Номер
/ .03.2023 год., град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х
касационен състав, в публичното
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
секретар: Теодора Чавдарова
прокурор при Варненска окръжна
прокуратура: ВЛАДИСЛАВ Т
като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова
кАНД № 58 по
описа на съда за 2023 година,
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в ал.1 ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба от С.А.А., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв.П.В. ***, против Решение №1626/01.12.2022г по АНД №2653/2022г
на РС - Варна, ХV с-в, с което е потвърден Електронен фиш серия К №5979780 и
наложената на касатора
глоба в размер на 400лв. на осн.чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП.
Релевирано е касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК,
приложим по препращането на чл.63в ал.1 от ЗАНН – неправилно приложение на
материалния закон, като с подробно мотивирани съображения се оспорват изводите
на въззивния съд за законосъобразност, обоснованост и правилност на ЕФ, и се
претендира отмяна на решението и на фиша като незаконосъобразни. В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се явява; адв.В. е депозирала писмени бележки, с които поддържа
жалбата на изложените в нея основания, и претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение за двете инстанции по реда на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА.
Касационният
ответник чрез процесуалния си представител гл.ю.к.К.Л.-А.
е депозирал писмени бележки, с които изразява становище по същество за
неоснователност на касационната жалба, за законосъобразност и обоснованост на
обжалваното съдебно решение, като настоява за отхвърляне на жалбата и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в тяхна полза.
Участващият
в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна дава становище за
неоснователност на касационната жалба.
Касационната инстанция счита жалбата
за неоснователна.
Анализирайки
събраните в хода на съдебното следствие пред него релевантни гласни и писмени
доказателства, въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че ЕФ е
съставен от ОДМВР- Варна против ползвателя на МПС – касаторът
Атасанов за извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП
– за това, че на 02.04.2022г в 22:32ч в гр.Варна, по
бул.“*****І“ в посока към бул.“Цар Освободител“ до
автобусна спирка“Акациите“ управлявал л.а. „*****“ с рег. №*****със скорост от 90 км/ч (след
приспадане на допустимата грешка от 3 км/ч при фиксирането на скоростта) при
разрешена скорост от 50 км/ч в населено място, т.е. с превишение от 40 км/ч. За
това нарушение на осн.чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП на касатора е наложена Глоба в размер на 400лв. Установено
било, че св.Ж. – полицейски служител лично е
позиционирал АТСС в деня на проверката на описаното в ЕФ и в протокола място,
което е било и заснето, както и че техническото средство функционира и фиксира нарушенията
без намеса на полицейски служител. Било установено още, че за същото нарушение
първоначално бил издаден ЕФ сер.К №5750972 срещу В.С.С.
(представляващ ЮЛ – собственик на МПС), но след връчването на фиша и в резултат
на подадената декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП последвало анулирането му и
издаване на процесния фиш срещу касатора.
При така
установената фактология, по същество безспорна между страните доколкото касаторът в нито един момент не е отрекъл, че на посочените
в ЕФ дата и място е управлявал индивидуализирания там л.а.
с превишена скорост, въззивният съд приел от правна страна, че при издаване на
ЕФ са спазени особените правила на чл.57 от ЗАНН и чл.189 ал.4 от ЗДвП, т.е. че
фишът притежава минимално изискуемите реквизити за редовността му от формална
страна, АНП е проведено в сроковете по чл.34 от ЗАНН съгласно приложената по него
разпечатка за дата на издаване и дата на връчване на фиша, в производството не
са допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни основания за
отмяната му, нарушението (вкл. и авторството му) е безспорно доказано и
правилно квалифицирано, наложеното за него наказание глоба е определено в абсолютния
размер по приложимия чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, т.е. съдът е лишен от възможност
да го ревизира. Въззивният съд разгледал последователно, обсъдил подробно и
отхвърлил мотивирано всяко едно от възраженията на настоящия касатор. По отношение на възраженията за липса на дата и
издател предходният съдебен състав посочил, че те не са сред задължителните
реквизити на ЕФ, поради което преценил възраженията в тази насока са
ирелевантни. Всички възражения касателно установяване на нарушението – къде е
било разположено АТСС, одобрен тип средство за измерване ли е същото, било ли е
обозначено местонахождението му, в каква част от работния му процес участва
физически полицейският служител (само при пускането му в експлоатация и
спирането на функционирането му), реквизитите и съдържанието на кадрите от
снимковия материал, данните от протокола за използване на АТСС в деня на
проверката, измерената скорост на движение, са обсъдени с пунктоално
позоваване на приложимите закони, подзаконови нормативни актове и тълкувателни
решения на ВАС, като са изложени убедителни и аргументирани съображения за
тяхната неоснователност; по идентичен начин мотивирано са отхвърлени и
възраженията за нарушено право на защита на наказаното лице. В заключение
предходният съдебен състав потвърдил ЕФ, и съобразно изхода на спора присъдил
на АНО юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по приложимия чл.27а
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Настоящият
касационен състав преценява така достигнатите от предходния правни изводи като
доказателствено обвързани, обосновани, правилни и законосъобразни, изцяло ги
споделя и препраща към тях на осн.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Всички
възражения на настоящия касатор са идентични с
изложените във въззивната му жалба, те са разгледани, подробно обсъдени и
отхвърлени като неоснователни от въззивния съд по съображения, които – както
вече беше посочено – настоящият съд споделя изцяло и счита за ненужно да
преповтаря.
В допълнение
към мотивите на ВРС следва да бъде посочено и следното:
На първо
място ирелевантни са възраженията, свързани с издадения ЕФ на представляващия
ЮЛ – собственик на МПС за същото нарушение. Този ЕФ е бил анулиран, а
издаденият срещу касатора ЕФ е мотивиран с
приложените неоспорени от него доказателства, че
лично и точно той е извършил санкционираното с фиша административно нарушение.
Неоснователни са и възраженията за незаконосъборазност
на ЕФ поради издаването му два дни след установяване на нарушението чрез АТСС.
Макар принципно изложеното относно характера на ЕФ като електронно изявление,
продукт изцяло на изкуствен интелект, да се споделят от настоящия състав,
твърденията, че липсата на изискване за дата на ЕФ означава, че той следва да
бъде издаден незабавно след установяване на нарушението, не почиват на каквато
и да било нормативна уредба, поради което се преценяват като произволни, ерго – несподеляеми. Макар този
въпрос да е дискусионен в съдебната практика понастоящем, този съдебен състав
счита, че в производството по издаване на ЕФ са приложими сроковете по чл.34 от ЗАНН, и конкретно – този по неговата ал.2. Вярно е, че ЕФ съвместява функциите
на АУАН и правните последици на НП, както и че сред задължителните му реквизити
липсва дата на издаване. Стриктното и еднакво прилагане на правилата на
административното правораздаване обаче не предоставя възможност срокът за
образуване на АНП за едно и също административно нарушение да зависи от начина
на установяването му – физически от полицейски служител чрез съставяне на АУАН,
или по електронен път чрез издаване на ЕФ, при което в първия случай срокът да
е 3-месечен, и пропускането му да води до преклудиране
на възможността за административно наказване на нарушението, а във втория случая
срокът да е момента на изтичане на давността за преследване на нарушението,
което санкционира фишът, т.е. 3 години в конкретния случай. Противното
тълкуване създава неоправдана асиметрия в правното положение на наказаните
лице, което е недопустимо в производство с наказателен по естеството си
характер. Поради изложеното и при наличната законодателна уредба следва да се
приеме, че срокът за издаване на ЕФ е този по чл.34 ал.2 от ЗАНН – три месеца
от откриване на нарушителя или една година от извършване на нарушението. В
случая нарушението е извършено на 02.04.2022г, а ЕФ е връчен на нарушителя на
27.06.2022г, т.е. преди изтичането на краткия срок по чл.34 ал.2 от ЗАНН,
поради което възраженията в противен смисъл на касатора
се преценяват като неоснователни.
В обобщение
на изложеното настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай липсват
основания за претендираната отмяна на ЕФ. В идентичен смисъл се е произнесъл и
ВРС с проверяваното си решение, което не е обременено с релевирания
касационен порок, а други такива – съставляващи основания за ревизия или отмяна на решението, не бяха констатирани
и в кръга на задължителната служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК. Изложеното
квалифицира жалбата против него като неоснователна и налага отхвърлянето й.
При този
изход на делото претенцията на касатора за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна; на касационния ответник
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. на
осн.чл.228 вр.чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Така мотивиран
и съобразно правомощията си по чл.222 ал.1 от АПК, касационният съдебен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1626/01.12.2022г
по АНД № 2653/2022г на ВРС, ХV с-в, с което е потвърден Електронен фиш серия К
№5979780 и наложената на С.А.А., ЕГН **********,***,
глоба в размер на 400лв. на осн.чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С.А.А., ЕГН **********,***, да
заплати в полза на ОДМВР – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на80
(осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.