О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../08.07.2019 гoд.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно
заседание на осми юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от съдия
търговско дело № 1073 по
описа за 2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба на В.Н.Л.,***, чрез адв. В.Я., инкорпорирана
във въззивна жалба вх.№ 15240/20.05.2019 г., с която се иска изменение на
постановеното по делото решение № 358 от 25.04.2019 год. в частта за
разноските, като се претендира намаляване на адвокатския хонорар, присъден на
ответната страна, по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, като прекомерен.
В молбата се излага, че направеното в рамките на откритото
съдебно заседание на 09.04.2019 год. възражение за прекомерност по отношение на
претендираните от ответната страна разноски, не е било разгледано, поради което
на ответника бил присъден пълния им размер, съобразно отхвърлената част от
исковете.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК
насрещната страна ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, чрез пълномощника адв. Т.С.,
изразява становище за неоснователност на молбата, като сочи, че с оглед
осъществената защита по предявените претенции и материалния интерес, както и
фактът, че ангажираният адвокат е регистиран по ЗДДС, съответно задължен е да
начислява ДДС върху възнаграждението си, то претендираното и заплатено
възнаграждение не е прекомерно, а е дори под установения минимум съгласно чл.
7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
За да се произнесе
съдът съобрази, следното:
Молбата за допълване е допустима, тъй като е подадена в
срок, от надлежна страна. Разгледана по същество молбата е неоснователна, по
следните съображения:
Производството по делото е инициирано по искова молба на В.Н.Л.,***,
с която съдът е сезиран да се произнесе по искове с правно основание чл.226 КЗ
/отм./, приложим на основание пар.22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в
сила от 1.01.2016г./ и чл.86 ЗЗД, предявени срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, гр.
София, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие ПТП от 21.05.2016 год., сумата от 15 197
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от датата на
увреждането до датата на предявяване на исковата молба – 09.07.2017 г., както и
сумата от 600 лева, представляваща претърпени от ищцата имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху главниците от 70 000 лева и 600 лева от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.
Ответникът по иска е претендирал и представил доказателства
за уговорен и платен адвокатски хонорар в размер на 3 720 лева за процесуално
представителство и защита в производството по т.д. № 1073/ 2018 год. на ВОС
(л.172-177 от делото). С постановеното по делото решение № 358 от 25.04.2019
год. съдът е уважил предявеният иск за неимуществени вреди до размера от
55 000 лева, както и иска за мораторни лихви до размера от 11 918.30
лева, като е отхвърлил изцяло иска за претърпени имуществени вреди. С оглед
отхвърлената част от исковете на ответното дружество са присъдени
съдебно-деловодни разноски за възнаграждение за адвокат и за депозити за
експертизи и свидетел в размер на 1 045.19 лева.
Възражението по чл.78, ал.5 от ГПК, направено от ищцовата
страна в откритото съдебно заседание на 09.04.2019 год., е своевременно заявено
преди приключване на устните състезания по делото. По същество настоящият
състав на ВОС намира същото за неоснователно. Установеният в чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимален размер на възнаграждението за процесуално представителство, защита и
съдействие, при съобразяване на материалния интерес по исковете за главница и
лихви /общо 85 797 лева/, възлиза на 3 103,91 лева. В същото време, видно
от приложеното на л.176 от делото заверено копие на удостоверение за
регистрация по ЗДДС, процесуалния
представител на ответника адв. Т.С. е регистрирана по ЗДДС. Съгласно разпоредбата на §2а от ДР
на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за регистрираните по ЗДДС
адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение. Следователно минималният размер на дължимото
адвокатско възнаграждение с включен ДДС възлиза на 3 724,69 лева. В
настоящия случай претендираното и заплатено възнаграждение е в размер
3 720 лева, т.е. под законоустановения минимум. Когато страната е платила адвокатското възнаграждение с включен
ДДС, тази сума се счита за неразделна част от възнаграждението, поради което
следва да бъде включена в размера на присъдените разноски. В този
смисъл е установената съдебна практика на Върховен касационен съд /Определение
№ 782/12.12.2014 г. по ч.т.д. № 3544/2014 г. на ВКС, II ТО; Определение № 422/21.07.2015 г. по ч.т.д. № 1675/2015 г. на ВКС, II ТО и др./
Доколкото претендираното и заплатено възнаграждение на
процесуалния представител на ответника е под предвидения в Наредба №1/2004 год.
минимален размер, възражението за прекомерност се явява неоснователно, а
настоящата молба следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на В.Н.Л.,***, чрез адв. В.Я.,
инкорпорирана във въззивна жалба вх.№ 15240/20.05.2019 г., с която се иска
изменение на постановеното по делото решение № 358 от 25.04.2019 год. в частта
за разноските, като се намали адвокатския хонорар,
присъден на ответната страна, по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, като прекомерен.
Определението подлежи
на обжалване пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.