№ 6251
гр. С., 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100510200 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на С. Л. Д., П. Л. Д. и Р. Я. Д. срещу решение №
20089321/03.05.2023 г. по гр.д. №10248/2014 г. по описа на СРС, 50 състав, в частта, с
която е признато за установено, че ответниците дължат поравно и разделно в полза на
„Топлофикация С.“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД сумите, както следва: сумата в общ размер на 4688,63 лв.
– по 1562,88 лв. от всеки от ответниците – цена за топлинна енергия и дялово
разпределение за периода от 01.12.2006 г. до 30.04.2013 г. в имот, намиращ се в гр. С.,
ж.к. „*******, аб. № 102700, ведно със законната лихва за периода от 30.12.2013 г. до
погасяването; сумата в общ размер на 1052,50 лв. – по 350,83 лв. от всеки от
ответниците, представляваща мораторна лихва за периода от 01.02.2007 г. до
28.11.2013 г.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно. Поддържат, че не се
явяват потребители на топлинни услуги в процесния имот, поради което не дължат
заплащането на цената им. Считат също така, че част от задълженията са погасени по
давност, както и че не са изпаднали в забава по отношение плащането им. Претендират
1
разноските.
Ответникът по жалбата - „Топлофикация С.“ ЕАД, оспорва жалба, като счита, че
решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира
разноските по производството.
Третото лице помагач на страната на ответника по жалбата – „Техем сървисис“
ЕООД, не подава отговор на предявената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация С.“ ЕАД с обективно
кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: 5228,28 лв.,
представляваща стойността на топлинна услуга (топлинна енергия и дялово
разпределение) за периода от м.12.2006 г. до м.04.2013 г. за имот, намиращ се в гр. С.,
ж.к. „*******, аб. № 102700, ведно със законната лихва за периода от 30.12.2013 г. до
погасяването; 1743,14 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.02.2007 г.
до 28.11.2013 г.
Исковете са уважени частично, като е установено, че ответниците дължат
поравно и разделно в полза на „Топлофикация С.“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД сумите, както следва:
сумата в общ размер на 4688,63 лв. – по 1562,88 лв. от всеки от ответниците – цена за
топлинна енергия и дялово разпределение за периода от 01.12.2006 г. до 30.04.2013 г. в
имот, намиращ се в гр. С., ж.к. „*******, аб. № 102700, ведно със законната лихва за
периода от 30.12.2013 г. до погасяването; сумата в общ размер на 1052,50 лв. – по
350,83 лв. от всеки от ответниците, представляваща мораторна лихва за периода от
01.02.2007 г. до 28.11.2013 г.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Спорни пред въззивната инстанция са въпросите относно наличието на
облигационно отношение между страните, дали част от вземанията са погасени по
давност и дали ответниците са изпаднали в забава.
Видно от нотариален акт за собственост върху жилище, строено върху държавно
място от ЖСК от 06.11.1981 г., собственик на имота е бил Л.М.Д.. Последният е
починал в хода на процеса на 15.03.2014 г., като е наследен от Р. Я. Д. – съпруга, С. Л.
Д. – дъщеря, П. Л. Д. – дъщеря. Отношенията между доставчика и потребителя на
топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е
2
предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна
енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва
да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за
битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно
чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна
енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал имота.
Ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при
ищеца за посочения имот или че е прекратено топлоподаването към отоплителните
тела в имота. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена
форма. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР,
които влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо
писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма данни от
страна на потребителя да са предприемани действия по искане на специални условия,
при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради
което и предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за сключването
му, следва да се приеме, че „Топлофикация С.“ ЕАД и праводателят на въззивниците са
били обвързани в процесния период от договор за продажба на топлинна енергия при
действащите публично известни общи условия. От заключението по назначената
съдебно – техническа експертиза се установява, че сградата, в която се намира
недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е въведена система за дялово
разпределение. Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва
продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на
действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката,
собственикът на имота има качеството на потребител на доставената топлинна енергия.
Поради изложеното, съдът приема, че между „Топлофикация С.“ ЕАД и праводателя на
въззивниците са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия
за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите
3
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация С.” ЕАД,
както и Закон за енергетиката, като ищецът е имал задължение да доставя топлинна
услуга в имота, а праводателят на ответниците-въззивници – да заплаща цената ѝ.
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.
111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време -
месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така
ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и
вземанията на „Топлофикация С.” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на
3-годишен давностен срок.
Настоящият съдебен състав споделя извода на районния съд, че вземането за
главница не е погасено по давност, предвид подписаното споразумение от 02.02.2011
г., с което потребителят е признал дълга. На основание чл. 116, т. 1 ЗЗД, давностинят
срок се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, като от този момент е
започнал да тече нов давностен срок, прекъснат с подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 30.12.2013 г., от който момент се считат предявени
исковете.
На следващо място, неоснователно е възражението на жалбоподателите, че не е
доказано да са били в забава за периода от 01.02.2007 г. до 28.11.2013 г. Съгласно
общите условия на „Топлофикация С.” ЕАД от 2008 г., действащи в процесния период,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което при
действието на посочените общи условия не е необходимо публикуването на сметките
на интернет страницата на „Топлофикация С.” ЕАД за настъпване на изискуемостта на
вземанията и изпадането на потребителя в забава, каквито твърдения са изложени във
въззивната жалба.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20089321/03.05.2023 г. по гр.д. №10248/2014 г. по
описа на СРС, 50 състав, в частта, с която е признато за установено, че Р. Я. Д., С. Л. Д.
и П. Л. Д., в качеството на правоприемници на Л.М.Д., дължат поравно и разделно в
полза на „Топлофикация С.“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД сумите, както следва: сумата в общ размер на
4688,63 лв. – по 1562,88 лв. от всеки от ответниците – цена за топлинна енергия и
дялово разпределение за периода от 01.12.2006 г. до 30.04.2013 г. в имот, намиращ се в
гр. С., ж.к. „*******, аб. № 102700, ведно със законната лихва за периода от 30.12.2013
г. до погасяването; сумата в общ размер на 1052,50 лв. – по 350,83 лв. от всеки от
ответниците, представляваща мораторна лихва за периода от 01.02.2007 г. до
28.11.2013 г.
ОСЪЖДА Р. Я. Д., ЕГН **********, С. Л. Д., ЕГН ********** и П. Л. Д., ЕГН
********** да заплатят поравно и разделно в полза на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК
******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в общ размер на 100 лв.,
представляваща разноски по производството пред настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Техем
сървисис“ ЕООД, на страната на ответника по въззивната жалба – „Топлофикация С.”
ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5