Р Е
Ш Е Н
И Е
275/17.2.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 12.02.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от
районния съдия НАХД № 4089 по описа за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Евразия 2013" ООД, ЕИК:
*********, против НП № 03-005800 от 04.05.2016 г. на
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на
дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в
размер на 20 000 лева.
С жалбата се иска отмяната на НП. На първо
място, се сочи, че НП не е връчено на жалбоподателя по императивно установения
ред, посочен в чл. 58, ал. 1
от ЗАНН. За съществуването му възз. разбрал от публичен изпълнител, в НАП-Варна, когато на
30.01.2019 г. е получил препис от същото. Нарушена била нормата на чл. 57, ал. 1 т. 3 от ЗАНН, тъй като в НП не било посочено името на
актосъставителя, длъжността му и местослуженето, посочен бил само номера на
АУАН и датата му. При съставянето на НП не били
спазени и императивните разпоредби на чл. 57, ал.
5 от ЗАНН, с което се затруднява съществено правото на защита
на жалбоподателя.
В съдебно заседание, въззивната страна,
редовно призована се представлява от адв.Х., който поддържа жалбата и моли
НП да бъде отменено. Излага аргументи за недоказаност на
нарушението.
Въззиваемата страна,
редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.О*а, която
оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като сочи, че нарушението е
доказано.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
През месец февруари
2016 год. служител на Д „ИТ“- Варна, сред които
и св.Н.И., съвместно със служител на Инспектората на ИТ извършили проверка на
строителен обект „Ваканционни жилища" УПИ 83404.5031.556 по кадастрална
карта на с. Ш*, общ. Д*, обл. В*,
посочен от служителя Инспектората. На място били заварени четири лица, които не
знаели за кого работят, а посочили, че са се уговорили с човек от града.
Обектът бил ограден с ограда, на която имало поставена информационна табела, на
която било отразено, че строител е „* АМТ“ ЕООД, а
възложител е „Евразия 2013“ ООД. След проверката на място, органите на Д“ИТ“ посетили офиса на „* ЕООД, като открили административно
производство на дружеството. Св.И. и негов колега посетили и офиса на „Евразия
2013“ ООД, където установили управителя на дружеството
– Н* М* и открили
административно производство на
дружеството. На 11.02.2016г. св.И.
и негов колега посетили връчили призовка
на Н*М*да се яви на 11.02.2016г.
в ДИТ Варна. На посочената дата лицето не се явило в
ДИТ Варна, но се обадил по телефона и помолил да се яви на следващия ден. Не му била връчена призовка за явявване на 12.02.2016г. Въпреки това се явил на 12.02. но
заявил, че не носи поисканата документация. Връчена му била
втора призовка за явяване на 15.02.2016г. на
посочената дата лице представящо се за Нух
Мусхаджиев се обадило по телефона и помолило да се яви на следващия ден
16.02.2016г. в 17 часа. За тази дата
не била връчена призовка. На 16.02.2016г. отново никой не се явил в ДИТ Варна.
С
оглед горните констатации св.И., на длъжност инспектор в Д“ИТ“-Варна съставил против въззивника АУАН за
нарушение по чл. 415 ал. 2 от КТ, за това че
работодателят противозаконно пречи на контролен орган да изпълни служебните си
задължения по спазване на трудовото законодателство, като е отбелязано че
нарушението е извършено на 15.10.2013г..
АУАН бил съставен в отсъствието на представляващия въззивното дружество
и не бил връчен. На 20.04.2016г. АУАН бил публикуван в
интернет страницата на ИА ГИТ.
АНО
изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и
наложил „Евразия 2013“ ООД административно наказание “Имуществена санкция” в
размер на 20 000лв. на основание чл. 416 ал. 5 вр. чл.
415, ал. 2 от Кодекса на труда, за
извършено нарушение на чл. 415 ал. 2 от КТ.
Съдът напълно кредитира
показанията на св. Н.И., депозирани в с.з., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи
се в АНП и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви
по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Описаната
фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН
и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на
св.И., дадени с.з., АУАН,
идентификационна карта, декларации, договор, обяснения, протокол от
извършена проверка и от останалите писмени доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на
страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от
надлежна страна, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Съдът намира, че жалбата е депозирана в
законоустановения срок, тъй като АНО не е ангажирал доказателства за редовното
връчване на НП. Съдът приема, че липсва спор относно адреса на
жалбоподателя- гр.Варна, Приморски парк 563, №271, ет.2 – адрес публикуван
в търговския регистър към 08.02.2017г.q т.е. към датата на изпращане за
връчване на НП, съгласно приложените документи- НП е изпратено за връчване на
08.02.2017г. Съгласно чл.58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят
не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен,
наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на
отбелязването. В случая в оригинал на НП /приложен по преписката/ не се съдържа
отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес. Настоящата
инстанция счита че не са изпълнени предпоставките визирани в нормата на чл.58
ал.2 от ЗАНН, за да се приеме,
че следва да се приложи посочената норма. На първо място, в НП не е
налице отбелязване, че
жалбоподателят е бил търсен на посочения адрес за връчване на НП,
както и не се съдържа отбелязване, че не
е открит на адреса. Първото има значение за установяване
факта на влизане на НП в сила, тъй като съгласно чл.58 ал.2 от ЗАНН дата
отбелязана върху НП доказва,
че органа е извършил опит да го връчи на наказаното лице. От което следва, че от тази дата започва да тече и определеният от
законодателят 7-дневен срок за обжалването му пред въззивната инстанция.
И едва след изтичане на този срок и ако НП не е обжалвано от
нарушителя, НП влиза в сила. НП би влязло в сила едва
след изтичане на 7-дневния срок, считано от датата на отбелязване върху НП че
нарушителят не е открит на посоченият от него адрес. В
процесното НП не се съдържа текст, че новият адрес на наказаното лице е
неизвестен. Посочената правна норма съдържа две кумулативни
предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес и
новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете предпоставки
да са налице, за да се счита че състава на нормата на чл.58 ал.2 от ЗАНН е
изпълнена. Липсва втората предпоставка – органа не е
извършил необходимите действия,
за да установи, че адреса на лицето е неизвестен. Съдът намира също така,
че изпращането на едно писмо с обратна разписка не е достатъчно за да обоснове
извод, че лицето не е намерено на адреса. Видно от приложеното известие за
доставяне, Български пощи удостоверяват, че „пратката не е потърсена“. Нещо повече, въззивното дружество бе призовано по настоящото дело
именно на тази адрес. Поради това жалбата е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбите на
чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени
от компетентни органи. В случая НП е било издадено от директора на
Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от
ИД на ИА „ГИТ“.
АУАН и издаденото въз основа на
него НП са
съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и
3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в
отсъствието на представляващия ООД, тъй като след връчена покана същият не се е
явил за съставяне на АУАН. Последният е съставен в присъствието на един
свидетел, присъствал при
установяване на нарушението. Действително АУАН
е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено,
тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения правен субект.
При
цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията.
В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията,
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е
извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са
всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на
дружеството/, адрес и Булстат.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата,
при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното
административно нарушение.
Въпреки горното, съдът
намира, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения.
В хода на
АНП е нарушена процедурата по връчване на АУАН, поради което е ограничено
правото на защита посредством нарушеното право на участие в АНП на
санкционираното лице. АУАН е връчен по реда на чл.416, ал.3 от КТ. Посочена
разпоредба за връчването на АУАН е специална по отношение на аналогичната обща
разпоредба на ЗАНН, поради което приложима е първата. Разпоредбата
предвижда, че актът за установяване
на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при
невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна
разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на
постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне
на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за
обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл.399, 400 и 401. Специалният ред за връчване на АУАН по чл.416, ал.3 от КТ предполага връчване по пощата с препоръчано
писмо с обратна разписка само и единствено при невъзможност за лично връчване
на нарушителя срещу подпис, в случая на представляващия нарушителя. Разписана е процедура и ако лицето не бъде
намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота-
връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта,
подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на
съответния орган по чл. 399, 400 и 401. Използването на последния способ е възможно само при кумулативно
наличие и на двете предпоставки- невъзможност за лично връчване на представител
на нарушителя и при ненамиране на адреса на управление. В случая по АНП не са приложени каквито и да било доказателства, че
представляващия дружеството е бил търсен, призоваван и прочие за връчване на
АУАН. Не са представени доказателства и че актът е
изпращан по пощата за връчване, че лицето не е намерено на посочения адрес.
Приложените обратни разписки по преписката, касаят
призоваване на връчване на протокол от извършената проверка и за съставяне на
АУАН. Липсват доказателства за призоваване за връчване
на АУАН. Към момента на съставяне на АУАН – 24.03.2016г.,
в търговския регистър общодостъпен за всички е бил посочен адрес на управление ***.
Въпреки това липсват доказателства АУАН да е изпращан за
връчване на този адрес. Всъщност актосътавителят е нямал никакво правомощие да предприеме връчване на АУАН чрез поставяне на съобщение за съставянето
на акта, подлежащ на връчване, в интернет страницата на ИА ГИТ преди да изчерпа
възможността за лично връчване на представляващия дружеството и изпращане по
пощата срещу обратна разписка. Предвиденото задължение
за контролните органи за предявяване и връчване на АУАН представлява гаранция
за лицата, срещу които е повдигнато административно обвинение, че ще им бъде
осигурена възможността да упражнят в пълен обем правото си на защита. Като е предприел подобни действия по връчване на АУАН при липса на
предпоставките на чл.416, ал.3 от КТ, актосъставителят е опорочил цялото АНП. Преди издаване на наказателното постановление, наказващият орган не
е съобразил и приложил разпоредбата на чл.52, ал.2 от ЗАНН и вместо да върне преписката
на актосъставителя, е пристъпил към постановяване на своя краен акт.
При това положение е допуснато съществено нарушение на
процесуалните превила, довело до съществено накърняване на правото на защита на
санкционираното дружество, като същото е било лишено от възможността да разбере
фактическия състав на обвинението, което му се повдига и да организира
адекватно защитата си. Всъщност първият момент, от
който наказаният субект участва в производството е в неговата съдебна фаза.
АНО е нарушил правото му на участие, респективно правото му
на защита в досъдебната фаза на процеса, като никога не е било спорно в
теорията и съдебната практика, че горното съставлява съществено процесуално
нарушение, влечащо след себе си незаконосъобразност на НП. В този смисъл неоснователно е твърдението на представителя на
наказващия орган относно липсата на процесуални нарушения при издаването на НП.
Разпоредбата на чл.43
ал.1 от ЗАНН урежда предявяването на акта, като в нея е разписано, че актът се
предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише. Ал.4 на същия чл.
43 също урежда предявяването и подписването на АУАН, но
когато е съставен в отсъствие на нарушителя. Редът за
извършването на тези две действия - предявяване и връчване, при условията на
ал.4 е чрез изпращане на съответната служба, а ако няма такава – на общинската
администрация по местоживеенето на нарушителя. С ал.5
се урежда подписването на акта и връчването на препис от него на нарушителя
срещу разписка, като в акта се отбелязва датата на неговото подписване.
В конкретния случай реално актът не е бил предявен на нарушителя, с което
административно - наказващият орган е допуснал нарушение и на чл.52, ал.2 ЗАНН,
т. е. ако се установи, че актът не е бил предявен на нарушителя, наказващият
орган го връща веднага на актосъставителя. Това основание
само по себе си е достатъчно за отмяна на наказателното постановление.
Предявяването и
подписването на АУАН е не само формален акт, тъй като от този момент
нарушителят има правото да организира защитата си, но след като се запознае със
съдържанието на акта, като има право на обяснения и възражения. Въпросните права
нарушителят не би могъл да упражни без да е запознат с обстоятелствата на
нарушението и неговата правна квалификация.
Действително с разпоредбата на чл. 416, ал.3 от КТ
е регламентирано връчването на АУАН, съставен за нарушения на трудовото
законодателство, но както в ЗАНН, така и в посочения текст правилото е, че АУАН
се връчва на нарушителя лично срещу подпис. Едва при невъзможност да му
се връчи лично, актът се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна
разписка, което всъщност е изключение от общото правило за личното връчване на
нарушителя срещу подпис т.е. съставения АУАН от контролния орган, не е връчен
редовно от последния дори и по специалния ред, уреден в чл. 416, ал.3 от КТ.
Следва да се има предвид, че предявяването на АУАН и
връчването му са две различни действия, като в ал.3 на чл.416 от КТ е уредено
връчването, но не и предявяването на АУАН. Съответно и редът за предявяването
/запознаване със съдържанието му/ на АУАН, доколкото не е уреден в КТ, се
прилага съобразно ЗАНН /арг. от ал.6 на чл. 416
от КТ./ Както бе посочено и по – горе АУАН не е
редовно предявен на нарушителя, като липсата на предявяване на акта безспорно е
съществен порок, който води до отмяна на наложеното административно наказание. Това е така предвид императивните разпоредби на чл. 43, ал.1
и ал.4 от ЗАНН във връзка с предявяването на акта и чл.52, ал.2 от ЗАНН, според
която при непредявяване на АУАН на нарушителя, наказващият орган го връща
веднага на актосъставителя, както бе посочено
На въззивното дружество е възведено обвинение, че е
осъществило състав на адм. нарушение по чл. 415 ал.2 от Кт, тъй като с действията си пречи на контролен орган
да изпълни служебните си задължения. Посочени са
четири дати, на които
представител на въззивното дружество не се е явило в ДИТ Варна за да представи
нужната документация. По преписката са налични обаче
само две покани съответно да дати 11 и 15.02.2016г. В хода на съдебното
следствие не бяха събрани доказателства, за посочените дати в НП 12 и
16.02.2016г. да е била връчвана покана на
лицето да се яви в ДИТ Варна. Посочени са проведени телефонни разговори за
които обаче няма доказателства по делото, липса надлежно документиране на
провеждани такива разговори.
В НП липсва ясно и конкретно описание на
нарушение по чл.415, ал.2 от КТ. От цялото фактическо многословие в АУАН и НП не става
ясно с какво конкретно свое деяние наказаното дружество противозаконно пречи на
контролния орган да извършва своите контролни функции по съблюдаване спазването
на трудовото законодателство. Фактите сочат основно на
данни за изпратени няколко покани до наказаното дружество и данни кога са
получени, както и данни, че представител на дружеството-работодател не се явило
в срок да представи искани документи.
Остава неясно решението на органа да определя
четири срока на изпълнение на задължението, от страна на дружеството-работодател,
така както се указва от контролния орган, както и не става ясно защо този орган
определя факта на непредставяне на документи за израз на противоправно
противодействие на органа по спазване на трудовото законодателство .
Непредставянето на изискани документи, не
може да се приравнява нито на неоказването на съдействие на контролен орган за
изпълнение на служебните му задължени, нито е равнозначно на противозаконно
пречене на контролния орган да изпълни служебните си задължения, което закона
регламентира като нарушение (чл.415,
ал.2 КТ). От обективираното
в АУАН и НП не се установява противозаконно деяние от страна на дружеството,
като работодател, с което то реално и противозаконно да пречи на проверяващите
служители от Дирекция "Инспекция по труда" Варна, да изпълняват
служебните си задължения. Формалното непредставяне на
изискани документи не може да се приравни с осъществен състав на
административно нарушение по чл.415,
ал.2 от КТ. Т.е. при така изложената
фактическа обстановка дадената правната квалификация на деянието по чл.415,
ал.2 КТ се явява неправилна. Но
определеното адм.наказание е правилно съотнесено към санкционна норма 416 ал.2, вр. чл.
415 ал.2 от КТ.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 03-005800 от 04.05.2016 година на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на „Евразия 2013" ООД, ЕИК: ********* е
наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 20 000 лева, на основание чл.416 ал.5, вр. чл. 415,
ал.2 от Кодекса на труда.
Решението
подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: