Р Е Ш
Е Н И
Е №197
гр.К., 27.03.2019 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и
първи февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря................Х. К....................................................като
разгледа докладваното от съдията…………………………..гр.дело №2664 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че в края на
м.09.2018 год. посетил „У. Б.“ и подал заявление за отпускане на потребителски
кредит, както и искане за лизинг за закупуване на компютър, но му било
отказано, тъй като в ЦКР фигурирал като длъжник с непогасено задължение
главница към „О.Ф.Б.“, с ЕИК:***, в размер на *** лева като остатък просрочена главница по кредит №*** и
за просрочени лихви и други просрочени задължения сумата в размер на *** лева.
Кредитният инспектор на У. Б.го
уведомил, че в неговия случай банката не може да му отпусне кредит, тъй като е
некоректен платец, а и сумата която не е погасил по старото му задължение била
твърде висока. Няколко дни след разговора се свързал с представител на
дружеството „О.Ф.Б.“, където му обяснили, че дружеството изкупило кредита на „Б.
ДСК“ и се е конституирало на 20.02.2015 г. като взискател по изп.дело №298/2009
г. по описа на ЧСИ Р.М., както и че са си взели от делото изпълнителният лист в
оригинал и вероятно ще образуват отново изпълнително дело. Заявява, че през
2008 год. на 17.01.2008 год., получил
ипотечен креди от „Б. ДСК“ ЕАД, с ЕИК:*** за сумата в размер на *** лева , който кредит в средата на 2008 год. не бил в
състояние да обслужва и изпаднал в невъзможност да изплаща, поради което „Б.
ДСК“ на 13.08.2009 год., депозира заявление по чл.417 ГПК въз основа на което
образувано ч.гр.д.№1806/2009 год. по описа на Районен съд – К. и издадена
заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, с които „Б.
ДСК“ ЕАД образувала изпълнително дело №298/2009 год. по описа на ЧСИ Р. М.. С
оглед обезпечаване вземането на взискателя последвала възбрана на ипотекираният
му имот в гр.К., кв. *** и изнасянето му на публична продан. На 09.07.2010
год., постановлението за възлагане влязло в сила и посочения имот бил възложен
на купувач. След извършване на публичната продан, други изпълнителни действия
по изп.дело №298 по описа за 2009 год. на ЧСИ Р. М. не били искани от
взискателя. Счита, че не дължи на ответника сумата от *** лева, тъй като
вземането било погасено по давност. Погасителната давност като юридически факт
от категорията на юридическите събития, представлявала определен от закона период
от време, след изтичането на който се погасявало правото на иск за защита на
конкретно субективно материално право. Вземането продължавало да съществува,
но възможността да бъде изпълнено била ограничена само от доброволното
изпълнение от длъжника - арг. чл.118 от ЗЗД. За вземанията по договор за банков
кредит намирала приложение общата петгодишна давност, която започвала да тече
от деня, в който вземането станало изискуемо /арг. чл.114 от ЗЗД/ и се
прекъсвала с признаване вземането от длъжника, с предявяване на иск или
възражение, с предприемане на действия за принудително изпълнение- чл.116 от ЗЗД. Последното изпълнително действие осъществено по изп.дело №298 по описа за
2009 год. на ЧСИ Р. М., било от 09.07.2010 год., когато постановлението за
възлагане влязло в сила и посоченият имот бил възложен на купувач. Последващи
изпълнителни действия не били осъществявани от взискателя. Счита, че началото
на приложимият пет годишен давностен период започва да тече от дата
09.07.2010год. и изтичал на 09.07.2015год., т.е. вземането на ответника
взискателя по изп.дело №298 по описа за 2009 год., на ЧСИ Р. М. било погасено
по давност на 09.07.2015год., поради което не дължал сумата от *** лева като
остатък от просрочена главница по кредит №***, като и че не дължал *** лева
просрочени лихви и други просрочени задължения. В хода на производството на
основание чл.232 от ГПК производството е прекратено в частта над *** лв. до *** лв. Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че не дължи на „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление *** сумата от *** лева, явяваща остатък от
просрочена главница по кредит №***, за периода 30.06.2016год. - 30.09.2018год.,
като погасена по давност. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока
по чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявения иск счита
предявеният като недопустим и неоснователен. Сочи, че с Договор за жилищен кредит от
17.01.2008г. „Б. ДСК“ ЕАД (Банката)
отпуснала на И.Х.Н. кредит в
размер на *** лева при лихва и други условия, подробно уговорени с договора за
кредит. Договорът за кредит бил обезпечен със законна ипотека върху недвижим
имот- апартамент №39, ет.5, вх.Б, бл.№30 в ж.к. ***“ гр.К.. Поради
неизпълнението на задълженията от кредитополучателя, „Б. ДСК“ ЕАД се снабдила
със заповед за незабавно изпълнение №1185/13.08.2009г. и изпълнителен лист от
17.08.2009г., издадени по ч.гр.д.№1806/2009 г. по описа на РС-К. срещу И.Х.Н. с
ЕГН-********** за сумите: ***лева
главница, ***лева договорна лихва от
17.01.2008г. до 12.08.2009г., ***лева
лихва за забава от 29.01.2009г. до 12.08.2009г. и законна лихва върху
главницата от 12.08.2009г. до
окончателното изплащане, както и сумата от ***лева съдебни разноски. С Договор за
покупко-продажба на вземания (Договор за цесия), сключен на 17.09.2012г., „Б.
ДСК“ ЕАД прехвърлила на „О.Ф.Б.“ ЕАД пакет от вземания, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви, в т.ч. и
вземането от ищеца по договор за жилищен кредит от 17.01.2008г., обезпечен със
законна ипотека върху недвижимия имот. В изпълнение на изискванията на чл. 99 ЗЗД и по силата на изрично пълномощно, „О.Ф.Б.“ ЕАД изпратило от името на „Б.ДСК“
ЕАД до длъжника уведомително писмо за цесията, за което длъжникът бил надлежно
уведомен за прехвърляне на вземането. Въз основа на издадения изпълнителен лист
срещу ищеца „Б. ДСК“ ЕАД депозирала молба по която било образувано изп.д.№ ***
по описа на ЧСИ Р. М.. Изпълнителното дело било прекратено на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК с протокол на ЧСИ от 12.06.2017г. С молба изх.№10711/20.11.2017г. до ЧСИ Р. М.,
рег. №868, с район на действие ОС-.С, депозирана от „О.Ф.Б.“ ЕАД качеството на
взискател поискал връщането на изпълнителния лист в оригинал и през м.05.2018г.
изпълнителния лист му бил върнат. Заявява, че към настоящия момент няма
образувано изпълнително дело за въпросното вземане срещу ищеца И.Х.Н., с ЕГН-**********,
Налице било прекратяване на изпълнителното производство ех 1еgе на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК като последното валидно изпълнително действие по
изпълнително дело №298/2009г. по описа на ЧСИ Р. М. била постъпила сума от
запор на трудово възнаграждение на 26.02.2013г. от тогавашния работодател на И.Н..
Позовава се на Тълкувателно решение №2/2013г. на ВКС, ОСГТК, представляващо
задължителна практика, съгласно което непоискването или неизвършването на
изпълнителни действия в продължение на 2г. водело до прекратяването на
изпълнително дело по силата на закона. Ето защо, изпълнително дело №298/2009г.
било прекратено с постановление на ЧСИ на 12.06.2017г. ЧСИ Р. М., за което
изпратила съобщение с изх.№8544/12.06.2017г., което получили на 15.06.2017г..
Въпреки, че изпълнителното дело било прекратено и в последствие настъпилата
перемция била констатирана с акт от ЧСИ, то ищецът не обосновавал правния си
интерес. Заявява, че „О.Ф.Б.“ ЕАД не е дал повод по никакъв начин за иницииране
на настоящото производство, тъй като не оспорва, че е настъпила перемция по
изп.дело №298/2009г. по описа на ЧСИ Р.М., че е не образувал ново изпълнително
дело срещу Н. въз основа на издадения изпълнителен лист. Теорията и съдебната
практика били единодушни в твърдението, че никакви срокове, независимо от
тяхната продължителност, не можели да погасят вземанията. Вземанията се
погасявали чрез различни способи (плащане, компенсация, опрощаване, сливане,
новация), но не и чрез изтичане на определен период от време. Осъществяването на
фактическия състав на давността - бездействие на титуляра на правото в
законоустановен срок и надлежното упражняване на възражение за погасителна
давност от носителя на задължението, винаги били свързани със защитата на
конкретно субективно материално право, по отношение на което се погасявало
правото на иск или на принудително изпълнение. Давността погасявала само
правото на иск, а не и субективното материално право. На основание
гореизложеното, счита предявеният от иск за неоснователен и недоказан, поради
което моли да остави иска без разглеждане като допустими при условията на
евентуалност да го отхвърли като неоснователен. Претендира съдебни разноски.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Представени са копия на договор за жилищен кредит от 17.01.2008 г. и Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, двустранно подписани, неоспорени, от които е видно, че договорът за жилищен кредит е сключен между „Б. ДСК“ ЕАД като кредитор и И.Х.Н., с ЕГН-********** , по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на ***лв. за покупка на недвижим имот апартамент ***в гр.К., кв. ***“, платим на 360 месечни вноски, с падежна дата за главница и лихва на 29-то число на месеца. Видно от т.26.2 и т.20.2 на Общите условия /подписани от кредитополучателя/ при забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие като кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата по договора.
От заверени копия на договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 17.09.2012 г., извлечение от приложение №2 и потвърждение по чл.99, ал.3 от ЗЗД, неоспорени, се установява, че „Б.ДСК“ ЕАД като продавач /цедент/ продал и прехвърлил на „О.Ф.Б.“ ЕООД като купувач /цесионер/ посочените вземания вземания, заедно с всички привилегии, обезпечения и др.принадлежности по приемо-предавателен протокол и приложение №1 като неразделна част от договора, в което под № *** е вписан И.Х.Н., с ЕГН-********** със суми за погасяване ***.и ***лв. С пълномощно цедента „Б. ДСК“ ЕАД упълномощава цесионера „О.Ф.Б.“ ЕООД да уведоми от името на „Б. ДСК“ ЕАД всички длъжници /кредитополучатели, съдлъжници и поръчители“ по вземанията по кредити от портфейла на РЦ-С., които банката цедирала /прехвърлила/ с договора за покупко-продажба на вземания /цесия/, сключен между „Б. ДСК“ ЕАД като продавач и „О.Ф.Б.“ ЕООД като купувач на 17.09.2012 г. с право да пълномощникът да подписва писмените съобщения по чл.99, ал.3 от ЗЗД от името на банката до длъжниците по прехвърлените вземания, описани в приемо-предавателния протокол, Приложение №2 към договора за цесия /л.42/. Съгласно заверено копие на уведомително писмо от 11.10.2012 г. „О.Ф.Б.“ ЕООД уведомява на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД и по силата на изрично пълномощно от 11.10.2012 г. И.Х.Н. за сключения между „Б. ДСК“ ЕАД и „О.Ф.Б.“ ЕООД договор за цесия от 17.09.2012 г. и прехвърленото вземане по договора за кредит от 17.01.2008 г., както и за размера на задължението към кредитора в размер на ***.лв., от които: ***. лв. главница и ***лв. лихви.
От заверено копие на удостоверение изх.№16432/17.10.2018 г. по описа на
ЧСИ Р. М., неоспорено, се установява, че изп.д. *** е образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден по гр.д.№1806/2009 г. по описа на РС-К., с взискател
„О.Ф.Б.“ ЕАД и длъжник И.Х.Н. за сумите: ***лв. неолихвяема сума, ***лв. олихвяеми суми и ***лв. общо лихви, като по делото е извършена
публична продан на недвижим имот, собственик на длъжника и последното
изпълнително действие по делото е с дата 26.02.2013 г. на която е постъпила от
удръжки на трудово възнаграждение сумата от 50 лв. и на 01.03.2013 г. е
преведена по сметка на всискателя сума от ***лв. и са като към датата на превода
взискател по делото е „Б. ДСК“ ЕАД. Представено е копие на постановление за
възлагане от 08.06.2010 г. по изп.д.№ *** по описа на ЧСИ Р. М., с район на
действие ОС-С. от което е видно, че апартамент ***в гр.К., кв. ***“ е възложен на купувача И.
Х. Х., за сумата *** лв.
Представено е съобщение изх.№8544/12.06.2017 г. на ЧСИ Р. М., рег ***на КЧСИ, по изп.д.№ *** до взискателя „О.Ф.Б.“ ЕАД, с което го уведомява, че на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, с постановление прекратява производството по изпълнителното дело с длъжник И.Х.Н..
Прието по делото е заверено копие на справка №БНБ-109997/17.10.2018 г. на БНБ, Централен кредитен регистър от която е видно, че ищецът И.Х.Н. е вписан като кредитно задължено лице към „О.Ф.Б.“ ЕАД със сума в размер *** лв. остатък проср.главница.
При служебна
справка по ч.гр.д.№1806/2009 г. по описа на РС-К. съдът установи, че
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на „Б. ДСК“ ЕАД срещу И.Х.Н.
за сумите: ***лв. главница, ***лв. договорна лихва от 17.01.2008 г. до
12.08.2009 г., ***лв. лихва за забава от
29.01.2009 г. до 12.08.2009 г. по Договор за ипотечен кредит от 17.01.2008 г.,
законна лихва върху главницата от 12.08.2009 г.- датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането, както и сумата ***лв. разноски по делото.
От така установеното съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с който се иска установяване
недължимостта на вземането на ответника към ищеца за сумата от *** лв. произтичаща от договор за ипотечен кредит.
Съдът счита, че за ищеца е налице правен интерес от търсената по този ред
защита, тъй като посоченото вземане фигурира като непогасено в Централния
кредитен регистър към БНБ независимо, че към 18.10.2018 г. –датата на подаване
на исковата молба кредиторът не е пристъпил към принудителното му събиране. С
оглед предмета на иска, в тежест на ответника е да установи при условията
пълното и главно доказване основателността на вземането си и неговия размер.
Не е спорно, а и от събраните по делото
доказателства се установи, че вземането произтича от договор за
ипотечен кредит от 17.01.2008 г., сключен между „Банка ДСК“ АД като кредитодател и И.Х.Н. в качеството на кредитополучател, което е цедирано на 17.09.2012 г. от първоначалния
кредитор, на ответника „О.Ф.Б.“
ЕАД, за който не се спори, а и при справка в ТР съдът установи, че е
универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация „О.Ф.Б.“
ЕООД, с ЕИК: ***- заличен търговец от 15.11.2012 г.
Ищецът отрича вземането на ответника,
позовавайки се на настъпила в негова полза погасителна давност, което
правопогасяващо възражение съдът намира за основателно. Погасителната давност е
юридически факт от категорията на юридическите събития, представляващ определен
от закона период от време, след изтичането на който се погасява правото на иск
за защита на конкретно субективно материално право. Вземането продължава да
съществува, но възможността да бъде изпълнено е ограничено само от доброволното
му изпълнение от страна на длъжника- арг. чл.118 от ЗЗД. Според разпоредбата на
чл.110 от ГПК с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок. Такива са вземанията по договор за
банков кредит, за които е приложима общата петгодишна давност / решение
№28/05.04.2012 г. по гр.д.№523/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др./. Давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо /арг. чл.114 от ЗЗД/ и се прекъсва с признаване вземането от длъжника; с предявяване на иск или
възражение; с предприемане на действия за принудително изпълнение- чл.116 от ЗЗД. При договора
за кредит, е налице неделимо плащане и договореното връщане на кредита,
на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по него. За разлика от периодичните плащания,
при които отделните задължения, въпреки своя общ правопораждащ факт, имат
характер на самостоятелни задължения, при договора
за кредит с уговорени вноски отделните плащания са начин на разсрочено
погасяване на едно общо задължение на отделни части / решение №28/05.04.2012 г.
по гр.д.№523/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о./. Следователно давността за вземанията
на банката за главница, която е общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД и
давността за договорната /възнаградителна/ лихва- тригодишната давност съгласно
чл.111, б.“в“ от ЗЗД, започва да тече от момента на настъпването на
окончателния падеж по договора за кредит в настоящия случай той е 30 години
след усвояването на кредита, т.е. 17.01.2038 г. За да настъпи предсрочната
изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит, не е достатъчно
изтичането на 90-дневния срок на забава в плащанията, уговорен в т.20.2 от
общите условия, но е необходимо и уведомлението за обявяването на кредита за
предсрочно изискуем да достигне до кредитополучателя по арг. на чл.60,
ал.2 от ЗКИ. Следователно срокът на забава от 90 дни следва да се разбира
като уговорено по договора условие, при настъпването на което възниква правото
на банката да обяви предсрочната изискуемост на кредита, но самата предсрочна
изискуемост възниква едва, след като банката заяви, че упражнява това си право
и това нейно изявление достигне до длъжника / арг. т.18 на Тълкувателно решение
№4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК/. Следва да се вземе
предвид, че при настъпването на предсрочната изискуемост се променя крайният
падеж на задълженията по договора за кредит. С обявяването на предсрочната
изискуемост длъжникът/ кредитополучател губи преимуществото на уговорения в
негова полза срок за връщане на кредита и дължи цялата сума незабавно след
получаване на уведомлението за обявяването на предсрочната изискуемост.
Предвидената в чл.60, ал.2 от ЗКИ хипотеза на обявяване на предсрочна
изискуемост при банковите кредити е идентична като последици с хипотезите на
чл.432 от ТЗ и чл.71 от ЗЗД. С обявяването на предсрочната изискуемост, крайният
падеж по договора вече не се определя според уговорения в договора срок, а от
момента, в който предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя и от
който момент освен, че цялата сума по кредита е дължима, започва да тече и
давността за вземанията за главница и лихви, съгласно правилото на чл.114, ал.1
от ЗЗД. В настоящия случай поради това, че ищецът не е навел доводи и в тази
връзка не са ангажирани доказателства, че не е получил уведомление за обявената
предсрочна изискуемост на кредита, следва де се приеме, че към 12.08.2009 г.
–датата на образуването на ч.гр.д.№1806/2009 г. по описа на РС-К., той е бил
уведомен от банката за обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем.
По сега действащата уредба подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не е самостоятелно основание за прекъсване на давността по смисъла на чл.116, б.“в“ от ЗЗД, като това е и тезата, застъпена в мотивите на т.14 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ВКС, на ОСГТК на ВКС, а именно, че „новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл.422, ал.1 от ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл.415, ал.1 от ГПК. Ако не е предявен иск или ако е предявен след изтичането на срока по чл.415, ал.1 от ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението.“. Съдът счита, че в настоящия случай подаването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№1806/2009 г. на РС-К. не прекъсва давността, но влязлата в сила заповед поради неподадено на възражение в срока по чл.414 от ГПК е основание за прекъсване на давността по отношение на заявеното вземане по силата на чл.116, б.“а“ от ЗЗД, доколкото ищецът не е навел доводи и в тази връзка не са ангажирани доказателства за противното, т.е. налице е конклудентно признаване на вземането по заповедта за изпълнение. Ето защо съдът приема, че влязлата в сила заповед за изпълнение е прекъснала давността и е започнала да тече нова давност.
Съгласно чл.116,
б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. С подаването на молба за образуване на
изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен
способ или наличие на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ давността се счита за прекъсната на основание чл.116,
б.“в“ от ЗЗД. В този смисъл са и мотивите към т.10 от Тълкувателно решение
№2/26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в които е посочено, че „искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи,
както и че по изричната разпоредба на закона, давността се прекъсва многократно
в изпълнителния процес- с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и
с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. За
прекъсването на давността с отправено от взискателя искане за прилагане на
конкретен изпълнителен способ е без значение дали съдебният изпълнител е
предприел или не е предприел конкретни действия във връзка с това искане, тъй
като от значение за развитието на изпълнителния процес е дали кредиторът
действа. „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия
в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК. Във всички случаи на прекратяване на принудителното
изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани,
като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от
публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица
плащания. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие“/ Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013
г. на ВКС, ОСГТК/. От събраните по делото доказателства се установи, че по
изп.д.№ *** по описа на ЧСИ Р. М., рег ***на КЧСИ, с район на действие ОС-С., с
длъжник ищецът и взискател ответникът, което е прекратено поради осъществен
фактически състав на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, последното изпълнително действие
е на 26.02.2013 г. Съгласно императивната разпоредба на чл.117 от ЗЗД от прекъсването на давността
почва да тече нова давност-ал.1, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години-ал.2. В настоящият
случай поради ненаведени доводи и в тази връзка не ангажирани доказателства от
страните, за сумата от *** лева
като остатък от просрочена главница по кредита, предмет на влязлата в сила
заповед за изпълнение, не е провеждано исково производство по реда на чл.422
във вр. с чл.415 от ГПК. Заповедта за изпълнение е съдебен акт, различен от
решението, а изпълнителния лист, издаден в хипотезите на чл.410 и
чл.417 от ГПК, няма последиците на съдебно решение за установяване на
съществуването на вземането на кредитора по смисъла на чл.117,
ал.2 от ЗЗД, тъй като е издаден въз основа на влязло в сила разпореждане,
съдържащо се в заповедта за изпълнение, издадена в закрито заседание, а не по
силата на решение постановено в исково производство. В този случай приложима за
вземането по изпълнителния лист е давността на вземането, за което е издаден
т.е. за главницата по кредита–пет годишната давност. Предвид гореизложеното и
доказателствата по делото, последното изпълнително действие за принудително
изпълнение на процесното вземане, довело до прекъсване на давността е наложения
запор върху трудовото възнаграждение на ищеца- 26.02.2013 г. и поради това, че две години след него не са
били предприети изпълнителни действия по изпълнителното производство по изп.д.№
*** по описа на ЧСИ Р.М., последното е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
По силата на чл.117,
ал.1 от ЗЗД от установеното прекъсване на давността от последното валидно
изпълнително действие /26.02.2013 г./ е започнала да тече нова погасителна
давност по чл.110 от ЗЗД за останалата непогасена главница по кредита и тъй
като не са направени възражения и представени доказателства, след 26.02.2013 г.
и да са настъпили факти, водещи до прекъсване или спиране на давността /
образуване на ново изпълнително дело с предприемане на нови изпълнителни
действия/, то
към датата на подаване на исковата молба-18.10.2018 г. вземането на ответника е погасено поради изтекла пет годишната
погасителната давност. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Ищецът претендира разноски по списък по чл.80
от ГПК в размер на *** лв., от които: ***лв. държавна такса и ***лв. заплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 11.10.2018 г.. За да останат
разноските изцяло в тежест на ищеца, е необходимо да са налице кумулативно
двете предпоставки, посочени в чл.78,
ал.2 от ГПК- ответникът да е признал иска и
да не е дал повод за образуване на делото. В настоящия случай ответникът оспорва иска, поради което
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК не намира приложение. По възражението за
прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение. Разпоредбата на чл.78,
ал.5 от ГПК сочи, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минималния размер съобразно чл.36 от
ЗА. Съгласно чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното адвокатско
възнаграждение при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. е 830 лв. плюс 3 % за
горницата над 10 000 лв., което в настоящия случай при цена на иска *** лв. е ***лв. Предвид извършените процесуални
действия и обстоятелството, че делото не е от голяма фактическа и правна
сложност, заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до
размер на ***лв. С оглед частичното
прекратяване на производството на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на ***лв. платена държавна такса, както и
адвокатско възнаграждение в размер на ***лв.
Ответникът има право на разноски за един
юрисконсулт на основание чл.78, ал.8 във вр. с ал.4 от ГПК във вр. с чл.37 от
ЗА вр. с чл.25, ал.1 от НПП, които съразмерно на прекратителната част са в
размер на ***лв. и които ищецът следва
да заплати.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „О.Ф.Б.“ ЕАД, с ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че И.Х.Н., с ЕГН-********** ***
не дължи поради погасяване по давност сумата от *** лв., явяваща се остатък от просрочена главница по
договор за жилищен кредит от 17.01.2008
г., сключен между „Б. ДСК“
ЕАД и И.Х.Н., прехвърлен с договор за покупко-продажба на вземания
/цесия/ от 17.09.2012 г. на „О.Ф.Б.“ ЕООД- преобразувано и
прекратено без ликвидация, с универсален правоприемник „О.Ф.Б.“ ЕАД.
ОСЪЖДА „О.Ф.Б.“ ЕАД, с ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на И.Х.Н., с ЕГН-********** ***,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на ***лв.
ОСЪЖДА И.Х.Н., с ЕГН-********** *** да заплати
на „О.Ф.Б.“ ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление *** , на
основание чл.78, ал.4 вр. ал.8 от ГПК съдебни разноски в размер на ***лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: