№ 27
гр. Русе, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Мария Велкова
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20234500500017 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „е.С.“ АД гр. в., ЕИК *** против решение №
193 от 17.10.2022 г., постановено по гр. д. № 1035/2021 г. на Беленския районен съд, с
което е уважен предявеният против него от Ф. Г. Ф. иск за заплащане на сумата в
размер на 1939,84 лв., начислена по партида с кл. № *** за аб. № *** за периода
26.03.2021 г. – 23.06.2021 г. при липса на основание за заплащането от страна на ищеца
стойността на недоставена и непотребена ел.енергия през този период на адрес: гр. Б.,
***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2021 г. до
окончателното плащане на сумата и върху дружеството са възложени разноските по
делото. Твърди, че решението е неправилно като постановено при неправилно
приложение на материалния закон. Според жалбоподателя, направените от
първоинстанционния съд правни изводи противоречат на установеното от фактическа
страна. Заема позиция, че след като е установено, че процесното СТИ не е измервало
потребяваната ел. енергия, за дружеството е възникнало потестативното право да
извърши корекция на сметките за ел. енергия, което право е функция на
еквивалентността на насрещните престации и забрана за неоснователното обогатяване.
Намира, че съдът погрешно е приел, че приложението на корекционната процедура по
чл. 50, ал. 1, б. „б“ ПИККЕ е само при наличието на външно въздействие. Заема
позиция, че предявеният срещу него иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
1
Претендира отмяна на решението и разноски за двете инстанции.
Ответникът по жалбата Ф. Г. Ф. чрез адв. Р. Т. АК Монтана оспорва
основателността й по съображенията, изложени в отговора по чл. 263 ГПК. Претендира
разноски.
Русенският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства,
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
страните, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, като ищецът иска да бъде осъдено ответното дружество - „е.С.“ АД гр. в. да му
заплати сумата в размер на 1939,84 лв., начислена по партида с кл. № *** за аб. № ***
за периода 26.03.2021 г. – 23.06.2021 г. при липса на основание за заплащането от
страна на ищеца стойността на недоставена и непотребена ел.енергия през този период
на адрес: гр. Б., ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.11.2021 г. до окончателното плащане на сумата. Заявява е, че е собственик на имот в
гр. Б., ***. Твърди, че имотът е присъединен към ел. мрежа на ответното дружество,
като абонатният номер е ***, а кл. № ***. Изложени са твърдения за неправилно
приложена процедура за изчисляване и коригиране на сметките на потребителя, както
и за това, че начислената и заплатена от него ел. енергия не му е била реално
доставена, измерена и получена въз основа на годно и сертифицирано СТИ. Оспорена е
издадената фактура, съставения констативен протокол, както и размера на
определеното задължение. Претендират се разноски.
Ответникът „е.С.“ АД гр. в. е заел становище за неоснователност и недоказаност
на предявения иск. Изложил е аргументи за допустимост на извършената корекционна
процедура. Развил е подробни доводи за дължимостта от ищеца на процесната сума. С
тези мотиви е поискал от първата инстанция искът да бъде отхвърлен.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия на посочения в
исковата молба адрес.
От служители на ответника е съставен констативен протокол № 5700520 от
23.06.2021 г. Видно от протокола, по време на проверката на СТИ било установено, че
на дисплея му се изписва грешка „888“ /липса на напрежение/, а при натоварване на
трите фази електромерът не отчитал. Процесният протокол е съставен от С.П.У и
В.Х.Д. – служители в ответното дружество в присъствието на член на домакинството
на клиента Г.Ф.Д.. Един от съставителите, С.У. е разпитан като свидетел по делото и
дава показания, че грешка „888“ означава, че липсва напрежение в самия електромер и
2
той не измерва нищо, но има захранване към имота. Електромерът не измервал
подаваните стойности. Нямало промяна в схемата на свързване. Повредата била в
самия електромер.
От приложените по делото справка за корекция при измерване, неправилно и/или
неточно измерване на електрическа енергия и фактура № **********/23.07.2021 г. е
видно, че е извършена корекция на сметката за ел. енергия на кл. № ***, в резултат на
което за периода от 26.03.2021 г. до 23.06.2021 г. му е начислена за плащане сумата от
1939,84 лв. с ДДС, отговаряща на потребена енергия от 9475,2 кВтч. Ищецът бил
уведомен за проверката и извършената корекция с писмо на 03.08.2021 г. Видно от
приложената на л. 19 разписка на 09.09.2021 г. ищецът заплатил по банковата сметка
на ответното дружество претендираната от него сума в размер на 1939,84 лв.
Приложен е и констативен протокол от метрологична експертиза на електромер
№ 188/21.07.2021 г., от която се установява, че отсъстват механични дефекти на
кутията, на клемите и на клемния блок на електромера. Налице е подправена пломба –
годината на производство на електромера на съответства с годината, изписана върху
фирмената и метрологичната пломба. Електромерът не съответствал на
метрологичните и технически характеристики и на техническите изисквания. При
софтуерно четене било установено, че показанията, изведени на дисплея съответстват с
тези, съхранени в енергонезависимата памет на електромера. Протоколът за
метрологичната експертиза на процесното СТИ е изготвен от Е.К., която е разпитана
като свидетел по делото. Същата дава показания, че не е установила манипулации по
електромера или повреда. Разяснява, че в настоящия случай е установила, че
електромерът пропуска ел. енергията, но тя не може да бъде отчетена. Не може да
определи причините за това.
За установяване на релевантни към спора факти пред първата инстанция е прието
заключение на съдебно-техническа експертиза. Експертът заключава, че процесното
СТИ към датат на проверката е било в срок на валидност на периодичната проверка –
2025 г. На 23.06.2021 г. /датата на проверката/ не е съответствало на метрологичните
характеристики. Не можела да се установи причината за техническата му
неизправност, както и наличието и момента на евентуална човешка намеса в периода
от монтажа до демонтажа на електромера. От метрологичната експертиза било
установено, че при проверка на показващото устройство, при продължително
включване с отчитане на показващото устройство, е измерена грешка /-100%/ при
допустима грешка /+-1.0%/. При монтажа на електромера – 11.02.2021 г., проверката на
23.06.2021 г. и метрологичната експертиза на 21.07.2021 г. са установени идентични
показания за трите тарифни зони. Т. е. от монтажа до демонтажа на електромера не е
отчитана консумация на ел. енергия. Според експерта, при съществуваща
пропусквателна способност на присъединителната линия и присъединителните
3
съоръжения, определеното в справката за корекция по чл. 50, ал. 1, т. „б“ ПИККЕ
количество електроенергия от 9475,20 кВтч може да бъде доставено на абоната.
От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че
фактура № **********/23.07.2021 г. на стойност 1939,84 лв. е заплатена от ищеца на
ответника на 09.09.2021 г. и сумата е постъпила по сметката на акционерното
дружество.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл.269 ГПК, намира, че
решение № 193 от 17.10.2022 г., постановено по гр. д. № 1035/2021 г. на Беленския
районен съд е валидно и допустимо, а по същество правилно.
Предмет на спора е настъпило неоснователно обогатяване и задължението на
получилия процесната сума без основание, да я върне. В случая такова основание
липсва към момента на плащането.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че макар в
случая да са били налице условията и правото на ответното дружество да извърши
едностранна корекция на потребените от ищеца количества ел. енергия, ответникът не
е приложил правилната методика при извършване на преизчисляването на същите. В
хода на настоящото производство се установи безспорно, че не е имало вмешателство
в СТИ, а е имало техническа повреда на същото, при която СТИ въобще не е отчитало
потребените количества енергия. С оглед приетите доказателства се налага извода, че
електромерът не е отговарял на метрологичните изисквания за измерване на
електрическа енергия. Това означава, че при начисляване на допълнителното
количество ел. енергия вместо правилото на чл. 50, ал. 1, т. „б“ ПИККЕ, ответното
дружество е следвало да приложи разпоредбата на чл. 52 ПИКЕЕ, приложима при
повреда на СТИ, като вземе за база данните от аналогичен предходен период. В тежест
на ответника бе да докаже наличие на основание за плащане на сумите по процесната
фактура, респ. да установи дължимите от ответника количества на ел.енергия, по
размер и стойност, съобразно установената в констативния протокол и този на БИМ
хипотеза, каквото доказване не е проведено. Не бе установено правилното
осъществяване на корекционната процедура от страна на оператора, поради което
предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен.
Поради съвпадане на изводите с тези на първоинстанционния съд, въззивната
жалба следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение потвърдено, като правилно.
4
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане, в полза на
въззиваемия следва да се присъдят разноски. Такива са претендирани в размер на 800
лв. за адвокатско възнаграждение, плащането на които е удостоверено в приложения
по делото договор за правна помощ. От страна на процесуалния представител на
въззивника е своевременно въведено възражение за прекомерност, което което с оглед
фактическата и правна сложност на производството пред настоящата инстанция,
обжалваемия материален интерес и приложимия в случая чл. 7 , ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 на ВАС /в действащата към датата на сключване на договора – 19.12.2022 г.
разпоредба/, съдът преценява за основателно и намира, че в полза на въззиваемия
следва да се присъдят 500 лв.
По изложените съображения, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 193 от 17.10.2022 г., постановено по гр. д. №
1035/2021 г. на Беленския районен съд.
ОСЪЖДА „е.С.“ АД в., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. в., ***
ДА ЗАПЛАТИ на Ф. Г. Ф., ЕГН ********** от гр. Б., *** сумата от 500 лв.,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5