Решение по дело №481/2023 на Районен съд - Перник

МОТИВИ към Решение № 113/16.3.2023 г. по НАХД № 481/2023
г. по описа на РС-Перник
Производството по делото е образувано по повод постановлението
на Районна прокуратура гр. Перник от 1.03.2023 г., с което на основание чл.
375 НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на обвиняемия Б.В.Д.: роден на ********* г. в гр. П., ****,
*****, *****, работещ в *******, неосъждан (реабилитиран), с постоянен
адрес в *********, ЕГН: **********, извършено от него престъпление по чл.
343в, ал.3, вр. с ал.1 НК, а именно за това, че на 06.12.2021 г., в гр. Перник, на
ул. „Юрий Гагарин“ № 1, в крайпътен обект - гуми център „Вианор“, е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка ’’Опел“, модел
„Мерива“, с peг. № *********, в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство /наложена със Заповед за
прилагане на принудителна админситративна мярка № 21-4332-
002858/19.04.2021 г. на младши автоконтролъор при 03 група, 02 сектор в
отдел „Пътна полиция“ при СДВР, упълномощен със Заповед № 513з-
1618/2018 г. на директора на СДВР, връчена му на 19.04.2021 г. и влязла в
сила на 03.05.2021 г./ - престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че фактическата обстановка,
описана в постановлението на РП е доказана по несъмнен начин, позовавайки
се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Поддържа изцяло постановлението на Районна прокуратура - Перник за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по чл. 78а от НК на обвиняемия по делото -Б.В.Д. за извършеното
от него престъпление по чл. 343в, ал.3, вр. ал.1 от НК. Сочи, че ням да се
спира нито на диспозитива, който е подробно описан в постановлението, нито
на фактическата обстановка, която моли съда, да вземе предвид при
изготвянето на своя съдебен акт, тъй като счита, че същата напълно се
потвърждава от събраните в хода на наказателното производство
доказателства и от нея безспорно се установява, че обвиняемият е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинението. Счита, че са налице
материално-правните предпоставки на чл. 78а от НК спрямо обвиняемия,
предвид което предлага съда да го признае за виновен за извършване на това
престъпление и да го освободи от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, което предлага да е „Глоба“ в минимално
предвидения от закона размер 1000,00 /хиляда/ лева.
В съдебно заседание обвиняемият редовно призован се явява и се
представлява. Неговата защита, в лицето на адв. Б. В. от АК-К., в
пледоарията си посочва, че подзащитният му признава установената
фактическа обстановка и признава за извършеното деяние. Моли съда при
определяне на наказанието да наложи административно наказание на
подзащитния му „Глоба“ в размер близък към минималния, като се
присъединява към становището на представителя на Районна прокуратура –
Перник, да бъде в размер на 1000,00 лева. Обвиняемият по делото -Б.В.Д.
поддържа казаното от своя защитник.
В последната си дума моли съда за минималното предвидено в
закона наказание.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите
1

на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият Б.В.Д. е роден на ********* г. в *********, ****,
*****, *****, работещ в *******, неосъждан (реабилитиран), с постоянен
адрес в *********, ЕГН: **********.
Досъдебното производство е било образувано по реда и правилата
на чл. 212, ал. 1 от НПК, с постановление на настоящия младши прокурор от
23.02.2022 г. Разследването по делото е водено за това, че на 06.12.2021 г., в
гр. Перник, на ул. „Юрий Гагарин“ № 1, в крайпътен обект - гуми център
Вианор, е управлявано моторно превозно средство - лек автомобил марка
’’Опел“, модел „Мерива“ с per. № *********, в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство (наложена със
Заповед за прилагане на принудителна админситративна мярка №
961/19.04.2021 г. на младши автоконтролъор при 03 група, 02 сектор в отдел
„Пътна полиция“при СДВР, упълномощен със Заповед № 51 Зз-1618/2018 г.
на директора на СДВР) - престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Разследването е проведено от Р. Д. - старши разследващ полицай в
сектор „Разследване Второ РУ - Перник, РУ - Брезник, РУ - Трън“ към отдел
„Разследване“ при ОДМВР - Перник.
Обвиняемият е правоспособен водач за управление на МПС от
категории С, В, АМ, ТКТ. Същият притежавал свидетелство за управление на
МПС (СУМПС) № *********, издадено на 27.03.2012 г. и валидно до
27.03.2022 г. Наказван е многократно по административен ред за различни
нарушения на правилата за движение, видно от неколкократно представените
в кориците на ДП справки за нарушител/ водач.
С АУАН cep. GA, № 283650/19.04.2021 г. на отдел „Пътна полиция“
- СДВР свидетелството за управление на МПС на обвиняемия Д. е било
иззето за извършено от него нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП. Въз
основа съставения АУАН, от отдел „Пътна полиция“ при СДВР съставили
Наказателно постановление № 21-4332- 009151/11.05.2021 г., влязло в сила на
19.04.2022 г., с което на обвиняемия Д. било наложено административно
наказание „Глоба“. На основание същия АУАН била съставена и Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 21-4332-
002858/19.04.2021 г. на младши автоконтрольор при 03 група, 02 сектор в
отдел „Пътна полиция“ при СДВР, упълномощен със Заповед № 513 з-
1618/2018 г. на директора на СДВР, с която на обвиняемия Д. била наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1,6. „б“ от ЗДвП -
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, но за не повече
от 18 месеца. Заповедта била връчена лично на обвиняемия Д. на 19.04.2021
г., не била обжалвана и влязла в законна сила на 03.05.2021 г.
Въпреки това, и съзнавайки че се намира в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на СУМПС, на
06.12.2021 г., обвиняемият Б. Д. управлявал МПС, а именно личния си лек
автомобил марка ’’Опел“, модел „Мерива“, с peг. № *********, в гр. Перник,
на ул. „Юрий Гагарин“ № 1, в крайпътен обект - гуми център „Вианор“. В
автомобила бил заедно с колегата си - свидетелят П. П. Й.. Около 15,20 часа
на посочената дата, в центъра за гуми, обвиняемият предприел маневра за
движение на заден ход, за да изкара автомобила от бокса, предназначен за
2

смяна на гуми. В същото време, към момента на потегляне на автомобила,
свидетелката В. В. Б. - чистачка в сервиза била навлязла зад автомобила на
обвиняемия и се намирала с гръб към него. При така предприетата от
обвиняемия Д. маневра за движение на заден ход, лекият автомобил марка
’’Опел“, модел „Мерива“, с peг. № ********* ударил свидетелката Б. със
задната си част, като от удара същата паднала на земята, при което гумите на
превозното средство затиснали коленете и гръдния й кош. Обвиняемият Д. и
свидетелят Й. възприели случилото се и незабавно слезли от автомобили,
след което провели разговор със свидетелката Б.. Пред тях служителката на
центъра за гуми заявила, че не усеща силна болка и се чувства добре. След
това обвиняемият Д. и свидетелят Й. напуснали местопроизшествието с лекия
автомобил марка ’’Опел“, модел „Мерива“, с peг. № *********, като
разменили местата си и на мястото на водача седнал свидетелят Й..
Непосредствено след инцидента свидетелката Б. посетила МБАЛ
„Рахила Ангелова“ АД - Перник, където й направили медицински преглед, от
който не били установени телесни увреждания, които да реализират медико -
биологичните признаци на тежка или средна телесна повреда.
Междувременно за случая бил подаден сигнал до ОДЧ на Второ РУ
- Перник, откъдето на място в гуми център „Вианор“ били изпратени
свидетелите В. П. К. и П. В. Д. - и двамата младши автоконтрольори в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - Перник. В центъра за гуми полицейските
служители прегледали записите от монтираните охранителни камери и
установили, че ПТП е реализирано с лек автомобил марка ’’Опел“, модел
„Мерива“, с peг. № *********. След това установили собственика на
превозното средство, а именно обвиняемия Б. Д. и го съпроводили обратно до
гуми център „Вианор“. Пред свидетелите К. и Д. обвиняемият признал, че е
управлявал личния си автомобил и при маневра на заден ход е блъснал
свидетелката Б.. В хода на проверката обвиняемият Б. Д. не представил
СУМПС на служителите от ОДМВР - Перник, като след справка в РСОД
(радиостанция за отдалечен достъп) същите установили, че СУМПС на
обвиняемия е временно отнето съгласно (ЗПАМ) № 21-4332-
002858/19.04.2021 г. на младши автоконтрольор при 03 група, 02 сектор в
отдел „Пътна полиция“ при СДВР. За констатираното нарушение свидетелят
П. Д. съставил на обвиняемия Б. Д. АУАН cep. АА, № 618475/06.12.2021 г.
Съставеният акт бил подписан от В. К., в качеството му на свидетел, след
което бил предоставен за запознаване и съответно подписан без възражения
от обвиняемия Д..
От приложената по делото справка за нарушител/водач се
установява, че към инкриминираната дата обвиняемият Б.В.Д. е бил с отнето
СУМПС, а въпросът за отговорността му по АУАН cep. GA, №
283650/19.04.2021 г. не е бил решен с влязло в сила наказателно
постановление. От приложеното заверено копие на ЗПАМ № 21-4332-
002858/19.04.2021 г. отдел „Пътна полиция“ при СДВР се установява, че
същата е връчена на обвиняемия по надлежния ред на 19.04.2021 г. и е влязла
в сила на 03.05.2021 г.
По така описаната фактическа обстановка, прокурорът при РП-
Перник е счел, че обвиняемият Б.В.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от
НК, тъй като на 06.12.2021 г„ в гр. Перник, на ул. „Юрий Гагарин“ № 1, в
крайпътен обект - гуми център „Вианор“, е управлявал моторно превозно
3

средство - лек автомобил марка ’’Опел“, модел „Мерива“, с per. № *********,
в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
(наложена със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-4332- 002858/19.04.2021 г. на младши
автоконтрольор при 03 група, 02 сектор в отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, упълномощен със Заповед № 513з- 1618/2018 г. на директора на СДВР,
връчена му на 19.04.2021 г. и влязла в сила на 03.05.2021 г.).
От субективна страна престъплението е посочено в постановлението
на прокурора, че е извършено при форма на вината пряк умисъл. Заповедта за
налагане на ПАМ е била връчена лично на обвиняемия Б. Д.. Същият е
описано, че е съзнавал, че е с отнето СУМПС, както и че след влизане в сила
на заповедта не разполага с право да управлява моторни превозни средства,
но въпреки това съвсем съзнателно на 06.12.2021 г. е предприел действия по
управление на МПС, в срока на изпълнение на наложената му принудителна
административна мярка. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието
си, нарушаващо обществените отношения, осигуряващи безопасността на
транспорта, предвиждал е общественоопасните му последици и е целял
настъпването им.
Разпитан в хода на досъдебното производство обвиняемият Д. се е
възползвал от правото си да не дава обяснения по повдигнатото му
обвинение.
В хода на същото били изискани и приложени документи и били
разпитани свидетели, потвърждаващи гореизложеното.
По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на
събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал,
преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата,
съдържащи се в събрания в хода на разследването по досъдебното
производство доказателствен материал, приобщен по делото, а именно:
гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите П. П. Й. (на л.
22), В. П. К. (л. 23), П. В. Д. (л. 24), Б. Ц. Г. (л. 25), В. В. Б. (л. 27 - л. 28), и
обясненията на обвиняемия Б.В.Д. (л. 19); писмени доказателства и писмени
доказателствени средства - заверени за вярност ксерокопия от АУАН серия
АА № 618475/06.12.2021 (л. 31), ЗПАМ №21- 4332-002858/19.04.2021 г. (л.
32), наказателно постановление № 21-4332- 009151/11.05.2021 г. (л. 38),
АУАН серия GA № 283650/19.04.2021 г. (л. 39), протокол за ПТП №
1773776/06.12.2021 г. (л. 50), справка картон на водача Б.В.Д. (л. 90 - л. 92),
справка за съдимост на Б.В.Д. (л. 20) и др.
Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и
допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
По делото не са налични противоречиви доказателствени материали,
които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага
съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва от обвиняемия,
поради което и настоящият състав намира за излишно да прави по-детайлен
анализ на доказателствените материали.
4

От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да признае
подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен
начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе
фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е
осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл. 343в, ал.3, вр. с ал.1 НК, за което му е повдигнато
обвинение.
На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на
престъплението се изразява в „управление” на МПС. Съдът счита, че
действията на обвиняемият Б.В.Д., на 06.12.2021 г., в гр. Перник, на ул.
„Юрий Гагарин“ № 1, в крайпътен обект - гуми център „Вианор“, е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка ’’Опел“, модел
„Мерива“, с peг. № *********, в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство {наложена със Заповед за
прилагане на принудителна админситративна мярка № 21-4332-
002858/19.04.2021 г. на младши автоконтролъор при 03група, 02 сектор в
отдел „Пътна полиция“ при СДВР, упълномощен със Заповед № 513з-
1618/2018 г. на директора на СДВР, връчена му на 19.04.2021 г. и влязла в
сила на 03.05.2021 г.) - престъплението по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.. В
тази връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на
ППВС № 1/1983г., според които понятието "управление", включва всички
действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното
средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в
движение.
На следващо място от обективна страна, няма спор, че- лек
автомобил марка ’’Опел“, модел „Мерива“, с peг. № *********,който
обвиняемият е управлявал е „моторно превозно средство” по смисъла на § 6,
т. 11 на Закона за движението по пътищата.
На последно място, за да бъде престъпно поведението на
обвиняемия, законът изисква управлението на МПС да се осъществява в
срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство. В
конкретния случай и този признак от обективна страна е налице, доколкото
видно от приложените по делото писмени доказателства, че обвиняемият
Б.В.Д., на 06.12.2021 г., в гр. Перник, на ул. „Юрий Гагарин“ № 1, в
крайпътен обект - гуми център „Вианор“, е управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка ’’Опел“, модел „Мерива“, с peг. № *********,
в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
/наложена със Заповед за прилагане на принудителна админситративна
мярка № 21-4332-002858/19.04.2021 г. на младши автоконтролъор при 03
група, 02 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, упълномощен със
Заповед № 513з-1618/2018 г. на директора на СДВР, връчена му на 19.04.2021
г. и влязла в сила на 03.05.2021 г./ - престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от
НК.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на
вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото е съзнавал
5

общественопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалната
страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че не бива да управлява
МПС, тъй като търпи принудителна административна мярка за временно
отнемане на СУМПС, както и че с действията си привежда в движение лекия
автомобил и го предвижва в пространството, като от волева страна
обвиняемият е искал да управлява МПС-то и то именно в срока на забраната,
наложена му с процесната ЗПАМ.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен,
законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок до три години и
глоба от двеста до хиляда лева. В същото време по отношение на обвиняемия
Б.В.Д. са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от
наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода
до три години;
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни
имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият е неосъждан и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от
НК.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е
причинена тежка телесна повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно
състояние, нито са налице множество престъпления.
Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице
предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи
именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание глоба
в размер от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете
както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В
полза на обвиняемия следва да се отчете фактът, че същият е видно и от
заявеното от него самия в съдебно заседание, както и от доказателствата по
делото, във финансово състояние, в което и една глоба от минималния
предвиден в закона размер, би се оказала достатъчно репресивна и
справедлива санкция, която да доведе до неговото превъзпитаване. Това е
така тъй като, както сочи и прокурорът в своята пледоария, то тази глоба в
такъв размер би се явила адекватна на обществената опасност на обвиняемия
и на деянието. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете множество
нарушения по ЗДВП, видно и от справката му за нарушител-водач.
Същевременно обаче, както е описано и в Постановлението на прокурора, а
отбелязва и защитата, поддържана като позиция от обвиняемия в дадените от
него обяснения пред съда, то същият съдейства за разкриване на обективната
истина по делото и призната вината си, като изразява съжаление за деянието
си. Тези обстоятелства съдът намира, за смекчаващи вината такива,
релевантни при определяне размера на глобата, съотнесени към обществената
опасност на деянието и на дееца, като намира досежно последния, че същият
6

се явява ниска степен на обществена опасност. Лицето е било реабилитирано,
следователно е неосъждано към момента на деянието.
Горното кара съдът да приеме, че обвиняемият е лице със
сравнително ниска степен на общественаопасност, като настоящето
престъпно деяние е инцидентна проява в живота му, както и че същият е
осъзнал стореното и искрено се разкайва за него. Поради тези съображение и
като съобрази имущественото положение на обвиняемия, съдът счита, че
спрямо същия следва да се определи наказание при наличие на предимно
смекчаващи отговорността обстоятелства в размер, в минималния, а именно
– глоба в размер на 1000 лева.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в
най-голяма степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло
за поправяне и превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и
добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху
него и възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Съгласно разпоредбата на чл.78а, ал. 4 от НК, съдът, който налага
глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три
години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното
престъпление. По отношение вида и размера на наказанието разпоредбата на
чл. 343в, ал.3 от НК препраща към алинея първа на същия текст, която
предвижда наказание лишаване от свобода до три години и глоба от двеста до
хиляда лева, следователно в разпоредбата не е предвидена възможност на
извършителите на престъпления по чл.343в, ал.3 от НК да бъде налагано
наказание лишаване от право да управлява МПС. В случая е неприложимо и
правилото на чл. 343г от НК, където са посочени лимитативно за кои
престъпления може да се наложи наказание лишаване от право да управлява
МПС, като сред тях законодателят не е посочил престъплението по чл.343в,
ал.3 от НК. Волята на законодателя да не се налага наказание лишаване от
право да управлява МПС на извършителите на престъпления по чл.343в, ал.3
от НК, каквото е процесното деяние, не може да се тълкува в обратния
смисъл, поради което и допълнителни разсъждения в тази насока са ненужни.
По разноските:
По делото не са сторени разноски.
По веществените доказателства:
По делото няма приложени веществени доказателства, които да
налага произнасяне от страна на съда.
Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът
постанови решението си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.

СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	113
Дата:	16 март 2023 г. (в сила от 1 април 2023 г.)
Съдия:	Камелия Георгиева Ненкова

Дело:	20231720200481
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	2 март 2023 г.

Решение по дело №481/2023 на Районен съд - Перник

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите