възнаграждения.
Решението подлежи на обжалване пред ОС
Бургас в двуседмичен срок от връчване-то му на страните.
Съдия:/п/Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.