Решение по дело №2629/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 224
Дата: 1 март 2024 г.
Съдия: Камелия Първанова
Дело: 20231000502629
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов

Димитър Мирчев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20231000502629 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 260771/29.05.2023г., постановено по гр.д.№ 7324/2019г. по описа на
СГС, е осъдена Прокуратурата на РБългария, да заплати на К. К. А. с ЕГН **********, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 300 лв., обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление,
производството по което е прекратено с разпореждане от 11.07.2014г. по НОХД №
6628/2014 г. на СРС, на основание чл.250, ал.1, т.2 от НПК; чл. 250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1,
т.3 от НПК, ведно със законната лихва, считано от 04.06.2016 г. до окончателното
изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 60 000 лв. и в частта,
в която се претендира законна лихва за периода 16.07.2015 г. – 03.06.2016г., като
неоснователен. Осъдена е Прокуратурата на
Република България да заплати на К. К. А., на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, направените
по делото разноски в размер на 10 лв. за държавна такса и в размер на 15 лв. за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
Решението е обжалвано от К. К. А., представляван от адв.Л.Н., в частта му, с която е
отхвърлена исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над
300лв. до 60 000лв. Сочи, че определеното обезщетение е занижено по размер, като не е
съобразена продължителността на наказателното производство, настъпилите значителни
промени в психиката му, наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража” за
срок от една година. Не са отчетени задържането на цялото му семейство, довело до
неговата пълна изолация в ареста и до притеснения за неговите родители.
Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се уважи исковата
претенция.
1
Ответната страна Прокуратурата на РБългария е оспорила въззивната жалба като
неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбите, доказателствата по делото,
намира за установено следното:
Ищецът по делото-К. К. А. е посочил в исковата молба, че на 28.02.2002 г. бил
привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 366А/2001 г. по описа на СО при
СГП за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5 от НК. Първоначално бил задържан за
72 часа, а след това спрямо него била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“
за около година и един месец. На 28.03.2003 г. бил освободен. През 2014 г. обвинителният
акт бил внесен в съда и по него било образувано НОХД № 6628/2014 г. по описа на СРС,
ГО, 18 състав. На 11.07.2014 г. с разпореждане на СРС било прекратено производството
спрямо ищеца, поради „липса на престъпление“. Разпореждането било протестирано от
прокурор от СРП. На 16.07.2015 г. с решение на СГС по ВНЧД №4838/2014 г.
разпореждането било потвърдено и влязло в сила. В резултат на действията на СРП ищецът
бил несправедливо обвинен в извършване на тежко престъпление, за което, освен лишаване
от свобода, се предвиждала и конфискация на имуществото. Изпитвал страх, че ще бъде
осъден, без да е виновен. Докато изтърпявал наложената мярка за неотклонение “задържане
под стража“ бил поставен при изключително лоши условия и лишен от възможност да се
движи свободно, нямал връзка с външния свят. Били задържани и неговият баща, брат и
майка му. Ищецът се притеснявал за баща си, чието здравословно състояние се влошило при
престоя му в ареста и се налагало непрекъснатото му лечение и починал през 2015 г. Тъй
като всички роднини на ищеца били задържани, нямало кой да му носи храна в ареста, пари
и дрехи.
Вследствие на това обвинение, за което научили и съседите му, те се отдръпнали от
него, станали подозрителни и избягвали контакти с него и семейството му. Променила се
психиката на ищеца, затворил се в себе си и избягвал да контактува с други хора.
Разследването по делото се забавило цели четиринадесет години. Семейството на ищеца се
разпаднало - баща му починал през 2015 г., брат му напуснал България. Самият ищец също
напуснал България и изпитвал страх да се завърне в дома си. Претендирал е да бъде осъден
ответника да му заплати 60 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 16.07.2015 г. до окончателно изплащане на сумата.
Ответникът –Прокуратурата на РБългария е оспорила исковата претенция с доводи,
че е неоснователна. Оспорил е, че ищецът е претърпял неимуществени вреди; наличието на
причинно-следствена връзка между наказателното производство и описаните в исковата
молба вреди; размера на претендираното обезщетение. Изложил е твърдения, че ищецът е
осъждан два пъти за тежки умишлени престъпления против личността и общественото
спокойствие, които го характеризират като лице със завишена степен на обществена
опасност, което трайно не зачита правовия ред в страната. Оспорил е да е разпространявал
информация за наказателното производство и казусът да е станал достояние на широк кръг
от лица. Възразил е относно твърдяната продължителност на наложената мярка за
2
неотклонение „задържане под стража“, като е посочил, че същата е за по-кратък период, а
именно от 28.02.2022г. до 31.03.2002 г., когато бил освободен с мярка за неотклонение
„подписка“ по ДП № 366/2001 г. Оспорил е да носи отговорност за условията в
следствения арест, че ищецът е напуснал България и се е страхувал да се завърне. Позовал се
е на справка за съдимост в периода 2012 г. - 2013 г., съгласно която ищецът е пребивавал в
страната и извършил престъпления в гр.София, за които бил признат за виновен и осъден.
Срещу ищеца се водели и други наказателни производства през процесния период, поради
което не било възможно да бъдат отграничени търпените от процесното обвинение морални
вреди по характер, обем и интензитет. По другите наказателни дела на ищеца били
наложени наказания „лишаване от свобода“, които са причина за евентуални негативни
негови изживяван. Релевирал е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
законната лихва за периода преди 04.06.2016 г.
С решението е уважена исковата претенция чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ частично, като
съдът е приел, че търпените от ищеца притеснения и неудобства за целия исков период от
28.02.2002г до 16.07.2015г. се дължат на проведени няколко наказателни производства
срещу него, по които е бил признат за виновен. Отчел е, че причина за прекратяване на
наказателното производство е, неправилната квалификация, дадена от прокуратурата на
деянието, което е следвало да се квалифицира като друго престъпление. Отчел е
характеристиките на личността му, неговата биография, интензитетът на страданията. Приел
е, че не е засегнато здравословното му състояние, не е бил социално изолиран и в
невъзможност да си намери работа. Приел е, че исковата претенция за лихва за забава е
погасена по давност за периода след 4.06.2016г.
Не се спори между страните, че срещу ищеца е било образувано наказателно
производство, като на 28.02.2002г е бил привлечен като обвиняем по сл. д. № 366/2001г по
описа на ТО-ССС за извършени престъпления по ч.142а, ал.4, пр.2, вр. ал.1, вр. с чл.20, ал.2
НК и по чл.142, ал.3, вр. ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК.
На 02.03.2002 г. по ЧНД № И-51/2002 г. на СГС спрямо ищеца е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“. На 17.03.2003 г. по ЧНД № 637/2002 г. на СГС е
изменена мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в „подписка“
С постановление от 11.05.2009 г. по ДП № 366а/2001 г. на ССлО – гр.София е
изменено обвинението срещу ищеца – същият е привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.
По НОХД № 5966/2010 г. на СРС е бил внесен обвинителен акт за деянието, за което е
водено разследване по ДП № 366а/2001 г. на ССлО – гр.София. Не е представен
обвинителният акт, въз основа на който е образувано НОХД № 5966/2010 г. на СРС. На
27.05.2013 г. е прекратено производството по НОХД № 5966/2010г. на СРС и делото е
върнато на прокуратурата за отстраняване на процесуално нарушение, касаещо обвинението
срещу един от подсъдимите.
През 2014г. срещу ищеца отново е внесен обвинителен акт в съда във връзка с
3
наказателното производство по ДП № 366а/2001 г. на ССлО – гр.София, като е образувано
НОХД № 6628/2014 г. на СРС за извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл.
209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК
С разпореждане от 11.07.2014 г. по НОХД № 6628/2014 г. СРС е прекратил
производството по делото в частта му относно повдигнатото обвинение срещу множество
лица, сред които и ищецът К. К. А. за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 от НК. От мотивите
към разпореждането е видно, че съдът е приел, че извършеното от ищеца деяние не
представлява престъпление по чл.210, ал.1, т.5 от НК, но описаните в обвинителния акт
факти сочат на извършено друго престъпление по чл.315, ал.1, вр чл.309, ал.1 от НК, по
която правна квалификация съдът също би дължал произнасяне по аргумент от чл.287, ал.1
от НПК, но по отношение на това друго престъпление е изтекъл абсолютният давностен
срок по чл.82, ал.4, вр. ал.1, т.5 от НК. Съдът е прекратил производството по делото на
основание чл.250, ал.1, т.2 от НПК; чл.250, ал.1, т.1, вр чл.24, ал.1, т.3 от НПК.
С решение от 16.07.2015 г. по ВЧНД № 4838/2014 г. на СГС е потвърдено
разпореждането на СРС. Въззивният съд е приел, че описаният в обвинителния акт
механизъм на деянието не може да бъде подведен под диспозицията на престъпния състав
по чл. 209, ал. 1 и сл. НК, защото в конкретния случай пострадалият е бил измамливо
мотивиран да подпише пълномощно, с което упълномощава конкретно лице да продаде
собствения му недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. ***, ул. „ ***”
№ *, ет. *, което действие, само по себе си, не е от такова естество, че да може да доведе до
настъпване на имотна вреда за пострадалия или друго лице. Съдът е приел, че извършеното
от К. А. деяние разкрива обективните признаци на друго престъпление – по чл. 315, ал. 2
НК, но възможността да се ангажира наказателната отговорност на обвиняемия е погасена
по давност - арг. от чл. 80, ал. 1 НК.
Видно от свидетелство за съдимост от 03.12.2019 г. ищецът е осъждан за следните
престъпления: 1/ по НОХД № 8872/2012 г. на СРС със споразумение от 19.07.2012 г. е
признат за виновен в извършено на 15.03.2012 г. престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.
чл.129, ал.2, вр ал.1, вр чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, като е осъден на „лишаване от свобода“
за срок от една година. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на
наказанието за срок от три години. За това деяние е бил с мярка за неотклонение „задържане
под стража“ през периода 15.03.2012 г. до 19.07.2012 г.; 2/по НОХД № 2248/2013 г. със
споразумение от 06.02.2013 г. е признат за виновен в извършено на 20.01.2013 г.
престъпление по чл.325, ал.2, вр.ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.2 ,б.“б“ , вр чл.42а, ал.2, т.1,2, вр. ал.1
от НК, вр. чл.426, ал.1 от НК , като му е определено наказание „пробация“.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Х., който е
дал показания, че знаел за дело срещу ищеца от 2002 г., по което е бил в ареста над година.
След като излязъл от ареста вече не бил същия човек – отслабнал, станал хипертоник, никой
не му обръщал внимание. Старите му приятели не искали вече да общуват с него, отбягвали
го. Ищецът се притеснявал за делото, то продължило много години до 2015 г. или 2016 г. Не
го искали никъде на работа, заради наказателното производство. Малко след делото ищецът
4
заминал за чужбина и не искал да се връща, защото бил много разочарован. Майка му и
баща му се разболели. Родителите му и брат му били задържани по наказателното дело.
Основният спорен въпрос по делото е относно размера на претендираното
обезщетение от К. К. А. за неимуществени вреди по предявената искова претенция с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, съгласно който държавата отговаря за вредите,
причинени на гражданите от разследващите органи, прокуратурата, съда, при задържане под
стража, включително и като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени
или производството е било прекратено. При преценката на този размер следва да се
съобрази чл.52 ЗЗД, както и Постановление №4/1968 относно справедливостта. Релевантни
са тежестта на престъплението, продължителността на производството, наложените мерки за
процесуална принуда, вида процесуални действия, в които ищецът е взел участие, влиянието
на производството върху живота на пострадалия, социалните му контакти, здравословното
му състояние,
От обсъдените доказателства се установява, че наказателното производство срещу
ищеца е било прекратено по повдигнатото обвинение по чл.210, ал.1, т.5 от НК, вр. с чл.20,
ал.2 НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода” от една до осем години и
конфискация до ½ от имуществото на подсъдимия. Продължителността на производството е
била от 28.02.2002г. до 16.07.2015г. Била е наложена мярка за неотклонение за периода
28.02.2002г до 17.03.2003г., след което е била променена в „подписка”. Установява се, че
ищецът е изпитвал негативни преживявания. Бил е на 32 години. Следва да се отчете, че
ищецът е бил осъден през 2012г и 2013г за други престъпления на „лишаване от свобода”, за
извършени престъпления на 15.03.2012г и на 20.01.2013г., като за първото деяние му е била
определена мярка за неотклонение „задържане под стража” за периода 15.03.2012г до
19.07.2012г.
От изложеното се установява, че ищецът е бил обвиняем и подсъдим по няколко
наказателни производства за процесния период, по две от които му е било наложено
наказание „лишаване от свобода”. Поради това негативните емоции за него са били резултат
и от тези производства. предвид осъжданията с наказание „лишаване от свобода“, по
паралелните други наказателни производства, и ищецът не е доказал засягането на
съответните блага да е с такъв висок интензитет и да е произтекло само от незаконното
обвинение.
Когато присъжда обезщетение по иск за неимуществени вреди, предявен въз основа
на едно от незаконните обвинения и в случаи на установеност по делото, че срещу ищеца е
имало и други обвинения извън исковия предмет, този факт е от значение за съда както при
изследване на причинната връзка, така и при съблюдаване критерия на чл. 52 ЗЗД. Извън
случаите, разяснени в т. 11 от Тълкувателно решение № 3/2004 на ОСГК на ВКС, глобално
обезщетение следва да се определи също така при изрично указаните в реш. № 449 от
16.05.2013 г по гр. д № 1393/2013 г IV г. о предпоставки, като в останалите случаи намират
приложение разясненията, дадени в отговор на правен въпрос по реш. № 216 от 28.11.2014 г
по гр. д № 1604/2014 г III г. о. /Така Решение № 61 от 28.04.2016 г. на ВКС по гр. д. №
5
4546/2015 г., III г. о., ГК./ След като по едно и също време е имало наказателни
производства, по които страната е била привлечена като обвиняем, причинените й от това
неимуществени вреди, са във връзка с всички обвинения. Изпитваните притеснения, страх от
бъдещия изход на делото, неудобството, опетняването на доброто име в обществото и
накърняването на достойнството и честта, са във връзка с всички обвинения, независимо, че
не са повдигнати в едно, а в множество отделни дела. /Виж Решение № 449 от 16.05.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 1393/2011 г., IV г. о., ГК./
Следва да се отчете и практиката, че фактът на трайно изградено поведение на лице,
склонно към извършване на престъпления към момента на деянието, не може да бъде довод
за липса на вреди за ищеца при установено конкретно незаконно обвинение. /виж Решение
№ 3 от 29.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2477/2013 г., IV г. о., ГК./
Не се установява, че ищецът е влошил здравословното си състояние, а това на
членовете на семейството му е ирелевантно. Социалната изолация и невъзможността да си
намери работа не се установява конкретно да са в причинна връзка с процесното
наказателно производство, като свидетелските показания на св.Х. в тази им част не
съдържат конкретика. При отчитане на всички тези съображения, въззивният съд намира, че
следва да се определи обезщетение за претъпените неимуществени вреди в размер на
2000лв., ведно със законната лихва от 4.06.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението следва да се отмени в частта му, с която исковата претенция е била
отхвърлена за разликата от 300 лв. до 2000лв. и да се потвърди в останалата му
отхвърлителна част.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът има право на
присъждане на разноски, но процесуалният му представител е заявил в съдебното заседание
на 12.02.2024г, че не претендира разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260771/29.05.2023г., постановено по гр.д.№ 7324/2019г. по
описа на СГС, е осъдена Прокуратурата на РБългария, да заплати на К. К. А. с ЕГН
**********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, в частта му, с която е отхвърлена
исковата претенция за разликата от 300 лв. до 2000лв., обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление,
производството по което е прекратено с разпореждане от 11.07.2014г. по НОХД №
6628/2014 г. на СРС, на основание чл.250, ал.1, т.2 от НПК; чл. 250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1,
т.3 от НПК, ведно със законната лихва, считано от 04.06.2016 г. до окончателното
изплащане, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария, да заплати на К. К. А. с ЕГН **********, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, разликата от 300 лв. до 2000лв. / допълнително сумата
от 1 700лв./, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, производството по което е прекратено с
разпореждане от 11.07.2014г. по НОХД № 6628/2014 г. на СРС, на основание чл.250, ал.1,
6
т.2 от НПК; чл. 250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК, ведно със законната лихва, считано
от 04.06.2016 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му отхвърлителна част.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7