РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Омуртаг, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ в публично заседание на тридесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря Диянка Б. Константинова
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно
наказателно дело № 20223510200147 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Ш. С. И. с ЕГН **********, с адрес: ****, против
Наказателно постановление № 22-0308-000271 от 23.05.2022 г. на Началника
на РУ Омуртаг. В жалбата си И. посочва, че не е доволен от издаденото НП,
като излага подробни съображения в подкрепа на същото. Описва в молбата,
че на посочената дата в НП, след 19:00 часа му се е било наложило да пътува
спешно от гр. Омуртаг до село Любичево, където имал къща.
Жалбоподателят пътувал заедно със съседа си Б. Х., със собствения си
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ****. Преди да стигнат с.
Горна Хубавка посока гр. Попово бил спрян със специален сигнал от
полицейски служители за проверка. Твърди в молбата си, че полицейският
служител М. отивайки до него му казал „Хайде да видим сега какво ще те
правим“, поискал му СУМПС, и му казал: „Много добре зная, че ти е отнето“.
След тези думи от страна на полицейския служител жалбоподателят твърди,
че М. започнал да се заяжда с него. След това го поканили да го изпробват за
употреба на алкохол с техническо средство, при което жалбоподателят
отказал. Полицейските служители написали талон за медицинско изследване,
но жалбоподателят отново отказал да бъде изследван. След отказа от страна
на жалбоподателя за употреба на алкохол свалили регистрационните табели
на автомобила. Жалбоподателят действително не е притежавал СУМПС, тъй
като бил предизвикал ПТП и към момента се водело ДП в МВР Разград. В
жалбата си моли съда да отмени издаденото НП, като незаконосъобразно, а
наложеното административно наказание счита за несправедливо.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично,
1
и с адв. Й. Й. от АК Търговище, редовно упълномощен.
Административнонаказващият орган РУ - Омуртаг, редовно призован,
не изпраща представител по делото и не изразява становище по същото.
Районна прокуратура – Търговище, Териториално отделение - Омуртаг,
редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по
делото.
Съдът като прецени, че жалбата е подадена в срок от процесуално
легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и след
като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
С приложения към административнонаказателната преписка АУАН от
02.05.2022 г., серия GA, № 609843, е констатирано, че на 02.05.2022 г., около
19:35 часа, в общ. Омуртаг, на път 3-409 км 3+900, в посока на движение от
гр. Омуртаг към гр. Попово жалбоподателят управлявал лек автомобил марка
„Опел“ модел „Астра“ с рег. № ****, негова собственост, като при проверка
отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
алкотест дрегер 7510 с фабричен № ARNJ-0049. На жалбоподателя е издаден
и талон за изследване № 129105, като отказва кръвна проба, както и не
представя СУМПС. Като нарушени законови разпоредби са посочени чл. 174,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Актът е подписан от
актосъставителя, един свидетел и от визирания нарушител. Въз основа на
съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление № 22-
0308-0000271 от 23.05.2022 г. на Началника на РУ - Омуртаг, с което за
извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на
жалбоподателя са наложени административни наказания "глоба" в размер на
2000 лева, и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца, а за
нарушение по и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на И. му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 10 лева. За изясняване на
констатациите по акта в съдебно заседание са допуснати и разпитани като
свидетели актосъставителя – св. М. М. М., свидетеля по акта – св. П. Е. Е. и
св. Б. М. Х.
В показанията си свидетелят М. потвърждава констатациите по Акта
като посочва, че на въпросната дата с колегата си П. Е. извършвали обход на
третокласен път 3-409 км 3+900. При разминаване с жалбоподателя колегата
до него П. Е. му съобщил, че лицето нямало СУМПС, веднага обърнали
посоката на движение и са го достигнали до с. Горна Хубавка, спрели го със
специален режим на движение звуков и светлинен сигнал за проверка.
Доближавайки жалбоподателя усетили, че излъчвал силен мирис на алкохол.
Съставили нужните документи и продължили по маршрута. Св. Е. заявява, че
си спомня случая, като на въпросната дата 02.05.2022г. с колегата си М.
спрели за проверка жалбоподателя и му поискали нужните документи. Не
познавал лично жалбоподателя, нямал е взаимоотношения с него, чувал е
като слух из града, че жалбоподателят нямал СУМПС.
В съдебно заседание беше разпитан и св. Б. Х., който се возил в
автомобила, управляван от жалбоподателя при проверката. Св. Х. заявява в
показанията си, че на 01.05. бил в дома на жалбоподателя в гр. Омуртаг.
Извикал го да чистят двора. На 02.05. вечерта към 19:00 часа са се били
2
обадили по спешност от с. Любичево на жалбоподателя, че трябва да отиде до
селото, при което двамата веднага тръгнали. По пътя се разминали с полицаи,
които обърнали посоката на движение и ги настигнали до с. Горна Хубавка.
Спрели ги за проверка, единият от полицаите се обърнал към жалбоподателя
и му казал „къде си тръгнал бе тарикат“ и му поискал документите за
проверка. Жалбоподателят отговорил, че няма документи.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, с
изключение на показанията на св. Х. в частта, с която описва поведението на
полицаите извършили проверката, доколкото същото не се потвърждава от
останалия събран доказателствен материал. Дадените показания от
свидетелите са логични, последователни и кореспондират помежду си. От
показанията на свидетелите се установява по безспорен начин фактическата
обстановка и обстоятелството, че жалбоподателят е извършил визираните в
съставения му АУАН нарушения на ЗДвП, както и изцяло кредитира
посочените доказателствени материали, тъй като същите са непротиворечиви,
и се допълват взаимно. Като писмено доказателство по делото е приложена
справка за нарушител/водач, от която се установява, че освен процесното НП
против жалбоподателя са издадени и други наказателни постановления,
фишове за извършени административни нарушения по ЗДвП.
Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът намира жалбата
за неоснователна.
От приложената по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министерството на вътрешните работи се установява компетентността на
актосъставителя, която не се оспорва от страните. При съставяне на АУАН и
НП, издадени по повод описаното нарушение, съдът не констатира
нарушения на процесуалния и материалния закон, не са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН
изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както АУАН, така и НП са
подписани и връчени на жалбоподателя. Съдът счита за недоказани
изложените в жалбата твърдения. При наличните доказателства и при липсата
на спорни обстоятелства, правилно е посочено, че И. е нарушил разпоредбите
на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което са му
наложени на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3
от ЗДвП съответно административно наказание глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за първото
нарушение и административно наказание глоба в размер на 10 лева за второто
нарушение.
Относно нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП:
Съгласно същият текст водач на моторно превозно средство, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от две години и глоба в разме на 2000 лв. В настоящия случай от събраните
по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че
жалбоподателят след като е поканен да бъде изпробван за употреба на
3
алкохол е отказал да изпълни това свое задължение. Водачите са длъжни да
се подложат на проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества, а
неизпълнението на указанията на контролните органи се приема за отказ да
следват установения ред на държавно управление, което се наказва с
административно наказание. На следващо място, жалбоподателят е отказал да
му бъде взета и кръвна проба за изследване на алкохол в кръвта му. Това се
установява от подписания от него Талон за медицинско изследване №
129105/09.09.2021 г. (л. 8 от делото). Съдът намира, че АНО правилно е
ангажирал административнонаказателната отговорност на нарушителя с оглед
обществената опасност на извършеното деяние, което е доказано по
безспорен и категоричен начин.
Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП:
Съгласно цитираната законова разпоредба, водачът на МПС е длъжен да
носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което
управлява . В случая от събраните по делото гласни и писмени доказателства
се установява по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е
управлявал към момента на проверката МПС, за което се изисква
притежаване на свидетелство за регистрация на моторното превозно средство,
като при поискване от контролните органи не е носил и съответно не е
представил свидетелството за регистрация. По този факт не се спори от
страните и същият се потвърждава, както от разпитаните свидетели очевидци
на нарушението – актосъставителя и свидетелите по акта за установяване на
административно нарушение, така и от описаните обстоятелства в самата
жалба, че именно жалбоподателят е управлявал въпросният автомобил към
момента на извършваната му проверка. С тези си действия жалбоподателят е
осъществил състава на вмененото му нарушение от обективна страна. Съдът
приема административното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за
виновно осъществено от субективна страна, тъй като жалбоподателят е
съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му
със закон задължения, предвиждал е общественоопасните последици от тези
си действия и е искал тяхното настъпване.
След като административнонаказващият орган правилно е
квалифицирал нарушенията по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т.
2 от ЗДвП и при преценката си с оглед налагане на административно
наказание е съобразил приложимите в случая правни норми, правилно на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, е
наложил предвидените съответно административни наказания „глоба“ в
законово определения размер от 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца за първото нарушение и административно
наказание „глоба“ в размер на 10 лева за второто нарушение. Така
наложените наказания, съдът намира за съобразени със закона, тежестта на
констатираните нарушения и адекватни на извършеното, като именно
наказания в тези размери ще осъществят целите си по чл. 12 от ЗАНН.
Поради изложените обстоятелства, съдът намира, че жалбоподателят е
санкциониран законосъобразно с наказателно постановление на основание чл.
174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП за нарушение по
чл. 174, ал. 3 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна, а
4
обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и счита, че като
такова същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0308-000271 от
23.05.2022 г. на Началника на РУ Омуртаг, с което на Ш. С. И. с ЕГН
**********, с адрес: ****, с което са му наложени, на основание чл. 174, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП административни
наказания „глоба“ в размер на 2000 лева (две хиляди лева), и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за
нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП и административно наказание „глоба“
в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Търговище в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: БОРИС ЦАРЧИНСКИ
5