О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Г.О., 18.11.2020 г.
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VIII-ми граждански
състав, в закрито заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ
като разгледа гр.д. № 2024 по описа за 2018
г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 77 и сл. ГПК.
Постъпило
е писмо от Националното бюро за правна помощ /НБПП/, с което на основание чл.
81 вр. чл. 78 ал. 7 ГПК вр. чл. 27а от Закона за правната помощ /ЗПрП/ се иска
присъждането на разноски във връзка с допусната правна помощ по делото под
формата на процесуално представителство. Към писмото е приложено решение № ВТ-
341 - 16183/2020г. от 23.9.2020г. на НБПП за изплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лв. на назначения по реда на чл. 25 ЗПрП
процесуалния представител на ответника.
Съдът, като
взе предвид писмото на НБПП и след като се запозна с материалите по гражданско
дело № 2024/2018г. по описа на ГОРС намира, че искането се явява неоснователно.
Настоящото производство
е приключило с влязло в сила съдебно решение по конститутивен иск с правно
основание чл. 135 ЗЗД. В тази хипотеза нито ЗПрП, нито разпоредбата на чл. 78
ал. 7 ГПК предписват възстановяването на средствата за правна помощ да тежи
върху лицето, на която тя вече е предоставена. Този извод следва от нормите,
уреждащи реда и начина за предоставяне на правна помощ по граждански дела.
Съгласно чл. 2 ЗПрП правната помощ по този закон се осъществява от адвокати и
се финансира от държавата, а според чл. 94 ГПК същата се състои в осигуряването
на безплатна адвокатска защита. Безплатна означава, че лицата, на които тя е
предоставената, не дължат на държавата възстановяване на средствата, чрез които
тя им се осигурява. От това принципно положение, чрез което се гарантира конституционно
признатото право на защита на гражданите в процеса, са възможни изключения в
предвидените от закона случаи /чл. 27а ЗПрП/. Уредените в чл. 78 ал. 7 изр. 1 и
2 ГПК две хипотези обаче не са такива случаи. В първата хипотеза за НБПП, по
изключение, директно възниква вземане за разноските за адвокатско
възнаграждение на служебния защитник само когато лицето, на което е
предоставена правна помощ, спечели делото. Втората хипотеза следва да разглежда
и тълкува не във връзка с първата, която е изключение, а в общия контекст на
чл. 78 ГПК, касаещ разпределяне на отговорността за разноски между страните по
делото съобразно изхода по него. Текстът на чл. 78 ал. 7 изр. 2 ГПК само
подчертава, че в случай на уважен осъдителен иск срещу лицето, получило правна
помощ, последното дължи разноски на насрещната страна по делото. Този текст не
е в смисъл, че това лице дължи средства на НБПП, които последното е разходвало
за възнаграждение на служебен защитник. Следователно чл. 78 ал. 7 изр. 2 ГПК не
е от изключенията, предвидени в чл. 27а ЗПрП, за разлика от чл. 97 ал. 2 ГПК -
случаят на лишаване от правна помощ и на чл. 96 ал. 1 т. 1 ГПК - хипотезата на
прекратяването й поради промяна в обстоятелства, въз основа на които тя е
предоставена. В изложения смисъл е константната практика на ВКС - Определение №
671/11.12.2015г. по ч.гр.д. № 5715/15г. на ВКС, III г.о., Определение №
99/14.04.2016г. по ч.гр.д. № 730/2016г. на ВКС, I г.о. и др.
По изложените
съображения искането на НБПП за присъждане на разноски за предоставена на
ответника по делото правна помощ, като неоснователно подлежи на отхвърляне.
Ето
защо, Горнооряховският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на
НАЦИОНАЛНОТО БЮРО ЗА ПРАВНА ПОМОЩ гр. София
за присъждане на разноски в размер на 450 лв. за предоставена на ответника Г.С.Й.
правна помощ под формата на процесуално представителство по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВТОС в
едноседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: