МОТИВИ към Присъда №
8, постановена по НОХД № 4967/2018 г. по описа на БРС
Съдебното производство
по делото е образувано по повод внесен в Районен съд-Бургас обвинителен акт от Районна
прокуратура-Бургас, с който са повдигнати на И.Н.Д. с ЕГН ********** ***
обвинения по чл. 343б ал.3 и чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК за това, че:
На 16.10.2018 г. в град
Б., ж. к. „С.“, до блок № ..., управлявал лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“
с номер на рамата WAUZZZ8K39A097397, след употреба на
наркотично вещество–метамфетамин, установено с техническо средство „Дрегер Дръг
Тест 5000“ с фабричен №ARAM 0005–проба 153/16.10.2018 г.
–престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и за това, че
На 16.10.2018 г. в град Б., ж. к. „С.“, до блок № ..., в условията на реална
съвкупност с престъплението по т.1 управлявал лек автомобил марка „Ауди“ модел
„А4“ с номер на рамата WAUZZZ8K39A097397, в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане
на свидетелство за управление на МПС, наложена му със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 17-0769-002164
от 31.07.2017 г., издадена от Началник група в сектор „ПП“
при ОДМВР-Бургас връчена му на 04.08.2017 г. и влязла
в сила на 21.08.2017 г. – престъпление
по чл. 343в, ал. 3, вр.
ал. 1, вр.
чл. 23, ал. 1 от НК.
Подсъдимият редовно призован се яви в съдебно заседание.
Не дава обяснение по повдигнатите му обвинения, разбира в какво е обвинен и се
признава за виновен по първото обвинение, но не и по второто. Защитникът му
счита обвинението по чл. 343б, ал. 3 от НК за доказано и пледира за налагане на
наказание лишаване от свобода към минималния предвиден в НК размер и наред с него
да бъде наложено и кумулативното наказание глоба, която да бъде определена в
минималния размер. Моли съдът да оправдае подсъдимия по обвинението по чл. 343в,
ал. 3 от НК. Излагат се аргументи, че от 12.02.2018 г. подсъдимият е
неправоспособен водач (поради изтичането на срока на валидност на неговото
СУМПС), като от тази дата нататък счита, че от обективна страна не може да бъде
осъществен състава на чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Не представя нови
доказателства.
Прокурорът поддържа от правна и от фактическа
страна повдигнатите обвинения. Предлага на съда да постанови присъда, с която
да признае подсъдимия за виновен и по двете обвинения и да му наложи наказание по
първото престъпление лишаване от свобода в размер на една година и глоба в
размер на 750,00 лева, като и на основание чл. 343г от НК да бъде лишен от право
да управлява МПС за срок от 2 години. За извършеното от подсъдимия престъпление
по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК прокурорът предлага на съда да наложи наказанието
шест месеца лишаване от свобода и глоба
в размер на 500 лева. Предлага да бъде наложено и кумулативното наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от 18 месеца. Предлага на основание чл. 23,
ал. 1 от НК съдът да кумулира двете наказания като определи и наложи едно общо
измежду най-тежкото от тях, а именно една година лишаване от свобода,
изпълнението на което на да бъде отложено за срок от три години. На основание
чл. 23, ал. 2 от НК към определеното общо и най-тежко наказание да бъде
присъединено и наказанието глоба в размер на 750 лева, както и наказанието
лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.
След съвкупна преценка на
доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, събрани в
производството, съдът намира за установена следната:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият И.Н.Д. с ЕГН ********** е
роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, неосъждан (реабилитиран по право на основание чл.88а НК),
управител на „И. 78" ЕООД, неправоспособен водач на МПС поради изтичане на
срока на валидност на СУМПС от 12.02.2018 г.
На 31.07.2017 г. била издаден
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0769-002164,
която била връчена на подсъдимия Д. на
04.08.2017 г., но същият отказал да я подпише и влязла в сила на 21.08.2017г. С
нея на основание чл. 171, т. 1,б.„б"
от ЗДвП на Д. било временно отнето СУМПС до решаване на въпроса за
отговорността за извършено от него нарушение, което било установено с АУАН №
Г961184/30.07.2017 г., но за не повече от 18 месеца. След направена служебна
проверка се установявило, че въпроса за отговорността на Д., във връзка с
горната ПАМ, не е решен, тъй като с присъда № 147/18г. по НОХД№ 1065/18 г. на PC Бургас,
същият бил признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 343б,
ал. 3 от НК и му било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от
1г. изпълнението, на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за
срок от 3 г. и глоба в размер на 1000лв. Присъдата не е влязла в сила, тъй като
била обжалвана пред ОС-Бургас.
На 16.10.2018г., следобед, подсъдимият
Д. управлявал лек автомобил марка „Ауди", модел „А4" с номер на
рамата WAUZZZ8K39A097397, като се движил в гр. Б., в ж. к.
„С.", въпреки че преди това бил употребил наркотично
вещество-„метамфетамин", СУМПС му било временно отнето със ЗПАМ и
превозното средство било без регистрационни табели. В автомобила бил и свидетелят
С. Д. - приятел на подсъдимия. В това време свидетелите В.Д. и П.Д. *** били на
работа и изпълнявали служебна задача в ж. к. „С.”. Двамата били до бл. ... на
посочения жилищен комплекс, когато видели автомобила управляван от подсъдимия Д..
Полицаите спрели за проверка автомобила. Поискали съдействие от авто-патрул при
02 РУМВР Бургас, като на място пристигнали свидетелите Н.И., В.С. и С.Ц. Била
установена самоличността на водача и пътника в автомобила. По време на проверката
на полицаите им направило впечатление, че подсъдимият Д. се държал неадекватно,
а и при проведената с него беседа, същият споделил, че е употребил наркотици,
поради което било поискано съдействие от служители на сектор „ПП" при
ОДМВР Бургас. На място пристигнал и свидетелят К.Д. - служител в сектора.
Последният предложил на подсъдимия да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510", но Д. отказал. Подсъдимият бил
поканен в сградата на сектор „ПП” при ОДМВР Бургас, където свидетелят Д.
изпробвал подсъдимия Д. за употреба на наркотични вещества, с техническо
средство „Дрегер Дръг тест 5000", с фабричен номер ARAM 0005, който дал положителна проба за
„метамфетамин” - проба 153/16.10.2018 г., за което бил изготвен протокол рег.№
769р-10687/16.10.2018 г. Свидетелят Д. съставил АУАН на подсъдимия Д. за извършено
от него нарушение по ЗДвП. Бил му издаден талон за медицинско изследване, в
който подсъдимият отразил, че е съгласен с показанията на техническото
средство. Освен това било установено, че СУМПС на Д. било временно отнето с
горепосочената заповед.
По делото е
приложен протокол за сервизна проверка на „Dreger Drug Test 5000" № *********-10000 от 09.03.2018 г., от който е видно, че „Дрегер Дръг тест 5000" (Dreger Drug Test 5000), с фабричен № ARAM0005 е годен за употреба. Съгласно Заповед на министъра на
вътрешните работи № 1з-8121з-1186/13.09.2017 г. „Дрегер Дръг тест 5000" (Dreger Drug Test 5000) е определен
като техническо средство, с което да се извършват проверки за установяване на
употреба на наркотични вещества от водачите на МПС.
Горната
фактическа обстановка се установява изцяло, по безспорен и категоричен начин
от събраните в хода на досъдебното производство доказателства: показанията на
разпитаните по делото свидетели; справка за нарушител; талон, протокол за
медицинско изследване и АУАН; разпечатка от „Дрегер Дръг тест 5000” /Dreger Drug Test 5000/, c фабричен № ARAM
- 0005; протокол за сервизна проверка (л. 41);
протокол за доброволно предаване; ЗППАМ; справка за съдимост. Съдът кредитира показанията на разпритавине в хода
на съдебното следствие свидетели като ги намира за безпристрастни и
последователни и логични.
С оглед направените по–горе
констатации съдът достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Детайлният анализ
на доказателства не оставя съмнение, че подсъдимият И.Н.Д. с ЕГН **********
е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 3436, ал. 3 НК, за това,
че на 16.10.2018 г. в гр. Б., ж. к. „С.", до бл. ... управлявал лек
автомобил, марка „Ауди”, модел „А4” с номер на рамата WAUZZZ8K39A097397, след употреба на наркотично вещество-„метамфетамин”,
установено с техническо средство „ДРЕГЕР ДРЪГ ТЕСТ 5 000" - Дрегер, с фабр
номер ARAM 0005 - проба 153/16.10.2018 г.
За изпълване
състава на престъплението по чл. 343б, ал.3 НК е
необходимо установения вид вещество да попада сред тези, които се квалифицират
като наркотични. Следователно в случая самият факт на употребата на наркотично
вещество следва да е установен с предвидените от
закона средства. Редът за установяване употребата на наркотично вещество е
посочен в Наредба № 1/2017г. По делото е доказано по несъмнен начин, че
обвиняемият е дал положителна проба за наркотично вещество - „метамфетамин”.
С оглед изложеното,
установен без съмнение в хода на бързото производство, е фактът на употреба от страна на подсъдимия на наркотично
вещество.
За да бъде
осъществено деянието, криминализирано в разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 НК, е необходимо деецът освен да е употребил наркотично
вещество, след това да е управлявал моторно превозно средство, което е и
следващата кумулативно предвидена предпоставка за съставомерността на деянието
от обективна страна, което също е безспорно установено.
Деянието
е извършано от подсъдимия при форма на вината евентуален умисъл, тъй като е бил
наясно за общественоопасния характер на извършеното от него, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици-забраната след употребата на
наркотични вещества да управлява МПС и е допускал настъпването им.
Съдът
счита, че не са налице обективните признаци на състава
на престъплението по чл. 343в, ал. 3 вр.
ал.1 НК поради следните съображения:
За да е осъществен този състав от обективна
страна следва деецът, на който
временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство,
със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0769-002164
от 31.07.2017 г., издадена от
началник група при сектор „ПП” при ОД МВР -
Бургас, връчена му на 04.08.2017 г. и влязла в сила на 21.08.2017г., управлява МПС в срока на
изтърпяване на тази мярка. Запретеността на тази ЗПАМ обаче
е погасена на 12.02.2018г, когато срокът на действието на СУМПС на Д. е изтекло
и същият не е подал необходимите документи за снабдяване с ново СУМПС. Престъплението по чл.343в ал.2 и ал.3 от НК е формално, на просто извършване и за неговата
съставомерност не се изисква друг
съставомерен резултат. От обективна страна достатъчно е деецът да управлява МПС
в едногодишния срок
или в срока на изтърпянвана на ЗПАМ, след като е бил наказан по административен ред за управление на МПС
без съответно свидетелство и други изисквания за съставомерността на деянието
законодателят не е поставил. Затова и с факта на самото управление при
изложените предпоставки деецът осъществява признаците на престъплението.
Съответно свидетелството за управление на моторно превозно средство с
изтекъл срок на валидност е налице тогава, когато водачът не е доказал след изтичането на
срока наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа и умствена
годност за управление на МПС от
съответната категория, които се доказват със съответните документи, изисквани
от контролните органи в съответствие с националното законодателство. При
просрочие на валидността на свидетелството за управление на моторно превозно
средство и управление извън този срок водачът първоначално носи
административнонаказателна отговорност (уредена в чл.177 ал.1 т.2 вр. чл.150а
от ЗДвП), а когато в едногодишния срок от наказването му по административен ред
продължава да управлява МПС без да е подновил свидетелството си за управление
на моторно превозно средство, то той осъществява състава на чл.343в ал.2 от НК.
Правилно за това престъпление не е предвидена санкция по чл.343г от НК и по
чл.37 ал.1 т.7 от НК. Мотивите на законодателя да не предвиди такава санкция за
тези водачи е както защото те нямат или са загубили правото за управление на
МПС, така и защото не са доказали в съответния срок годността си да управляват.
Нормата на чл. 343, в ал. 2 от НК
акцентира не върху придобитата или загубена от водача правоспособност, а върху
задължението на водача да докаже пригодността си за управление на МПС чрез
притежаване на валидно за категорията на управляваното от него МПС
свидетелство. Това означава то да е в срока на административната му валидност,
за да е годен удостоверителен документ за тази му правоспособност. В разпоредбата на чл.15 ал.2 от Наредба № І-157/2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина
законодателят е указал изрично, че за подмяната на свидетелството за управление
на МПС водачите подават документите посочени в чл.13 ал.1 т.1,т.3 и т.6 (от
същата Наредба), както и старото свидетелство за управление ан МПС, а при отказ
от категории следва да бъде направен писмено. Посочените в чл.13 т.1, т.3 и т.6
от Наредба №І-157/2002г. документи са съответно: заявление по образец и
приложени документи съгласно Правилника за издаване на български лични
документи (ПИБЛД); карта за оценка на физическата годност на водача издадена от
общопрактикуващия му лекар; декларация, че обичайното му пребиваване не е в
друга държава–членка на ЕС и че не е притежател на валидно свидетелство
издадено от друга държава членка на ЕС.
По аналогичен начин следва да се
разсъждава и относно обективната страна на състава на престъплението по чл. 343в,
ал. 3 от НК, в който законодателят е
предвидил санкция за водач, който управлява МПС в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане но СУМПС. От доказателствения
материал по настоящия казус става ясно, че към момента на издаване на ЗПАМ
водачът Д. е бил правоспособен водач, притежавала е СУМПС и наложената му
забрана със ЗПАМ е била в срока валидност на СУМПС. След изтичането на срока на
валидност на СУМПС обаче запретеността на ЗПАМ губи своето значение и това към
датата на деянието по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 НК - 16.10.2018 г. прави
престъплението несъставомерно от обективна страна.
По изложените съображения съдът
на основание чл. 304 НПК призна подсъдимия Д. за невиновен по повдигнатото му
обвинение по чл.343в ал.3 вр. ал.1 от НК. Оправда подсъдимия и по чл.23 ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
НАКАЗАНИЕТО:
За осъщественото от подсъдимия И.Н.Д. с ЕГН **********
престъпление по чл. 343б
ал.3 от НК към момента на извършване на деянието - 16.10.2018 г. законът е предвиждал
наказание лишаване от свобода от една до пет години и глоба от 500 до 1500 лева
до (ДВ бр. 74 в сила от 26.09.2015г).
Обществото е особено чувствително към този
вид престъпления. Именно за това е настъпила промяна в наказателната
отговорност за този вид престъпления през есента на 2015 г. Извършеното от подсъдимия престъпление не
се очертава с по-висока тежест от обичайните за този вид престъпления. Степента
на обществената му опасност е ниска с оглед настъпилата реабилитация по право
на основание чл.88а от НК. Подсъдимият Д. е
знаел, че е под въздействието на това наркотично вещество и въпреки това е
управлявал лек автомобил в светлата част на
денонощието и е возел пътник. Подсъдимият, видно от
справката за водач в региона е неправоспособен. Валидноста на свидетелството му за управление на
МПС е изтекло на 12.02.2018 г. и до датата на деянието 16.10.2018 г. не е било
подновено. Предвид изложеното
съдът счита, че не се доказа по несъмнен начин правоспособност у водача Д. Подсъдимият не е попречил на извършената проверката,
съгласил се е с резултата от техническото средство, което означава, че е
съдействал за разкриване на обективната истина.
Съдът
като взе предвид горните факти и обстоятелства, счита, че размерът на
наказанието следва да бъде определен при превес на смекчаващи вината
обстоятелства, но не в смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като те не са нито многобройни,
нито пък е налице едно изключително такова. Съдът определи наказанието лишаване
от свобода към минимално предвиденото в закона наказание в размер на 1 (една) година
и глоба в минималния размер от 500 (петстотин) лева. Наказанието лишаване от
свобода от една година следва да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от
три години. Съдът с оглед
недоказаността на наличието на правоспособност у подсъдимия да управлява МПС,
счита, че не следва да налага и кумулативно предвиденото в чл. 343г, вр.
чл. 343б, вр.
чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК наказание лишаване от право да управлява
МПС.
На основание чл. 304 от НПК съдът
оправда подсъдимия Д. по повдигнатото му обвинение по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1
от НК. Оправда го и по обвинението по чл. 23, ал. 1 от НК.
Вещественото доказателствено средство - 1 брой
касета от техническо средство „Дрегер Дръг Чек 5000” с фабричен № ARAM 0005-проба 153/16.10.2018 г. следва да се остави по делото и да се унищожи заедно с него.
ОТНОСНО НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО
РАЗНОСКИ:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди
подсъдимия И. Н. Д., с ЕГН ********** *** да заплати в полза съдебната власт по сметка на
Районен съд - гр. Бургас направените по делото съдебно-деловодни разноски в
размер на 5.00 (пет) лева,
представляващи държавна такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист.
Мотивиран от горното съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.