Р
Е Ш Е
Н И Е № 240
гр.Кюстендил, 30.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на двадесет
и втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар Светла Кърлова и с участието на
прокурор Йордан Георгиев от ОП Кюстендил, като разгледа докладваното от съдия
Карамфилова адм.д.№225/2020г. по описа на КАС, за да се произнесе взе
предвид:
Производството е по реда
на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Р.А.П. *** чрез адвокат И.Х.П., съдебен адрес *** е предявил иск с
правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС против ГД „ИН“ – София, за заплащане на
сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди за периода 25.04.2019г. – 25.09.2019г. – тежка телесна повреда, настъпила
в резултат на получено заболяване „Исхемичен инсулт“ при последвали тежки
увреждания в следствие на небрежно и нехуманно отношение на ръководството и
длъжностните лица на затвора гр.Бобов дол по време на престоя му там,
изразяващо се в неосигуряване на възможност за лечение – нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендират се
разноски.
Ответникът ГД „ИН“ – София чрез
процесуалния представител изразява становище за неоснователност на предявения
иск.
Заключението на прокурора е за недоказаност на иска по основание и
размер.
Кюстендилският
административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Ищецът Р.А.П. е изтърпявал в затвора гр.Бобов дол наказание
„лишаване от свобода“ в периода 18.01.2019г. – 25.09.2019г. /срав. справка за
правното положение на осъдения/, като с определение №492/17.09.2019г.,
постановено по ЧНД №373/2019г. по описа на КОС, влязло в сила на 25.09.2019г.,
е освободен условно предсрочно /вж. ЧНД №373/2019г. на КОС/.
Във връзка с наведените в исковата молба факти
за нарушаване на правото му за медицинско обслужване и лечение са приети
писмени доказателствени средства, от които се установява следното: Видно от
копие на книга за медицинска помощ на 07.03.2019г. П. е постъпил в ЗООТ
„Самораново“ при затвора гр.Бобов дол; на 18.04.2019г. е отказал медицински
преглед в МЦ при затвора /срав. копие на книга за посещения в МЦ/; на
22.04.2019г. е извикана бърза помощ за ищеца, тъй като е имал оплаквания за
схващане на 4-5 пръста на дясната ръка с изтръпване. В книгата за медицински
прегледи е записано: запазено общо състояние, изписани са медикаменти. Отразени
в книгата за медицинска помощ са посещения на лишения от свобода при лекар в МЦ
на 07.05.2019г. и на 08.05.2019г. с препоръка за постъпване в болница. Видно
обаче от книга за медицински прегледи за 08.05.2019г. е отразен отказ на П. за
консултация с невролог в болнично заведение, но въпреки това същия е конвоиран
до МБАЛ „Св.И. Рилски – 2003“ гр.Дупница и е оставен на болнично лечение,
поради влошено здравословно състояние. От издадената епикриза се установява
период на лечение 08.05.2019г. – 13.05.2019г. с диагноза „Исхемичен мозъчен
инсулт в БЛСМА“. Лицето е изписано с подобрение по отношение на общото
състояние и поради липса на медицински риск, като е предписано амбулаторно
лечение с медикаменти. На 27.06.2019г. отново е конвоиран до болницата в
гр.Дупница, като е продължена терапията с лекарствата по епикризата, а на
04.07.2019г. е извършена консултация с невролог отново в гр.Дупница, като е
назначено медикаментозно лечение. На 10.06. и 01.07.2019г. са му извършени
прегледи в МЦ при затвора.
Събрани са гласни доказателства. Св.С. заявява,
че през 2019г. е бил заедно с П. в ЗООТ „Самораново“. Отначало бил добре, като
пийвал доста кафета и пушел по 60-тина цигари на ден. В последствие започнал
леко на накуцва и да замята десния крак и дясната ръка. Не знае дали е взимал
лекарства, но мисли че е каран в болница. Св.С. – началник сектор на
затворническо общежитие, свидетелства за проведените прегледи на лишения от
свобода в МЦ при затвора и болничното му лечение, както и за направеното от него предложение за
предсрочно условно освобождаване на осъдения. Св.С. – сестра на ищеца сочи, че
брат й се разболял в затвора. Посетила го след престоя му в болницата в
гр.Дупница /само веднъж/, като устата му била леко изкривена, не можел да
говори, не можел да стисне ръката й. Не знае с какво е лекуван в болницата, той
й показал невробекс. Св.И. П. – брат на ищеца, свидетелства за влошено
здравословно състояние на осъдения през м.март 2019г., след това за болнично лечение
на лицето от инсулт, както и за последващи свиждания, при които състоянието му
било същото – все така зле. Св.С. установява, че бил с П. в ЗООТ
„Самораново“ през 2019г. в различни
стаи. Един ден разбрал, че е получил инсулт – имал проблеми с окото, ръката,
цялата дясна част на тялото. Хранел го, тъй като Р. не можел да държи с лявата
ръка, а дясната била засегната. Отначало не можел и да се движи, като след
един-два месеца малко се пооправил, но ръката и крака му останали парализирани.
Помагал му да излиза навън. Не знае дали е отказвал болница.
С оглед така установената фактическа обстановка
съдът намира иска за допустим, като предявен от активно легитимиран субект
срещу пасивно легитимиран ответник и пред компетентен да го разгледа съд /по
арг. от чл.285, ал.2 от ЗИНЗС/. Разгледан по същество е неоснователен, по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3, т.е. отговорността се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3, ал.1/, както
при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност /чл.3, ал.2/.
Основателността
на иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага
кумулативното наличие на предпоставките - акт, действие и/или бездействие на специализираните
органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона; настъпила неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца – същата се предполага до доказване на противното /чл.284, ал.5
от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт,
незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. Съдът счита, че с оглед събрания доказателствен
материал по делото, искът с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС се явява
недоказан. Съгласно практиката на Съда по правата на човека, чл.3 от ЕКПЧ
налага на държавата да се увери, че лишеният от свобода изтърпява наказанието
си при условия, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, че
начинът на изпълнение на мярката не излага лицето на отчаяние или изпитание,
надхвърлящи по интензивност неизбежното нИ. на страдание при престой в затвора
и че по отношение на практическите изисквания на лишаването от свобода,
здравословното и душевно състояние на лишения от свобода, са гарантирани чрез
спазването на законовите изисквания. Съдът е приел, че изключването на лице от
затворническия колектив само по себе си не представлява форма на нечовешко
отношение, като уточнява предназначението на по-строгия режим спрямо лица,
които се предполага, че са опасни - да предотвратят опити за бягство, нападение
или безпорядък сред затворническия колектив. В контекста на тази съдебна
практика законодателят е приел в националното законодателство чл.3 от ЗИНЗС, с
който забранява жестокото, нечовешко и унизително отношение към лишените от
свобода и поставянето им в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“.
Съдът
приема за безспорно установено от писмените доказателства - епикриза, че ищецът
е претърпял мозъчен инсулт по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ в ЗООТ „Самораново“ при затвора гр.Бобов дол.
Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС
при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за
опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки
лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и
постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. Медицинското
обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и
специализирани болници за активно лечение към тези места, но лишените от
свобода могат да се изпращат в лечебни заведения и извън местата за лишаване от
свобода, когато: 1. в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода
няма условия за провеждане на необходимото лечение; 2. се налага лечение на
инфекциозни заболявания; 3. са необходими консултативни прегледи или
специализирани изследвания. Анализът на установената фактическа обстановка,
събраните доказателства и законовата уредба обуславя извод за оказана в
необходимия обем, време и квалификация медицинска помощ на Р.П. при настъпили
оплаквания в областта на дясната ръка и десния крак, както и след проведеното
болнично лечение в гр.Дупница. Видно от копие на книги за медицинска помощ и
посещения в МЦ при затвора е, че на осъдения
е осигурено медицинско обслужване съгласно изискванията на Наредба №2/22.03.2010г.
за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода,
съобразено с конкретното му здравословно състояние и оплакванията му. При
първите съобщения за проблеми с пръстите на дясната ръка на 22.04.2019г. е
извикана бърза помощ, в последствие на 08.05.2019г. при влошаване на
здравословното състояние и въпреки отказа на ищеца за медицинска помощ, е
конвоиран до МБАЛ „Св.И. Рилски – 2003“ гр.Дупница, където е установен инсулта
и е проведено болнично лечение, а след това назначената медикаментозна терапия.
Осъществени са последващи прегледи от специалисти за проследяване на
здравословното му състояние, като всички действия и назначения на лечение с
медикаменти на медицинските специалисти са изпълнявани от специализираните
органи, видно от отразяванията в книгата за медицински прегледи и регистъра на
общежитието. Лишеният от свобода е освободен условно предсрочно на 25.09.2019г.
/ЧНД №373/2019г. на КОС/. В този смисъл съдът счита, че не са налице
незаконосъобразни действия/бездействия на специализираните органи по изпълнение
на наказанието „лишаване от свобода“ в аспекта на неосигуряване на адекватно и
навременно медицинско обслужване на ищеца, както и че същия не е лишен от възможността
да се лекува, а оттук че не е допуснато нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и Р.П. не е
подлаган на унизително и нечовешко отношение. Събраните гласни доказателствени
средства – показанията на брата и сестра на осъдения и на други изтърпяващи наказание
„лишаване от свобода“ в ЗООТ не разколебават установяванията на писмените
доказателствени средства, тъй като първите отразяват епизодични възприятия
относно видимото състояние на ищеца, но не и конкретиката по отношение
оказваната му медицинска помощ, приеманите от него лекарства, отказите му да
бъде воден на лекар. Не на последно място следва да се отчетат и действията на
специализираните органи към иницииране на процедура по предсрочно условно
освобождаване на осъдения, като е отчетено и влошеното му здравословно
състояние след прекарания исхемичен инсулт.
Гореизложеното обуславя извода на съда, че не е
доказано незаконосъобразно действие/бездействие на служителите от
затворническата администрация при затвора гр.Бобов дол, което да представлява нарушение
на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в небрежно и нехуманнно отношение към Р.П. във
връзка с осигуреното му медицинско обслужване. Не се доказа, че последвалите
увреждания от заболяването „Исхемичен инсулт“ се дължат на поведението /бездействието/
за специализираните органи по изпълнение на наказанието. Липсва първата
предпоставка на иска по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, което го прави неоснователен,
поради което ще бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора разноски не се
присъждат.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Р.А.П. *** иск с правно основание чл.284, ал.1
от ЗИНЗС против ГД „ИН“ – София, за заплащане на сумата от 120 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода
25.04.2019г. – 25.09.2019г. – тежка телесна повреда, настъпила в резултат на
получено заболяване „Исхемичен инсулт“ при последвали тежки увреждания в
следствие на небрежно и нехуманно отношение на ръководството и длъжностните
лица на затвора гр.Бобов дол по време на престоя му там, изразяващо се в
неосигуряване на възможност за лечение – нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на дължимите суми.
Решението подлежи на обжалване
пред тричленен състав на Кюстендилски
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на препис.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: