Решение по дело №865/2021 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 6
Дата: 6 януари 2022 г. (в сила от 5 януари 2022 г.)
Съдия: Георги Драгoстинов
Дело: 20214100500865
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Велико Търново, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на пети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Евгений Пачиков

Любка Милкова
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20214100500865 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437 от ГПК.
Жалбоподателят – Р. М. Р., длъжник по изпълнително дело № 245 по описа на
държавен изпълнител при Великотърновски районен съд за 2019 година – претендира
отмяна на наложения върху трудовото му възнаграждение запор с довод да е
несеквестируем доход.
Взискателите – Териториална дирекция на Национална агенция за приходите,
гр. Велико Търново, и Русенски районен съд – становище не са изразили.
Съдебният изпълнител излага доводи за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди наведените доводи и прецени относимите спора
доказателства, приема:
Изпълнително дело № 245 по описа на държавен изпълнител при
Великотърновски районен съд за 2019 година е образувано за събиране на дължими от
жалбоподателя парични вземания. С атакуваното разпореждане съдебният изпълнител е
наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника – фактът не е спорен и се
установява от запорното съобщение, изправено до Главна дирекция Изпълнение на
наказанията, затвор гр. Ловеч. В него изрично е указано на третото задължено лице, че
запорът се изпълнява чрез месечни удръжки при спазване на правилата по чл. 446 от ГПК и
на останалите законови разпоредби, уреждащи несеквестируемостта.
Жалбата е неоснователна. Наложеният запор върху възнаграждението на
1
жалбоподателя е правомерен. Нормата на чл. 446 от ГПК, макар да е озаглавена
„Несеквестируем доход“ не забранява запориране на възнаграждение за труд, а установява
пределите, в които това вземане може да служи за удовлетворяване на кредиторите,
съгласно чл. 133 от ЗЗД. Затова поставеният с жалбата въпрос е въпрос за изпълнение на
запора, а не за налагането му. Действията на съдебния изпълнител ще подлежат на корекция
по реда на чл. 437 от ГПК ако при изпълнение на запора бъдат прекрачени законово
установените ограничения по чл. 446 от ГПК. От това гледище жалбата е преждевременно
подадена.
Съдебният изпълнител следва да изиска от началника на затвора в гр. Ловеч
информация за размера на трудовото възнаграждение на жалбоподателя и да му посочи по
размер стойността на месечните удръжки. Всяко отклонение от този начин на процедиране
ще даде ново право на жалба – чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.
Доводите на жалбоподателя са принципно правилни, но не влияят върху
правомерността на наложения запор. Затова не могат и да бъдат съобразени при решаване
на спора.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отхвърля жалбата на Р. М. Р., длъжник по изпълнително дело № 245 по описа на държавен
изпълнител при Великотърновски районен съд за 2019 година, против наложения върху
трудовото му възнаграждение запор, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2