МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 55/18.05.2020
г. по НОХД № 1322/2019 г.
по описа на РС-Бургас
Производство по делото е образувано по
обвинителния акт на Районна прокуратура - Бургас против подсъдимия П.Т.Х., ЕГН **********,
с обвинение за това, че на 24.03.2018 г., в гр. С., обл.
Б., от сграда с административен адрес: ул. “А.“ № *** отнел чужди движими вещи
- 1 брой ъглошлайф марка „Макита“
на стойност 171,00 /сто седемдесет и един/ лева, 1 брой перфоратор марка „Вики“ на стойност 168,00 /сто шестдесет и осем/ лева, 1
брой разклонител на стойност 12 /дванадесет/ лева или всички вещи на обща
стойност 351,00 /триста петдесет и един/ лева от владението и собственост на В.Т.,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
Настоящото производство се разви по реда
на Глава 27 от НПК, доколкото в съдебно заседание съдът, след извършено
предварително изслушване на страните, допусна разглеждането на делото да
протече при условията на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2
от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението относно
престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК. Пледира за осъдителна присъда. Предлага
на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца
при приложение на чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК, като се отложи
изпълнението, на основание чл. 66 НК, за срок от три години.
Защитникът на подсъдимия прави искане да
му бъде наложено минимално наказание.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание.
Разбира обвинението. Признава се за виновен, признава изцяло изложената
фактическа обстановка в обвинителния акт. Моли за минимално наказание.
След преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият П.Т.Х. е роден на *** г., в
гр. Г.О., живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование,
неженен, осъждан, безработен.
Пострадалата В.Т. притежавала жилищна
сграда, находящ се в гр. *****. През м.март 2018 г. в имота се извършвали
строително-монтажни дейности поради което и сградата била необитаема.
Строителните дейности се изпълнявали от работници, сред които и подс. П.Х.,
който бил нает като общ работник. В процеса на работа подс. Х. узнал какви вещи
се съхраняват в сградата, в кое помещение, възможностите за достъп до тях,
както и обстоятелството, че след края на работния ден на строежа не оставали
хора.
На 24.03.2018 г. подс. Х. останал без
пари. Поради тази причина решил да си набави парични средства, като открадне
различни вещи, които впоследствие да
продаде. След като се досетил за възможността да открадне машини от строежа,
намиращ се на горепосочения адрес, той се насочил натам. В късните часове на
24.03.2018 г., през отворения прозорец на едно от помещенията, подс. Х. влязъл
в сградата и от там взел собствените на св. Т. вещи - 1 брой ъглошлайф марка „Макита“ на
стойност 171,00 /сто седемдесет и един/ лева, 1 брой перфоратор марка „Вики“ на стойност 168,00 /сто шестдесет и осем/ лева, 1
брой разклонител на стойност 12 /дванадесет/ лева или всички вещи на обща
стойност 351,00 /триста петдесет и един/ лева. След това напуснал сградата и се
отдалечил заедно с откраднатите вещи, описано по-горе, като още на следващия
ден - 25.03.2018 г. /неделя/, успял да се разпореди с тях, като ги продал на
различни хора.
По доказателствата:
Самопризнанието на подсъдимия П.Х. относно
авторството на деянието напълно кореспондира със събраните на досъдебното
производство доказателства относно този факт.
С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3
във вр. чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 настоящият състав счита, че
гореизложената фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт, се установява от направеното от подсъдимия самопризнание,
подкрепящо се от събраните на досъдебно производство доказателства, а именно
показанията на свидетелите – В.К.Т., А.Д.Я.,
Н.М.К., К.Х.Г. и С.С.С..
Същите са обективни, последователни, безпротиворечиви, логични и допринасят за
изясняване на фактите по делото. Показанията на свидетелите се потвърждават и
от дадените от подсъдимия Х. обяснения на досъдебно производство, в които
подсъдимият признава изцяло за извършеното престъпление.
Фактическата обстановка се подкрепя и от
събраните писмени доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед
на местопроизшествие, протокол за оглед на веществени доказателства, протокол
за разпознаване на лица и предмети, справка за съдимост, протокол за доброволно
предаване, разписки, заключение на съдебно-оценителна експертиза. Посочените доказателства
и доказателствени средства, в съвкупност с гласните такива, допринасят за
категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не
се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените
факти. Предвид
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи
подробен анализ на доказателствата. В случая доколкото всички доказателствени
материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и
безпредметен.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен
начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимият П.Т.Х. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, а именно,
че на 24.03.2018 г., в гр. С., обл. Б., от сграда с
административен адрес: ул. “А.“ № ***, отнел чужди движими вещи - 1 брой ъглошлайф марка „Макита“ на
стойност 171,00 /сто седемдесет и един/ лева, 1 брой перфоратор марка „Вики“ на стойност 168,00 /сто шестдесет и осем/ лева, 1
брой разклонител на стойност 12 /дванадесет/ лева или всички вещи на обща
стойност 351,00 /триста петдесет и един/ лева от владението и собственост на В.Т.,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние на кражбата, посредством активни действия -
взел е чуждите вещи и се е отдалечил. По този начин е прекъснал фактическата
власт на собственика на вещите, като същевременно е установил своя трайна
фактическа власт върху тях. Няма спор, че всички описани по-горе вещи са
движими вещи по смисъла на чл. 110, ал. 2 от ЗС, както и че към датата на
инкриминираното деяние същите са били "чужди" за подсъдимия,
доколкото същият не е носител на правото на собственост върху тях. На следващо
място настоящият състав намира, че собственика на вещите не е давал съгласие на
подсъдимия да взима вещите му или да се разпорежда с тях. Това е така,
доколкото съгласието на правоимащото лице следва да е дадено ясно и
недвусмислено, без да остава каквото и да е съмнение в неговата воля. В случая
такова съгласие не е давано, нито пък е било манифестираното.
Конкретното деяние не носи признаците на
"маловажност" по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй като същото не
разкрива липса или незначителност на вредните си последици.
От субективна страна подсъдимият е
действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, като е имал намерение
противозаконно да присвои чуждите движими вещи, т. е. имал е намерение да си
служи с вещите като техен собственик, като се разпорежда с тях фактически или
юридически в свой или чужд интерес. Подсъдимият е съзнавал, че отнема чужди
движими вещи, които не му се следват по закон, без съгласието на лицето,
упражняващо фактическа власт върху тях. При осъществяване на деянието
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното и общественоопасните
му последици, като е целял тяхното настъпване.
По изложените съображения съдът призна
подсъдимия П.Т.Х. за виновен в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинението в настоящото производство.
По вида и размера на наказанието:
Съдът взе предвид, че за извършеното от
подсъдимия престъпление в чл. 194, ал. 1 НК се предвижда наказание до осем
години "лишаване от свобода".
В
случаите на проведено съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал. 4,
вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът следва съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК да
определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК
съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една
трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно
са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл.
55, ако е по-благоприятен за дееца. Настоящият състав счита, че в случая не са
налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно
подсъдимия, които да оправдаят приложението на чл. 55 НК, поради което размерът
на наказанието "лишаване от свобода" е определен от съда съобразно
чл. 58а, ал. 1 НК. В тази връзка съдът отчита ниската стойност на отнетото, както
и че е допринесъл за разкриване на обективната истина по делото, като е признал
за извършеното престъпление още на досъдебното производство. Така посочените
смекчаващи обстоятелства съдът не определи като изключителни или многобройни,
което да налага приложението на чл. 55 НК при индивидуализация на наказанието.
Освен това следва да се вземе предвид, че направеното от подсъдимия
самопризнание в съдебно заседание се отразява в задължителното намаляване на
определеното наказание с оглед проведената диференцирана процедура по Глава 27,
поради което не може да бъде взето предвид повторно като смекчаващо обстоятелство.
Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете, че подсъдимият е бил осъждан, видно
от справка за съдимост.
При определяне на наказанието съдебният
състав съобрази смекчаващите и отегчаващите вината на П.Х. обстоятелства и
определи наказанието лишаване от свобода при условията на чл. 54 от НК в размер
на девет месеца. След като го редуцира с 1/3, на основание чл. 58а ал. 1 от НК,
наложи наказанието лишаване от свобода в размер на шест месеца. Съдът счете
така наложеното наказание за справедливо и намира, че с него ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 36 НК.
По отношение на изпълнение на
наказанието в случая съдът приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК и отложи
изпълнението на наказанието за срок от три години. Към датата на извършване на
процесното деяние подсъдимият не е бил осъждан на лишаване на свобода,
наложеното наказание лишаване от свобода е в размер под три години, както и
съдът намери, че за постигане целите, предвидени в чл. 36 НК, не е наложително
подсъдимият да изтърпи наказанието.
По разноските:
Накрая съдът се произнесе относно
направените в хода на наказателното производство разноски, като осъди
подсъдимия, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, да заплати в полза на бюджета на
ОД на МВР – град Бургас, направените в хода на досъдебното производство,
разноски в размер на 58.65 лева.
Подсъдимият, на основание чл. 190, ал. 2 НПК, беше осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката
на Районен съд – град Бургас, и направените по делото в хода на съдебното
производство разноски в размер на 20 лв. – възнаграждение за вещо лице, както и 5
лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
По веществените доказателства:
По делото има веществено доказателство –
1 брой перфоратор марка „Вики“, което следва да се
върне на правоимащото лице – В.Т., тъй като не
подлежи на отнемане в полза на държавата.
По тези съображения съдът постанови
присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че
мотивите на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.