Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Л., 22.02.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, девети граждански състав, в публичното заседание на двадесет и
пети януари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа
докладваното от съдия гр. дело № 846/2020 год. и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по повод постъпила искова молба от „КОРАДО-КК” ЕООД против Д.Х.К. за
заплащане на наемна цена/обезщетение за ползване на отдаден под наем имот след противопоставяне от страна на
наемодателя и разходи във връзка с ползването на наета вещ и евентуален
за заплащане на обезщетение за ползване на вещ без основание.
Твърди
се, че в хода на проведено изпълнително производството на ищеца е възложен
поземлен имот с идентификатор *********по КККР на с. Д., община Л., обл. Л.,
одобрена със Заповед № РД-18.50 от 20.03.2008 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на поземления имот: с. Д., п. к. 5550, ул. „Д. А.“, с площ от
2 069 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план 619, кв.
57, парцел XII, при съседни имоти
с идентификатор: *****************, ведно с построените в него сгради: сграда и
идентификатор **************, със застроена площ от 367 кв. м., брой надземни
етажи 1-н, брой подземни етажи – няма данни, с предназначение: друг вид
производствена, складова, инфраструктурна сграда; сграда
с идентификатор **************, със застроен площ от 160 кв. м., брой надземни
етажи – два, брой подземни етажи – няма данни, с предназначение: сграда със
смесено предназначение; сграда с идентификатор **************, със застроен
площ от 241 кв. м., брой надземни етажи – 1-н, брой подземни етажи – няма
данни, с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна
сграда; сграда с идентификатор **************, със
застроен площ от 84 кв. м., брой надземни етажи – два, брой подземни етажи –
няма данни, с предназначение: сграда със смесено предназначение, както и всички
трайни подобрения в имота, за което е издадено постановление за възлагане на
недвижим имот от 20.10.2019 г. на ЧСИ Р.Д., вписано на 28.11.2019 г.
В имота
ищецът твърди, че е заварил ответника, който го ползвал като автосервиз, като в
него е разположил машини и оборудване. Твърди се, че страните влезли в преговори
за уреждане на отношенията си, като ответникът се съгласил да заплаща на ищеца
сумата от 840,00 лв. с ДДС за ползването на имота, като покрива разходите за
електричество и вода в него. Срок за ползване на имота ищецът отрича да е
договарян.
От
ноември 2019 г. до датата на подаване на исковата молба /01.07.2020 г./
ответникът не е заплащал наемната цена и разходите във връзка с ползването на
имота.
С
нотариална покана, връчена на ответника на 14.02.2020 г., ищецът твърди, че го
е поканил да заплати наемната цена за периода 15.11.2019 г. до 14.02.2020 г. в
размер на 2 520,00 лв., предоставил му срок за изпълнение и го
предупредил, че след изчитането му ще счита договора за развален поради
неизпълнение на задълженията по него. Твърди се, че към момента ответникът не е
заплатил разходите във връзка с ползването на имота – електричество /422,22 лв.
за периода 06.12.2019 г. до 20.03.2020 г./ и вода /2,10 лв. за периода
02.12.2019 г. до 01.01.2020 г./, като това е сторил ищеца.
След
получаването на поканата ответникът продължил да ползва имота. Твърди се, че
след изтичане на срока по връчената на ответника покана за доброволно пращане
имотът се ползва без основание, поради което за него се дължи обезщетение.
Претендира
се заплащането на наемна цена, разходи за ползване на отдаден под наем имот и
обезщетение за ползване без основание след противопоставяне от страна на
наемодателя, а при условията на евентуалност обезщетение за неоснователно
обогатяване – за ползването на имота без основание и за направените разходи във
връзка с ползването на имота.
Отправя
се искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 2 520,00 лв. – наемна цена за ползване на имота за
периода 15.11.2019 г. до 15.02.2020 г., 2 940 лв. – обезщетението за
ползването му без основание след противопоставяне от страна на наемодателя за
периода 15.02.2020 г. до 01.06.2020 г. и за заплащане на разходите във връзка с
ползването му – 422,22 лв. – доставена електрическа енергия и 2,10 лв. – за
доставка на вода, а при условията на евентуалност /при отхвърляне на исковете
основани на наемно правоотношение/ да заплати сумата от 5 460,00 лв. - обезщетение
за ползване на имота без основание за периода 15.11.2019 г. до 01.06.2020 г. и
разходите във връзка с ползването му 422,22 лв. – доставена електрическа
енергия и 2,10 лв. – за доставка на вода. Заявено е искане за присъждане на
законната лихва върху вземанията от датата на подаване на исковата молба до
изплащането им и сторените разноски.
В
депозиран по делото отговор не се спори, че процесният имот е възложен на
ответника в рамките на проведено принудително изпълнение.
Твърди
се, че за възлагането на имота на ищеца ответникът е уведомен на 07.08.2020 г.,
при извършен в полза на ищеца въвод в имота. Ответникът твърди, че е бил пазач
на имота, при извършения от ЧСИ въвод на ищеца, като не той, а други лица
/длъжниците в изпълнителното производство/, са отстранени от него.
Не
оспорва, че между страните са водени преговори за сключване на договор за наем,
но твърди, че съгласие не е постигнато, тъй като постановлението за възлагане
на имота на ищеца не е влязло в сила и не е вписано.
В хода
на делото ищецът се представлява от адв. Л., която излага становище за
основателност на исковете за заплащане цена по договора за наем, обезщетение за
ползване на имота без основание след противопоставяне от страна на наемодателя
и за заплащане на разходите във връзка с ползването на наетата вещ, а при
отхвърлянето им за основателност на исковете за заплащане на обезщетение за ползването
на имот без основание, като излага съображения, които доразвива в писмени
бележки.
Ответникът
се представлява по делото от адв. С., който по същество излага становище за
неоснователност на заявените искове – главни и евентуални, като развива съображения,
които допълва в ангажирани по делото писмени бележки.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе
предвид становищата на страните и изтъкнатите от тях доводи, приема за установено
следното от фактическа страна:
Не е
спорно между страните, че поземлен имот с идентификатор *********по КККР на с. Д.,
община Л., обл. Л., одобрена със Заповед № РД-18.50 от 20.03.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Д., п. к. 5550,
ул. „Д. А.“, с площ от 2 069 кв. м, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по
предходен план 619, кв. 57, парцел XII, при съседни имоти
с идентификатор: *****************, ведно с построените в него сгради: сграда и
идентификатор **************, със застроена площ от 367 кв. м., брой надземни
етажи 1-н, брой подземни етажи – няма данни, с предназначение: друг вид
производствена, складова, инфраструктурна сграда; сграда
с идентификатор **************, със застроен площ от 160 кв. м., брой надземни
етажи – два, брой подземни етажи – няма данни, с предназначение: сграда със
смесено предназначение; сграда с идентификатор **************, със застроен
площ от 241 кв. м., брой надземни етажи – 1-н, брой подземни етажи – няма
данни, с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна
сграда; сграда с идентификатор **************, със
застроен площ от 84 кв. м., брой надземни етажи – два, брой подземни етажи –
няма данни, с предназначение: сграда със смесено предназначение, както и всички
трайни подобрения в имота, е възложен на ответника в рамките на проведено
принудително изпълнение, като това се установява от ангажирано по делото
постановление за възлагане от 30.10.2019 г., вписано в СВ с вх. Рег. № 6193 от
28.11.2019 г., акт № 3, том XVI, дело № 314. Върху
постановлението е отразено, че е влязло в законна сила на 15.11.2019 г.
Видно
от протокол от 01.11.2019 г., изготвен по изп. д. № 563/2015 г. по описа на ЧСИ
Р.Д., той е съставен в с. Д., община Л. по молба на К. П. – управител на
„Корадо – КК” ЕООД – купувач от публична продан, като с него е извършена смяна
на пазача на поземлен имот с идентификатор *********по КККР на с. Д., община Л.,
обл. Л., одобрена със Заповед № РД-18.50 от 20.03.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Д., п. к. 5550, ул. „Д. А.“ и
изградените в нея постройки. Имотът е предаден за пазене на К. П. – управител
на „Корадо – КК” ЕООД. Към датата на изготвяне на протокола за смяна на пазач е
удостоверено, че в имота са намерени вещи, собственост на ЕТ „ДРАКХ- Донка
Митева”, констатирано е състоянието на сградите като добро, като достъп до
имота е осигурен от Д.Х.К.. Имотът и вещите в него са оставени под управлението
на К.К.П.. Под протокола подписа са положили изготвилия
го ЧСИ Р.Д., пазача К. П., представител на НС „Полиция” Матеев и свидетеля Д.К..
Няколко
дни след изготвяне на протокола за смяна пазач на имота /на 05.11.2019 г./
управителят на дружеството ищеца и свидетелите П. и К., посетили процесния
имот. В имота заварили ответника и Г.Д., който работил за К.. Ответникът
поканил управителя на ищеца и свидетеля П. в офиси си, а свидетелят К. останала
с Г.Д.. Пред ответника К. П. поставил въпроса за ползването на имота, като
поискал да му заплаща наем от 700,00 лв. без ДДС. Ответникът отказал, с мотива,
че ползва само част от имота – по-голямото помещение до входа на поземления
имот. Тогава К. П. му предложил цената за ползването на имотите да се
разпредели, като за по-голямото той да заплаща 400,00 лв., а за по-малкото
300,00 лв. К. отхвърлил предложението с мотива, че до този момент не е заплащал
наем. Така приключил разговора. След приключване на преговорите К. П.,
свидетелите П. и К., ответетникът и Г. Д.напуснали
имота. К. П. поставил лепенки на всички врати, заключил помещенията и портата
към поземления имот. На входната врата той постановил лист с данни, че е
назначен за управител на имота от съдебен изпълнител и предупреждение, че
влизането в него ще бъде само с негово знание, като отново с негово знание от
имота ще се изнасят вещи, за което ще се съставя приемо-предавателен протокол.
След напускане на обекта К.П. се прибрал със свидетеля К. в дома им. Малко
по-късно ответникът се обадил на К. П. и му заявил, че приема предложението му.
В тази връзка К. П. се обадил на свидетелят П., като го помолил да предаде на
ответника ключовете за имота, тъй като са постигнали договорка. На следващия
ден свидетеля П. предал ключовете за имота на ответника, а той му дал бележка,
която да върне на управителя на дружеството ищец.
От
показанията свидетелите П. и К. се установява, че ответникът е предал на
свидетеля П. данните на търговец, с който е изготвен проект на договора за
наем, ангажиран по делото /л. 22-23 от делото/.
След
издаването на постановлението за възлагане на имота според показанията на
свидетеля П., управителят на дружеството ищец сменил партидите за доставка на
електричество и вода. Това се установява и от ангажираните по делото фактури за
доставена електрическа енергия до обекта и за доставка на водоснабдителни
услуги. От тях се установява, че за доставена ел. енергия по фактура от
27.12.2019 г., за периода 06.12.2019 г. до 17.12.2019 г., дължима е сума в
размер на 56,74 лв.; по фактура от 27.01.2020 г., за периода 18.12.2019 г. до
17.01.2020 г., дължима е сума в размер 146,54 лв.; по фактура от 26.02.2020 г.,
за периода 18.01.2020 г. до 17.02.2020 г., дължима е сума в размер на 146,54
лв.; по фактура от 23.03.2020 г., за периода 18.02.2020 г. до 04.03.2020 г.,
дължима е сума в размер на 0,00 лв.; по фактура от 22.04.2020 г., за периода
20.03.2020 г. до 14.04.2020 г., дължима е сума в размер на 45,59 лв., а за
предоставени водоснабдителни услуги за периода 02.12.2019 г. до 02.01.2020 г.,
дължима е сума в размер на 2,10 лв.
За
погасяване на вземанията по фактурите ищецът е наредил на „Райфайзенбанк
България” АД да заплати по сметка „Чез Електро България” АД в „Ситибанк” АД
сумите по фактурите, описани по-горе, а по сметка на „ В и К” АД Л. в „Първа
инвестиционна банка” АД сумата по фактура, описана по-горе.
Чрез
нотариус Анна Ценкова ищецът е връчил срещу разписка на 14.02.2020 г. на
ответника покана, с изявление, че по силата на постановление за възлагане от
15.11.2019 г. на ЧСИ Р.Д., вписано в СВ с вх. Рег. № 6193/28.11.2019 г., акт №
3, том XVI, дело № 3114, е собственик на на поземлен
имот с идентификатор *********по КККР на с. Д., с адрес: с. Д., ул. „Д. А.”,
ведно с изградени в него постройки. В поканата се твърди, че между страните е
постигнато съгласие за ползване на имота срещу заплащане на наем в размер на
840,00 лв. с ДДС на месец от ответника, като от 15.11.2019 г. той фактически се
ползва от него. Отправена покана от ищеца до ответника да заплати дължимия до
момента наем от 2 520,00 лв., както и разходите във връзка с ползването
му: 203,28 лв. – електрическа енергия и 4,20 лв. – вода, по посочена сметка в
„Райфайзенбанк България” ЕАД. Предоставен е срок за плащане на дължимите суми
от 2 дни, а при бездействие ищецът е заявил, че ще счита наемното отношение за
развалено.
В
отговор на поканата ответникът е заявил, че с ищеца са постигнали устна
уговорка за ползването на част от имота от него срещу заплащане на сумата от
400,00 лв. на месеца. Твърди, че е изпълнил задължението си за заплащане на
цената и разходите за ползване на вещта. Ответникът оспорва договор между
страните в писмена форма да е сключен, а ако такова съгласие е постигнато
настоява да му се изпрати препис от него.
До м. август 2020 г. ответникът продължил
да ремонтира автомобили в процесния имот. През м. август, по молбата на
управителя на дружеството ищеца, то било въведено във владение на процесния
имот от ЧСИ Д.. От изготвения по делото протокол за въвод от 07.08.2020 г. се
установява, че в обекта са установени Г.Д., А.Р.и П.И.. Те, според протокола,
са работници на ЕТ „Дракх- Донка Митева”, а ответникът се е представил за пълномощник
на търговеца М.и като такъв е подписал протокола, без да ангажира пълномощно
/такова не е индивидуализирано по номер, датата на издаване и др./ Ответникът е
заявил, че в обекта има много вещи на търговеца, а за изнасянето им ще изисква
време, като с управителя на дружеството собственик на имота /ищецът/ са се
споразумели да се осигури достъп до имота за доброволно изнасяне на движимите
вещи в него. Уговорен е график в рамките, на които да се осигури достъп до
имота, като ответникът е възразил в договорените времеви рамки да може да
изнесе бояджийска камера и лек автомобил ***, с рег. № ******. В протокола е
удостоверено, че в сграда № 1 е установена вреда по част от тавана – паднала част
от покрива, която ответникът се ангажирал да отстрани в рамките на договорения
срок за изнасяне на вещите /до 01.09.2020 г./ Ответникът е предоставил
ключовете за сграда № 2, като е заявил, че вещите там са негови. Отразените
данни в протокола, че той е осигурил достъп до помещението, като е вадил вещи
там се установя и от показаният на свидетеля П.. При въвода ключалките на
помещенията са сменени, както и кода на СОТ-а. В протокола е отразено, че
ответникът е започнал изнасянето на вещи от имота. В протокола в раздел
„Възражения” е посочено, че ответникът е имал такива относно
законосъобразността на действията, но подробно ще изложи оплакванията си в
писмен вид, в подходящ срок и ще потърси правата си по съдебен ред.
В хода на производството е допуснато и
изслушано заключение на вещо лице с оценителска правоспособност, което е
определило средния пазарен наем за ползване на процесния имот на 853,00 лв. без
ДДС. Експертът е ползвал два метода на оценка, на което е придал равна тежест
/по офертни цени за отдаване под наем, след корекция и на база нормативни актове
на община Л., на чиято територия се намира процесния имот/. По изготвеното
заключение в хода на изслушването му страните не са изложили възражения.
Описаната по-горе фактическа обстановка
се установява от приетите по делото писмени доказателства, които не се оспорени
от страните. Част от тези документи /протокол за смята на пазач и протокол за
въвод във владение/ са съставени в длъжностно лице, в кръга на възложените му
правомощия, като те удостоверяват осъществяването на факти, които той е
възприел при изготвянето им, като те се ползват с обвързваща материална
доказателствена сила.
Съдът дава вяра на показанията на
свидетелите П. и К.. Те се намират в родствени връзки или в отношения на
фактическо съжителство с управителя на дружеството ищеца, но заявеното от тях
се подкрепя от останалия доказателствен материал. От показанията им се
установява, че между страните са водени преговори относно ползването на
процесния имот, което не е спорно по делото /този факт е отделен от съда като
безспорен в доклада на делото/, както и параметрите им. От показанията се
установява също ползването на имота от ответника, за което той е направил
извънсъдебно признание в ангажиран по делото отговор на отправена му нотариална
покана, както и основанието за ползването му. Ответникът е заварен в имота при
въвода на ищеца, като той е осигурил достъп до помещенията, заявил е, че в тях
се намират негови вещи, като е поел ангажимент за изнасянето им, ангажирал се е
да отстрани вреди в една от сградите, изградена в процесния имот. Показанията
на свидетелите на ищеца са изградени на база лични впечатления, последователни
са, непротиворечиви и се подкрепят както взаимно, така и от останалите
доказателства, видно от съвместното им осъждане по-горе.
При установените факти съдът прави следните
правни изводи:
Предявени
са искове за заплащане на наемна цена с правна квалификация чл. 232, ал. 2, пр.
1 – во ЗЗД, за заплащане на разходите във връзка с ползването на вещта с правна
квалификация чл. 232, ал. 2, пр. 2-ро ЗЗД, за заплащане на обезщетение за
ползване на отдадена под наем вещ след прекратяване на правната връзка въпреки
противопоставянето на наемодателя с правна квалификация чл. 236, ал. 2 ЗЗД и е
евентуална претенция за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване
за ползването без основание на вещ на ищеца с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Процесният
имот е възложен на ищеца в рамките на изпълнително производство, провеждано от
ЧСИ Д.. В деня след изготвяне на постановлението за възлагане /на 01.11.2019
г./ съдебният изпълнител е назначил управителя на дружеството ищец за управител
на имота, за което е съставен протокол. Назначаването на пазача е извършено по
местонахождението на имота, като на извършването на действието е присъствал
ответника. В съставения протокол е удостоверено, че ищецът е купувач на имота
от публична продан, а под него подпис е положил ответника.
С оглед
на изложеното неоснователни са възраженията на ответника, че за възлагането на
имота на ищеца е научил в деня на въвода - на 07.08.2020 г., както и, че е
назначен за пазач на веща и като такъв е имал фактическа власт върху нея.
Към
датата на изготвяне на протокола за смяна на пазач имотът се е намирал във фактическа
власт на ответника, който е осигурил на съдебния изпълнител достъп до него,
като наличните вещи в имота са предадени за управление на управителя на
дружеството ищец.
След
смяната на пазача ответникът е продължил да си служи с процесния имот. Няколко
дни след смятана на пазача управителят на дружеството ищец е посетил имота,
като е заварил ответника в него. Той го е поканил в офиса си за преговори.
Обстоятелството, че ответникът се е намирал в имота, поканил е представителя на
ищеца за преговори в офиса си, разположен на територията на имота, по несъмнен
начин е афиширало пред ищеца, че именно той е лицето, което си служи с веща,
като има такива намерения за в бъдеще /това е индиция и за лично служене от
ответника с вещта, а не за водене на проговори от чуждо име/.
На
въпросната среща ясно са очертани параметрите на преговорите – имота да се
ползва от ответника срещу заплащане на цена от 700,00 лв. на месец без ДДС,
като цената е обсъжда общо и разделно за две от сградите в имота – 400,00 лв.
за по-голямата сграда и 300,00 лв. за по-малката. При преговорите първоначално
страните не са постигнали съгласие, което е било повод за извеждане на
ответника от имота. По-късно същата вечер, в разговор с управителя на ищеца,
ответникът е заявил, че приема предложението му. В тази връзка на следващия ден
достъпа на ответника до имота е осигурен от ищеца, като той е продължил
фактически да си служи с вещта.
Изводът
за възникнало наемно правоотношение между страните във връзка с ползването на
процесния имот се подкрепя и от направеното от ответника извънсъделно
признание. В отговор на отправена му покана от ищеца за заплащане на наемната
цента и разходите във връзка с ползването на вещта той е признал, че ползва
имота на възмезно основание, като е възразил, че е погасил задълженията си към
ищеца – наемна цена и разходи за ползването. В хода на производството тези му
твърдения – за изпълнение на задължението за заплащане на наемната цена и
разходите във връзка с ползването на вещта, са останали недоказани. Той не е
ангажира доказателства за погасяване на вземанията за наем. Разходите във връзка
с ползването на вещта не са заплатени от него, а от ищеца, за което той е
ангажирал платежни нареждания.
В
връзка с казаното неоснователни са доводите на ответника, че той е ползвал
вещта в заем за послужване. Несъмнено по делото е установено не само ползването
на вещта от него, но и поетото от него задължение за заплащане на цена, която в
изнъседебните си признания той заявява, че е заплатил.
Спорен
в въпроса относно параметрите на постигнато съгласие между страните – за целия
имот или части от него, респективно при каква цена.
Съдът
приема, че постигнато между страните съгласие за ползване е касаело поземления
имот и две от разположените в него сгради – двете сгради до входа на поземления
имот. Поземления имот и тези сгради са ползвани от ответника към датата на
преговорите, като за тях те са водени. След постигнато между страните съгласие
за ползване на имота не са установява ищецът да е осигурил на ответника достъп
само до една част от имота. Ако това беше така то защо при въвода в имота
ответникът е осигурил достъп и до двете сгради, като се е ангажирал да
възстанови вреди в едната /вреди по покривната конструкция на по-голямата/,
заявил е, че вещите в по-малката сграда са негови, участвал е при уговарянето
на график за изнасянето им, като е имал възражения относно възможността да
изнесе част от вещите в уговорения срок /лек автомобил от посочена марка и
камера за боядисване/. Това иде да покаже, че съгласието за ползване той е
постигнал с ищеца за двете сгради в имота, от които впоследствие е изведен
фактически. В съответствие с казаното съдът приема, че след като ползването е
било уговорено за двете сгради и терена, то и наемната цена е била за тях ако
са водени прегорите - 700,00 лв. без ДДС /400,00 лв. за по-голямата и 300,00
лв. за по-малката/.
При
тези параметри, от събраните доказателства се установява, че е сключен
договора.
След
възникване на договорната връзка ответникът не е изпълнявал задължението си за
заплащане на цената. Негова е тежестта да докаже, че е предложил изпълнение, а
след като той не е сторил това, съдът следва да приеме, че този факти не се е
осъществил.
След
отправена му покана за заплащане на цената и разходите във връзка с ползването
на имота той също не е предложил изпълнение, като, въпреки противопоставянето
на ищеца, е продължил да си служи с вещта, за което дължи обезщетение.
За
периода на съществуване на наемното правоотношение ищецът дължи наем в размер
на 2 520,00 лв., а след датата на прекратяване на договорната връзка той
дължи обезщетение за ползването му при параметрите, уговорени в договора /наем
от 840,00 лв. с ДДС/ или общо сумата от 2 940,00 лв. до 01.06.2020 г.
/размера на обезщетение е определен до 01.06.2020 г., като е отчетено, че
ищецът е въведен във владение от съдебния изпълнител през м. август 2020 г., т.
е. до тогава ответникът си служил фактически с вещта и дължи обезщетение, но
претенцията е заявена до по-ранна дата/.
Ответникът
си е служил с вещта и за периода на ползването й той дължи разходите за това.
Те са в размер на 422,22 лв. – доставена електрическа енергия и 2,10 лв. –
доставена вода. По делото са ангажирани доказателства за заплащането им от
ищеца, а по аргумент от чл. 232 пр. 2-ро ЗЗД те следва да се заплатят от
ответника, който фактически е станал повод за направата им.
При
направените изводи за основателност на главните искове - за заплащане на наемна
цена, разходи във връзка с ползването на наета вещ и за заплащане на
обезщетение за ползване на отдадена под наем вещ след прекратяване на правната
връзка, въпреки противопоставянето на наемодателя, заявената като евентуална
претенция за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване във връзка с
ползването без основание на вещ, не следа да бъде разглеждана.
Заявено
е искане за разноски от ищеца. По делото са ангажирани доказателства за сторени
разноски в размер на 1 005,37 лв., които, при изхода на спора, следва да
се възложат в тежест на ответника.
Ответникът
също е заявил искане за разноски, което при изхода на спора следва да се
отхвърли /по делото няма и данни за сторени от него разноски – уговорено е
възнаграждение за процесуално представителство, но не са ангажирани
доказателства за плащането му/.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 – во и пр. 2-ро ЗЗД Д.Х.К., с ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „КОРАДО-КК” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Л., ******, представлявано от К. К.П. сумата от 2 520,00
лв. /две хиляди петстотин и двадесет лева/ – наемна цена за ползване на имот,
находящ се на адрес: с. Д., ул. „Д. А.” /поземлен имот и сгради/ за периода
15.11.2019 г. до 15.02.2020 г. и разходи във връзка с ползването му - 422,22
лв. /четиристотин двадесет и два лева двадесет и две стотинки/ – доставена
електрическа енергия и 2,10 лв. /два лева и десет стотинки/ – доставена вода,
ведно със законната лихва от 01.07.2020 до изплащането им.
ОСЪЖДА
на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД Д.Х.К., с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на „КОРАДО-КК” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Л., ******, представлявано от К. К.П. сумата от 2 940,00
лв. /две хиляди деветстотин и четиридесет лева/ – обезщетението за ползването
без основание след противопоставяне от страна на наемодателя на имот, находящ
се на адрес: с. Д., ул. „Д. А.” /поземлен имот и сгради/ за периода 15.02.2020
г. до 01.06.2020 г., ведно със законната лихва от 01.07.2020 до изплащането му.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.Х.К., с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на „КОРАДО-КК” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Л., ******, представлявано от К. К.П. сумата от 1 005,37
лв. /хиляда и пет лева тридесет и седем стотинки/ - сторени разноски в
производството.
ОТХВЪРЛЯ
искането на Д.Х.К., с горните данни, за присъждане на сторените разноски.
Решението може
да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му през Окръжен съд Л..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: