№ 341
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Светла Станимирова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело №
20251001000308 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1765/20.12.2024г., постановено по т.д. № 1378/2022 г., СГС, ТО, VІ- 14 състав е
осъдил „Булмикс ВИП“ ООД да заплати на „Софинвест“ ЕАД на основание чл. 266, ал. 1 от
ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 286, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 ЗЗД сумите от: 28 717, 36 лв.,
представляваща главница по дължимо възнаграждение за извършени услуги по ф-ра №
**********/27.02.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.07.2022 г.
до окончателното й изплащане, както и 6971,95 лв., представляваща обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение за периода от 28.02.2020 г. до 20.07.2022 г.;
1688, 96 лв., представляваща главница по дължимо възнаграждение за извършени услуги по
ф-ра № **********/17.03.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
25.07.2022 г. до окончателното й изплащане, както и 401,12 лв., представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от 18.03.2020 г. до
20.07.2022 г.; 1866, 72 лв., представляваща главница по дължимо възнаграждение за
извършени услуги по ф-ра № **********/01.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 25.07.2022 г. до окончателното й изплащане, както и 435,57 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от
02.04.2020 г. до 20.07.2022 г.; 459 лв., представляваща главница по дължимо възнаграждение
за извършени услуги по ф-ра № **********/26.05.2020 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 25.07.2022 г. до окончателното й изплащане, както и 100,09 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от
1
27.05.2020 г. до 20.07.2022 г., и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените в
производството разноски в размер на 1625, 63 лв. - държавна такса и 900 лв. - депозит за
изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и 1900 лв. - адвокатско възнаграждение.
В законноустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от ответника „Булмикс
ВИП“ ООД, с която се обжалва първоинстанционното решение. Твърди, че не е спазена
процедурата по чл.214, ал.1 ГПК, каквото й искане не било отправено към съда, и при
липсата на произнасяне от съда в тази насока, като по този начин съдът се е произнесъл по
непредявен иск. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него постанови
друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Ответното дружество „Софинвест“ ЕАД оспорва въззивната жалба и иска съдът да потвърди
обжалваното решение, с присъждане на разноски.
САС, ТО, 5 състав, след като обсъди оплакванията във въззивната жалба във връзка с
атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбата е допустима- подадена е в срок от легитимирано лице с правен интерес срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
В исковата молба на „Софинвест“ ЕАД /преди ЕООД/ се твърди, че в качеството си на
довереник, и „Булмикс ВИП“ ООД, в качеството му на доверител, е сключен договор с рег.
№ Д-VIII-135/23.04.2019 г., с който страните се съгласили довереникът да приеме отпадъци
/земни маси/, собственост на доверителя, в уговорените между страните количество,
качество и изрично договорени обеми, което следвало да се извършва на площадка за
третиране на строителни отпадъци на „Софинвест“ ЕАД, със срок на договора- 24.04.2020 г.
На 31.05.2020г. страните са сключили втори договор с рег. № Д-VIII-167/31.05.2020 г. със
същия предмет, срокът на който е изтекъл на 01.06.2020 г. Сочи се, че съгласно издадените
фактури е предоставило на ответника услуги, изразяваща се в: 1). Депониране на 1351.400 т.
смесени строителни отпадъци на стойност 10 811,20 лв., 49.440 т. смесени строителни
отпадъци на стойност 74,16 лв., прием на 11 888.000 куб. м. земни маси строителство,
извозени за периода от 28.08.2019 г. до 27.02.2020 г.; по ф-ра № **********/27.02.2020 г., на
стойност в размер на 28 717,36 лв., с падеж 27.02.2020 г.; 2). Депониране на 211.120 т.
смесени строителни отпадъци, извозени за периода от 27.02.2020 г. до 07.03.2020 г., по ф-ра
№ **********/17.03.2020 г., на стойност 1688,96 лв., с падеж 17.03.2020 г.; 3).Депониране на
233.340 т. смесени строителни отпадъци, извозени за периода от 09.03.2020 г. до 11.03.2020
г., по ф-ра № **********/01.04.2020 г., на стойност 1866,72 лв., с падеж 01.04.2020 г.; 4).
Прием на 306.000 куб. м. земни маси строителство, извозени за периода от 01.03.2020 г. до
30.03.2020 г., по ф-ра № **********/26.05.2020 г., на стойност 459 лв., с падеж 26.05.2020 г.,
който суми, въпреки отправените покани, ответникът не му е заплатил. Иска се съдът да
постанови решение, с което да осъди „Булмикс ВИП“ ООД да му заплати сумите от: 28 717,
36 лв., представляваща главница по дължимо възнаграждение за извършени услуги по ф-ра
№ **********/27.02.2020 г., ведно със законната лихва в размер на 6971,95 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от
28.02.2020 г. до 20.07.2022 г., както и законната лихва за забава върху претендираната
2
главница и лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението; 1688, 96 лв., представляваща главница по дължимо възнаграждение за
извършени услуги по ф-ра № **********/17.03.2020 г., ведно със законната лихва в размер
на 401,12 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение
за периода от 18.03.2020 г. до 20.07.2022 г., както и законната лихва за забава върху
претендираната главница и лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението; 1866, 72 лв., представляваща главница по
дължимо възнаграждение за извършени услуги по ф-ра № **********/01.04.2020 г., ведно
със законната лихва в размер на 435,57 лв., представляваща обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение за периода от 02.04.2020 г. до 20.07.2022 г., както и
законната лихва за забава върху претендираната главница и лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението; 459 лв., представляваща
главница по дължимо възнаграждение за извършени услуги по ф-ра №
**********/26.05.2020 г., ведно със законната лихва в размер на 100, 09 лв., представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от 27.05.2020 г. до
20.07.2022 г., както и законната лихва за забава върху претендираната главница и лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл.367 ГПК ответникът „Булмикс ВИП“ ООД не е депозирал писмен отговор.
САС, ТО, 5 състав намира от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че на 23.04.2019 г. и на 31.05.2020 г. между „Софинвест“ ЕАД /преди
ЕООД/, като довереник и „Булмикс ВИП“ ООД, като доверител, са сключени договор с рег.
№ Д-VIII-135/23.04.2019 г. и договор с рег. № Д-VIII-167/31.05.2020 г., с предмет: приемане
на отпадъци /земни маси/ при определен в договора обем на площадката на депо
„Враждебна“, срещу поето от „Булмикс ВИП“ ООД задължение за заплащане на
договорената цена при условията на гл.ІV от договора. Съгл. гл.ІV от договора, договорената
между страните цена е съгласно заповед № РД-14-14-6/2019 г., като заплащането се извършва
по заявеното количество при сключване на договора и срещу издадени счетоводни
документи.
Въз основа на сключените между страните договори са издадени фактури: фактура №
**********/27.02.2020 г., с падеж 27.02.2020 г. на стойност 28 717,36 лв.; фактура №
**********/17.03.2020 г., с падеж 17.03.2020 г. на стойност 1688,96 лв.; фактура №
**********/01.04.2020 г., с падеж 01.04.2020 г. на стойност 1866,72 лв. и фактура №
**********/26.05.2020 г., с падеж 26.05.2020 г. на стойност 459 лв.
По делото са приложени и издадени от „Софинвест“ ЕООД кантарни бележки за доставени
от „Булмикс ВИП“ ООД смесени строителни отпадъци и земни маси строителство.
Видно от приетото от първоинстанционният и неоспорено от страните заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, издадените от „Софинвест“ ЕАД фактури са осчетоводени
от това дружество. Всички фактури са декларирани от него в дневника на продажби по
ЗДДС в НАП, в месеца, в който са издадени, с нулева ставка на ДДС. По отношение на
3
ответника, по данни от НАП е констатирано, че всички фактури са включени в дневника на
покупки по ЗДДС и са декларирани пред НАП, като получени доставки без право на
данъчен кредит. По нито една от фактурите ответникът не е ползвал данъчен кредит, тъй
като извършените услуги от ищеца са освободени доставки и за тях не се начислява ДДС,
затова не може да се ползва и данъчен кредит. Липсвали данни за заплащане на процесните
фактури от ответника. Вещото лице сочи, че размерът на законната лихва за забава върху
неплатените суми (главници) по процесните фактури, за периода от датата следваща датата
на падеж по всяка фактура до 20.07.2022 г. е в размер на 7908,72 лв.
Пред настоящата съдебна инстанция не са ангажирани нови доказателства.
Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е изложил мотиви, които
настоящата съдебна инстанция изцяло споделя и към които на осн. чл.272 ГПК препраща,
като по изложените във въззивната жалба доводи намира следното:
Неоснователен е доводът на жалбоподателя за неправилно приложение на чл.214, ал.1 ГПК.
С исковата молба е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422
ГПК във вр. чл.415 ГПК.
С разпореждане № 46773/25.08.2022 г., първоинстанционният съд е оставил исковата молба
без движение, с дадени указания към ищеца за посочване на обстоятелствата, пораждащи
правния му интерес от предявяване на положителен установителен иск за вземанията, с
представяне на доказателства, свързани с преценка на допустимостта на иска и за довнасяне
на държавна такса.
С молба от 13.09.2022 г., ищецът е посочил, че в петитума на исковата молба е допусната
техническа греша, като искането е за осъждане на ответника за заплащане на посочените в
исковата молба суми, а не за тяхното установяване.
С молба от 24.10.2022г., ищецът е представил по делото платежно нареждане за заплатено
по сметката на СГС държавна такса.
С разпореждане № 5913/27.10.22г. първоинстанционният съд е разпоредил преписи от
исковата молба, доп. молба от 24.10.22 г., заедно с приложенията да се изпратят на
ответника, на който са връчени на 08.11.2022 г.
С определение № 85/10.01.2023г., първоинстанционният съд е допуснал представените с
исковата молба доказателства и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 14.03.2023 г.
На 14.03.2023 г., когато е проведено първо съд. заседание, процесуалният представител на
ищеца е заявил, че подържа и уточнителната молба, в която е посочил, че е налице
техническа грешка в исковата молба, в която вместо „да осъдите“ е записано „за
установяване на вземането“, с което присъстващият на съдебното заседание процесуален
представител на ответното дружество е запознат с направеното с молба от 24.10.2022 г.
уточнение на петитума на исковата молба.
4
В трайно установената съдебна практика, която настоящият съдебен състав изцяло
споделя /решение по гр.д.№ 2357/2015 г. на ІІ г.о., решение по гр.д.№ 3067/2019 г. на ІV г.о.,
решение по гр.д.№ 5558/2014 г. на І г.о., решение по гр.д.№ 1213/2015 г. на ІІІ г.о. и др./,
еднозначно и непротиворечиво се приема, че изменението на иска по чл.214 ал.1 ГПК не е
идентично с отстраняване нередовности на исковата молба по чл. 129, ал. 2 и ал. 4 ГПК.
Изменението на основанието предпоставя заместване на първоначално заявените
правопораждащи факти с други такива, а изменението на петитума - заявяване на различна
по вид и обем с първоначалното искане защита.Когато исковата молба е останала нередовна,
то предприетото от ищеца (по негова инициатива или по указание на съда по реда на чл. 129
от ГПК) уточнение на исковата молба, не съставлява изменение на иска по смисъла на чл.
214, ал. 1 от ГПК и посочените в тази разпоредба изисквания не важат в тези случаи.
Проверката дали с изявленията си страната въвежда недопустимо едновременно изменение
на основанието и петитума на предявения иск е възможна само при наличието на редовна
искова молба- такава при която формулирания петитум съответства на заявените в
обстоятелствената й част правопораждащи факти.
В случая, направените от ищеца преди първото по делото съдебно заседание уточнения в
петитума не променят основанието на иска, такова каквото е очертано в обстоятелствената
част на исковата молба, а конкретизиране на релевантния към основанието петитум в
обхвата на вече заявената фактическа рамка на спора. Чрез поясняването на исковата молба
ищецът е отстранил вътрешното противоречие между собствените си фактически твърдения
и отправеното искане за правна защита, като е обосновал връзката между заявените факти и
търсената с иска защита. Първоначалното предявяване на положителен установителен иск,
въз основа на несъответстващи му правопораждащи факти в обстоятелствената част на
исковата молба, предпоставя нейната нередовност и съответно налага уточнението й от
ищеца, без да се касае за същинско противоречие между обстоятелствена част и петитум,
доколкото на уточнения петитум формално съответстват изложените правопораждащи
факти.
Следователно, в случая не се касае за изменение на иск по смисъла на чл. 214 ал.1 ГПК, а за
конкретизиране на петитума в обхвата на вече посочените факти с обстоятелствената част на
исковата молба, с оглед конкретния правен интерес на ищеца, поради което и
регламентираните с разпоредбата на чл.214, ал.1 ГПК изисквания не намират приложение.
Ето защо за съда не е съществувало задължение за произнасяне по чл.214, ал.1 ГПК с
допускане на преминаването от установителен към осъдителен иск, а за произнасяне по така
уточнения осъдителен иск, по който се е й произнесъл.
Други доводи срещу обжалваното решение не са изложени, поради което и тъй като при
постановяването му първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивна
материалнооправна норма, за което евентуално нарушение въззивният съд следи служебно,
решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора „Булмикс Вип“ ООД следва да бъде осъдено да заплати на
„Софинвест“ ЕАД направените и във въззивното производство разноски в размер на 3 901
5
лв.- заплатен адв. хонорар.
Воден от изложеното, САС, ТО, 5 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1765/20.12.2024 г. на СГС, ТО, VІ-14 състав, постановено по
т.д. № 1378/2022 г.
ОСЪЖДА „Булмикс ВИП“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Красно село“, ул. „Добрила“ № 5- 9, вх. А, ет.6, ап.27, да заплати на
„Софинвест“ ЕАД, ЕИК: *********, съдебен адрес: гр.София, ж.к. „Зона Б-19“, бл.15.16,
вх.Б, партер- адв. К. Сабинов, направените и във въззивното производство разноски в
размер на 3 901 лв.- заплатен адв. хонорар.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р. България в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6