Р Е Ш Е Н И Е
№
97 гр. Пазарджик 12.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд, въззивен състав,
в закрито заседание на дванадесети март през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ:
Венцислав Маратилов
Росица Василева
като разгледа
докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. №185 по описа за 2020 г. , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.435 и следващи от ГПК.
Образувано е по подадена жалба от М.К.Н. – солидарен длъжник
по изпълнително дело №388/2017г. по описа на ЧСИ Г.Т., рег.№882 с район на
действие Окръжен съд – Пазарджик против отказ на ЧСИ, обективиран в
разпореждане №152/14.01.2020г. да прекрати изпълнителното производство на
основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК.
Твърди се, че обжалваният отказ е
незаконосъобразен, тъй като взискателят не е поискал и не са извършвани изпълнителни
действия за период от повече от две години.
Неправилно ЧСИ се позовавал на чл.125 ЗЗД,
която хипотеза била различна.
Претендира се отмяна на обжалвания отказ и
присъждане на разноски.
В срока по чл.436, ал.2 ГПК са постъпили
възражения от взискателя З.В.В. чрез адв.Ч., с които се оспорва подадената
жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
По реда на чл.436, ал.3 ГПК съдебният
изпълнител е изложил писмени мотиви за неоснователност на жалбата.
Пазарджишки окръжен
съд, като взе предвид изложените в жалбата съображения, възражението към нея и
мотивите на съдебния изпълнител, както и съдържащите се в изпълнителното дело
писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима,
тъй като е подадена в законовия срок, от легитимирано лице - длъжник по
изпълнителното дело, против действия, за които законодателят е предвидил
възможност за обжалване в чл.435, ал.2, т.6 ГПК – отказ на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното дело.
Разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
По молба на взискателя „ОББ" АД е
образувано изп.д.№42/2006г. по описа на ДСИ Пазарджик срещу солидарните
длъжници Н.Д.К., З.В.В., М.К.Н. и С.Т.А.. В резултат на извършена цесия за
взискател по изпълнителното дело е конституиран „Е.М." ЕООД на мястото на
първоначалния взискател „ОББ“ АД. Впоследствие изпълнителното дело е предадено
за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ Н.Т. и е образувано под №23/2008г.,
а след приемане от ЧСИ Т.Л.. на служебния архив на ЧСИ Н.Т., изпълнителното
дело е под №866/2011г.
По молба на взискателя (лист 620) изп.д.№866/2011г.
по описа на ЧСИ Т.Л.. е предадено за продължаване на изпълнителните действия на
ЧСИ Г.Т., където е образувано под №388/2017г.
Установено е, че от образуването на изпълнителното дело по молба на първоначалния
взискател „ОББ“ АД до 09.02.2015г., принудителното изпълнение се
е водило срещу солидарните длъжници Н.Д.К., З.В.В., М.К.Н. и С.Т.А..
В периода до 09.02.2015г. взискателят „ОББ“ АД е
поискал налагане на обезпечителни мерки, същите са наложени и са постъпвали ежемесечни
плащания от наложения запор на пенсията на З.В.В., като първото е на
17.05.2006г., а последното на 31.12.2014г. Срещу останалите длъжници също са
били поискани и наложени обезпечителни мерки, но те не са довели до изпълнение,
с изключение на извършени няколко директни плащания от М.К.Н. към „Е.М.“ ООД.
След 09.02.2015г., платилият изцяло дълга З.В.В. е
конституиран като взискател, при което останалите съдлъжници отговарят спрямо
него разделно – до размера на припадащите им се части от дълга, както следва:
Н.Д.К. - за сумата 19 327,79 лв.
С.Т.А. - за сумата 6 442.59лв., представляваща 1/3 от
цялата сума.
М.К.Н. - за сумата 6 442,59лв., представляваща 1/3 от
цялата сума.
Основното възражение, въведено
с жалбата е, че не са извършвани изпълнителни действия от 28.01.2008г. до
24.08.2012г., както и за периода от 24.08.2012г. до 20.01.2016г.
Безспорно се установява, че до
09.02.2015г. не е имало период по-дълъг от две години, в който да не извършвани
изпълнителни действия. Напротив, през цялото време е имало изпълнителни
действия срещу имуществото един от солидарните длъжници - З.В.В., като ежемесечно
са постъпвали суми в резултат на наложения запор върху пенсията му, при което
цялото задължение е погасено.
Съдебната практика е
последователна и безпротиворечива, че при удовлетворяване на взискателя чрез
осъществяването на изпълнителни способи ,с предмет имущество на някой от
солидарните длъжници, има прекратителен ефект по отношение на изпълнението
/задълженията/ и на останалите съдлъжници. Ето защо, ирелевантно е към
настоящия спор обстоятелството дали и кога принудителното изпълнение е било
насочвано срещу имущество на жалбоподателката М.Н. до 09.02.2015г.
Както в общият исков процес,
така и в изпълнителния процес солидарните длъжници са обикновени другари.
Техните действия и действията спрямо всеки от тях нито вредят, нито ползват
останалите поради което липсата на изпълнителни действия по отношение на единия
солидарен длъжник в продължение на две години води и до прекратяване по силата
на закона на изпълнителното производство срещу него. Изключение от този принцип е хипотезата на
удовлетворяване на взискателя от един от солидарните длъжници, което има погасителен
ефект и за останалите - проявление на абсолютното действие на солидарността по арг.
от чл.123, ал.1, т.1, изр.1 ЗЗД.
Ето защо, ирелевантно към настоящия спор
е обстоятелството дали и кога принудителното изпълнение е било насочвано срещу имуществото
на жалбоподателката М.К.Н. до 09.02.2015г. т първоначалния или от някой от
последващите взискатели.
Следователно, неоснователно е
възражението, че перемцията е настъпила в периода до 09.02.2015г., когато като
взискател е конституиран З.В..
След тази дата между платилият дълга З.В.В. и М.К.Н.
възниква ново материално правоотношение, съответно в качеството им на взискател
и длъжник. Видно от данните по делото са искани и са изпълнявани изпълнителни
действия, заплащани са такси и са постъпвали суми, вкл. и към настоящия момент,
които по отношение задължението на М.К.Н. са хронологично описани в мотивите на
ЧСИ, поради което съдът не намира за необходимо изцяло да ги преповтаря.
Видно е, че след 09.02.2015г. няма период по-дълъг от
две години, в който да не са искани или извършвани изпълнителни действия,
поради което неоснователно е възражението, че изпълнителното производство следва
да се прекрати спрямо М. К.Н. на основание на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Мотивиран
от изложеното Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №152/14.01.2020г.,
постановено по изп.д.№388/2017г. по описа на ЧСИ Г.Т., рег.№882, с което е
отказано да се прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК по отношение на М.К.Н..
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.