Решение по дело №2953/2023 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, представляван от юрисконсулт Кр. Д., обжалва Решение № 1693 от 11.10.2023г., постановено по АНД № 4494/2023г. на РС – Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 710810-F690930/04.07.2023г. на Началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол”, за наложена имуществена санкция на Империум 2002 ЕООД, булстат *********, гр. Пловдив – в размер на 3000лв., за нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.185 ал.2 ЗДДС.

- В касационната жалба е посочено, че ПРС е отменил НП като незаконосъобразно единствено на основание Решение на СЕС от 04.05.2023г. по дело С-97/21г., приемайки, че търговското дружество е санкционирано двукратно – с налагане на имуществена санкция и с принудителна административна мярка /ПАМ/ по ЗДДС, което е в противоречие с правото на ЕС - с приоритет спрямо националното. Касаторът счита, че решението на СЕС е дало отговор на въпроси, свързани с конкретно нарушение – на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС, а в случая административнонаказателната отговорност е ангажирана за различно нарушение – на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. Позоваването на решението на СЕС е квалифицирано за неправилно, тъй като е неотносимо към спора. Поддържа се, че не е налице кумулиране на санкции, доколкото двете мерки преследват различни цели и се твърди, че СЕС не е мотивирал извод за неналагане на ПАМ при извършено административно нарушение. Заявено е, че вниманието следва да бъде насочено в справедливия баланс между двете мерки, които да са в съответствие с тежестта на констатираното нарушение. Случаят касае едно от най-тежките нарушения на данъчната дисциплина – липса на фискално устройство и са налице множество утежняващи обстоятелства, характеризиращи процесното деяние с висока степен на обществена опасност. Посочено е, че целта на ПАМ е преустановяване на противоправното поведение с регистриране на ФУ в НАП за съответния обект и осъществяване на дейност съгласно законовите изискания, а с налагане на НП се преследва различна цел – обезщетяване на вредите, които държавата е претърпяла от бездействието на лицето за продължителен период от време, в който са извършвани продажби без да се отчитат по надлежния ред, предвид липсата на ФУ в обекта и това е довело до 100% укриване на приходи. В случая са налице и данни за множество нарушения от вида на процесното – липса на ФУ във всички стопанисвани от дружеството обекти и нарушението е преустановено повече от месец след проверката на контролните органи – на 23.01.2023г. Наложената санкция е в размер на минимума.

Поискана е отмяна на решението с потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По отношение адвокатското възнаграждение е заявено присъждане в минимум при оставяне в сила на решението.

- Ответникът Империум 2002 ЕООД, гр. Пловдив, представлявано от Тр.Д. с пълномощник адв.Кр.Т. оспорва жалбата и счита решението на ПРС за правилно, поради което да се остави в сила. В писмени бележки поддържа приетото от РС -Пловдив затова, че наказващият орган не се е съобразил с Решение на СЕС от 04.05.2023г. по дело С-97/21г. Посочено е, че за същото нарушение е наложена и ПАМ – принудително запечатване на обекта за срок от 14 дни, която не само е влязла в сила, но е и изпълнена, видно от протокол за запечатване от 11.01.2023г. Поддържа се, че в решението на СЕС е обосновано подробно, че двете санкции имат наказателен характер, доколкото преследват репресивни и превантивни функции и в конкретния случай не са налице изключенията, позволяващи дублиране на двете санкции. Освен това в решението на СЕС е отбелязано, че българското законодателство не позволява санкцията в едното производство да бъде съобразена при индивидуализация на санкцията във второто, така че съвкупния им размер и тежест да е пропорционален на конкретната тежест на нарушението. В тази вр. се поддържа, че санкционирането с обжалваното НП, макар законосъобразно според националното законодателство, е нетърпимо според правото на ЕС и това нетърпимо положение може и следва задължително да бъде отстранено от съда чрез отмяна на санкцията, която все още не е влязла в сила, като в случая това е обжалваното НП. Претендират се разноски по делото по представен списък.

- Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за основателна и предлага решението на ПРС да бъде отменено.

Касационната жалба е допустима - подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване.

1. НП е издадено от надлежно упълномощено длъжностно лице /Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. – 1, т.1.1, б.“г“ е приложена в адм.нак.преписка/, а АУАН серия AN № F690930/05.01.2023г. е съставен от гл.инспектор по приходите в НАП, ТД - Пловдив въз основа на проверка, документирана с Протокол от 15.12.2022г., който е приложен в приписката.

Според обстоятелствената част на НП, идентично описваща фактическата установеност в АУАН : На 15.12.2022г. в 13.30ч. при проверка на обект – автомат на самообслужване на електронна игра Kick boxer, намиращ се в комплекс Ескалибур в гр.Пловдив, стопанисван от Империум 2002 ЕООД, след извършване на контролна покупка е установено и потвърдено от управителя, че в автомата на самообслужване няма монтирано фискално устройство. Управителят обяснил, че продажбите се отчитат веднъж месечно от ФУ, което е регистрирано и се намира на адреса на регистрация на задълженото лице и е различен от адреса на извършване на дейността. След справка в базата данни на НАП /ФУДВ/ е установено, че задълженото лице няма регистрирано ФУ за автомат на самообслужване на адрес – гр.Пловдив, бул.Санкт Петербург № 36А, комплекс Ескалибур.

Фактите са квалифицирани от правна страна за административно нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС /”Лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта..”/ и е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв., на основание чл.185 ал.2 ЗДДС /в редакция към 04.07.2023г./, като е отразено, че нарушението е за първи път : „Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.”.

Според съдържанието на писмените бележки, представени пред АС – Пловдив, не е оспорен фактът на извършеното административно нарушение, за което е издадено НП.

В съдебното производство пред ПРС е приета Заповед за налагане на ПАМ № ФК-11-0121857/09.01.2023г., изразяваща се в запечатване на търговски обект - автомат на самообслужване на електронна игра Kick boxer, намиращ се в комплекс Ескалибур в гр. Пловдив, стопанисван от Империум 2002 ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Заповедта е основана на протокола за извършена проверка от 15.12.2022г. и е допуснато предварително изпълнение на административния акт с разпореждане, обективирано в заповедта. В Протокол за запечатване на търговски обект от 11.01.2023г. е посочено, че заповедта е влязла в сила, което в конкретния случай не е доказано както за заповедта, така и за разпореждането за допускане на предварителното й изпълнение, предвид връчване на административния акт на 11.01.2023г. Заповедта за налагане на ПАМ е изпълнена – обектът е запечатан, което обстоятелство е удостоверено в посочения протокол.

ПРС приел, че фактическата установеност не е спорна, но при издаване на НП не е съобразено Решение на СЕС от 04.05.2023г. по дело С-97/21г. С основание РС – Пловдив е приложил Решение на СЕС от 04.05.2023г. по дело С-97/21г., тъй като в производството са разгледани и разпоредбите на чл. 118, чл. 185, чл. 186 и чл. 187 ЗДДС. ПРС се е позовал на решаващите мотиви в цитираното решение – прието е, че административните санкции налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директивата за ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, § 1 от Хартата, поради което те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от същата – Решение от 05 май 2022г. BV C570/20, EU: C: 2022: 348, т. 26 и Решение от 04 май 2023 г. по дело С – 97/21г. , т. 34. В тази вр. съгласно т. 49 от Решение от 04 май 2023г. по дело С – 97/21г. , санкционирането за нарушения по ЗДДС, и едновременно с това прилагането на ПАМ за същите нарушения, се квалифицира като санкции с наказателноправен характер, поради което кумулирането им води до ограничаване на основното право, гарантирано в чл. 50 от Хартата.

2. СЕС е приел в цитираното решение, че : „Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.“.

ПРС правилно е приел, че случаят разкрива описаната в решението на СЕС хипотеза, тъй като в производството е разгледана нормата и на чл.185 ЗДДС, ал.2 от която е приложена при издаване на отмененото НП. Заповедта за прилагане на ПАМ не е основана на АУАН серия AN № F690930/05.01.2023г., но е основана на протокола от извършена проверка / 15.12.2022г., констатациите при която са възприети при издаване на НП и на заповедта. Освен това – НП и Заповедта за прилагане на ПАМ са издадени за едно и също административно нарушение – чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. Запечатването на обекта е осъществено преди издаване на НП. При тези данни, правилно ПРС се позовава на т.49 от решението на СЕС - санкционирането на основание чл. 185 ЗДДС и прилагането едновременно с това на ПАМ по чл. 186, ЗДДС, по същността си представлява кумулиране на две отделни санкции, наложени в две отделни производства, развиващи се независимо едно от друго, което води до ограничаване на гарантирано основно право от чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС /ХОПЕС/ - никой да не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление. Или иначе казано – и двете преследват репресивни и превантивни функции, които са характерни за наказателното право.

Във вр. Решение на СЕС от 4 май 2023г. по дело С – 97/2021г., съдът съобрази критериите по т.38 / „Що се отнася до преценката на наказателноправния характер на разглежданите процедури за търсене на отговорност и санкции, следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда релевантни са три критерия. Първият критерий е правната квалификация на нарушението във вътрешното право, вторият — самото естество на нарушението, а третият — степента на тежест на санкцията, която може да бъде наложена на съответното лице (вж. в този смисъл решение от 22 март 2022г., bpost, С‑117/10, EU:C:2022:202, т.25 и цитираната съдебна практика).”/ вр. с точки 42, 45, 49, 53, 54, 56, 57, 59, 60, 62, 63, по отношение факта - към момента на образуване на делото пред ПРС е издадена и предварително изпълнена заповедта за ПАМ, изразяваща се в запечатване на обекта за срок от 14 дни.

Принципът по чл.6 АПК е приложим не само при изпълнение на административния акт, а и при издаването му и с оглед възприетото от СЕС, следва, че при издадено НП и заповед за прилагане на ПАМ, изразяваща се в запечатване на търговски обект, е нарушен чл.6 АПК. В посочената хипотеза, която е налице в случая : административният орган не е упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, тъй като издаване на НП и на заповед за ПАМ отричат справедливост поради кумулиране на двете мерки и невъзможност за преценка относно съответствие между наложените санкции и тежестта на конкретното нарушение. С прилагане на двете санкции правата на адресат на НП и на заповед за запечатване на обект са засегнати в максимална степен, тъй като се достига до положение на изключване задължението за упражняване на правомощия при преценка за „най-необходимото за целта, за която актът се издава”, вкл. изключване задължението за преценка относно мярката, която би била най-благоприятна за конкретния случай и с която същевременно е достижима целта на закона. С прилагане на ПАМ и издаване на НП пряко се нарушават и ал.4, респект. ал.5 от чл.6 АПК : „ От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото.; Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.”. От значение е, че административният орган е обвързан от принципа за съразмерност / пропорционалност и при неизпълнение на задълженията си, произтичащи от чл.6 АПК, като последица от Решение на СЕС от 4 май 2023г. по дело С – 97/2021г., следва извод за нарушение на принципа – самостоятелно основание за отмяна на даден административен акт и на НП, в разгледаната хипотеза на издадени заповед и НП.

При неприложен чл.6 АПК от страна на административния орган, съдът не е възможно да прецени критериите за съразмерност и съобразяването им в конкретен случай - дали съответстват на фактическата установеност и постигнат ли е баланс между преследваната от закона цел и степента на засегнатост на интересите на даден субект. В допълнение - при едновременно издадени НП и заповед за ПАМ, в хипотеза на образувани и висящи две съдебни производства – действащите норми не предвиждат спиране на едното производство до приключване на другото. Действително, СЕС не е мотивирал извод за неналагане на мярка при извършено административно нарушение, но справедливият баланс в регулираните обществени отношения изисква разумно преценяване на конкретната фактическа установеност, която би могла да изисква и въздържане от налагане на ПАМ, а в друг случай справедливо би било налагането на временно ограничение на осъществяваната търговска дейност за постигане целите на чл.22 ЗАНН. По отношение принципа за пропорционалност е изложено становище в цитираното решение на СЕС – т.56 : На трето място, що се отнася до спазването на принципа на пропорционалност, следва да се припомни, че той изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции, предвидено в национална правна уредба като разглежданата в главното производство, да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от тази правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели (решение от 5 май 2022 г., BV,C‑570/20, EU:C:2022:348, т. 34 и цитираната съдебна практика).

Както правилно е посочено в решението на ПРС - българското законодателство не позволява санкцията в едното производство да бъде съобразена при индивидуализация на санкцията във второто, така че съвкупния им размер и тежест да е пропорционален на конкретната тежест на нарушението - в производството по ЗАНН в чл. 185 ал.2 ЗДДС е предвиден минимален размер на санкцията в размер от 3000 лв. в редакция към дата на издаване на НП, който се налага при всички нарушения водещи до неотразяване на приходи, независимо дали преди това е била наложена ПАМ и за какъв срок. Според чл. 27 ал.2 ЗАНН, размерът на санкцията се определя при отчитане на тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Отсъства предвиден критерий при индивидуализация на санкцията да се съобразява тежестта на ПАМ, наложена в отделен самостоятелно протичащ административен процес. Аналогично е положението и в чл. 186 ЗДДС, в който липсва предвидено изискване при определяне на продължителността на ПАМ от 1 до 30 дни да се съобразява тежестта на наложената с НП имуществена санкция. В тази насока е изразено становище в решението на СЕС – т.57 : Съдът е уточнил, че в такава национална правна уредба трябва да се предвиждат ясни и точни правила, които, най-напред, да позволяват на правния субект да предвиди кои действия и бездействия могат да бъдат предмет на такова кумулиране на процедури за търсене на отговорност и санкции, след това, да осигуряват координиране на производствата с цел да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест, произтичаща от кумулирането на производства с наказателноправен характер, които се водят независимо едно от друго, и накрая, да позволяват да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение (решение от 5 май 2022 г., BV,C‑570/20, EU:C:2022:348, т. 36 и цитираната съдебна практика).

Възраженията в касационната жалба не са основателни, като по отношение поддържаната обезпечителна цел на ПАМ е налице изразено становище от СЕС в т. 44 от цитираното решение.

Жалбата се приема за неоснователна. Според изхода от спора се присъждат разноски на ответника за касационната инстанция – чл.63д ал.1 ЗАНН, в размер на 800 лв. с ДДС вр. с чл.18 ал.2 и чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран с изложеното , АС-Пловдив XXIV състав

Р Е Ш И :

Оставя в сила Решение № 1693 от 11.10.2023г., постановено по АНД № 4494/2023г. на РС – Пловдив.

Осъжда НАП да заплати на Империум 2002 ЕООД, гр. Пловдив, булстат ********* - съдебни разноски в размер на 800лв. с ДДС, пред АС – Пловдив, за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: