Решение по т. дело №149/2025 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 120
Дата: 5 септември 2025 г.
Съдия: Георги Димитров Чолаков
Дело: 20251800900149
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. С., 05.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в заседание при закрити врати на втори септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20251800900149 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.
Т.д.н. № 149/2025 год. на СОС е образувано по молбата на А. С. Р. от гр. С., жк „И.“,
бл.60, вх.Б, ет.1, ап.2, с ЕГН ********** – за откриване на осн. чл.608, ал.1, т.1 от ТЗ на
производство по несъстоятелност за „Б.Г.М.“ ЕООД, ЕИК ********* и при условията на
чл.609 от ТЗ – за „Г.-И.“ ЕАД, ЕИК *********, прикриващо търговска дейност чрез
неплатежоспособния длъжник „Б.Г.М.“ ЕООД.
Молбата първоначално е подадена по СГС, като е образувано т.д. № 2177/2024 год.,
прекратено с определение № 1561/14.04.2025 год. и изпратено по подсъдност на СОС.
Твърденията в молбата на кредитора са за изискуеми парични вземания на А. С. Р. в
размер на 336 902.44 лева /твърдения в молбата за ОПН/, респ. на 336 962.44 лева
/твърдения в молба от 01.09.2025 год./ към „Г.-И.“ ЕАД, съставляващи подлежаща на
връщане продажна цена, обезщетение за неконкретизирани вреди и пропуснати ползи
поради развален договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между кредитора
– купувач и този длъжник – продавач с нотариален акт № 36, том 4, рег. № 4522, дело №
612/2021 год. на нотариус Борислав Механджийски, вписан в регистъра на НК под № 411.
Р. твърди, че е закупила неконкретизиран имот в к.к. Боровец от „Г.-И.“ ЕАД.
Продавачът е извършвал продажби на апартаменти в новопостроени жилищни сгради в
апартаментен комплекс „БОРОВЕЦ ГАРДЪНС“, като е било обещавано на купувачите, че
има наето лице – търговско дружество за поддръжка и управление на етажната собственост
– „Б.Г.М.“ ЕООД, което е следвало да осигури услуги като ползване на басейн и спа-услуги,
охрана и поддръжка на сградата, доставка и поддръжка на топлинна енергия, каквито обаче
1
не били предоставени. Сочи се, че поради неизпълнение на горните задължения купувачът Р.
заявила пред продавача „Г.-И.“ ЕАД, „че договорът следва да бъде развален“.
С молбата се твърди, че твърдяното парично вземане на кредитора произтича от
търговска сделка, тъй като Р. била закупила имота във ваканционния комплекс в качеството
си на адвокат и имотът бил предназначен за търговската й практика.
Твърди се, че длъжникът „Б.Г.М.“ ЕООД е неплатежоспособен търговец от края на 2022
год., тъй като през 2023 год. не е извършвал търговска дейност. Алтернативно се поддържа,
че дружеството е и свръхзадължено по смисъла на чл.742, ал.1 от ТЗ – поради
недостатъчност на имуществото му за покриване на паричните му задължения.
Твърди се, че длъжникът „Г.-И.“ ЕАД извършвал скрита търговска дейност
посредством несъстоятелния длъжник „Б.Г.М.“ ЕООД – без конкретизация в какво се
изразява тази дейност. За горното индицирало и обстоятелството, че басейнът във
ваканционния комплекс бил „собственост на „Г.-Б.“ ЕАД, ЕИК **********, част от групата
на ГБС – холдинга“.
Длъжникът „Б.Г.М.“ ЕООД чрез пълномощника си адв. Е. М. от САК с молба от
18.08.2025 год. оспорва материално-правната легитимация на Р., като сочи, че същата не е
кредитор на „Б.Г.М.“ ЕООД; оспорва, че длъжникът „Г.-И.“ ЕАД извършвал скрита
търговска дейност посредством „Б.Г.М.“ ЕООД; оспорва, че последното дружество е
неплатежоспособен, респ. свръхзадължен търговец от края на 2022 год.
Длъжникът „Г.-И.“ ЕАД чрез пълномощниците си адв. Т. П. от САК и адв. Матеа
Господинова от САК с молба от 01.01.2025 год. също излага подробни доводи във връзка с
неоснователността на подадената молба за ОПН. Поддържат се доводите на пълномощника
на „Б.Г.М.“ ЕООД, че Р. няма вземане към последното дружество, като се сочи, че няма
изискуемо парично вземане и към „Г.-И.“ ЕАД. Сочи се, че ако твърденията са за връщане на
даденото по развален договор за покупко-продажба на недвижим имот, то не се твърди
същият да е бил развален по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД. Поддържа се, че горната сделка не е
търговска – голословните твърдения на Р., че имотът бил закупен, за да се ползва като
адвокатска кантора, не прави сделката търговска, а упражняването на адвокатската
професия не е равносилно на извършване на търговска дейност. Отделно се сочи, че Р. е
изложила абсолютно хаотично различни и взаимоизключващи се основания за възникване
на вземането й – същото не може да произтича едновременно от недействителност и от
неизпълнение на един и същ договор, което обуславя нередовността на подадената молба за
ОПН. Пак във връзка с последното се сочи, че от изложеното в молбата по чл.625 от ТЗ не се
установява каква точно търговска дейност се твърди, че „Г.-И.“ ЕАД е извършвало чрез
„Б.Г.М.“ ЕООД и какви конкретни сделки са сключвани от последния за сметка на „Г.-И.“
ЕАД.
Длъжниците претендират и направените по делото разноски.
В о.с.з. на 02.09.2025 год. кредиторът Р. е направила искане по чл.78, ал.5 от ГПК за
присъждане на по-нисък размер само на разноските, съставляващи претендирано от
2
длъжника „Г.-И.“ ЕАД заплатено прекомерно адвокатско възнаграждение. Оспорва се и
фактически извършеното плащане на адвокатско възнаграждение от страна на длъжника
„Б.Г.М.“ ЕООД.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на длъжника, приема за установено следното :

Видно от представения с молбата за откриване на производство по несъстоятелност
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 36, том 4, рег. № 4522, дело №
612/2021 год. на нотариус Борислав Механджийски, вписан в регистъра на НК под № 411,
със същия на 30.11.2021 год. А. С. Р. от гр. С., жк „И.“, бл.60, вх.Б, ет.1, ап.2, с ЕГН
********** закупила от „Г.-И.“ ЕАД, ЕИК ********* недвижим имот – самостоятелен обект
в сграда – апартамент със ЗП от 51.63 кв.м., находящ се в апартаментен комплекс
„БОРОВЕЦ ГАРДЪНС“, к.к. Боровец, за сумата от 34 575.34 евро.
Не са представени доказателства и не са изложени твърдения купувачът да е развалил
горния договор по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД. Представена е единствено нотариална покана
рег. № 16252/23.08.2023 год. на нотариус Валентина Благоева, вписана в регистъра на НК
под № 302, отправена от Р. до „Г.-И.“ ЕАД, с разписка за връчването й на 25.08.2023 год., с
която Р. е изразила намерение да развали сделката – „Не съм доволна от сделката. Искам да
бъде развалена и да бъде възстановено предишното положение.“.
В хода на производството по делото не са представени никакви други писмени
доказателства в подкрепа на твърденията на кредитора за съществуване на изискуемо
парично вземане към някой от длъжниците, произтичащо от търговска сделка. Не са
ангажирани и доказателства за твърдяната неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост на
„Б.Г.М.“ ЕООД, включително не е направено искане за назначаване на съдебно-
икономическа експертиза за установяване на горното.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :

Съгласно чл.607а, ал.1 от ТЗ производство по несъстоятелност се открива за
търговец, който е неплатежоспособен. Неплатежоспособен – според легалната дефиниция на
чл.608, ал.1, т.1 от ТЗ, е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й.
Съгласно чл.607а, ал.2 от ТЗ освен при неплатежоспособност производство по
несъстоятелност се открива и при свръхзадълженост на дружество с ограничена
отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции. Търговското
дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие
задълженията му / чл.742, ал.1 от ТЗ/.
3
Съгласно чл.609 от ТЗ производство по несъстоятелност се открива и за лице, което
прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник.
В настоящия случай нищо от горното не бе установено по делото. Твърденията на
кредитора Р. за изискуемо парично вземане към „Г.-И.“ ЕАД, произтичащо от търговска
сделка, останаха недоказани, доколкото :
- не бе установено сделката, обективирана в нотариалния акт за покупко-продажба на
апартамент във ваканционно селище, сключена с физическото лице Р., да е търговска по
смисъла на чл.1, ал.1 от ТЗ. От друга страна, дори да бе установено, че страна по сделката е
било физическо лице, но в качеството му на адвокат, то упражняването на свободна
професия като адвокатската не прави лицето търговец /чл.2, т.2 от ТЗ/;
- не бе установено за Р. да е възникнало вземане, още по-малко изискуемо, към „Г.-И.“
ЕАД поради разваляне на сделката. Развалянето на договори, с които се прехвърлят,
учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по
съдебен ред – чл.87, ал.3 от ЗЗД, а по делото не се събраха никакви доказателства, че
твърдяната продажба е била развалена по този ред. Нещо повече, от представеното от
кредитора писмено доказателство – връчена на „Г.-И.“ ЕАД нотариална покана, се
установява, че същата съдържа единствено намерение за разваляне на договора, а не
конкретно изявление в този смисъл.
По отношение на развалянето на сделката изправната страна следва да установи
съществени неизпълнения на договорни задължения от неизправната страна, в противен
случай разваляне на договора не се допуска /чл.87, ал.4 от ЗЗД/. В случая не само не бяха
изложени твърдения какви точно задължения, произтичащи от този договор, не е изпълнил
продавачът, но и защо неизпълнението е съществено;
- не бе установено твърдяното вземане за неконкретизирани вреди и пропуснати
ползи, произтекли от развалянето на договора;
- вземането не бе установено и по размер. Не бяха изложени никакви конкретни
доводи, съответно събрани доказателства, които да обосноват защо при продажна цена на
имота от 34 575.34 евро /края на 2021 год./ с молбата от 01.09.2025 год. се сочи изискуемо
вземане в размер на 336 962.44 лева
Не бе установена и твърдяната неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост на
„Б.Г.М.“ ЕООД. В случая не е налице никоя от презумпциите за неплатежоспособност,
визирани в чл.608, ал.2-4 от ТЗ, а за установяване на финансовото състояние на длъжника не
бе искано назначаване на съдебно-икономическа експертиза.
Не бе установено и че „Г.-И.“ ЕАД е извършвал скрита търговска дейност
посредством „Б.Г.М.“ ЕООД. В молбата за ОПН и допълнителните молби на кредитора не са
изложени никакви конкретни твърдения в тази насока, съотв. не са ангажирани и
доказателства за горното.
В обобщение на изложеното съдът намира молбата за ОПН по отношение
длъжниците за неоснователна, поради което следва да отхвърли същата.
4
С оглед изхода на спора и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК на длъжниците следва да се
присъдят направените в цялост по делото разноски – в размер на 5 000 лева на „Б.Г.М.“
ЕООД и в размер на 18 000 лева на „Г.-И.“ ЕАД, съставляващи заплатени адвокатски
възнаграждения за процесуално представителство по настоящото дело, удостоверени с
договор за правна помощ от 04.08.2025 год. /л.41 от делото/, фактура от 09.07. и преводно
нареждане от 18.07.2025 год. /л.90-91/.
Във връзка с оспорването от страна на кредитора, че фактически не било извършено
плащане по договора за правна помощ от 04.08.2025 год., следва да се посочи, че договорът
удостоверява плащането на сумата в брой, а оспорването остана недоказано.
Искането на кредитора по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване поради прекомерност на
заплатеното възнаграждение за процесуално представителство на „Г.-И.“ ЕАД е
неоснователно. Съобразно правилата на чл.7, ал.3 във вр. с ал.2, т.5 от Наредба №
1/09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа с оглед стойността на вземането,
въз основа на което се претендира откриване на производство по несъстоятелност, 336
962.44 лева, минималното предвидено възнаграждение е в размер на 18 128.50 лева /без
ДДС, в случай че такъв се начислява/. В конкретния случая заплатеното възнаграждение е в
размер на 15 000 лева без ДДС /18 000 лева с ДДС/ и същото не е прекомерно, а съответно
на положения от процесуалните представители труд.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл.625 от ТЗ на А. С. Р. от гр. С., жк „И.“, бл.60, вх.Б, ет.1,
ап.2, с ЕГН ********** – за откриване на осн. чл.608, ал.1, т.1 от ТЗ на производство по
несъстоятелност за „Б.Г.М.“ ЕООД, ЕИК ********* поради неплатежоспособност, респ.
свръхзадълженост на дружеството и при условията на чл.609 от ТЗ – за „Г.-И.“ ЕАД, ЕИК
*********, прикриващо търговска дейност чрез неплатежоспособния длъжник „Б.Г.М.“
ЕООД.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.621 от ТЗ А. С. Р. от гр. С., жк „И.“,
бл.60, вх.Б, ет.1, ап.2, с ЕГН **********, да заплати на „Б.Г.М.“ ЕООД, ЕИК *********
сумата от 5 000 лева /пет хиляди лв./, съставляваща направени в цялост по делото разноски.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.621 от ТЗ А. С. Р. от гр. С., жк „И.“,
бл.60, вх.Б, ет.1, ап.2, с ЕГН **********, да заплати на „Г.-И.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата
от 18 000 лева /осемнадесет хиляди лв./, съставляваща направени в цялост по делото
разноски.
Решението на осн. чл.613а, ал.1 от ТЗ подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в ТРРЮЛНЦ.
Решението да се изпрати за вписване в ТРРЮЛНЦ по партидите на „Б.Г.М.“ ЕООД,
ЕИК ********* и „Г.-И.“ ЕАД, ЕИК ********* и да се впише в нарочната книга по чл.634в,
5
ал.1 от ТЗ на Софийски окръжен съд.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
6