№ 18656
гр. София, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110148759 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от С. Ц. Н.,ЕГН : ********** , с която срещу „Хоспис
Парадайз“ЕООД,ЕИК :********* е предявен иск с правно основание чл.357,ал.1 от КТ
вр. чл.124,ал.1 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответника ,че е
съществувало между страните трудово правоотношение ,в периода от 01.07.2019год. до
12.12.2021год.,включително ,по силата на което ищцата е заемала длъжността „санитар“ в
„Хоспис Парадайз“ЕООД,ЕИК :********* ,с уговорено трудово възнаграждение в размер на
560лв. ,което съществувало и понастоящем,както и осъдителен иск с правно основание
чл.128 ,т.2 от КТ вр. чл.245,ал.2 от КТ за заплащане на незаплатени трудови
възнаграждения : сумата в размер на 630лв.,представляваща незаплатено трудово
възнаграждение за месец ноември 2021год.,ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда / 07.09.2022год./ до окончателното й заплащане,както и сумата от
49,10лв.,мораторна лихва за периода от 01.12.2021год. до 07.09.2022год. и сумата в размер
на 490лв.,представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месец декември
2021год.,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда /
07.09.2022год./ до окончателното й заплащане,както и сумата от 34,04лв.,мораторна лихва
за периода от 01.01 2022год. до 07.09.2022год.
В исковата молба ,както и в уточнителните молби към нея, ищцата твърди ,че в
периода 01.07.2019год. до 12.12.2021год. включително без прекъсване е изпълнявала
длъжността „санитар“ по силата на сключени граждански договори.Сочи ,че в същите било
определено място на работа,трудови задължения,наименование на длъжността и характера
на работата и уговорено месечно възнаграждение.Сочи ,че от 01.11.2021год. до
12.12.2021год. имало изготвен договор,неподписан от ищцата.
Сочи ,че е полагала труд при 24 часови дежурства ,на график,изготвен от
работодателя с уговорено трудово възнаграждение в размер на 560лв.Задължението й било :
грижа за настанените в хосписа пациенти, като смяна на памперси ,почистване и
дезинфекция на помещенията,получаване и раздаване на храна,хранене на тежко
болните,пране на спално бельо.Сочи и че към 12.12.2021год. е била на работа ,като е
1
претърпяла трудова злополука ,при което си счупила крак.
Предвид изложеното ищцата счита ,че са налице всички елементи на съществуващо
трудово правоотношение между страните,престиране на труд,работно място,работно време
,с начало на изпълнението 01.07.2019год. ,което и съществувало ,обективирано в
сключените между страните граждански договори.
Също така твърди и че за м.ноември и м.декември 2021год. не й било заплатено
дължимото трудово възнаграждение.Това за месец ноември 2021год. възлизало на 630лв. и
било платимо от 01.12.2021год. ,а това за месец декември възлизало на 490лв. и било
платимо на 01.01.2022год.Поради това ответника изпаднал и в забава в плащането им ,като
й дължи обезщетение за нея.Претендира и деловодни разноски.
Ответникът Хоспис Парадайз“ЕООД,ЕИК :********* е подал писмен отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Оспорва между страните да е съществувало
трудово правоотношение,сключените между тях договори имали изцяло гражданскоправен
характер.Твърди ,че във връзка със сключените граждански договори ,които имали характер
на договор за изработка,ищцата е получавала различно възнаграждение в зависимост от
извършената работа.Твърди и че в периодите ,в които същата е била в договорни отношения
същата е получила следващите й се възнаграждения.По изложените съображения ,моли
съда да отхвърли претенцията на ищеца изцяло.Също претендира деловодни разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представени са по делото поредица от граждански договори № 82/01.07.2019год.,№
93/01.08.2019год.,106/02.09.2019год.,120/01.10.2019год.,122/01.11.2019год.,133/02.12.2019год.,
№7/02.01.2020год.,№18,03.02.2020год.,№28/02.03.2020год.,№39/01.04.2020год.,
№50/04.05.2020год.,№60/01.06.2020год.,№70/01.07.2020год.,№80/03.08.2020год.,
№91/01.09.2020год.№101/01.10.2020год.,№111/02.11.2020год.,№120/01.12.2020год.,
№5/04.01.2021год.№16/01.02.2021год.,№26/01.03.2021год.,№36/01.04.2021год.,
№48/05.05.2021год.,№58/01.06.2021год.,№№70/01.07.2021год.,№79/01.08.2021год.,№
90/01.09.2021год.,№101/01.10.2021год. ,сключени в периода от 01.07.2019год. –
01.10.2021год. ,съгласно които „Хоспис Парадайз“ЕООД е възложил ,в качеството си на
възложител на С. Ц. Н. ,като изпълнител да извърши дейност като санитар в „Хоспис
Парадайз“ЕООД ,като договорите са едномесечни /посочен е период от един месец ,в който
договора е в сила/, уговорено е определено възнаграждение за възложената работа ,платимо
до последното календарно число на следващия месец.Изпълнителен е приел сам да
декларира доходите си.
Към всеки договор е подписван от страните и Констативен протокол –Приложение
№ 2 ,в което е отразявано приемането на работата без възражение ,като са посочени и
конкретен брой „повиквания и посещения за хигиенизиране и дезинфекция на 8 стаи и
коридор“.
Към гражданските договори в периода от 01.07.2019год. до 04.05.2020год. ,С. Н. е
декларирала в приложение № 1 ,че не се осигурена на друго основание ,тъй като не работи,а
в периода 02.11.2020год. до 01.10.2021год. е декларирала ,че е осигурявана за всички
осигурителни случаи на друго основание върху месечно възнаграждение като работещ като
личен асистент.
Представени са и граждански договори №112/01.11.2021год. и №
123/01.12.2021год., които не носят подпис на изпълнител , не е посочено и възнаграждение
като е прието ,че то ще се дължи след попълването на Констативен протокол,Приложение 2.
В съответните Констативни протоколи-приложение № 2 ,които също не са
подписани от възложител и изпълнител е отразено ,че през периода 01.11.2021год. –
30.11.2021год. са извършени 14 повиквания и посещения за хигиенизиране и дезинфекция
2
на осем стаи и коридор на обща стойност 490лв.,а в периода 01.12.2021год. – 31.12.2021год.
– пет повиквания и посещения ,на обща стойност 200лв. като от страните не се оспорва ,че
дейността е била извършена от ищцата,въпреки ,че не са били подписани гражданските
договори и констативните протоколи към тях.
Към гражданските договори,включително и към неподписаните такива от м.11. и
м.12.2021год. са издавани Сметки за изплатени суми по чл.45,ал.4 от ЗДФЛ като са
удържани суми за осигуровки и данък общ доход след приспадане на нормативно
признатите разходи.
Съгласно Справка данни за осигурени лица ,за периода 01.2021-02.2022год.,към
писмо от 18.11.2022год. на Дирекция „Осигуряване и краткосрочни плащания“НОИ , са
налице данни за осигурителен стаж по трудово правоотношение на ищцата Н. ,за периода
01.2021год. до м.02.2022год. с осигурител Район „Кремиковци“ и осигурителен стаж за
периода 01.2021год. – м.12.2021год. ,с осигурител „Хоспис Парадайз“ като за м.11.2021год.
същия възлиза на 12 дни с осигурителен доход от 367,50лв.,а за м.12.2021год. възлиза на 5
дни осигурителен стаж с осигурителен доход 150лв.
Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ ,което съда приема изцяло като
обективно ,пълно и ясно ,и небудещо съмнение ,включително и показанията му в с.з.,от
които се установява ,че вещото лице е изследвало граждански договори,констативни
протоколи ,Приложение 2 към тях ,справки за изплатени суми по чл.45,ал.4 от ЗДФЛ като
графици за положен труд не му били предоставени,тъй като лицето не било по трудов
договор.Счетоводните записвания ,незаплатени заплати по сметка 430,в която се
осчетоводявали сумите по неполучени възнаграждения на лица,които са назначени на
граждански договори ,съответствали на приложените граждански договори.
Вещото лице е посочило ,че за м.11.2021год. при ответника има отчетени 14
посещения ,а за м.декември 2021год. - 5 повиквания.За м.ноември 2021год. общо
начислената сума била 490лв. ,като след удържане на съответните суми за данъци и
осигуровки нетната сума за получаване е 445,97лв.За м.декември 2021год. общо начислената
сума е 200лв., като след удържане на съответните суми за данъци и осигуровки нетната сума
за получаване е 182,03лв.В сметка 430 „депонирани възнаграждения“ е осчетоводено
задължение на ответника в размер на 628лв.,което не е изплатено.
Във връзка с постъпила от С. Н. Жалба от 13.01.2022год. ,в която същата е посочила
че от 01.11.2021год. работела без договор при ответника ,като на 12.12.2021год. по време на
работи претърпяла злополука и поискала да бъде обявено съществуването на трудово
правоотношение , е образувана проверка ,отразена в Протокол за извършена проверка от
01.03.2022год. от Дирекция „Инспекция по труда“ София.Прието е че е налице
административно нарушение на чл.62,ал.1, от КТ ,съставен АУАН и издадено НП въз
основа на него.
С Решение № 2036/02.05.2023год. по НАХД № 8715/2022год.,в сила от
25.07.2023год. ,е потвърдено НП от 31.05.2022год.,с което на „Хоспис Парадайз“ ЕООД е
наложено административно наказание имуществена санкция ,за извършено
административно нарушение на чл.62,ал.1, вр. чл.1,ал.2 от КТ.
По делото са снети и гласни доказателства.
Доведената от ответника свидетелка Надя Александрова Гюрова в показанията си
сочи ,че заедно с управителя на „Хоспис Парадайз“ в периода 14.12.2021год. –
17.12.2021год. посетили ищцата в болнично заведение „Софиямед“ ,по молба на
управителката,като лична услуга .Същата носела в себе си граждански договори ,които
следвало ищцата да подпише ,а така също и възнаграждението й което било около 600лв. ,
за около два месеца.Свидетелката сочи ,че ищцата следвало да подпише граждански договор
и сметка за изплатени суми за 2 месеца ,но същата отказала ,както не приела и парите.
3
Тъй като свидетелката работела като касиер –счетоводител в ДКЦ,което се намира в
една сграда с хосписа ,сочи че е виждала ищцата по коридорите на ДКЦ ,лично не я познава
и не знае от кога е работела там,на каква длъжност и какво точно е вършила там ,като
свидетелката не била посещавала хосписа.
Софийският районен съд, вземайки предвид доказателствата, въз основа на
вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 357, ал.1 от КТ трудови са споровете между служителя
от една страна и работодателя от друга относно възникването, съществуването,
изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. С тази норма изрично е
предвидена правната възможност за предявяване на иск относно съществуването на трудово
правоотношение, което обосновава правният интерес за ищеца от търсената с иска правна
защита като иска не е предявен за минало време ,предвид ,че се твърди ,че трудовото й
правоотношение и понастоящем съществува .
Същевременно, разпоредбата на чл.62, ал.1 КТ постановява, че писмената форма на
трудовия договор е условие за валидността му, като документът следва да съдържа
съвпадащите волеизявления на страните по него, тъй като е диспозитивен. С оглед на това
трудово правоотношение не може да бъде установявано с други гласни и/или писмени
доказателства. /така в Решение № 612 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1024/2009 г., IV г.
о., ГК/.
Ако обаче работникът е бил добросъвестен (твърди, че е подписал трудов договор,
но не е получил екземпляр от него), дори изискването за форма на трудовия договор да не е
спазено, отношенията между страните се уреждат както при действителен трудов договор
ако се докаже по несъмнен начин количеството на положения труд, а при липса на
достатъчно данни за размера на уговореното трудово възнаграждение, той се определя от
съда при условията на чл.162 ГПК, като бъдат съобразени размера на минималната работна
заплата, минималните осигурителни прагове за съответната трудова функция,
статистическите данни за средния размер на работната заплата в съответния бранш и всички
други установени обстоятелства по делото - Решение № 467 от 31.01.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 2392/2013 г., IV г. о., ГК.
С оглед на изложеното съдебната практика приема, че при липса на писмено
обективирана воля за сключване на трудов договор, съществуването на трудовото
правоотношение може да се установи чрез други писмени доказателства, в които се
съдържат изявления или индиции за наличието му, определено чрез неговите съществени
елементи като място на работа, наименование на длъжността, характер на работата,
определено трудово възнаграждение /Решение № 907 от 2.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
3725/2008 г., I г. о., ГК/, а при липса на такива и при твърдение, че договорът е бил изгубен
или унищожен не по вина на страната, която твърди съществуването му, наличието на
трудово правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства, вкл.
гласни такива, тъй като в противен случай страната би била лишена от правата по трудовия
договор .
В настоящият случай ищцата твърди,че от 01.07.2021год. до 31.10.2021год. ,без
прекъсване е изпълнява длъжността санитар въз основа на договори ,с наименование
„граждански договори“,а за времето от 01.11.2021год. до 12.12.2021год. имало изготвени
договори,които не били подписани от нея.
Ищцата твърди и че е полагала труд при 24 часови дежурства ,на график,изготвен от
работодателя с уговорено трудово възнаграждение в размер на 560лв.Задължението й било :
грижа за настанените в хосписа пациенти,като смяна на памперси ,почистване и
дезинфекция на помещенията,получаване и раздаване на храна,хранене на тежко
болните,пране на спално бельо.
4
В случая съдът приема ,че представените по делото граждански договори за
периода 01.07.2019год. – 12.12.2021год. ,включително са договори за изработка ,но не
разкриват признаците на трудови такива ,а сочат на облигационни отношения между
страните ,по следните съображения :
Минимално необходимото съдържание на трудовия договор е определено в чл. 66,
ал. 1 КТ – данни за страните, място на работа, наименование на длъжността и характера на
работата, датата на сключването на договора и началото на неговото изпълнение,
времетраенето на договора, размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на
допълнителните платени годишни отпуски, еднакъв срок на предизвестие и за двете страни
при прекратяване на договора, основното и допълнителните трудови възнаграждения с
постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане, продължителността на
работния ден или седмица. Във връзка с трудовия договор за работника или служителя
възникват и редица права – правото на трудово възнаграждение, правото на почивка, на
отпуска, на обезщетения и пр.
Предметът на трудовия договор е самото предоставяне на работна сила. Рискът се
носи от работодателя, а работникът е подчинен и зависим от работодателя. Втората основна
част от съдържанието на трудовия договор е договорна. Тя се включва изрично в трудовия
договор и се определя по волята на страните и постигнатото между тях съгласие.
Изключение от този принцип са случаите, при които страните са се договорили за
извършване на определена работа и постигането на определен трудов резултат, при който
изпълнителят да получи определено и предварително договорено възнаграждение за същия
този трудов резултат. В тези случаи се касае за граждански правоотношения, а не за трудови
такива, оформяни и като граждански договори за изработка, за поръчка, за услуга и пр.
Разликите между двата договора се състоят и в разпределението на риска – при
трудовия договор непостигането на резултат от използването на работната сила, поради
независещи от работника или служителя причини е за сметка на работодателя, докато при
договора за изработка или услуга и договора за поръчка рискът от непостигането на
трудовия резултат или неизвършването на възложените правни действия е за сметка на
изпълнителя, респективно довереникът и той няма право на възнаграждение от поръчващия,
респективно доверителя.
Между трудовия договор и договора за изработка/услуга е налице различие и по
отношение на мястото на изпълнение на договора. Трудовият договор се изпълнява в
мястото на работа, което се определя по взаимно съгласие между страните, докато мястото
на изпълнение на договора за изработка/услуга се определя от изпълнителя или зависи от
естеството на изработката или услугата.
Трудовият договор се изпълнява с материали, предмети на труда, суровини и други
подобни на работодателя, докато договорът за изработка, услуга или поръчка се изпълнява с
материали на изпълнителя/довереника, но може и с материали на възложителя/доверителя.
Тълкувайки действителната воля на страните по правилата на чл. 20 ЗЗД,
настоящият съдебен състав счита, че сключените между страните договори не съдържат част
5
от необходимите реквизити на трудовия договор.
Клаузите, с които са определени предметът на договора и правата и задълженията
на ищеца не установяват наличие на уговорена трудова функция по смисъла на чл. 66, ал.
1, т. 2 КТ.
С посочените граждански договори на ищеца е възложено да извършва дейност като
санитар в хосписа за определен срок / по един месец/ ,без да са посочени конкретни трудови
функции.Конкретната дейност ,която е извършена се установява от подписаните от страните
Констативни протоколи-Приложение 2 към договорите ,в които е отразено приемането на
извършената работа – повиквания и посещения за дезинфекция и хигиенизация на осем стаи
и коридор.Не се доказват твърденията на ищцата да й е била възлагана и друга дейност по
грижа за болните.
Действително се касае до повтарящи се дейности ежемесечно ,но без да е било
определяно работно време като продължителност на работния ден и работната седмица,т.е.
не се доказва да се е изисквало лицето да бъде на определеното работно място в определено
работно време /в определени часове/ ,в които да извършва дейността.От подписаните
отстраните констативни протоколи се установява ,че са се отчитали различни
повиквания/посещения ,тъй като са вписани различни броя посещения /от 14 бр. до 20бр./
,т.е. когато възложителят е преценил ,че има нужда от определената дейност ,което води до
извод ,че се е дължал и определен резултат.Доказателство в тази насока е и определяното
различно възнаграждение за всеки един от гражданските договори ,което е зависело от
количеството извършена работа през периода на действие на съответния договор.
Не са налични клаузи в договора ,които да уреждат размера и сроковете за плащане
на възнаграждението, което да е с периодичен и постоянен характер, както и размера на
основния платения годишен отпуск.
Възнаграждението се дължи на база употребено време ,т.е. срещу определен
резултат и в зависимост колко време е отнело на ищеца изпълнението на дейността.
Поради това между страните не е постигнато и взаимно съгласие за периодичността
на плащане на възнаграждението. Липсва уговорен еднакъв срок на предизвестие за двете
страни при прекратяване на сключения договор, каквото е изискването по чл. 66, ал. 1, т. 6
КТ.
Като се съпостави това обстоятелство с липсата на доказателства за дейност,
извършвана при спазване също така на изисквания за работно време и трудова дисциплина,
тъй като по делото не са събрани доказателства установяващи, че то е било нормирано, още
повече в рамките на 8 или 4 часов работен ден или сумарно изчисляване на работното
време /при твърдения на ищцата за работа на 24 часови дежурства по график /може да се
направи обратният извод, а именно за липсата на съществуващо трудово правоотношение,
прикривано, чрез сключените граждански договори.
Въз основа на изложените съображения следва да се направи извод, че поради липса
6
на част от основните реквизити от минимално определеното съдържание на трудовия
договор в чл. 66, ал. 1 КТ сключените между страните договори не отговарят на
характеристиките на трудовия договор. Ищецът е дължал извършване на определена
дейност и постигане на определен резултат по граждански договор.
Отделно от това ,за периода 01.11.2021год. до 12.12.2021год. твърденията на ищеца
,а и събраните писмени доказателства сочат ,че не са подписани и граждански договори
,уреждащи отношенията между страните.
Когато ищецът по иск с правно основание чл. 357 от КТ за установяване
възникването, съществуването, изпълнението или прекратяването на ТПО признава, че
писмената форма за съставяне на трудовия договор не е била спазена, то признанието е, че
не е възникнало валидно трудово правоотношение / решение № 943/22.02.2010 г. по гр. д. №
4902/2008 г. на ВКС, IV г. о, постановено по реда на чл. 290 от ГПК./ Съобразно изложеното
по-горе по делото не се установиха твърденията на ищеца в ИМ за съставен между страните
писмен договор със задължителното съдържание в него за обстоятелствата по чл. 66, ал. 1 от
КТ и за периода 01.11.2021год. – 12.12.2021год. Последните не могат да бъдат извлечени и
от другите доказателства по делото /работно време, количество положен труд, изпълнявана
длъжност, вид и размер на трудово възнаграждение и др.
Влязлото в сила съдебно решение по НАХД № 8715/2022год.,постановено по реда
на ЗАНН ,освен че не е задължително за гражданския съд,тъй като не е сред актовете по
чл.300 от ГПК или чл.302 от ГПК ,се е развило при самостоятелно събиране и ценене на
доказателства ,в това число и на свидетелски показания ,които обаче не са надлежно
събрани по настоящото производство.
По изложените по-горе съображения искът при квалификацията на чл. 357 от КТ вр.
чл. 124 от ГПК като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл.128,т.2 от КТ ,съдът счита ,че въпреки ,че не се
установи ,че за периода 01.11.2021год – 12.12.2021год. ищцата е полагала труд по трудово
правоотношение ,за което й се дължи трудово възнаграждение ,са налице доказателства ,че
за същия период тя е извършила дейност ,възложена й от ответника ,която не й е била
заплатена.В тази насока са Констативни протоколи-приложение № 2 ,които макар и да не са
подписани от възложител и изпълнител ,сочат ,че през периода 01.11.2021год. –
30.11.2021год. са извършени 14 повиквания и посещения за хигиенизиране и дезинфекция
на осем стаи и коридор на обща стойност 490лв.,а в периода 01.12.2021год. – 31.12.2021год.
– пет повиквания и посещения ,на обща стойност 200лв. като от страните не се оспорва ,че
дейността е била извършена от ищцата,въпреки ,че не са били подписани гражданските
договори и констативните протоколи към тях.
Към гражданските договори,включително и към неподписаните такива от м.11. и
м.12.2021год. са издаване Сметки за изплатени суми по чл.45,ал.4 от ЗДФЛ като са
удържани суми за осигуровки и данък общ доход след приспадане на нормативно
признатите разходи.Също така и вещото лице в заключението си сочи ,че по сметка 430 са
налице задължения на ответника към ищцата за сумата от 628лв.,дължимо възнаграждение
за м.11.2021год. и м.12.2021год.,което не е заплатено.
Ето защо съдът счита ,че на ищцата се следва възнаграждение в размер на 445,97лв.
,дължимо за извършената от нея дейност за месец 11.2021год. и възнаграждение в размер на
182,03лв.,представляваща възнаграждение за извършената от нея дейност през
м.12.2021год.,, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда /
07.09.2022год./ до окончателното им заплащане.
До пълните предявени суми от 630лв. , представляваща незаплатено трудово
7
възнаграждение за месец ноември 2021год., и от 490лв.,представляваща незаплатено
трудово възнаграждение за месец декември 2021год.,предявените претенции по чл.128,т.2 от
КТ са неоснователни.
Изцяло са неоснователни претенциите на ищцата по чл.245,ал.2 от КТ вр. чл.86 от
ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху претендираните трудови възнаграждения ,а
именно за сумата от 49,10лв.,мораторна лихва за периода от 01.12.2021год. до
07.09.2022год. и сумата от 34,04лв.,мораторна лихва за периода от 01.01 2022год. до
07.09.2022год.
За месеците ноември и декември 2021год. между страните не е подписан
договор,уреждащ както дейността и продължителността на договорите ,така и дължимото
възнаграждение ,а най-вече падежа му.Следователно за дължимото за този период
възнаграждение е необходима покана ,съгласно чл.84 от ЗЗД ,каквато в случая се явява
предявената искова молба.Следователно не са налице основания ответника да заплати
обезщетение за забавата на паричното задължение.
По разноските
При този изход на делото ,на основание чл.78 от ГПК и двете страни имат право на
разноски като от страна на ищеца такива не са доказани.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени
направените разноски ,съобразно отхвърлената част от исковете.
Същия е претендирал и съответно доказал разноски в размер на 900лв.,съобразно
договор за правна помощ и съдействие от 07.12.2022год. и платежно нареждане от
08.12.2022год.
Тъй като не са уговорени отделни възнаграждения по предявените искове ,то съдът
счита ,че една втора от платеното възнаграждение е за главния иск по чл.375 от КТ вр.
чл.124 от ГПК и се дължи изцяло.От другата една втора ,а именно от 450лв. на ответника
следва да се определят разноски ,съобразно отхвърлената част от исковете или 215лв..
Ето защо съдът счита ,че ищеца дължи на ответника общо сумата от 665лв.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СРС и
сумата от 50лв.,представляваща дължимата държавна такса ,съобразно уважената част от
исковете ,както и сумата от 300лв. – депозит за вещото лице .
Водим от изложеното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от С. Ц. Н. ,ЕГН :
********** с адрес в гр.София,ул.“566“ № 25 , срещу „Хоспис –Парадайз“ ЕООД,ЕИК :
********* със седалище и адрес на управление в гр.София,ул.“Клисура“ № 20 , иск по
чл.124, ал.1 ГПК вр.чл.357, ал.1 КТ за установяване по отношение на ответника
съществуването на трудово правоотношение с ищеца за периода от 01.07.2019год. до
12.12.2021год.,включително ,по силата на което С. Ц. Н. е заемала длъжността „санитар“ в
„Хоспис Парадайз“ЕООД,ЕИК :********* ,с уговорено трудово възнаграждение в размер на
560лв.
ОСЪЖДА „Хоспис –Парадайз“ ЕООД,ЕИК : ********* със седалище и адрес на
управление в гр.София,ул.“Клисура“ № 20 да заплати на С. Ц. Н. ,ЕГН : ********** с адрес
в гр.София,ул.“566“ № 25 сумата в размер на 445,97лв. ,представляваща възнаграждение
дължимо за извършената от нея дейност за месец 11.2021год., ведно със законната лихва от
07.09.2022год. до окончателното й заплащане и сумата в размер на
182,03лв.,представляваща възнаграждение за извършената от нея дейност през
8
м.12.2021год.,, ведно със законната лихва от 07.09.2022год. до окончателното им заплащане
като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от С. Ц. Н. ,ЕГН : ********** с адрес в
гр.София,ул.“566“ № 25 , срещу „Хоспис –Парадайз“ ЕООД,ЕИК : ********* със седалище
и адрес на управление в гр.София,ул.“Клисура“ № 20 за разликата от уважения размер от
445,97лв. ,до пълния предявен размер от 630лв.,представляваща незаплатено трудово
възнаграждение за месец ноември 2021год.,ведно със законната лихва от 07.09.2022год. до
окончателното й заплащане,както и за разликата от уважения размер от 182,03лв. до пълния
предявен размер от 490лв.,представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месец
декември 2021год.,ведно със законната лихва от 07.09.2022год. до окончателното й
заплащане,както и предявените искове с правно основание чл.245,ал.2 от КТ за заплащане
на сумата от 49,10лв.,мораторна лихва за периода от 01.12.2021год. до 07.09.2022год. върху
главницата от 630лв. и сумата от 34,04лв.,мораторна лихва за периода от 01.01 2022год. до
07.09.2022год. върху главницата от 490лв. изцяло като неоснователни.
ОСЪЖДА С. Ц. Н. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ул.“566“ № 25 да заплати
на„Хоспис –Парадайз“ ЕООД,ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление в
гр.София,ул.“Клисура“ № 20 ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата в размер на
665лв.,представляваща деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Хоспис –Парадайз“ ЕООД,ЕИК : ********* със седалище и адрес на
управление в гр.София,ул.“Клисура“ № 20 да заплати по сметка на СРС ,на основание
чл.78,ал.6 от ГПК сумата в размер на 50лв.,представляваща дължимата държавна такса
,съобразно уважената част от исковете ,както и сумата от 300лв. – депозит за вещото лице .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9