Решение по дело №2789/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1956
Дата: 11 март 2020 г. (в сила от 11 март 2020 г.)
Съдия: Анна Владимирова Ненова Вълканова
Дело: 20201100502789
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

 

                              Р Е Ш Е Н И Е  

 

              гр. София, 11.03.2020г.

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ състав,  в закрито заседание на  единадесети март две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                                                               Председател: Райна Стефанова

                                                                                                   Членове:  Анна Ненова

         Александър Ангелов

 

като разгледа  докладваното от съдията докладчик Анна Ненова  ч.гр.д. № 2789 по описа за 2020г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

 

            Производството е по реда  чл. 435, ал. 2 от ГПК.

 

 Образувано е по жалба вх. № 260/17.02.2020г. на „С.и П.“ ООД, длъжник по изпълнително дело № 2020780400030 по описа на ЧСИ В.Л., рег. № 780 на КЧСИ,  срещу   отказ на частния съдебен изпълнител да се намалят приетите разноски за адвокат на взискателя А.В.Я.до размер от 200 лева, при пълни приети за дължими 1000 лева, съгласно възражение с вх. № 0263/12.02.2020г. на жалбоподателя. 

Оплакванията на  „С.и П.“ ООД са, че незаконосъобразно разноските за адвокат не са били намалени до размер от 200 лева. Дължимата в изпълнителното производство сума е била платена в деня на наложения запор и преди получаването на покана за доброволно изпълнение. Единственото процесуално действие на адвоката на взискателя се свежда до подаване на молба за образуване на изпълнително дело и е дължимо възнаграждението по  чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  

Намаляването на адвокатското възнаграждение обуславя и намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ – до размер от 2 071. 20 лева с ДДС, както и таксата следва да бъде определена въз основа на сумите по изпълнителния лист – 25 100 лева.

 

Взискателят А.В.Я.оспорва жалбата като недопустима и  неоснователна. Поддържа, че тя е предявена по вече приключило изпълнително производство, след като всички дължими суми са били платени и получени от взискателя. Липсва и произнасяне от частния съдебен изпълнител по възражението срещу разноските с изричен акт, който подлежи на съдебен контрол.    

 

Частният съдебен изпълнител в изложените мотиви също намира жалбата  недопустима и неоснователна. Съображенията са сходни с тези на взискателя.

 

По постъпилата жалба

Изпълнителното производство по изпълнително дело № 2020780400030 по описа на ЧСИ В.Л., рег. № 780 на КЧСИ,   е било образувано по молба вх. № 162/04.02.2020г.  на А.В.Я.,  чрез адвокат Ц.Д., като пълномощник,  въз основа на изпълнителен лист, издаден на 16.01.2020г. от Районен съд – Монтана, по гр.д. № 327/2017г. Съгласно изпълнителния лист дружеството – жалбоподател е било осъдено да заплати на А.В.Я.сумата от 15 600 лева  разноски първоинстазионното производство и 9 500 лева разноски по водене на делото пред въззивната инстанция, общо 25 100 лева.

С молбата от 04.02.2010г. е било поискано още налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, както и при условията на евентуалност, ако сумата не се плати след налагане на запор или в срока за доброволно плащане, да се извърши цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника и да се извършат други конкретно посочени изпълнителни действия.  

Към молбата за образуване на изпълнително дело е бил приложен договор за правна защита и съдействие от 31.01.2020г., сключен между А.В.Я.и адвокат Ц.З.Д.. Съгласно договора, негов предмет е било подаване молба за изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист по гр.д. № 327/2017г. на Районен съд – гр. Монтана, с договорено възнаграждение от 1 000 лева.

След налагане на запор върху вземания на жалбоподателя - длъжник в търговска банка и преди получаването на покана за доброволно изпълнение, на 07.02.2020г. е била платена сумата от 28 330 лева, включително за сумите по изпълнителния лист от общо 25 100 лева и адвокатското възнаграждение на длъжника в изпълнителното производство от 1 000 лева.

Документът за плащане по банков път е бил приложен към молба на длъжника от 07.02.2020г., с която е било поискано вдигане на запора и прекратяване на изпълнителното дело. На 11.02.2020г. е било постановено постановление за прекратяване на производството, връчено при отказ на 17.02.2020г.

Същевременно на 12.02.2020г. от длъжника е било подадено възражение срещу таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ и адвокатския хонорар на взисакетля като прекомерни по съображения, идентични с посочените по жалбата.

По възражението от частния съдебен изпълнител е била поставена резолюция, че дългът е заплатен от длъжника и делото прекратено на основание чл. 433, ал. 1 от ГПК.

По делото е безспорно, че приетите от частния съдебен изпълнител разноски за адвокат на взискателя са били в размер на 1000 лева, а таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ – 1 786. 35 лева без ДДС.    

 

При така установените обстоятелства жалбата по делото следва да се приеме допустима – като  подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2 от ГПК (отказ за намаляване на разноски по изпълнението), в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

Неоснователни са възраженията на взискателя и частния съдебен изпълнител, че жалбата е недопустимо при прекратяване на изпълнителното производство и че липсва подлежащ на съдебен контрол акт.

 

По същество, и при съобразяване на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства по чл. 437, ал. 3 от ГПК, както и при възприетото от фактическа страна по-горе, съдът   намира жалбата на „С.и П.“ ООД основателна.

В изпълнителното производство взискателят е направил разноски за адвокат  по сключения договор за правна защита и съдействие.

Сключването на договора и уговарянето на  адвокатско възнаграждение е в съответствие със закона (чл. 36, ал. 1 от ЗАдв.), при съществуване на вземания в полза на взискателя в съдебно производство, приключило с издаване на изпълнителен лист.   Възнаграждението по договора, съответно на волята на страните,  е било за образуване на изпълнително дело – общо 1 000 лева. Съгласно посоченото в договора, възнаграждението е било и платено.

За същите уговорени в договора процесуални действия - образуване на изпълнително дело,  е предвиден размер на възнаграждението по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При редакцията на Наредбата към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие,  минималното възнаграждение за образуване на изпълнително дело е било в размер на 200 лева -  по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Не е имало уговорено възнагражедние за водене на дело,  съгласно чл. 10, т. 4 от  Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за водене на изпълнително дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.  

При това положение е основателно възражението на жалбоподателя, че не е било дължимо възнаграждение над размер от 200 лева – това е размера на минималното адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително производство. Липсва фактическа и правна сложност на делото, при което това възнаграждение (по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.)   да бъде прието за дължимо в размер от 1 000 лева.

Отделно е имало   образуване  на изпълнително производство от името на взискателя, но не и водене на такова. За събиране на дължимите суми от процесуалния представител на взискателя единствено е била подадена молба за образуване на изпълнително производство с посочен начин на изпълнение, част от молбата за образуване на изпълнителното дело (чл. 426, ал. 1 и ал. 2 от ГПК).

Или на взискателя е дължимо  възнаграждение  за образуване на изпълнителното дело в минимален размер - 200 лева,  по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,  но не и по чл. 10, т. 2 от  Наредба № 1 от 09.07.2004г. – за водене на изпълнително дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Адвокатското възнаграждение за взискателя е следвало да бъде намалено до размера от 200 лева. 

Оплаквания на жалбоподателя по подадената жалба за дължимо възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.  са основателни.

При намаляване на размера на разноските за адвокат следва да бъде намален и размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като съответно на материалния интерес от 25 300 лева – 2 085. 60  лева пропорционална такса с ДДС (1 738 лева без ДДС). В сумата от 25 300 лева се включват вземанията по изпълнителния лист от 25 100 лева и 200 лева от признатите разноски за адвокат, за които няма нормативно основание да бъдат изключвани от събраните суми.    

Воден от горното съдът    

 

                                             Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ,  по жалба вх. № 260/17.02.2020г. на „С.и П.“ ООД, с ЕИК *******, отказ на ЧСИ В.Л., рег. № 780 на КЧСИ, по изпълнително дело № 2020780400030, да се намалят приетите разноски за адвокат на взискателя А.В.Я.до размер от 200 лева (двеста лева) - за образуване на изпълнителното производство, при пълни приети за дължими 1000 лева, съгласно възражение с вх. № 0263/12.02.2020г.,   както и определената за плащане такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители над размера от  2 085. 60  лева с ДДС (две хиляди осемдесет и пет лева и шестдесет  стотинки), съответно 1 738 лева без ДДС, при  приети за дължими 1 786. 35 лева без ДДС.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                                       Председател:

                                                                                  

 

                                                                                    Членове:1.

 

                                                                                                        2.