№ 394
гр. Р., 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Силвия Павлова
Йордан Дамаскинов
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20254500500483 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул. „В. Варненчик“
258 против решение №522/ 03.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 6080/2024 г.
по описа на Р.нския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск
за сумата над 7101.36 лв. до размер на 9380.62 лв.- главница и за сумата над
45.71 лв. до размер на 60.38 лв.- обезщетение за забава, както и в частта за
разноските. Твърди се, че решение е неправилно като постановено при
неправилно приложение на материалния закон и като необосновано по
съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението в
обжалваните части и постановяване на ново решение, с което исковата
претенция бъде уважена изцяло. Иска присъждане на направените разноски.
Ответникът по жалбата С. Н. С. не е подал отговор по реда на чл.263 от
ГПК и не изразява становище по основателността на жалбата.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
1
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството по делото е образувано въз основа на предявеният от
жалбоподателя против С. Н. С. от гр.Р. иск за с правно основание чл.422 от
ГПК- за установяване на вземане в размер на 9380.62 лв.- главница и лихва в
размер на 60.38 лв. по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 4361/2024 г.
по описа на РС-Р..
От събраните в първоинстанционното производство доказателства е
установено, че С. Н. С. е потребител на електрическа енергия за имот в гр. Р.,
ул. „М.“ *, с клиентски № ********** и аб. №***********. Установено е, че
след извършена проверка на 13.02.2020 г. от служители на
„Електроразпределение Север“ АД на СТИ, измерващ електрическата енергия
за имота на С. Н. С. с фабр. №**************** е констатирана външна
намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на
тарифа 1.8.3 – 038844,950 кWh и на 1.8.4 - 023815,076 кWh, които не са
визуализирани на дисплея на уреда. Въз основа на констативния протокол от
проведената метрологична експертиза, за клиентския номер на С. Н. С. е
изготвено становище от „Електроразпределение Север“ АД за начисляване на
основание чл. 55 от ПИКЕЕ на допълнително общо количество ел. енергия в
размер на 62659 кWh за периода 15.05.2016г. – 13.02.2020г. За това количество
електроенергия „Електроразпределение Север“ АД издава фактура
№********** от 31.03.2020г. на обща стойност 11 269,46лв., която е
претендирана за плащане от клиента. Вземането по фактурата е оспорено от
С. Н. С. чрез предявяването на отрицателен установителен иск за
недължимостта му- предмет на гр.д.№1597/2020 г. по описа на РРС. С влязло в
сила на 21.11.2023 г. решение искът е отхвърлен за сумата от 9380,65 лв.,
претендирана по издадената фактура въз основа на корекционната процедура
и за периода 17.04.2017 г. до 13.02.2020 г. и потвърдено за сумата от 1888,81
лв., дължими за периода 15.05.2016 г. до 16.04.2017 г. като погасено по
давност.
След влизане в сила на съдебното решение е издадено кредитно известие
2
на основание решението, както и фактура №********** от 28.06.2024 г. на
стойност 9380,62 лв. и срок за плащане 12.07.2024 г.
Въз основа на подадено от жалбоподателя заявление по чл.410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение за сумата по фактурата, както и за лихвата
за забава в размер на 60.38 лв. е образувано ч.гр.д.№ 4361/2024 г. по описа на
РРС и е издадена заповед за изпълнение за претендираната главница,
мораторна лихва и разноски в общ размер на 238,82 лв., оспорена от длъжника
с възражение.
При така установените факти първоинстанционният съд е счел
предявеният иск за допустим. Прието е, че решението по в.гр.д.№295/2022г. на
ОС - Р. е формирало сила на пресъдено нещо (СПН) само в уважената част на
иска, а в останалата част, с която е отхвърлен отрицателния установителен
иск, решението не установява със задължителна сила дължимостта на
претендираната в настоящото производство сумаи същото не би могло да
бъде основание за издаване на процесната фактура.
Първоинстанционният съд е приел, че основание на претендираното
вземане е дължима цена за доставена и потребена електрическа енергия за
определен период от време- реално доставена и потребена електрическа
енергия, определена по реда на ПИКЕЕ.
Прието е, че мотивите на съда по в.гр.д.№295/2022 г. по описа на ОС- Р.
не са задължителни за съда разглеждащ настоящото производство.
Първоинстанционният съд е счел, че поради естеството на отрицателния
установителен иск и липсата на формирана по него СПН относно
съществуването на процесното вземане, не дава основание за него да се
прилага общата петгодишна давност от влизане в сила на съдебното решение
или пък до прилагане на правилата за прекъсване на давността и съответно
започването да тече нов давностен срок за процесното вземане. Прието е за
основателно наведеното от ответника възражение за изтекла давност като за
вземането в отхвърлените части е приложен тригодишния давностен срок по
съображения, че същото има периодичен характер.
Прието е, че между приключването на предходното производство и
образуването на настоящото са изминали осем месеца и шест дни, за които по
давност се е погасило вземането на ищеца за периода от 17.04.2017г. до
23.12.2017г. - изцяло погасено вземането за първия подпериод от 17.04.2017г.
3
до 30.06.2017г. в размер на 567,57лв. без ДДС и частично за втория подпериод
от 01.07.2017г. до 30.06.2018г. на обща стойност 2 762,01лв. без ДДС. От този
втори период от 365 дни погасено по давност е вземането от 01.07.2017г. до
23.12.2017г. или за 176дни, на които пропорционално се пада сума в размер на
1331,82лв. без ДДС. Или общо погасената по давност сума е 1 899,38лв. без
ДДС и 2 279,26лв. с ДДС.
Предвид акцесорния характер на обезщетението за забава искът по чл.86
от ЗЗД е отхвърлен над сумата от 47.71 лв. до размер на 60.38 лв. и съответно
са определени разноските за производството.
Решението в обжалваните части е валидно и допустимо, но неправилно
като постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Погасителната давност е правен способ за погасяване на вземания,
регламентиран в чл.110 и сл. от ЗЗД, който законът свързва с бездействие от
страна на кредитора за определен срок.
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. Разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД определя началния момент на
давностния срок като го свързва с деня, от който вземането е станало
изискуемо. Този общ принцип заложен в цитираната разпоредба намира
приложение във всички случаи, освен когато със закон не е предвидено друго.
Горепосочените правни норми сочат, че законът свързва началото на
погасителната давност с изискуемостта- с възможността кредиторът да иска
изпълнение и го санкционира при бездействие - с изтичане на давностния
срок кредиторът губи държавната защита по принудителното изпълнение, а
длъжникът може да изпълни само доброволно /чл.118 от ЗЗД/.
Основанията за спиране на погасителната давност, са регламентирани в
чл. 115, ал. 1 от ЗЗД и са свързани с обстоятелства, които обясняват
бездействието на кредитора. Нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД сочи, че
давност спира да тече при наличие на висящ исков процес за вземането.
Кредиторът не бездейства, когато длъжникът оспорва вземането с
отрицателен установителен иск. Положителният и отрицателният иск за
вземането са с еднакъв предмет. По предявения отрицателен установителен
иск кредиторът не бездейства, тъй като очаква съдът да разреши със сила на
4
пресъдено нещо спора за съществуване на вземането. Поради това за
спирането на давността по чл. 115, ал. 1, б.“ж“ ЗЗД е без значение дали
висящият процес е инициран от длъжника, тъй като правото му на иск е
установено в закона. При наличие на висящ процес относно вземането, за
кредитор, който не разполага с изпълнително основание, е налице правната
възможност да предяви насрещен осъдитилен иск, но не е длъжен да упражни
това свое право. Решението по чл.124, ал.1 от ГПК, с което е отхвърлен
отрицателния установителен иск на длъжника не е изпълнително основание,
но на кредитора принадлежи преценката дали ще се довери на
добросъвестността на длъжника- да зачете съдебно признатото вземане и да
изпълни доброволно или да извърши действия, с които решението да породи и
изпълнителна сила.
Съгласно чл. 116, б. „б“ от ЗЗД погасителната давност се прекъсва с
предявяване на иск или възражение (за прихващане или задържане) или
искане на започване на помирително производство, а ако искът, възражението
или искането не бъдат уважени, давността не се смята за прекъсната. Случаят
на предявен положителен или осъдителен иск за вземането е сходен със случая
на предявен отрицателен установителен иск, поради което и по аналогия от чл.
116, б. „б“ от ЗЗД следва да се приеме, че предявеният отрицателен
установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът
бъде отхвърлен. От прекъсването започва да тече нова давност и новият срок
е винаги пет годишен-чл. 117 от ЗЗД и започва да тече от влизане в сила на
решението, с което е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск.
В този смисъл- решение № 50017 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр.д. № 720/2022
г.
Предвид изложеното въззивният съд счита, че неправилно
първоинстанционният съд е приложил института на погасителната давност.
Доказателствата по делото сочат, че вземането на жалбоподателя за
процесната сума е било оспорено от ответника чрез предявяването на
отрицателен установителен иск- предмет на приложеното гр.д.№1597/2020 г.
по описа на РРС. Искът за процесната главница е отхвърлен с решение, влязло
в сила 21.11.2023 г.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че влязло в сила съдебно
решение не формира СПН относно вземането- предмет на спора, поради което
5
неправилно не е приложил разпоредбите на чл.116 и чл.117 от ЗЗД.
Предявеният отрицателен установителен иск за вземането- предмет на
гр.д.№ 1597/2020 г. по описа на РС-Р. прекъсва погасителната давност, тъй
като е отхвърлен за сумата от 9380.65 лв., претендирана въз основа на
извършена кореция на цена за потребена ел. енергия за периода 17.04.2017 г.-
13.02.2020 г.
От прекъсването започва да тече нова давност и новият срок е винаги пет
годишен-чл. 117 от ЗЗД.
В случая по отношение на процесното вземане е започнал да тече нов
петгодишен давностен срок от момента на влизане в сила на решението, с
което е отхвърлен иска на длъжника- 21.11.2023 г. и към момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 29.07.2024 г. същият не е
изтекъл. Поради това решението в обжалваната част, с която е отхвърлен
предявеният иск за сумата над 7101.36 лв. до размер на 9380.62 лв. и за
периода 17.04.2017 г.- 23.12.2017 г. като погасен по давност е неправилно и
следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови ново решение, с
което искът в тази част бъде уважен.
Искът по чл.86 от ЗЗД е акцесорен и следва основателността на главния
иск. Това обуславя неправилност на решението и в частта, с която е отхвърлен
иска за установяване на дължимата лихва за забава над сумата от 45.71 лв. до
размер на 60.38 лв. В тази част същото следва да се отмени и вместо него да се
постанови ново, с което искът се уважи в пълен размер.
Предвид изхода на спора и с оглед разпоредбата на чл.78 от ГПК
разноските за производството- първоинстанционното и въззивното са в тежест
на ответника. В негова тежест са и направените разноски в заповедното
производство. Това обуславя неправилност на решението и в частта за
разноските и същото следва да се отмени.
В полза на жалбоподателят следва да се присъдят изцяло направените от
него разноски за двете съдебни инстанции, както и направените разноски за
заповедното производство.
По изложените съображения Р.нският окръжен съд
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ решение №522/ 03.04.2025 г., постановено по гр.д.№
6080/2024 г. по описа на Р.нския районен съд в частта, с която е отхвърлен
предявеният от „Електроразпределение Север“ АД- гр.Варна, ЕИК *********
против С. Н. С. от гр.Р. иск за установяване на вземане по издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. *361/2024 г. по описа на Р.нския районен съд за сумата
над 7101.36 лв. до размер на 9380.62 лв.- главница и за сумата над 45.71 лв. до
размер на 60.38 лв.- обезщетение за забава, както и в частта за разноските и
ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Н. С., ЕГН
********** от гр.Р., че дължи на „Електроразпредение Север“ АД- гр.Варна,
ЕИК ********* и сумата в размер на 2272.26 лв.- главница, както и сумата от
14.67 лв.- лихва за забава по издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.*361/2024 г. по описа на РРС, ведно със законната лихвата върху
главницата, считано от 30.07.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА С. Н. С., ЕГН ********** от гр.Р. да заплати на
„Електроразпредение Север“ АД- гр.Варна, ЕИК ********* сумата в размер
на 336.41 лв. разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА С. Н. С., ЕГН ********** от гр.Р. да заплати на
„Електроразпредение Север“ АД- гр.Варна, ЕИК ********* сумата в размер
на 238.82 лв. разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА С. Н. С., ЕГН ********** от гр.Р. да заплати на
„Електроразпредение Север“ АД- гр.Варна, ЕИК ********* сумата в размер
на 120.60 лв. разноски за въззивното производство.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8