№ 4370
гр. С., 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110139689 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез И., срещу С.
Л. Е., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че С. Л. Е. – в качеството й на наследник на
Б.Ф.Д., дължи на „Топлофикация С.” ЕАД следните суми: 986,15 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2018 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 07.04.2022 г. до изплащане на вземането; 150,60 лв. -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
29.03.2022 г.; 37,48 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 07.04.2022 г. до
изплащане на вземането, както и 6,72 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 29.03.2022 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.04.2022г. по ч.гр.д. №
18798/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен с Б.Ф.Д. – наследодател
на ответника С. Л. Е., договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им
приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2021 г. на наследодателя на ответника топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. С., бул. „К.М.Л.“ № ***, ет. 2, която потребителят не заплатил в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което изпаднал в забава. Ето
защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. На
07.02.2024 г. С. Л. Е. е подала молба, в която е посочила, че признава задълженията си, като
прилага сключено извънсъдебно споразумение с ищеца, както и доказателство за платена
1
първа вноска по същото.
Третото лице – помагач „Бруната” ООД на страната на ищеца не е взело становище по
съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно по делото наличието на облигационно правоотношение между страните с
източник договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на който
ищецът е доставил топлинна енергия на стойност 986,15 лв. за периода от 1.5.2018 г. до
30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., бул. „К.М.Л.“ № ***, ет. 2, ап. 61.
От представените по делото доказателства се установява, че на 07.02.2024 г. между
„Топлофикация С.“ ЕАД и С. Л. Е. е било сключено споразумение, по силата на което
ответникът признава задълженията си, предмет на настоящото производство и се задължава
да заплати на ищеца цялата сума на 12 месечни вноски, всяка в размер на 132,50 лв., за
периода от 07.02.2024 г. до 07.01.2025 г.
Безспорно е по делото обстоятелството, а и от представения фискален бон се
установява, че на 07.02.2024 г. в полза на ищеца „Топлофикация С.“ ЕАД е била заплатена
сума в размер на 132,50 лв., като изрично е посочено, че със същата се погасяват съдебни
разноски (държавна такса).
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/2017 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2017 г., условията и поредността за погасяване на
задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между
страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При липса
на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице
условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения
погасява обвързва кредитора. В случая във фискалния бон от 07.02.2024 г. изрично е
посочено със сумата в размер на 132,50 лв. кои задължения се погасяват, поради което и
съобразно чл. 76 ЗЗД следва да се приеме, че с посочената сума от 132,50 лв. са погасени
част от разноските за държавна такса, която е в общ размер на 200 лв.
Ето защо, при съобразяване на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, незаплатени са
останали следните суми: 986,15 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 1.5.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
07.04.2022 г. до изплащане на вземането; 150,60 лв. - мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 29.03.2022 г.; 37,48 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва от 07.04.2022 г. до изплащане на вземането; 6,72 лв. - мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 29.03.2022 г.,
както и държавна такса в размер на 67,50 лв. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени и разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в минимален размер от 50 лв. за заповедното производство и 100 лв. за исковото
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Л. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Б.“, бул.
„К.М.Л.“ № ***, вх. „В“, ет. 2, ап. 61, дължи на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *******, със
2
седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Я.” №23Б, следните суми: 986,15 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2018
г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 07.04.2022 г. до изплащане на вземането;
150,60 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019
г. до 29.03.2022 г.; 37,48 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
07.04.2022 г. до изплащане на вземането, както и 6,72 лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 29.03.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
26.04.2022г. по ч.гр.д. № 18798/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА С. Л. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Б.“, бул. „К.М.Л.“ № ***, вх.
„В“, ет. 2, ап. 61, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *******, гр. С., ул. „Я.” №
23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 217,50 лв. – разноски за неиздължена
част от държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото
производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Бруната” ООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3