Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр. София,16.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЛОРА ДИМОВА
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело №**310 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 101834 от 23.04.2019 г., постановено по гр. д. № 4**59/20** г., по описа на
Софийски районен съд, ГО, 53 състав е извършена съдебна делба между
съделителите К.Б.П., ЕГН ********** и П.В.П., ЕГН **********, като са
разпределени на основание чл. 353 от ГПК допуснатите до делба съсобствени недвижими
имоти, както следва:
1. В
дял и изключителна собственост на К.Б.П. е разпределен следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ
№ 21 /двадесет и едно/ находящ в гр. София, ж.к. „**********, състоящ се от
дневна, трапезария и кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, килер и тераса,
със застроена площ 51, 94 кв.м. при съседи: коридор, ап.20, улица, ап.22,
заедно с 1.40% ид. части от общите части на сградата, 1.24 % ид.части от общите
части под кота 0 и 1.19 % ид.части от дворното място върху което е построена
сградата, както и подземно паркомясто № 33 /тридесет и три/, находящо се в
сутеренния етаж на сградата, на кота - 3, 05 метра, с площ 17, 47 кв.м., при
съседи: гараж № **, маневрена улица, гараж № 32, заедно с 3, 53 % идеални части
от общите части на сградата и и 0, 42 % под кота + -0.00/плю минус нула/ метра.
2. В
дял и изключителна собственост на П.В.П. е разпределен следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ
№ 189 /сто осемдесет и девет/ на 5-ти етаж, в жилищна сграда - бл. ******,
построен върху държавна земя в гр. София, комплекс Левски, състоящ се от две
стаи, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 89, 85 кв.м.,
заедно с избено помещение № 19 с полезна площ от 3, 56 кв.м. и 3.980% идеални
части от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: от изток -
фасада; от запад - коридор; от север - ап.188; от юг - фасада и съседи на
избеното помещение: от изток - стълбище; от запад - коридор; от север -
коридор; от юг - мазе № 18;
Осъден е П.В.П.,
да заплати на К.Б.П. сумата от 16 650 лв. за уравнение на стойността на
получения имот.
Отхвърлен е
предявеният на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК иск на К.Б.П. срещу П.В.П., с
който иска на последният да бъде привременно разпределен процесният имот
апартамент №189, както и да бъде осъден да и заплати обезщетение за ползване на
нейната ½ ид. част АПАРТАМЕНТ № 189 /сто осемдесет и девет/ на 5-ти
етаж, в жилищна сграда - бл. **, вх. Ж, построен върху държавна земя в гр.
София, комплекс Левски, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни
помещения със застроена площ от 89, 85 кв.м., заедно с избено помещение № 19 с
полезна площ от 3, 56 кв.м. и 3.980% идеални части от правото на строеж върху
мястото, при съседи на жилището: от изток - фасада; от запад - коридор; от
север - ап.188; от юг - фасада и съседи на избеното помещение: от изток -
стълбище; от запад - коридор; от север - коридор; от юг - мазе № 18;
Осъдена е
на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК К.Б.П. да заплаща на П.В.П. сумата от 195.00
лева на месец, представляваща обезщетение за ползването на частта на П.В.П., от
делбения имот - АПАРТАМЕНТ № 21 /двадесет и едно/ находящ в гр. София, ж.к. „**********,
състоящ се от дневна, трапезария и кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна,
килер и тераса, със застроена площ 51, 94 кв.м. при съседи: коридор, ап.20,
улица, ап.22, заедно с 1.40% ид. части от общите части на сградата, 1.24 %
ид.части от общите части под кота 0 и 1.19 % ид.части от дворното място върху
което е построена сградата, както и подземно паркомясто № 33 /тридесет и три/,
находящо се в сутеренния етаж на сградата, на кота - 3, 05 метра, с площ 17, 47
кв.м., при съседи: гараж № **, маневрена улица, гараж № 32, заедно с 3, 53 %
идеални части от общите части на сградата и 0, 42 % под кота + -0.00/плю минус
нула/ метра, считано от датата на постановяване на решението до влизане в сила
на решението по извършване на делбата, като е отхвърлен иска за горницата над
195.00 лв. до претендираната сума от 200.00 лв., като неоснователен.
Отхвърлен е
предявеният на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД от К.Б.П. срещу П.В.П. иск
за заплащане на сумата от 888,21 лева, представляваща 1/2 от стойността на
извършени и заплатени от страна на ищцата подобрения в делбения имот през
2012г.
Осъдена е
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К.Б.П. да заплати на П.В.П. сумата от 1000,90
лева, представляваща направени разноски по делото.
Осъдена
е
К.Б.П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
районен съд, сумата от общо 50.00 лева, представляваща дължимата държавна такса
за отхвърления иск по чл. 59 ЗЗД;
Осъдена е К.Б.П.
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен
съд, сумата от общо 5124,40 лева, представляваща дължимата от нея държавна
такса върху стойността на дела му;
Осъден е П.В.П.
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен
съд, сумата от 5124,40 лева, представляваща дължимата от него държавна такса
върху стойността на дела му.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от съделителя
К.Б.П. с излагане доводи за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност,
необоснованост, постановяване на решението при нарушение на материалния закон и
процесуалните правила.
Заявява,
че при определяне на способ за извършване на делбата, чрез разпределение съдът
неправилно не е определил дължимите суми за уравнение на дяловете, които всеки
от съделителите е получил без да съобрази, че с влязло в сила решение по
допускане на делба на имотите е определено, че за апартамент № 21 квотите на
съделителите са не по ½ ид.ч., както е посочил СРС, а 7/8 ид.ч. за К.Б.П.
и 1/8 ид.ч. за П.В.П.. С оглед това сумата, която последния следва да й заплати
за уравнение на дяловете е 52190 лв. Налице е пропуск на съда да присъди и
законна лихва върху сумата за парично уравнение, което не съответства на
разпоредбата на чл.349, ал.6 ГПК предвиждаща, че такава се дължи от влизане в
сила на решението до окончателно заплащане на присъдената сума.
Освен
това неправилно съдът отхвърлил претенцията й за осъждане на другия съделител
да й заплати обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от нея
½ ид.ч. от ап.№ 189 приемайки, че производството не е доказано лично
ползване на тази част от П.В.П.. Изрично в проведеното с.з. на 02.11.2017 г.
съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че К.Б.П.
ползва ап.№ 21, а П.В.П. – ап.№ 189. Именно в това с.з. преди това определяне
от съда на тези обстоятелства ищцата изрично е поискала допускане на гласни
доказателства – един свидетел за доказване на това нейно фактическо твърдение. Поради
това неправилно съдът основава решението си на показанията на свидетеля И.Т.,
който е заявил, че ищцата има една стая в ап.№ 189, която заключва, т.е. има
възможност и ползва част от съсобствения имот, като игнорира напълно
показанията на свидетеля К., която сочи, че ищцата е напуснала това жилище
преди години и живее в друго жилище. За обосноваване изводите си съдът не е
съобразил, че свидетеля К. живее в бл.**, където се намира и ап.№ 189, като има
преки и непосредствени наблюдения, за това кой обитава постоянно жилището.
От
своя страна неправилно при определяне дължимото от нея обезщетение за лишаване
от ползването на съделителя П.В.П. за притежаваната от него част съдът е
определил и размера на обезщетението без да съобрази, че тя притежава 7/8 ид.ч.
от имота /ап.№ 21/, а ответника 1/8 ид.ч.
Неправилно
съдът отхвърлил претенцията й за заплащане на стойността на извършените и
заплатени от нея подобрения в делбения имот- ап.№ 21 през 2012 г. Чрез приетата пред първата
инстанция СТЕ е установена стойността на реално извършените подобрения в имота и
увеличената стойност на имота, като в производството е установено, че тези
подобрения са били извършени от нея по време на фактическата раздяла между
съпрузите.
Оспорва
постановеното решение в частта на разноските, които е осъдена да заплати на
ответника и в частта на разноските, които е осъдена да заплати по сметка на
съда при съобразяване доводите за допуснатите от първата инстанция нарушения.
Моли за отмяна на решението в посочените части и уважаване на претенциите й,
съответно за допълване и/или изменение на решението в частта на разноските.
Претендира разноски.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна по жалбата П.В.П.
е депозирал отговор на въззивната жалба, в който са изложени съображения за
неоснователност на подадената въззивна жалба. В отговора се поддържа, че
решението на СРС е допустимо, правилно, законосъобразно и обосновано. Като
неоснователни оплакванията на въззивника срещу решението, в частта, с която е
отхвърлена претенцията за заплащане на обезщетение за ползването на ап.№ 189,
от което е лишен, следва да бъдат оставени без уважение. Последното, поради
това че с бракоразводното решение страните са разпределили ползването на този
имот, ищцата притежава ключ от жилището, а ответника не е препятствал
ползването на имота от нея. Правилно съдът отхвърлил и претенцията й за
привременно разпределение ползването на този имот от ответника. В
производството било установено, че ищцата ползва изцяло ап.№ 21 и правилно
същата е осъдена да заплати на ответника обезщетение за ползването на
притежаваната от него част от имота. Правилно съдът отхвърлил и претенцията й
за заплащане стойността на извършените подобрения в имота /ап.№ 21/, тъй като същите
са били извършени по време на брака на бившите съпрузи през 2012 г. и за
вложеното в имота намира приложение презумпцията за съвместен принос.
Извършеното е със средства на двамата съпрузи, поради което не е налице
обогатяване на ответника за сметка на ищеца.
Моли
се за потвърждаване на постановеното първоинстанционно решение. Претендират се
разноски.
Срещу
постановеното от СРС по реда на чл.247 и чл.248 ГПК определение № 233922/04.10.2019
г., с което е оставена без разглеждане молбата за изменение на постановеното
решение в частта на разноските и е оставено без уважение искането за допускане
на очевидна фактическа грешка в постановеното решение е подадена и частна жалба
от съделителя К.Б.П., с която същото се оспорва като неправилно и
незаконосъобразно.
В
отговор на подадената частна жалба насрещната страна заявява, че определението
на СРС е правилно и законосъобразно и същата следва да се остави без уважение.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна в
една част.
Според
уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно
по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част,
като относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. При
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материални норми.
По
отношение правилността на обжалваното решение според въведените доводи
настоящият съдебен състав намира следното:
Производството
е делбено във фазата по извършване на делбата.
С
влязло в законна сила Решение № 6611 от 16.05.2016г., по гр.д. № 4**59/20**,
53с-в, СРС, е допуснато извършване на съдебна делба между К.Б.П. и П.В.П. върху
следните недвижими имоти, находящи се в гр. София, а именно:
- АПАРТАМЕНТ
№ 189 /сто осемдесет и девет/ на 5-ти етаж, в жилищна сграда - бл. **, вх. Ж,
построен върху държавна земя в гр. София, комплекс Левски, състоящ се от две
стаи, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 89, 85 кв.м.,
заедно с избено помещение № 19 с полезна площ от 3, 56 кв.м. и 3.980% идеални
части от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: от изток -
фасада; от запад - коридор; от север - ап.188; от юг - фасада и съседи на
избеното помещение: от изток - стълбище; от запад - коридор; от север -
коридор; от юг - мазе № 18;
-АПАРТАМЕНТ
№ 21 /двадесет и едно/ находящ в гр. София, ж.к. „**********, състоящ се от
дневна, трапезария и кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, килер и тераса,
със застроена площ 51, 94 кв.м. при съседи: коридор, ап.20, улица, ап.22,
заедно е 1.40% ид. части от общите части на сградата, 1.24 % ид.части от общите
части под кота 0 и 1.19 % ид.части от дворното място върху което е построена сградата,
както и подземно паркомясто № 33 /тридесет и три/, находящо се в сутеренния
етаж на сградата, на кота - 3, 05 метра, с площ 17, 47 кв.м., при съседи: гараж
№ **, маневрена улица, гараж № 32, заедно с 3, 53 % идеални части от общите
части на сградата и и 0, 42 % под кота + -0.00/плю минус нула/ метра
При
квоти, както следва:
По
½ ид.ч. за всеки от съделителите К.Б.П. и П.В.П. за имот - АПАРТАМЕНТ № 189 и
7/8
ид.ч. за съделителя К.Б.П. и 1/8 ид.ч. за съделителя П.В.П. за имота - АПАРТАМЕНТ
№ 21.
Оплаквания
срещу постановеното решение по способа за извършване на делбата на описаните
недвижими имоти – чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК между
двамата съделители не са изложени.
Както
правилно е посочил СРС способът по чл.353 от ГПК за ликвидиране на
съсобствеността е приложим, когато броят на допуснатите до делба имоти
съответства на броя на съделителите, участващи в делбата - самостоятелно или по
колена, когато подлежащите на разпределение вещи са еднотипни и с еднакво
предназначение и когато могат да се образуват еднородни равни дялове за всеки
от съделителите.
В
производството е установено, че предмет на делбата са два жилищни имота, които
са реално неподеляеми. Същевременно от съделителите са заявени искания за
разпределение по чл. 353 от ГПК, като процесния делбен имот - апартамент №21 да
бъде поставен в дял на ищцата, а процесният делбен имот - апартамент №189 да
бъде поставен в дял на ответника, като неравенството в дяловете се изравни
парично.
Чрез
приетата пред първата инстанция повторна СТЕ се установява, че пазарната
стойност на апартамент №189 е 128 110 лв., а на апартамент №21 е 86 550 лв., на
подземно паркомясто №33 е 8 370лв.
При
съобразяване дяловете на съделителите – по отношение на ап.№ 189 са равни- по
1/2 ид. ч., а по отношение на ап.№** ищцата притежава 7/8 ид.ч., а ответника
1/8 ид.ч., то от сбора на двата апартамента и подземното паркомясто ищцата
следва да получи от ответника сумата 52190.00 лв., а не както е посочил в
постановеното решение СРС сумата 16650.00 лв. Поради това постановеното решение
следва да бъде отменено в посочената част и в полза на съделителя – ищец да
бъде присъдена сумата 52190.00 лв. за уравнение на дяловете. Оплакванията на
съделителя в подадената жалба са основателни в посочената част, поради
неправилно определяне от съда на паричното уравнение за разпределените на
съделителите делбени имоти.
По
отношение оплакванията на въззивника за определените от СРС привременни мерки
по реда на чл.344, ал.2 ГПК за ползването на делбените имоти до приключване на
делбеното производство:
В
случая нормата на чл. 57, ал. 2 от СК е аналогична на нормата на чл. 344, ал. 2
от ГПК, тъй като двете норми касаят подобни случаи: нормата на чл. 57, ал. 2 от СК урежда правомощието на съда по дело за развод да определи размера на наема,
който ползващият семейното жилище бивш съпруг дължи на другия съпруг-
съсобственик или изключителен собственик на това жилище или на третите лица-
собственици на семейното жилище, всеки месец до момента, в който съгласно чл.
56, ал. 2-6 от СК отпадне правото на този съпруг да ползва семейното жилище, а
нормата на чл. 344, ал. 2 от ГПК урежда правомощието на съда по дело за делба
да определи сумата, която ползващият делбеният имот съсобственик дължи на
другите съсобственици като обезщетение за лишаването им от ползването, всеки
месец до момента на прекратяване на съсобствеността. Целта и на двете
разпоредби е една и съща- да се улесни обезщетяването на собствениците на имоти
/били те семейно жилище или сънаследствени имоти/, предоставени за ползване на
едно лице по силата на самото съдебно решение /за развод или за делба/, за
лишаването им от това ползване.
Предвид
разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК /според която искането за определяне от
съда на сумите, които ползващият делбения имот съсобственик следва да заплаща
на другите съсобственици като обезщетение за лишаването им от ползването, може
да бъде направено дори и след решението по допускане на делбата, тоест във
всеки момент до прекратяването на съсобствеността с влязло в сила решение за
извършване на делбата.
Съгласно
чл. 56, ал. 1 от СК, при допускане на развода, когато от брака има ненавършили
пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище.
Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, съдът се произнася по
въпроса за ползването на семейното жилище само по искане на страната. По
правната си същност производството по претенцията за предоставяне ползването на
семейното жилище не е исково, а спорна съдебна администрация - форма на съдебна
намеса в гражданските правоотношения, осъществявана по реда на двустранно
спорно производство, решението по което няма сила на пресъдено нещо и може
да бъде променяно при промяна на обстоятелствата.
В
случая е установено, че делбения имот – ап.№ 21 се ползва изцяло от ищцата, а
делбения имот – ап.189 се ползва изцяло от ответника. Тези обстоятелства са
посочени като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството от СРС с
доклада по делото извършен в с.з. на 02.11.2017 г., т.е. в настоящето делбено
производство е установена промяна в обстоятелствата, които са били установени
от бракоразводния съд с постановеното Решение № III -91-233 от 05.12.2013 г.
постановено по гр. д. № 5**2/2013 г. по описа на CPC, III ГО, 91 състав.
Тези
изводи са важими в по-голяма степен и в случай, като настоящия, в който
ползването на съсобствения имот – ап.№ 189 е било определено от бракоразводния
съд с утвърждаване на сключено между страните споразумение по реда на чл. 51 СК.
Настоящият състав намира, че същото може да бъде изменено отново при промяна на
обстоятелствата по взаимно съгласие или при липса на съгласие между страните-
по съдебен ред. Именно така следва да се квалифицира и по същество заявената
претенция от ищцата по чл. 344, ал. 2 ГПК- за изменение на договореното между
страните досежно ползването на делбения имот- ап.№ 21, в евентуалност на
размера на обезщетението. По тази претенция съдът следва да провери налице ли е
промяна в обстоятелствата, установени в споразумението, и да се произнесе по
същество дали искането за промяна на съществуващото положение досежно
ползването на имота и размера на обезщетението, е основателно. Приложение тук
не намира нормата на чл. 56, ал. 6 и чл. 57 СК, тъй като тези норми касаят възможност
да бъде поискана промяна на ползването или на размера на наема, но само тогава,
когато съдът е предоставил ползването, а не когато това е станало по силата на
двустранен възмезден договор между страните /какъвто характер има самото
споразумение/, по който договор бракоразводния съд служебно следи единствено за
интересите на децата. Затова и не само, че няма пречка, но и делбеното
производство е единствения възможен вариант за ищцата /при липса на съгласие у
ответника/, да бъде променен начина на ползване на жилището, евентуално да бъде
променен размера на обезщетението за ползване, което би се дължало при невъзможност
за съвместно ползване, както в случая.
Чрез
показанията и на двамата разпитани пред първата инстанция свидетели – свидетеляГ.К.
и свидетеля И.Т. – съседи на жилището – ап.№ 189 е установено по несъмнен начин,
че ищцата живее от дълги години в новопостроено жилище в съседен блок /на блок
№ **/. Както е установено в производството това е другия делбен имот – ап.№ ** Установено
е, че в ап.№ 189 живее ответника заедно със сина им. С оглед това настоящия
състав намира, че по реда на чл.344, ал.2 ГПК следва да бъдат определени
привременни мерки за ползваните от двамата съделители делбени имоти и дължимите
от всеки от тях обезщетения за ползването съобразно определените средни наемни
цени на имотите и техните дялове. Привременната мярка се постановява винаги
занапред - от момента на влизане в сила на акта по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК
до окончателното извършване на делбата, поради което е без значение кога е
посещавала имота ищцата и дали същата е ползвала ап.№ 189 съобразно
постановената от бракоразводния съд мярка. Неправилно СРС е изследвал
ползването на имота от двамата съделители и дали същото съответства на
притежаваните от тях квоти, тъй като привременните мерки по чл.344, ал.2 ГПК
нямат характер на предявени в делбеното производство претенции по сметки за уреждане
на отношенията им във връзка с ползването на съсобствените имоти за предходен
период, които претенции да са предявени по реда на чл.30, ал.3 ЗС. В случая
неправилно съдът е основал изводите си за отхвърляне искането на ищцата по реда
на чл.344, ал.2 ГПК за ап.№ 189 приемайки, че в производството е установено,
чрез показанията на свидетеля Т., че тя ползва жилището и ответника му е
показал заключената стая на „госпожата“. Именно този свидетел установява, че
ищцата живее в жилище в съседен новопостроен блок, както и че заключената за
нея стая му е била показана от ответника, т.е. същият не възпроизвежда факти
свързани с ползването на имота от ищцата съвместно с ответника след раздялата
им и развода.
Определението
по чл. 344, ал. 2 ГПК не прегражда по-нататъшното развитие на делото. То има
временен характер и урежда отношенията между съсобствениците в периода от
момента на постановяване на решението по допускане на делбата или по-късен
момент до влизане в сила на решението по извършването й. Това определение не
разрешава със сила на присъдено нещо спор за субективно право, затова не
подлежи на касационно обжалване. Тази мярка няма правната природа на
обезщетение за лишаване от ползуването на вещите за предходен период от време.
Началният момент на плащането е определен в закона-чл. 344, ал. 2 от ГПК,
считано от влизане на определението в сила. Следователно обезщетението като
привременна не може да бъде присъдено от момента на предявяване на искането.
Сумите, които следва да бъдат заплащани между съделителите, уреждат отношенията
им по повод ползуването само по време на висящността на делбеното производство и
имат характер на привременна мярка досежно ползуването. Съдебният акт,
постановен по реда на чл. 344, ал. 2, има действие и значение само за делбеното
производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена
само занапред и само до приключване на делбеното производство. Един от
съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител суми
срещу ползуването на имота следователно винаги и само занапред, т. е. от
момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК акт в сила, в
какъвто смисъл е и съдебната практика.
От
приетото пред първата инстанция заключение на СТЕ се установява, че размерът на
средния пазарен наем за апартамент № 21 е 391 лв. за целия апартамент, или за 1/8
ид. част от имота – 48.87 лв. При това положение ищцата следва да заплаща на
ответника ежемесечно сумата от 48.87 лв. срещу ползването на неговата ид.част
от имота, считано от влизане в сила на настоящия съдебен акт по чл. 344, ал. 2 ГПК до окончателното приключване на делбеното производство. Тъй като П.
претендира заплащане на обезщетение в размер на 200 лв., искането за горницата
над 48.87 лв. следва да бъде отхвърлено. Постановеното решение следва да бъде
отменено в частта на уважаване на искането за разликата над сумата 48.87 лв.
до сумата 195.00 лв.
Съответно
в производството е установено чрез констатациите на СТЕ, която настоящия състав
кредитира по реда на чл.202 ГПК, че размерът на средния пазарен наем за
апартамент № 189 е 564 лв. за целия апартамент, или за 1/2 ид. част от имота – 282
лв. При предявена претенция за заплащане на сумата 200.000 лв. месечно, съдът
намира че същата следва да бъде уважена за посочения размер. Решението на СРС в
частта на отхвърляне на претенцията за привременни мерки и определяне на
дължимото й се обезщетение за неползването на притежаваната от нея част от
имота – ½ ид.ч. от ап.№ 189 –следва да бъде уважена.
Налице
е оплакване свързано с възможността в делбеното производство да се предявяват и
уважават претенции по сметки между бивши съпрузи. По този въпрос има
последователна практика на ВКС, която намира израз в решение №710 от 01.12.03г.
по гр.д.№289/03г. на ВКС, І ГО. В него е прието, че при делба по реда на чл.286 ГПК /отм./, сега чл.346 ГПК, се разглеждат сметки между бивши съпрузи, свързани
с подобрения в имуществената общност при трайна фактическа раздяла или след
развода, както и за плащания само от единия съпруг на общо задължение със
средства, които нямат брачен произход. Първоинстанционното решение е съобразено
с тази практика. Претенцията за подобрения е отхвърлена не защото съдът е
приел, че тя няма законово основание, а защото в случая не е доказано по
категоричен начин подобренията да са правени с извънсемейни средства на ищцата,
респ., че същите са направени по време на трайна фактическа раздяла или след
развода. Напротив в производството е установено, че тези подобрения са
направени през 2012 г. по време на брака на страните преди прекратяването му с
развод на 05.12.2013г., с влизане в сила на Решение № III- 91-233, постановено
по гр.д. № 5**2/2013г., СРС. Поради това, макар в производството да е
установено, че са били извършени описаните от ищцата СМР в ап.№ 21 /оценени от
приетата пред първата инстанция СТЕ/, както и че същите са довели до увеличаване
стойността на делбения имот не може да се приеме, че в случая е налице
обедняване на ищцата за сметка на неоснователно обогатяване на ответника. Правилни
при така установеното са изводите на СРС, че поради недоказване от ищцата, че
подобренията в ап. №21 са извършени след прекратяване на брака, или с лични
средства на ищцата, предявената от нея претенция по чл.59 ЗЗД се явява
неоснователна и следва да се отхвърли.
Съдебната
практика е последователна относно това, че когато фактическата раздяла е
прекъснала всякакви духовни, физически и икономически връзки между съпрузите е
изключен какъвто и да било принос в придобиванията на единия съпруг на това
имущество от другия /ТР № 35/1971г. на ВС Решение № 43/05.04.2013г. по гр.д.№
802/2012г. ІІ гр.о./ Това се отнася и за подобренията, извършени от единия
съпруг в имот - съпружеска имуществена общност по време на фактическата раздяла
защото чрез тях се запазва, съхранява или увеличава стойността на съсобствената
вещ. Когато за извършените подобрения, или разноски в имота – съпружеска
имуществена общност след трайна фактическа раздяла /която изключва приноса на
другия/ или след развода е платил само единия съпруг, другия се обогатява за
негова сметка, защото се увеличава стойността на имота. Затова той може по реда
на чл. 346 ГПК да претендира съответната на квотата на другия съпруг част от
стойността на подобренията и необходимите разноски. Както бе посочено в
настоящия случай не са налице сочените хипотези и приносът за подобренията в
делбения имот не може да бъде изключен.
По
отношение на разноските:
С
оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя – ищец следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв. за настоящата
инстанция на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В
полза на въззиваемата страна – ответник следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв. за настоящата инстанция на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение № 101834 от 23.04.2019 г., постановено по гр. д. № 4**59/20** г., по описа
на Софийски районен съд, ГО, 53 състав, В ЧАСТТА, с която за извършеното
разпределение на основание чл. 353 от ГПК на допуснатите до делба съсобствени недвижими
имоти е осъден П.В.П., ЕГН ********** да
заплати на К.Б.П., ЕГН ********** сумата от 16 650.00 лв. за уравнение на
стойността на получения имот в дял и изключителна собственост; В ЧАСТТА, с
която е отхвърлена е предявената по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК претенция
на К.Б.П., ЕГН ********** срещу П.В.П., ЕГН ********** за определяне
привременни мерки по време на делбата, изразяващи се в привременно разпределяне
ползването на процесният имот - апартамент №189 на П.В.П. до приключване на
делбата и осъждане на П.В.П. да заплаща на К.Б.П. обезщетение в размер на
200.00 лв. /месечно/ от датата на постановяване на решението / с характер на
определение в тази част/ по чл.344, ал.2 ГПК до приключване на делбеното
производство за ползване на нейната ½ ид. част АПАРТАМЕНТ № 189 /сто
осемдесет и девет/ на 5-ти етаж, в жилищна сграда - бл. **, вх. Ж, построен
върху държавна земя в гр. София, комплекс Левски, състоящ се от две стаи,
дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 89, 85 кв.м., заедно с
избено помещение № 19 с полезна площ от 3, 56 кв.м. и 3.980% идеални части от
правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: от изток - фасада; от
запад - коридор; от север - ап.188; от юг - фасада и съседи на избеното
помещение: от изток - стълбище; от запад - коридор; от север - коридор; от юг -
мазе № 18; В ЧАСТТА, с която е уважена предявената по реда на чл. 344,
ал. 2 от ГПК претенция на П.В.П., ЕГН ********** срещу К.Б.П., ЕГН ********** за
определяне привременни мерки по време на делбата, изразяващи се в привременно
разпределяне ползването на процесният имот - апартамент № 21 на К.Б.П. до
приключване на делбата и осъждане на К.Б.П. да заплаща на П.В.П. обезщетение за
разликата над сумата 48.87 лв. до сумата 195.00 лв. /**6.13 лв./ /месечно/ от
влизане в сила на определението по чл.344, ал.2 ГПК до приключване на делбеното
производство за ползване на неговата 1/8 ид. част от АПАРТАМЕНТ № 21 /двадесет
и едно/ находящ в гр. София, ж.к. „**********, състоящ се от дневна, трапезария
и кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, килер и тераса, със застроена площ
51, 94 кв.м. при съседи: коридор, ап.20, улица, ап.22, заедно с 1.40% ид. части
от общите части на сградата, 1.24 % ид.части от общите части под кота 0 и 1.19
% ид.части от дворното място върху което е построена сградата, както и подземно
паркомясто № 33 /тридесет и три/, находящо се в сутеренния етаж на сградата, на
кота - 3, 05 метра, с площ 17, 47 кв.м., при съседи: гараж № **, маневрена
улица, гараж № 32, заедно с 3, 53 % идеални части от общите части на сградата и
0, 42 % под кота + -0.00/плю минус нула/ метра; както и В ЧАСТТА, с която е
осъдена К.Б.П., ЕГН ********** да заплати на П.В.П., ЕГН ********** над сумата
от 400.00 лв. до сумата 1000.90 лв. / за сумата 600.90 лв./-разноски за първата
инстанция и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
П.В.П., ЕГН ********** да заплати на К.Б.П., ЕГН ********** сумата от 52190.00
лв. за уравнение на стойността на получения при разпределението по чл.353 ГПК имот,
която сума съответства на притежаваните от страните – съделители квоти- по
½ ид.ч. за всеки от съделителите К.Б.П. и П.В.П. за имот - АПАРТАМЕНТ № 189 и 7/8 ид.ч. за съделителя К.Б.П.
и 1/8 ид.ч. за съделителя П.В.П. за имота - АПАРТАМЕНТ № 21, ведно със законна
лихва върху сумата за парично уравнение от влизане в сила на решението до
окончателно заплащане на присъдената сума.
ОТХВЪРЛЯ предявената от П.В.П., ЕГН ********** срещу К.Б.П.,
ЕГН ********** претенция по чл. 344, ал. 2 от ГПК за определяне привременни
мерки по време на делбата, изразяващи се в привременно разпределяне ползването
на процесният имот - апартамент № 21 на К.Б.П. до приключване на делбата и
осъждане на К.Б.П. да заплаща на П.В.П. обезщетение за разликата над сумата
48.87 лв. до сумата 195.00 лв. /за сумата **6.13 лв./ месечно, считано от постановяване
на решението /с характер на определение в тази част/ до влизане в сила на
решението по извършване на делбата, като обезщетение за ползване на неговата 1/8
ид. част от АПАРТАМЕНТ № 21 /двадесет и едно/ находящ в гр. София, ж.к. „**********,
състоящ се от дневна, трапезария и кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна,
килер и тераса, със застроена площ 51, 94 кв.м. при съседи: коридор, ап.20,
улица, ап.22, заедно с 1.40% ид. части от общите части на сградата, 1.24 %
ид.части от общите части под кота 0 и 1.19 % ид.части от дворното място върху
което е построена сградата, както и подземно паркомясто № 33 /тридесет и три/,
находящо се в сутеренния етаж на сградата, на кота - 3, 05 метра, с площ 17, 47
кв.м., при съседи: гараж № **, маневрена улица, гараж № 32, заедно с 3, 53 %
идеални части от общите части на сградата и 0, 42 % под кота + -0.00/плю минус
нула/ метра.
ОСЪЖДА
П.В.П., ЕГН ********** да заплаща на К.Б.П.,
ЕГН ********** на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, като привременна мярка
сумата 200.00 лв. месечно, като обезщетение за ползването на частта на К.Б.П. –
½ ид.ч. от делбения имот – АПАРТАМЕНТ № 189 /сто осемдесет и девет/ на
5-ти етаж, в жилищна сграда - бл. **, вх. Ж, построен върху държавна земя в гр.
София, комплекс Левски, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни
помещения със застроена площ от 89, 85 кв.м., заедно с избено помещение № 19 с
полезна площ от 3, 56 кв.м. и 3.980% идеални части от правото на строеж върху
мястото, при съседи на жилището: от изток - фасада; от запад - коридор; от
север - ап.188; от юг - фасада и съседи на избеното помещение: от изток -
стълбище; от запад - коридор; от север - коридор; от юг - мазе № 18, считано от
датата на постановяване на настоящото решение /с характер на определение в тази
част/, до влизане в сила на решението по извършване на делбата.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 101834 от 23.04.2019 г., постановено по гр. д. № 4**59/20** г., по
описа на Софийски районен съд, ГО, 53 състав, В ЧАСТТА, с която е
осъдена К.Б.П., ЕГН ********** да заплаща на П.В.П., ЕГН ********** на
основание чл. 344, ал. 2 от ГПК като привременна мярка сумата 48.87 лв.
месечно, като обезщетение за ползването на частта на П.В.П. – 1/8 ид.ч. от
делбения имот-АПАРТАМЕНТ № 21 /двадесет и едно/ находящ в гр. София, ж.к. „**********,
състоящ се от дневна, трапезария и кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна,
килер и тераса, със застроена площ 51, 94 кв.м. при съседи: коридор, ап.20,
улица, ап.22, заедно с 1.40% ид. части от общите части на сградата, 1.24 %
ид.части от общите части под кота 0 и 1.19 % ид.части от дворното място върху
което е построена сградата, както и подземно паркомясто № 33 /тридесет и три/,
находящо се в сутеренния етаж на сградата, на кота - 3, 05 метра, с площ 17, 47
кв.м., при съседи: гараж № **, маневрена улица, гараж № 32, заедно с 3, 53 %
идеални части от общите части на сградата и 0, 42 % под кота + -0.00/плю минус
нула/ метра, считано от датата на постановяване на настоящото решение /с
характер на определение в тази част/, до влизане в сила на решението по
извършване на делбата, както и В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения
по реда на чл. 346 ГПК от К.Б.П., ЕГН ********** срещу П.В.П., ЕГН ********** иск
по чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от 888,21 лева, представляваща 1/2 от
стойността на извършени и заплатени през 2012 г. от страна на К.Б.П., подобрения
в делбения имот – апартамент № 21, находящ в гр. София, ж.к. „**********, както
и в частта, с която е осъдена К.Б.П., ЕГН ********** да заплати на П.В.П., ЕГН **********
на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 400.00 лв.-разноски за първата инстанция,
както и в частта, с която К.Б.П., ЕГН ********** е осъдена да заплати по сметка
на Софийски районен съд държавна такса, както следва: по предявения иск по
чл.59 ЗЗД сумата 50.00 лв. и по иска за делба сумата 5124.40 лв.
ОСЪЖДА
П.В.П., ЕГН **********, да заплати на К.Б.П., ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 400.00 лв. –сторени разноски за настоящата инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
К.Б.П., ЕГН ********** да заплати на П.В.П., ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.3 ГПК сумата от 400.00 лв. –сторени разноски за настоящата
инстанция за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на предпоставките на чл.280 ГПК в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.