Р Е Ш Е Н И Е
№
147 гр.Пазарджик 08.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд , първи
въззивен състав в открито заседание
на трети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
и секретаря Галина
Младенова
като разгледа
докладваното от съдията Трънджиева В гр.
д. №126 по описа за 2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.
С решение на
Велинградски районен съд , постановено по гр.д.№ 1589 по описа на съда за 2018
година е прието за установено по иска на „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: С., район В., ж.к“М.Д.“ ул. „Р.П.К.”
№ 4-6, че Г.М.Я., ЕГН **********
*** и Е.Г.Т.,***, пл.“Х.Б.“ дължат
солидарно сумата от 5301,10
лева /пет хиляди триста и един лева и 10 ст./- главница, дължима по Договор за потребителски кредит,
обезпечен с поръчителство от 05.06.2008 г., сключен със „Сибанк“ АД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 09.10.2018г., която сума
е разпоредено да се заплати със
Заповед № 737/10.10.2018г. по ч.гр.д. № 1293/2018г. по описа на РС
Велинград.
Прекратено е , на
основание чл.233 ГПК, частично производството по гр.д. № 1589/2018г. в частта и
по отношение на сумата от 174,15лв. – договорна лихва за периода
05.06.2008г-05.06.2018г. дължима по Договор за потребителски кредит, обезпечен
с поръчителство от 05.06.2008 г., сключен със „Сибанк“ АД , поради отказ от
иска в тази част и е обезсилена
заповедта
Присъдени са разноски ,като двамата ответници са осъдени да
заплатят солидарно разноски в заповедното и исковото производство.
В срок решението е обжалвано само от Е.Т., в частта с която предявения
от „Еос Матрикс“ ЕООД иск с правно основание чл.422 ГПК е уважен срещу него за
сумата 5 301.10 лв. за която е издадена заповед № 737 / 10.10.2018г. по ч.
гр.д. № 1293/2018г. на Велинградски районен съд ( неизплатена главница по
договор за потребителски кредит от 05.06.2008г. сключен между Сибанк АД и отв. Г.Я.
, за която жалбоподателят е поръчителствал пред кредитодателя), както и за
сумата 106.03 лв. разноски в посоченото заповедно производство .
Счита обжалваното
решение в една част за недопустимо , а в другата част за неправилно.
Претендираната
от ищеца главница по разсрочен кредит
представлявала сбор от неплатени вноски по погасителен план и поради
бездействие на кредитора да заведе иск срещу главния длъжник по силата на
чл.147 ал.1 ЗЗД поръчителството на Т. отпаднало по право за всички вноски с
падеж настъпил 6-месеца преди датата 09.10.2018г. на която е подадено
заявлението на кредитора по ч. гр.д. № 1293/2018г на ВлРС. Поради преклузивния
характер на този срок в съответствие с приетото в т. 46 от Тълкувателно
решение№4/18.06.2014г.на ОСГТК ВКС ,съдът дължал служебно прилагане на този
срок .
Първата
инстанция приела , че срокът по чл.147 ал.1 ЗЗД започва да тече от датата на
последната падежна вноска по погасителният план, а именно от дата 05.06.2018г.
когато целият кредит ставал изискуем и при това положение заявлението за
издаване на заповед от 09.10.2018г. срещу главния длъжник било в рамките на
този срок.
Този извод
противоречал на материалноравните разпоредби на чл.84 ал.1 и чл.147 ал.1 ЗЗД. В
най-новата практика на ВКС била
преодоляна противоречивата практика по този въпрос ,като се приемало, че всяка отделна вноска става изискуема от съответната падежна дата и от
същата дата започва да тече и шестмесечния срок за предявяване на иск срещу
главния дължиик. Ако кредиторът бездейства и не предяви иск срещу главния
длъжник в рамките на този срок, с изтичането му
се прекратява задължението на поръчителя за плащането на същата вноска т.е.
преклудира се отговорността му за съответната част от главното задължение.
Счита ,че
в конкретния случай отговорността на поръчителя е отпаднала за вноските от №1
до № 118 включително,като тази претенция е неодопустима, а е останала само за
последните две вноски с №119 и 120, за които кредитора е спазил 6-месечния
преклузивен срок.
За
последните две вноски от погасителният план - общо 227.54 лв. ищецът запазил
правата си срещу поръчителя , но в тази част иска бил неснователен , по други
съображения :
Недоказано
се явявало твърдяното частно правоприемство легитимиращо ищеца да предяви
вземания принадлежащи на кредитодателя СибанкАД .
Предмет на
цесия било вземане за предсрочно изискуем
кредит , докато предмет на настоящата претенция е вземане по договора за кредит
по погасителен план .Такова вземане на ищеца не било прехвърлено. Ищецът не
доказал , че длъжника е надлежно уведомен за извършената цесия от страна на
банката , съгласно императивната разпоредба на чл. 99 ал.З ЗЗД и поради това
прехвърлянето нямало действие срещу него.
Моли в едната част решението да бъде обезсилено и
производството – прекратено , а в друга отменено и иска – отхвърлен.
Писмен отговор не е постъпил.
В писмени молби , постъпили пред въззивната инстанция ищецът
е заявил,че кридитополучателя- ответник в първоинстанционното производство Г.Я.
е погасила изцяло задължението си към 30.11.2019 година.
В нарочна молба ответниците са изразили становище,че поради
извършено плащане преди постановяване на първоинстанционното решение жалбата е
неоснователна , тъй като и липсва предмет и производството по делото следва да
бъде прекратено.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение ,намира ,че постановения съдебен акт в обжалваната
му част е валиден и допустим.Доводите си за допустимостта на акта , с оглед
направените оплаквания в жалбата , съдът ще развие ,изразявайки становището си
по съществото на спора.
Съдът ,за да се произнесе ,взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от ГПК.
Ищецът Еос Матрикс ЕООД твърди, че
на 05.06.2008г. е сключен Договор за потребителски кредит, обезпечен с
поръчителство № 878-РК08010089 между "СТОПАНСКА И ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА" АД /СИБАНК/, ЕИК ********* в качеството му на кредитор и Г.М.Я. ЕГН
********** в качеството й на кредитополучател. За обезпечаване на кредита
поръчителствал Е.Г.Т. ЕГН **********. По силата на договора кредиторът
предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер на 8000 лв. С
подписването на договора ответникът се задължил да погасява задължението си по
кредита на 120 месечни вноски, всяка от които в размер на 115.94 лв., с краен
срок за погасяване 05.06.2018г., съгласно чл.5 от договора и приложения като
доказателство към исковата молба погасителен план. След усвояване на кредита,
кредитополучателят не изпълни поетите договорни задължения към "СТОПАНСКА
И ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД /СИБАНК/ ЕИК *********, като останало непогасено
задължение по кредита в размер на 6725,25 лв., от които: 6551,10 - главница и
174,15лв. - договорна лихва. Кредитът е станал изцяло изискуем с изтичане
падежа за внасяне и на последната погасителна вноска на 05.06.18 г.
На основание сключен Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 28.09.2012г. и приложенията към
него между Сибанк и „ЕОС Матрикс" ЕООД,това задължение било цедирано на
Еос Матрикс ЕООД. На адреса на длъжника и поръчителя били изпратени уведомления
по смисъла на чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия. Към исковата молба са
приложени изпратените уведомления по чл. 99 ЗЗД,за изпращането
на които цесионера бил надлежно уведомен.
За част от вземането ищецът заявил
претенцията си и било проведено и исково производство. Заявил претенцията си по
реда на чл.410 за останалата част от вземането.
Писмен отговор е постъпил от
назначения на Я. особен представител.Доводите в него ,съдът няма да обсъжда
подробно , тъй като предмет на въззивното производство е само решението ,в
частта ,с която съдът се е произнесъл по иска срещу Е.Т..
Т. не е подал писмен отговор.В молба
преди първото по делото заседание е изложил доводи,че претенцията срещу него е
погасена на основание чл.147 ал.1 от ЗЗД за по-голямата част от сумата ,
респективно вноските ,чиито падеж е настъпил в период повече от шест месеца
преди предявяване на иска , а за останалите вноски /две/ иска е неоснователен
,без да изложи конкретни съображения.
Поради липсата на отговор и доводи
във връзка с материалноправната легитимация на ищеца и като се има предвид
,че по отношение на кредитополучателя
решението не е обжалвано ,то няма и основания съдът да се занимае с доводите в
жалбата ,касаещи предмета на цесията и
действието и по отношение на този длъжник.
Въпреки липсата на отговор ,тъй като
се касае за приложения на норми,предвиждащи преклузивни срокове ,съдът следва
да отговори на доводите ,относно приложението на чл.147 ал.1 от ЗЗД.
Следва да се отбележи обаче ,че
ищецът в първоинстанционното производство в писмените си молби е признал
неизгодни за себе си обстоятелства – че претендираната сума е изцяло изплатена
от Я. към 30.11.2019 година- след постановяване на съдебното решение.
Следователно , съобразно нормата на
чл.235 ал.3 от ГПК , съдът следва да отчете това обстоятелство и само въз
основа на него би следвало да се приеме,че към момента, иска срещу Т. се явява
неоснователен , поради извършено плащане.Това плащане обаче е извършено след
предявяване на иска , тоест – не може да се приеме,че ответникът,като солидарен
длъжник, не е дал повод за завеждането на делото и дължи разноски.
По последния въпрос различно щеше да
е становището на съда ,ако по начало претенцията срещу Т. би била
неоснователна.Съдът не споделя доводите ,изложени пред първата инстанция и във
въззивната жалба относно приложението на чл.147 ал.1 от ЗЗД и по-точно относно
началния момент , от който следва да се отчита
предвидения в този текст преклузивен срок.
Не е вярно подържаното в жалбата ,че
в настоящата съдебна практика е прието становището ,че този срок тече от
момента на падежа на всяка вноска.Съдебната практика е противоречива и предстои
постановяване на Тълкувателно решение по този въпрос.
Настоящият съдебен състав подържа
различно становище,от това ,изложено от процесуалния представител на
жалбоподателя.Такова е било и становището на Общото събрание на съдиите в съда
по този въпрос.
Съдът счита ,че от разпоредбата на
закона , като се има предвид характера на срока ,следва извода ,че началния
момент , от който започва да тече срока по чл.147 ал.1 от ЗЗД е падежа на
главното задължение.В конкретния случай главното задължение е едно – кредита в
целия размер , за плащането на който има уговорен краен срок.По волята на
кредитора плащането е разсрочено,като съответно има и възможности при
неизпълнение кредиторът да предприеме действия и да направи кредита изцяло
предсрочно изискуем.Ако той не стори това – то срока на плащане на цялото
задължение е крайния срок на плащане на кредита,тоест – падежа на главно
задължение.
Не е в пряко отношение към спора ,но
следва да се отбележи ,че отговора на поставения въпрос е свързан и с отговора
на въпроса относно срока на
погасителната давност и разсрочено изплащане на кредит.ВКС е имал повод да се
произнася по тези въпроси и в тази връзка е приел,че задължението по
договора за кредит е единно, като единствено изпълнението му е разсрочено по предварителен
определен от страните погасителен план, както и че погасяването на вземането на
равни месечни вноски не превръща плащането в периодично. Като се изтъква, че
вземанията по договор за кредит не попадат сред изчерпателно изброените
хипотези, визирани в чл. 111 от ЗЗД, обуславящи прилагане на специалната 3 –
годишна погасителна давност. Подържа се становището,че вземанията по договор за
банков кредит не притежават белези на периодични плащания. Такова становище
подкрепя тезата ,че се касае за едно главно задължение ,чието плащане е
разсрочено .Следователно и срока по чл.147 ал.1 от ГПК започва да тече именно
от падежа на главно задължение ,в конкретния случай от крайния срок за
погасяване на кредита.
По
изложените съображения ,съдът намира ,че решението в обжалваната част /без
частта за задължението за разноски/ следва да бъде отменено и иска по отношение
на Т. – отхвърлен.
За
разноските пред тази инстанция-ответникът дължи разноски на Т..Доколкото следва
да се отговори на въпроса за това ,даден ли е повод за завеждане на делото
,следва да се посочи,че непосредствено след постановяване на
първоинстанционното решение и към момента към който следва да подаде отговор на
въззивната жалба, ответникът е имал
данни за изпълнението на задължението и е могъл да предприеме необходимите
действия ,така че да не се налага провеждането на въззивното производство ,но
не е сторил това.Съдът съобрази това , изхождайки от общия принцип за
определяне на задължението за разноски.
Поради
това ,съдът счита ,че на жалбоподателя се дължат сторените разноски в размер на
706 лева.
Имайки
предвид нормата на чл.113 от ГПК /с оглед изменението/ и обстоятелството , че
настоящия спор е висящ преди влизане в
сила на това изменение ,съдът счита ,че решението е окончателно.
Мотивиран
от изложеното Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ решение на Велинградски
районен съд , постановено по гр.д.№ 1589 по описа на съда за 2018 година ,В
ЧАСТТА ,с която е прието за установено по иска на „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: С., район В., ж.к“М.Д.“ ул. „Р.П.К.”
№ 4-6, че Е.Г.Т.,***, пл.“Х.Б.“
дължи солидарно с Г.Я. сумата от 5301,10
лева /пет хиляди триста и един лева и 10 ст./- главница, дължима по Договор за потребителски кредит,
обезпечен с поръчителство от 05.06.2008 г., сключен със „Сибанк“ АД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 09.10.2018г., която сума
е разпоредено да се заплати със
Заповед № 737/10.10.2018г. по ч.гр.д. № 1293/2018г. по описа на РС
Велинград.
ОТХВЪРЛЯ иска
на „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: С., район В., ж.к“М.Д.“ ул. „Р.П.К.”
№ 4-6, ПРОТИВ Е.Г.Т.,***, пл.“Х.Б.“за установяване
съществуването на вземане при условията на
солидарност с Г.Я. в размер на 5301,10 лева /пет хиляди
триста и един лева и 10 ст./- главница,
дължима по Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство от
05.06.2008 г., сключен със „Сибанк“ АД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 09.10.2018г., която сума
е разпоредено да се заплати със
Заповед № 737/10.10.2018г. по ч.гр.д. № 1293/2018г. по описа на РС
Велинград.
Осъжда „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: С., район В., ж.к“М.Д.“ ул. „Р.П.К.”
№ 4-6, да заплати на Е.Г.Т.,***, пл.“Х.Б.“ сумата 706 лева
разноски пред въззивната инстнация.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.