Решение по дело №185/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 97
Дата: 12 март 2020 г. (в сила от 12 март 2020 г.)
Съдия: Минка Петкова Трънджиева
Дело: 20205200500185
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

  97     гр. Пазарджик  12.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пазарджишки окръжен съд, въззивен състав, в закрито заседание на дванадесети  март през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева

                                        ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов

                                                            Росица Василева

                                                                      

като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. №185 по описа за 2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.435 и следващи от ГПК.

Образувано е по подадена жалба от М.К.Н. – солидарен длъжник по изпълнително дело №388/2017г. по описа на ЧСИ Г.Т., рег.№882 с район на действие Окръжен съд – Пазарджик против отказ на ЧСИ, обективиран в разпореждане №152/14.01.2020г. да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Твърди се, че обжалваният отказ е незаконосъобразен, тъй като взискателят не е поискал и не са извършвани изпълнителни действия за период от повече от две години.

Неправилно ЧСИ се позовавал на чл.125 ЗЗД, която хипотеза била различна.

Претендира се отмяна на обжалвания отказ и присъждане на разноски.

В срока по чл.436, ал.2 ГПК са постъпили възражения от взискателя З.В.В. чрез адв.Ч., с които се оспорва подадената жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

По реда на чл.436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви за неоснователност на жалбата.

Пазарджишки окръжен съд, като взе предвид изложените в жалбата съображения, възражението към нея и мотивите на съдебния изпълнител, както и съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законовия срок, от легитимирано лице - длъжник по изпълнителното дело, против действия, за които законодателят е предвидил възможност за обжалване в чл.435, ал.2, т.6 ГПК – отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

По молба на взискателя „ОББ" АД е образувано изп.д.№42/2006г. по описа на ДСИ Пазарджик срещу солидарните длъжници Н.Д.К., З.В.В., М.К.Н. и С.Т.А.. В резултат на извършена цесия за взискател по изпълнителното дело е конституиран „Е.М." ЕООД на мястото на първоначалния взискател „ОББ“ АД. Впоследствие изпълнителното дело е предадено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ Н.Т. и е образувано под №23/2008г., а след приемане от ЧСИ Т.Л.. на служебния архив на ЧСИ Н.Т., изпълнителното дело е под №866/2011г.

По молба на взискателя (лист 620) изп.д.№866/2011г. по описа на ЧСИ Т.Л.. е предадено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ Г.Т., където е образувано под №388/2017г.

Установено е, че от образуването на изпълнителното дело по молба на първоначалния взискател „ОББ“ АД до 09.02.2015г., принудителното изпълнение се е водило срещу солидарните длъжници Н.Д.К., З.В.В., М.К.Н. и С.Т.А..

В периода до 09.02.2015г. взискателят „ОББ“ АД е поискал налагане на обезпечителни мерки, същите са наложени и са постъпвали ежемесечни плащания от наложения запор на пенсията на З.В.В., като първото е на 17.05.2006г., а последното на 31.12.2014г. Срещу останалите длъжници също са били поискани и наложени обезпечителни мерки, но те не са довели до изпълнение, с изключение на извършени няколко директни плащания от М.К.Н. към „Е.М.“ ООД.

След 09.02.2015г., платилият изцяло дълга З.В.В. е конституиран като взискател, при което останалите съдлъжници отговарят спрямо него разделно – до размера на припадащите им се части от дълга, както следва:

Н.Д.К. - за сумата 19 327,79 лв.

С.Т.А. - за сумата 6 442.59лв., представляваща 1/3 от цялата сума.

М.К.Н. - за сумата 6 442,59лв., представляваща 1/3 от цялата сума.

Основното възражение, въведено с жалбата е, че не са извършвани изпълнителни действия от 28.01.2008г. до 24.08.2012г., както и за периода от 24.08.2012г. до 20.01.2016г.

Безспорно се установява, че до 09.02.2015г. не е имало период по-дълъг от две години, в който да не извършвани изпълнителни действия. Напротив, през цялото време е имало изпълнителни действия срещу имуществото един от солидарните длъжници - З.В.В., като ежемесечно са постъпвали суми в резултат на наложения запор върху пенсията му, при което цялото задължение е погасено.

Съдебната практика е последователна и безпротиворечива, че при удовлетворяване на взискателя чрез осъществяването на изпълнителни способи ,с предмет имущество на някой от солидарните длъжници, има прекратителен ефект по отношение на изпълнението /задълженията/ и на останалите съдлъжници. Ето защо, ирелевантно е към настоящия спор обстоятелството дали и кога принудителното изпълнение е било насочвано срещу имущество на жалбоподателката М.Н. до 09.02.2015г.

Както в общият исков процес, така и в изпълнителния процес солидарните длъжници са обикновени другари. Техните действия и действията спрямо всеки от тях нито вредят, нито ползват останалите поради което липсата на изпълнителни действия по отношение на единия солидарен длъжник в продължение на две години води и до прекратяване по силата на закона на изпълнителното производство срещу него.  Изключение от този принцип е хипотезата на удовлетворяване на взискателя от един от солидарните длъжници, което има погасителен ефект и за останалите - проявление на абсолютното действие на солидарността по арг. от чл.123, ал.1, т.1, изр.1 ЗЗД.

Ето защо, ирелевантно към настоящия спор е обстоятелството дали и кога принудителното изпълнение е било насочвано срещу имуществото на жалбоподателката М.К.Н. до 09.02.2015г. т първоначалния или от някой от последващите взискатели.

Следователно, неоснователно е възражението, че перемцията е настъпила в периода до 09.02.2015г., когато като взискател е конституиран З.В..

След тази дата между платилият дълга З.В.В. и М.К.Н. възниква ново материално правоотношение, съответно в качеството им на взискател и длъжник. Видно от данните по делото са искани и са изпълнявани изпълнителни действия, заплащани са такси и са постъпвали суми, вкл. и към настоящия момент, които по отношение задължението на М.К.Н. са хронологично описани в мотивите на ЧСИ, поради което съдът не намира за необходимо изцяло да ги преповтаря.

Видно е, че след 09.02.2015г. няма период по-дълъг от две години, в който да не са искани или извършвани изпълнителни действия, поради което неоснователно е възражението, че изпълнителното производство следва да се прекрати спрямо М. К.Н. на основание на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

 

      Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд

 

                                Р   Е   Ш   И

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №152/14.01.2020г., постановено по изп.д.№388/2017г. по описа на ЧСИ Г.Т., рег.№882, с което е отказано да се прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК по отношение на  М.К.Н..

Решението е окончателно .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.