№ 12151
гр. София, 22.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110156541 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Застрахователно дружество Б., с
която срещу А. В. С., е предявен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за
сумата 405,65 лева, представляваща регресно вземане във връзка с изплатено от
застрахователя застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите на правоимащото лице за вредите, причинени му от ответника с
включени ликвидационни разноски в размер на сумата 25 лева, който с поведението си
като водач на лек автомобил „О.“, рег. № . станал причина за настъпване на ПТП на
05.09.2016 г. в гр. София в района на Околовръстен път, кв. „Суходол“, на кръгово
движение в ж.к. Люлин.
Ищецът твърди, че на посочените в исковата молба дата и място водачът на
автомобил „О.“ поради неспазване на дистанция реализирал ПТП с движещия се пред
него лек автомобил „М.“, рег. № ., управляван от Г. С. Г., последният негов собственик,
в резултат от което са възникнали материални щети. За събитието е бил съставен
протокол за ПТП № 1682592/05.09.2016 г. от органите на СДВР. Поддържа, че причина
за настъпване на произшествието е поведението на ответника, който е нарушил
правилата за движение по пътищата, в която връзка е било издадено и наказателно
постановление, влязло в сила на 09.11.2017 г. Увреденият автомобил „М.“ е бил
застрахован по застраховка „Каско на МПС“ при друг застраховател, който изплатил
обезщетение за причинените вреди в размер на 365,65 лева, след което ищецът
извънсъдебно изплатил на застрахователя по имуществената застраховка обезщетение
с разноски в размер на 15 лева или сума в размер на 380,65 лева. Сочи, че се е
суброгирал в правата на увредения срещу ответника, който след реализиране на
произшествието отказал да се подложи на проверка за употреба на алкохол с
техническо средство от страна на контролните органи. Моли за уважаване на исковете
и за присъждане на разноски.
След изтичане на срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез
1
назначения му от съда особен представител адв. З., с която предявеният иск е оспорен.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност, тъй като счита, че давностният
срок в случая е започнал да тече от момента на увреждането. Моли съда да отхвърли
предявения иск.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите на страните, заявени в хода на производството, намира за
установено следното от фактическа страна:
Установява се от събраните по делото доказателства, че на посочените в
исковата молба място и дата (05.09.2016 г. в гр. София, на ул. Околовръстен път) е
настъпило ПТП с участие на ответника, който към момента на събитието е управлявал
л.а. „О.“, рег. № ., собственост на К. И., като поради неспазване на дистанция от
преднодвижещия се автомобил е реализирал ПТП, като е причинил щети по автомобил
„М.“, рег. № . в областта на задна броня. Съгласно удостовереното в протокола за ПТП
ответникът е отказал на контролните органи да бъде проверен за употреба на алкохол,
с оглед което и такава проверка не е била извършена.
Не е спорно също така, че във връзка с произшествието на водача А. С. е
съставено наказателно постановление за извършени нарушения по чл. 23, ал. 1 ЗДвП и
по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Постановлението е било връчено и е влязло в сила на 09.11.2017
г.
Установява се на следващо място, че увреденият автомобил „М.“ е бил
застрахован по имуществена застраховка „Каско“ на МПС в „ЗАД Армеец“ АД. По
искане на правоимащо лице е заведена преписка по щета №
10016030127978/07.09.2016 г. На 04.10.2019 г. застрахователят е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 365,65 лева и е сторил разноски за
определяне и изплащане на обезщетението в размер на 15 лева.
Застрахователят по имуществената отговорност е поканил ищеца в качеството
му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лекия
автомобил „О.“ да възстанови изплатеното обезщетение, ведно с обичайните разноски
за определянето му. На 05.11.2019 г. ищецът е удовлетворил регресната претенция на
застрахователя по застраховката „Каско“.
На 19.01.2024 г. до ответника е изпратена покана за доброволно плащане на
сумата 405,65 лева като сбор от изплатеното по регресната претенция в размер на
380,65 лева и 25 лева разноски по определяне и изплащане на обезщетението.
В хода на съдебното дирене, проведено пред настоящата инстанция, е
изслушано и е прието заключението на съдебната автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. Н.. Същото като обективно и компетентно дадено,
съдът ползва за изграждане на изводите си относно правно релевантните за спора
факти. Въз основа на заключението съдът приема за установено, че на 05.09.2016г. лек
автомобил М.“, модел „.“ с рег. № ., управляван от Г. Г., се движел по ул. Околовръстен
път от кв. „Суходол“ към ж.к. „Люлин“, като достигайки кръговото кръстовище под
АМ „Люлин“, е бил застигнат и ударен от движещия се зад него лек автомобил марка
„О.“, модел „Т.“ с рег. ., управляван от А. С.. Причината за настъпване на процесното
ПТП е неосигурена дистанция от водача на лек автомобил марка „О.“, модел „Т.“ с рег.
., спрямо движещия се пред него лек автомобил „М.“, модел „.“ с рег. № ., в резултат
на което е настъпило контактно ПТП между двата автомобила. Видимите щети по
лекия автомобил „М.“ са били в областта на задната броня. Същите вещото лице е
приело, че биха могли да се получат по описания механизъм - от удар на превозното
средство в задната част, като при настъпване на събитие от такова естество, биха се
намирали в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП. Стойността,
2
необходима за възстановяване на лек автомобил „М.“, модел „.“ с рег. № ., изчислена
на база средни пазарни цени към датата на ПТП експертът е изчислил, че възлиза на
сумата 346,32 лв.
Съдът на основание чл. 162 ГПК възприема, че ликвидационните разноски при
застрахователните дружества на територията на страната в релевантния период са в
размер между 15 лева и 25 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
С оглед твърденията на ищеца и заявения с исковата молба петитум, съдът
приема, че е сезиран с иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал моторното превозно
средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи
вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за
алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е
указал на щеца, че за уважаване на предявения иск по чл. 500, ал. 1 КЗ следва да
установи, при условията на пълно главно доказване, че 1. Вредите, за които е изплатил
застрахователно обезщетение на трето за спора лице, са причинени от ответника чрез
негово виновно и противоправно поведение, като вината съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се
предполага до доказване на противното; 2. наличие към датата на ПТП на валидно
договорно правоотношение между ответника и ищеца по договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“; 3. размера на причинените вреди и
заплащане от страна на застрахователя на застрахователното обезщетение в полза на
застрахователя по застраховка „Каско на МПС“; 4. че ответникът е отказал да се
подложи на проверка за употреба на алкохол, която да бъде извършена от контролните
органи, посетили мястото на произшествието.
В тежест на ответника е при доказване на горните факти да докаже, че е
погасил дълга си към ищеца.
В конкретния случай ищецът извежда субективното си притезателно право въз
основа на твърдения, че ответникът е реализирал описаното в исковата молба пътно-
транспортно произшествие, като е нарушил правилата за движение по пътищата, като
след пристигане на контролните органи на МВР, ответникът е отказал да се подложи
на проверка за алкохол. Тази предпоставка на предявения иск следва да бъде
установена в хода на исковото производство при условията на пълно и главно
доказване.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1, т. 1 б.“б“ ЗДвП в действащата към
датата на събитието редакция за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се . отнема
временно свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под
въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с
техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване.
Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или
3
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.
Принципната забрана за управление на МПС под въздействие на алкохол е
установена с разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Отделно е установена
административно наказателна и наказателна отговорност за водачи, управляващи МПС
с определената в закона концентрация на алкохол в кръвта.
Въз основа на действащата нормативна уредба съдът приема, че за водачите на
МПС е установено задължение да се подлагат на проверка за употреба на алкохол при
отправена към тях покана за извършване на такова тестване, доколкото поведението
им, изразяващо се в отказ да бъдат проверени се санкционира строго от закона чрез
налагане на административно наказание и принудителни административни мерки.
В разглеждания случай въз основа на данните от протокола за ПТП, доколкото
същият в тази част се ползва с характеристиките на официален свидетелстващ
документ, съдът приема за установено, че ответникът в качеството му на водач на лек
автомобил е отказал да се подложи на проверка за алкохол, както и не се е явил
навреме за извършване на кръвно изследване за употреба на алкохол (съгласно
представеното по делото влязло в сила наказателно постановление). Следователно и
по делото е доказано при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е
отказал да се подложи на проверка за алкохол, с което си поведение е възпрепятствал
контролните органи да установят дали последният е управлявал МПС след употреба на
алкохол.
В случая за произшествието е съставен протокол за ПТП от компетентно
длъжностно лице към МВР в кръга на функциите му и по установен в закона ред. В
трайната практика на ВКС се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно
лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по
смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на
съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено
волеизявление - решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО,
решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО, решение №
73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение № 98/25.06.2012 г. по т.
дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО. Съставителят удостоверява пряко възприети от него
факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети,
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други.
Не са ангажирани доказателства за провеждане на насрещно доказване на
удостоверените от длъжностното лице обстоятелства, отразени в протокола в кръга на
служебните му функции - във връзка с участващите ППС, тяхното местоположение,
констатираните от длъжностното лице и отразени в протокола за ПТП видими щети по
автомобилите, вкл. и отказа на ответника да се подложи на проверка за алкохол.
Установено е също така, че причината за настъпване на произшествието е
управляването на автомобила „О.“ при неосигуряване на дистанция от намиращото се
пред него МПС. Липсват данни, а и не се твърди от страна на ответника от техническа
гледна точка да е имало и друга причина за настъпване на произшествието освен
личното му поведение като водач на МПС. С последното ответникът е нарушил
правилото на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, доколкото като водач на пътно превозно средство не
се е движил на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство,
4
че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
Следва също така да се посочи, че установените по автомобилите увреждания
подкрепят извода на съда, че ответникът се е движил при неспазване на правилата за
дистанция, сочещи именно на проявено противоправно поведение от негова страна,
като именно последното е било причината за реализиране на произшествието, от което
за третите лица са настъпили вреди, които ищецът е обезщетил.
Установено е на следващо място, че е налице причинна връзка между вредите,
за които е изплатено обезщетение от страна на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ и събитието, причинено от ответника. С оглед
заключението на САТЕ съдът намира предявеният иск за основателен и доказан за
сумата 361.32 лева, към която следва да се добавят и разноските за определяне и
изплащане на обезщетението от страна на ищеца в размер на сумата от още 25 лева.
Така определеното и изплатено застрахователно обезщетение съответства на
стандартите на КЗ, а и ответникът не е оспорил нито настъпването на имуществените
вреди, нито че същите са причинени в резултат от ПТП.
В обобщение на изложеното и въз основа на съвкупния анализ на доказателства
по делото, които кореспондират помежду си, съдът формира извод за основателност на
предявения иск до сумата 386,32 лева, доколкото от същите се установява
противоправно и виновно /по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ поведение на ответника, във
връзка с което са били причинени имуществени вреди, за които ищецът е изплатил
обезщетение, а съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ поведението на ответника обуславя
възникването на регресното право на ищеца.
За пълнота на изложението и макар възражението на ответника за изтекла
погасителна давност да е заявено след настъпила преклузия, следва да се посочи, че
същото дори да беше срочно въведено, би било неоснователно с оглед трайната
съдебна практика по този въпрос. Процесното регресно притезание е изискуемо от
момента на плащането на застрахователното обезщетение в полза на застрахователя по
имуществената застраховка. От този момент започва да тече срокът на погасителната
давност за упражняване на правото. По причина, че регресният иск на застрахователя
срещу виновното за ПТП застраховано лице почива на закона, а не на договора за
застраховка, спрямо него не намира приложение специалната давност за договорите за
застраховка по чл. 197 КЗ (отм.) - в този смисъл решение № 147 от 12.11.2014 г. по т. д.
№ 3708/2013 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о., т. 14 от ППВС № 7/1977 г. ПП №
7/77/04.10.1978 г. на ВС, а е приложима общата петгодишна погасителна давност. В
случая ищецът е изплатил обезщетението на 05.11.2019 г., а исковата молба е подадена
в съда на 24.09.2024 г., с оглед което и погасителна давност за вземането към
посочения момент не е била изтекла.
Предявеният иск, като основателен и доказан за посочения размер (386,32
лева), следва да се уважи и да се отхвърли за разликата до 405,65 лева.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски имат и двете страни, но такива следва да бъдат присъдени само в полза на
ищеца, доколкото ответникът е представляван от особен представител, съответно не е
извършил разноски във връзка с производството.
В полза на ищеца следва да се присъдят сторените в хода на производството
разноски за държавна такса, депозити за особен представител и за вещо лице. Макар
да се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, ищецът не е представил
доказателства такива разноски да са били реално извършени. Ето защо и в тежест на
ответника следва да се присъдят разноски в общ размер на 697,90 лева (от общо
5
сторени и доказани разноски в размер на 750 лева), съответстващи на уважената част
от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. В. С., ЕГН **********, с адрес по делото: гр. София, бул. „А., да
заплати на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ на „ЗД Б., ЕИК ., с адрес на управление: гр.
София, бул. „Д., сумата 386,32 лева, ведно със законната лихва от 24.09.2024 г. до
окончателното плащане, представляваща регресно вземане във връзка с изплатено от
застрахователя застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“
за имуществени вреди, причинени от ответника, който с поведението си като водач на
лек автомобил „О.“, рег. № ., станал причина за настъпване на ПТП на 05.09.2016 г. в
гр. София, на ул. „Околовръстен път“, с включени разноски за определяне и изплащане
на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 405,65 лева.
ОСЪЖДА А. В. С., ЕГН **********, с адрес по делото: гр. София, бул. „А., да
заплати на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК на „ЗД Б., ЕИК ., с адрес на
управление: гр. София, бул. „Д., сумата 697,90 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6