Решение по дело №2189/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 713
Дата: 19 май 2022 г.
Съдия: Елена Тахчиева
Дело: 20211000502189
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 713
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева

Димитър Мирчев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000502189 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Билд Апартмънс“ООД чрез пълномощник адв.
Г.З. –М. САК против решение от 18.01.2021г. по гр.д. № 6139/2019г на Софийски градски
съд, І-14 състав в осъдителната му част, в която дружеството е осъдено солидарно с
„Мегатрейд-10“ЕООД да заплати на ищците парични суми на осн. чл.200 ал.1 КТ вр. чл. 49
вр. чл.45 ЗЗД за компенсация на търпени неимуществени вреди на увредените лица.
Поддържат се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му осъдителна част
с доводи на първо място за съществени процесуални нарушения, изразяващи се в отказ на
първата инстанция да допусне повторна СТЕ по два от въпросите, на които вещото лице не е
дало категоричен отговор. На следващо място се поддържат процесуални нарушения на
първата инстанция, представляващи едностранчиво обсъждане и преценка на
доказателствата и игнориране на тези, представени от ответника без ясни мотиви. Твърди се
необоснованост на решението, поради бланкетни изводи относно наличието на бездействие
от страна на жалбоподателя като основание за ангажиране на отговорността му по чл.49
ЗЗД. Посочва се още, че настъпилите вредоносни последици са в резултат на действията на
пострадалия и негови колеги, които са извършили работи извън предмета на възлагане от
работодателя. И на края се поддържа, че определените като компенсация парични суми са в
нарушение на принципа на чл.52 ЗЗД и не отговарят на критериите по неговото прилагане.
Иска се отмяна на решението в обжалваните му осъдителни части и вместо това отхвърляне
на предявените от ищците против дружеството-жалбоподател осъдителни искове.
1
В срок е постъпил отговор от ищците чрез техния процесуален представител адв. М.Н.-
Т. САК, с който се поддържат подробно изложени възражения против оплакванията в
жалбата и се иска потвърждаване на решението в обжалваната му осъдителна част.
САС, в настоящият състав при служебна проверка по чл.269 ГПК констатира
валидност и допустимост на решението в обжалваните му части.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявени от ищците Д. А.
С., М. А. С., Н. С. Е. С. Д. Й. и Н. Р. Р. срещу „Мегатрейд -10“ЕООД и „Билд
апартмънс“ООД искове с пр. осн. чл. 200 КТ вр.чл.49 ЗЗД за солидарно осъждане на
ответниците за обща сума в размер на 750 000лв. /по 150 000лв за всеки от ищците/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, възникнали по повод смъртта на А.
С. Й. в резултат от трудова злополука, реализирана на 10,07,2018год., ведно със законната
лихва от датата на увреждането.
В исковата молба като правопораждащи спорните притезания факти се изтъкват
обстоятелствата относно възникнала трудова злополука на 10.07.2018 г., в гр. София на
строителен обект, представляващ многофункционална сграда с адм.адрес в гр.София, бул.
С.ко шосе, № 102, на който техният наследодател А. Й. извършвал възложени му дейности
от дружеството ответник „Мегатрейд-10“ ЕООД във връзка със свързване на
специализирана машина за полагане на мазилки към силоз за сухи мазилки с №16, когато е
настъпил инцидент - диагностициран термичен шок и термична травма на пострадалия
вследствие на която е настъпила смърт на 14.07.2018год. Инцидентът е определен като
трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. Поддържат, че отговорността на
„Мегатрейд -10“ ЕООД следва да се ангажира на осн.чл.200 от КТ, в качеството на
работодател, а отговорността на „илд апартмънс“ООД на осн.чл.49 от ЗЗД като възложител
на строителната дейност, който е допуснал нарушение на чл.5, ал.2 от ЗЗБУТ, вр.чл.6 от
Наредба 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строително монтажни дейности. Ищците обосновават легитимацията си по
исковете с родствената си връзка със загиналия -деца, родители и фактическа партньорка,
търпели вреди в описания в исковата молба интензитет.
В срока за отговор и двете дружества ответници са заели становище за
неоснователност на исковете с изложени конкретни възражения.
След самостоятелна преценка на събраните пред първата инстанция доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, следва да се приеме за установено следното от
фактическа страна:
Пред първата инстанция не са били спорни фактите относно материалната легитимация
на четирима от ищците –първите двама непълнолетни деца Д. и М. А., а вторите С. и Н. Й.и
родители на загиналия при злополука на 14.07.2018г А. С. Й., както и че към датата на
инцидента пострадалият е работил по трудово правоотношение в ответното дружество
„Мегатрейд-10“ ЕООД от 23,05,2018год. Не е било спорно и обстоятелството, че смъртта е
настъпила в резултат на трудова злополука при полагане на труд на строителен обект:
2
„Многофункционална сграда с подземни гаражи, хотел, ресторант, кафетария, магазини,
жилищна част, автокъща с шоурум и БКТП, УПИ VI, кв. № 71, м. „Витоша- ВЕЦ С.о, район
Лозенец, както и че злополуката е настъпила при извършване на дейности от А. Й.
съвместно с Д. Й. по свързване на специализирана машина за мазилки PFT G4 C към силоз
за сухи мазилки №16, включващи прекарване на комуникационен кабел за управление на
компресор на силоза от външната страна на сградата. Комуникационният кабел попаднал в
опасната зона на проводниците на електропровод 110 kV под напрежение, като в резултат
на това се е образувала електрическа /волтова/ дъга, под чието термично въздействие А. Й.
получил 70 % изгаряния и по-късно починал в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД.
Наличието на трудова злополука категорично е установена от представените пред
първата инстанция писмени доказателства протокл от 16.10.2018год. за резултатите от
извършеното разследване на инцидента от 10.07.2018год. на НОИ /л. 21/, в който са описани
допуснати множество нарушения нарушения от страна на възложителя „Билд
апартмънс“ООД и изпълнителя „Мегатрейд-10“ ЕООД на правила за осигуряване на
безопасни и здравословни условия на труд – чл. 5, ал. 2, чл. 16, ал. 1, т.6 от ЗЗБУТ, чл. 5, ал.
1, т. 2, чл. 6, чл. 16, т. 1 и 6, чл. 54, чл. 54а от Наредба № 2 за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи, чл. 418 и чл. 420 от Правилника за безопасност и здраве при работа по
електрообзавеждането с напрежение до 1000V, чл. 10, ал. 2, т. 2 и 4, ал. 3, т. 2,3,4 и 5, чл. 11,
ал. 3, т.3, чл. 13, ал. 1, т. 2,6,7, чл. 14, ал. 2, чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и др.
До идентични изводи е достигнала и проведената от ИА „Главна инспекция по труда“
проверка по случая, видно от представения протокол за извършена проверка от
17.09.2018год. /л. 118/, поради това и с разпореждане от 31.10.2018год. на ТП-София град
на НАП /л. 25/ случаят е приет за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.
Във връзка със спорния пред първата инстанция въпрос относно материалната
легитимация на фактическата партньорка на загиналия и включва ли се в кръга на лицата,
имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди, първоинстанционният съд е
дал положителен отговор като се е позовал на т.2 от ППВС №5/1969г, с което е разширен
кръга на легитимираните чрез включване на лицата, които фактически са се намирали в
отношение на родство родител-дете или във фактическо съпружеско съжителство и на
формирана по този въпрос по чл.290 ГПК /като пр. решение № 183/01.07.2011г по гр.д. №
719/2010г на ВКС ІV гр.о. и др. цитирани в обжалваното решение/, в които е възприето
разбирането, че отговорността на работодателя, макар и да произтича от договор, по
естеството си е деликтна, затова материално легитимирани да водят иск по чл.200 КТ са
лицата, посочени в т.2 от ППВС № 4/1961г –низходящи, възходящи и съпрузи, респ. лицата,
които фактически се намират в такива отношения на родство или съпружеско съжителство.
Решението в осъдителната му част е обжалвано само от единия ответник „Билд
апартмънс“ООД, чиято отговорност е ангажирана на основание чл.49 ЗЗД солидарно с
3
другия ответник „Мегатрей -10“ЕООД на различно основание по чл.200 КТ. Дружеството
ответник „Мегатрейд-10“ЕООД не е подал въззивна жалба против решението в
осъдителната му част, нито се е присъединил към жалбата на „Билд апартмънтс“ООД, с
когото са обикновени другари в процесуалното правоотношение, поради това и спрямо него
решението е влязло в сила. Посоченото има за резултат установяване със сила на пресъдено
нещо фактическия състав на чл.200 КТ, от който произтича отговорността на първия
ответник и работодател на пострадалия, както и материалната легитимация на ищците и
конкретно на фактическата партньорка, поради това че по този въпрос не са поддържани
оплаквания в жалбата и при условията на ограничен въззив ефектът на
първоинстанционното решение се запазва.
Спорът пред въззивната инстанция се концетрира до наличието на предпоставки за
ангажиране отговорността на жалбоподателя –ответник по чл.49 ЗЗД, произтичаща от
положителното установяване на всички елементи от фактическия състав – противоправно
поведение /действие или бездействие/ в пряка причинна връзка с настъпването на вреди при
възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносният
резултат.
От писмените доказателства пред първата инстанция е изяснено и не е било спорно
между страните, че с разрешение за строеж № 171/18.09.2017год. на Столична община
„Архитектура и градоустройство“ на ответника „Билд апартмънтс“ООД е разрешено
построяването на „Многофукционална сграда с подземни гаражи, хотел, ресторант,
кафетария, магазини, жилищна част, автокъща с шоурум и БКТП“ в УПИ VI, кв. 71, м.
„Витоша-Вец-С.о“, район Лозенец, и че между него в качеството на възложител и „Елстрой
Билд“ЕООД като изпълнител е сключен договор за възлагане на строителни и монтажни
работи от 10.10.2017год. за извършване на СМР и „груб строеж“ на на същия посочен обект
съгласно проектно-техническа документация, неразделна част от договора. Представено е и
сключено между страните споразумение за взаимно информиране и съвместно осигуряване
на ЗБУТ при едновременна работа на строежа от 10.10.2017год. /л. 105/ във връзка със
спазването и осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Представен е и
договор за възлагане на строителни и монтажни работи от 01.02.2018год. /л. 89/, сключен
между „Елстрой Билд“ ЕООД като възложител и първия ответник „Мегатрейд-10“ ЕООД в
качеството на изпълнител, за извършването на строителни дейности в същия обект съгласно
проектно-техническа документация, неразделна част от договора, както и идентично
споразумение за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
едновременна работа на строежа от 01.02.2018год /л.116/. Възложителят от „Билд
апартмънтс“ООД от своя страна е сключил договор от 28.09.2018г. с Д. Д. като изпълнител,
на когото е е възложено срещу възнагаждение изпълнение на функцията на координатор по
безопасност и здраве съгласно Наредба № 2/22.03.2004г., уреждаща изискванията за
здравословни и безопасни условия на труд.
Пред първата инстанция е изслушана техническа експертиза според констатациите на
която са спазени изискванията за отстояние на процесната сграда от въздушна линия
4
110 kV „Павлово-Железница“, но на плановете за безопасност не е обозначен
електропроводът и съответно сервитутната му зона, като такава с особен риск на
строителната площадка. Не е бил представен и поради това приет за липсващ план за
полагане на мазилка, който би трябвало да притежава подизпълнителя „Мегатрейд-10“
ЕООД, както и монтажен план на фирма „Теразид“ като собственик на силоза за суха смес.
Установено е фактически, че силозът за суха смес е ситуиран изцяло в сервитутната зона на
далекопровода, а комуникационният кабел държан от пострадалия е бил за ниско
напрежение /не-повече от 3000 V/, съответно при доближаването му до неизолиран
проводник на електропровод за високо напрежение, чийто електрически потенциал е
десетки пъти по-висок, настъпва електрически пробив в изолацията на кабела. В този
случай, когато другият край е приближен или допрян до земната повърхност с нулев
потенциал или до метален предмет върху земната повърхност се получава еднофазно късо
съединение, при което протича ток от порядъка на стотици ампери и моментално се разгаря
електрическа дъга с голяма мощност, водеща до термични поражения. Ако краят на кабела
не е приближен или допрян до метален предмет или земна повърхност, но е допрян до
човешко тяло, то тогава протича ток през тялото и води до фатални увреждания. Вещото
лице е отрекъл наличието на причинна връзка между техническата изправност на
съораженията за настъпване на трудовата злополука, като според категоричните му изводи
решаващият фактор е допират на комуникационния кабел до жиците на електропровода.
Според експертизата инцидентът най-вероятно е настъпил при спускане на кабела по
фасадата на сградата, след което е бил поет от пострадалия и заведен до намиращия се под
далекопровода силоз за суха смес, където е попаднал в опасната зона на електропровода.
Изключва се вариантът, в който кабелът е хвърлен от 12-тия етаж, поради това, че при
допир на горния му край в скелето, плочата на етажа или се държи от човек, то в този
момент на допир с „жиците“ или при фазов проводник на електропровода биха пострадали
хора на скелето или тези, които са на плочата още преди другия край на кабела да допре
силоза или земята. Допълнителен аргумент против втори вариант на експертизата вещото
лице извежда от факта, че в този случай ще се разрази дъга при силоза преди да бъде хванат
от пострадалия, а така също работните кабели обикновено завършващи с технологичен
куплунг /щепсел/, който би се счупил при хвърляне от такава височина.
Пред първата инстанция в качеството на свидетел е разпитан брата на загиналия Д.С.,
чиито показания следва да бъдат ценени по реда на чл.172 ГПК като лични и
непосредствени, но също и като кореспондиращи с изводите на техническата експертиза
относно причината за настъпване на инцидента. Според свидетелят С. в деня на злопалуката
било разпоредено да се свърже строителната машина със силоза посредством кабел.Този
кабел бил размотан и спуснат от 12-тия етаж и поет от пострадалия, след което настъпил
взрив и ударна вълна. Разпорежданията били дадени от лице на име Б. – доставчик на
материали, които били задължителни за тях по нареждане на прекия им ръководител В. С.,
като преди това не били дадени инструкции, с които да ги информират за опасността при
наличието на далекопровод в непосредствена близост.
5
Показанията на другите свидетели Г. и И. фактически се намират в противоречие с
изводите на експертизата, изключваща втория от вариантите като причина за настъпване на
инцидента и не следва да бъдат ценени. А показанията на св. С. в частта, отнасащи се до
„викове“ преди да не се хвърля кабела не са решаващи за спора, тъй като същественото в
случая е провеждането на инструктаж за безопасност по предвидения за целта ред и начин, а
такъв не се установява за извършен единствено от показанията на св. Д. Д. /пряк
ръководител/ след отчитане на тяхната заинтересованост и при липса на други подкрепящи
ги доказателства.
Поради установените идентично факти, въззивният състав достига до същите като
първата инстанция изводи за наличие на всички елементи от фактическия състав на чл.49
ЗЗД, обосноваващи отговорността на възложителя солидарно с тази на работодателя за
настъпили вреди при и по повод на възложена работа.
Неоснователни са оплакванията в жалбата на ответника за неправилност на решението
като постановено при неизяснена фактическа обстановка поради процесуално нарушение на
съда – отказ да се изслуша повторна експертиза по два от въпросите /4-ти и 5-ти въпрос/,
отнасящи се до причините предизвикали токовия удар на 10.07.2018г и за изправността на
техническите съображения. Видно е от материалите по приложеното дело, че по поставената
задача под номер 4 на техническата експертиза в.л. Василев е дал отговори в два варианта в
зависимост от застъпените различни и противоречиви тези на двете групи свидетели и
анализирал данните съобразно техническите и опитни правила. По отношение на 5-ти
въпрос е обсъдил техническото състояние на съображението, което има пряко значение за
инцидента и обобщил възможните изводи при тези налични по делото данни. При тези
констатации правилно първоинстанционният съд е отказал допускането на повторна
експертиза по посочените въпроси, тъй като отговорите на вещото лице са конкретни и
обосновани с наличните по делото данни и в съответствие с тях са анализирани възможните
варианти, чието възприемане е в прерогативите на съда по съществото на спора.
Основаната причина за трагичния инцидент според категоричните и неоспорени
изводи на техническата експертиза е допирът на пострадалия Ал. Й. с кабел за ниско
напрежение, който е бил доближен до фазов проводник на далекопровод с десетки пъти по-
високо напрежение, в резултат на който е настъпил пробив в изолацаията и при допира към
метал или земна повърхност е възникнало еднофазово късо съединение, чиито последици са
електрическа дъга с голяма мощност и термични поражения.
Категорично на следващо място от експертизата е изяснено, че комуникационният
кабел е фактически ситуиран в сервитутната зона на електропровода за високо напрежение,
както и че за разполагането му ответникът- възложител не е представил монтажни или други
планове. Поради това се споделят изводите от правно естество, че възложителят не е спазил
предвидените по Закона за здравословните и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ и
подзаконовите актове по прилагането му, като не е осигурен ефективен контрол за
извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин за работниците по чл. 5,
ал. 2 от ЗЗБУТ и чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ, нарушени също са и разпоредбите на Наредба
6
№ 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи /обн. ДВ. бр. 37 от 2004 г./ по чл. 16, т. 1, б.
„б" „в", предвиждащи специални правила за безопасност при работа в близост до
сервитутна зона на електропороводна мрежа, очертани в чл. 54 „Преди началото на СМР за
съществуващите на строителната площадка въздушни електропроводи се прилага една от
следните мерки: бариери (ограждения) или знаци и сигнали така, че да се осигури безопасно
разстояние до електропороводите; чл. 54а „Не се допуска извършване на СМР, както и
разполагане на производствени бази, складове и санитарно-битови помещения в
сервитутната/охранителната зона на електропроводи, газопроводи и продуктопроводи";
Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждане с напрежение до
1000V; Наредба № РД - 07-2 за реда и условията за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд; Наредба № 17 от 09.06.2004 за сервитутите на енергийните
обекти.
По делото не е имало спор и категорично е установено, че ответникът „Билд
апартмънс“ООД има качеството на възложител по чл. 160 от ЗУТ за изграждане на описания
вече строителен обект и за него съществуват задължения във връзка с осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд по 5, ал. 2 от ЗЗБУТ и специфични такива в
Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, вменяващи в
задължение на възложителя да определя координатори по безопасност, както и да
контролира тези лица, в чиито правомощия се включват осигуряването на здравословни и
безопасни условия на труд на етап проектиране чрез изготвяне на план за безопасност, така
и на етап изпълнение на строежа.
Правилно първоинстанционинят съд е приел, че възложителят не е изпълнил тези
задължения – към датата на инцидента да е има конкретно лице, на което да са възложени
функциите по координация на дейностите в съответствие с нормативните изисквания, нито в
изготвените планове електропроводът и сервитутната му зона са обозначени като такива с
особен риск за строителната площадка, също не са взети и приложени мерките по чл.54 от
Наредбата – преместване, изключване и при невъзможност за това поставяне на бариери
/знаци и сигнали за безопасно разстояние до електропроводите, и в нарушение на чл. 54а е
монтирано съоражение върху сервитутната зона на електропровода. По реда на прекия
надзор от страна на възложителя чрез координатор на строителните дейности е следвало да
се обезпечи спазването на изискванията на чл.16, ал. 1 т.7 ЗБУТ за допускане на подходящо
инструктирани и екипирани лица за работа до места, в които съществува сериозна опасност
за здравето и живота, което не е било сторено и този факт е категорично изяснен по делото.
Оплакванията в жалбата, че не са съобразени показанията на свидетелите, отричащи
съществуването на лице Б., което да е давало разпореждания на обекта са неоснователни –
от една страна е отчетена тяхната заинтересованост като служители на ответника, както и
противоречието им с технически обоснования от експертизата вариант, но и приети за
7
достоверни не биха променили изводите от правна страна за неизпълнение на нормативно
вменени задължения за безопасност, предвиждащи осигуряване на координатор на
строителните дейности, който пряко да следи за спазване на правилата.
Неоснователни са оплакванията, че първоинстанционният съд не е обсъдил и съобразил
всички представени от ответника писмени доказателства и конкретно протокол за
извършена проверка с № ПР1824557/17.09.2018г, в който било обективирано становището
на ГА „ГИТ“, че пострадалият А. Й. е създал предпоставки за злополуката. Цитираният
документ в тази си част, в която са оформени заключителните изводи на посочения орган
няма характер на официален свидетелстващ документ и съответно обвързваща за съда
материална доказателствена сила, поради това в съвкупната преценка с множеството
обсъдени доказателства не може да обоснове обратен извод.
Неоснователни са оплакванията в жалбата на ответника за наличие на основание за
намаляване на отговорността му, поради принос от страна на пострадалия за настъпване на
вредите. Последният е изпълнявал дейност в рамките на трудовите си задължения и според
обоснованият технически вариант на експертизата – поемане на спуснат по фасадата кабел и
придвижването му към силоза, не се установява поведение, с което сам да се е поставил в
риск поради неполагане на дължима грижа или нарушаване на определени предпазни мерки,
за които е бил инструктиран. Нещо повече при категорични данни, че именно ответникът
чрез бездействието на свои служители е пренебрегнал нормативните изисквания за
безопасност, включително не е провел инструктаж, то последният не би могъл да черпи
права от противоправното си поведение. Напълно обосновано първоинстанционният съд е
съобразил, че пострадалият е бил общ работник на строежа, от когото без надлежни
инструкции не би могло да се очаква да съобрази взаимодействието между електрическите
проводници.
Неоснователни са и оплакванията против размера на обезщетението определено в
полза на ищците – низходящи, родители и фактическа партньорка, с която ги е свързвал
продължителен съвместен живот и общи деца. От гласните доказаетлства по делото, ценени
при уславията на чл.172 ГПК чрез разпит на свидетелите Й. – сестра и Т. –демеен приятел се
установява, че починалият и ищцата Н.Е. са живеели в едно домакинство на семейни начала
от 2007год. до момента на злополуката. Внезапната и трагична смърт се е отразила
изключително тежко на цялото семейство. Ищецът Д. СЙ. не можел да приеме напълно
случилото си, трудно си обяснявал липсата на баща си, станал агресивен към съучениците
му. Негативно се отразило трагичното събитие и върху ищцата М.С. предвид ранната ѝ
възраст, постоянно търсела бащина фигура. Родителите на починалия също били сломени,
продължавали да съпреживяват мъката си и всеки спомен за сина им бил източник на
болезнени изживявания.
Обсъдени и съобразени са всички от значение обстоятелства относно младата възраст
на загиналия /29г/ и установените посредством гласните доказателствени средства
отношения с непълнолетните деца, родители и партньорка. И двете деца според възрастта си
са преживели травмиращо загубата на баща си и трудно понесли липсата му в семейството.
8
От съществено значение е и че тази липса и занапред ще бъде източник на неблагоприятни
емоционални изживявания поради това, че са лишени от присъствието и грижата на
родителя си в процеса на израстване. Преценени по интензитет са и страданията на
родителите, загубили син, с когото са били близки и привързани, в общ дом и домакинство
до смъртта му, както и на фактическата партньорка, с която загиналият е имал общ
съвместен живот повече от десет години и родени две деца. Освен с конкретно търпените
субективни страдания на ищците размерът на обезщетенията е съобразен с
общественоикономическата конюнктура към релевантния момент на настъпване на деликта,
както и с практиката на съдилищата в други аналогични случаи на компенсация за
неимуществени вреди.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции решението в обжалваната му
осъдителна част ще подлежи на потвърждаване, при който изход на спора няма основание да
се изменят присъдените пред първата инстанция разноски. Пред въззивната инстанция право
на разноски по правилата на чл.78 и сл ГПК ще имат само въззиваемите – ищци, които са
били представлявани от безплатно по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв и на адв.М.Н.-Т. ще й се
следва адвокатско възнаграждение в по Наредба №182004г в размер на 14 678,64лв с
начислен ДДС, което ще се възложи в тежест на ответника.
Поради изложеното САС, в настоящият състав
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.01.2021г. по гр.д. № 6139/2019г на Софийски градски
съд, І-14 състав в обжалваната му осъдителна част.
ОСЪЖДА „Билд апартмънс“ООД ЕИК ********* да заплати на адвокат М.Б. Н.-Т.
на осн. чл.38 ал.2 ЗАдв. сумата от 14 678,64лв, представляваща възнаграждение пред
въззивната инстанция.

Решението по отношение на ответника „Мегатрейд-10“ЕООД е влязло в сила
Решението, подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд
на РБ в едномесечен срок от връчване на преписи на страните при наличие на предпоставки
по чл.280 ГПК.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10