Решение по дело №2102/2019 на Софийски градски съд

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

София, 09.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание, проведено на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

при секретаря Ива И., като разгледа материалите по гр.д. № 2102/2019г. по описа на СГС, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.432 от от Кодекса за застраховането.

ИЩЕЦЪТ- Е.И.Й. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адвокат В.В.О. от САК твърди, че на 03.07.2017г., около 10.40 часа, Б.Х.И.с ЕГН ********** управлявал лек автомобил марка „Рено" модел „Меган Сценик" с рег.№ ******П по ул. "Самоковско шосе" с посока на движение от с. Кокаляне към гр. Самоков. По същото време в противоположна посока Г.Ф.Й., с ЕГН ********** управлявал лек автомобил марка „БМВ" модел „318 ТДС" с рег.№ ******. На 3 500 метра след с. Кокаляне, водачът лек автомобил марка „Рено" модел „Меган Сценик" с рег.№ ******П Б.Х.И., поради движение с несъобразена скорост изгубил контрол над автомобила и навлязъл в лентата за насрещно движение, където се движел лек автомобил марка „БМВ" модел „318 ТДС" с рег.№ ******, управляван от Г.Ф.Й., в който на предна дясна седалка с поставен обезопасителен колан пътувала ищцата Е.И.Й.. Излага, че при настъпилия удар между двете МПС-та са и причинени следните травматични увреждания: фрактура на гръдна кост - закрито; фрактура на прешлен в лумбалния отдел на гръбначния стълб /Л2/;  фрактура на дясна лъчева кост; фрактура на шиловидния израстък на дясната лакътна кост. След пътното-транспортното произшествие била приета по спешност в болница, където е извършена  имобилизация на гръбначния стълб чрез корсет и репозиция на фрактурата на лъчевата кост. На 08.07.2017г. е изписана от болничното заведение с издаден болничен лист до 07.08.2017г. Ищцата сочи, че дълго време след гореописаното ПТП била в безпомощно състояние-обездвижена на легло с корсет. Не можела да се обгрижва без чужда помощ. Месеци след катастрофата е била неработоспособна. Изключително трудно преодолява стреса, предизвикан от пътно-транспортното произшествие. Изпитвала е панически страх да не остане инвалид, а сега се страхува да излиза навън, не спи спокойно след инцидента, сънува кошмарни сънища. Състоянието й е свързано със силни болки и страдания. Има  оплаквания от постоянни с различен интензитет болки в травмираните места - болки в поясния отдел на гръбначния стълб, болки в гръдния кош, болки в десния горен крайник, което води от своя страна до бърза уморяемост и непълноценност, както и до ограничаване възможността да се движи нормално. И до настоящия момент ищцата изпитва силни болки в травмираните места. И към момента продължава да носи стабилизиращ корсет и здравето и не е възстановено, като не може да извършва физически труд. Излага, че към момента на настъпване на процесното ПТП за увреждащото МПС е бил налице валиден договор за риска „гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, поради което е сезирала същото с искане за определяне на обезщетение. Твърди, че и е било предложено такова, но тя не е съгласна с неговия размер, поради което намира, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Претендира да и бъде присъдено обезщетение в размер на 80 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, претендира разноски за производството.

ОТВЕТНИКЪТ- З.К. “Л.И.” АД, ЕИК *******, с адрес за призоваване: гр. София, бул. “*******Д, район “Лозенец”, представлявано от М.М.-Г.- Изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрисконсулт В.Й. не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношения към момента на настъпване на ПТП за увреждащия автомобил. Оспорва обаче иска по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП и посочените травматични увреждания и причинно-следствената връзка между тях и процесното ПТП. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, претендира разноски за производството.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:

От представените молба до ЗК „Л.И." АД с вх.№10468/11.09.2017г.; молба до ЗК „Л.И." АД с вх.№ 14194/18.10.2018г.-се установява, че ищцата е сезирала ответника за изплащане на обезщетение от процесното ПТП преди завеждане на исковата молба.

Не се спори за настъпилото ПТП,  при което е пострадала ищцата.

Не се спори между страните, че към момента на настъпване на ПТП за процесния автомобил е било налице валидно застрахователно отношение с ответника.

Представени са и медицински документи за проведено лечение на ищцата, които са от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да ги обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.

От заключението на приетата съдемно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице-невролог, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена, се установява, че ищцата е получила в резултат на процесното ПТП следните травматични увреждания: счупване на 2-ри поясен прешлен, счупване в долния край на лъчевата кост в дясно- закрито, и на шиловидния израстък на дясната лакътна кост, счупване на гръдната кост, контузия на гръдния кош. Описаните травматични промени са свързани с болки, ограничени движения в съответната област и период на необходима имобилизация. Счупването на 2-ри лумбален прешлен може да се получи при ПТП за пасажер в атомобил, намиращ се на предна седалка, поради отклоняване на горната част на тялото напред при фиксирана долна част на тялото. Счупването на долния край на лъчевата кост и на шиловидния израстък на дясната лакътна кост биха се получили при удар в различни части, намиращи се отпред и встрани, от интериора на автомобила/вкл. и въздушна възглавница/. Счупване на гръдната кост и контузия на гръдния кош биха могли да се получат от предпазен колан. Приложено е следното лечение : безкръвно наместване на дясната гривнена става и поставен гипс, направена е реклинация на поясния прешлен и поставен корсет. Проведено е лечение с обезболяващи и противосъсирващи лекарства. Ищцата е претърпяла болки и страдания с по-голям интензитет за около 30 дни. След това е имала болки с малък интензите т за около 3-6 месеца, а в момента периодични такива при промяна в климатичните условия -влажност, ниски температури и при физическо натоварване. Ищцата има периодични болки и страдания сързани с претърпените травми с лек интензитет.

По делото е прието изаключение на съдебно-психологична експертиза, неоспорено от страните, според което вследствие претърпяното от ищцата на 03.07.2017 г. ПТП са били породени негативни емоционални преживявания и състояния, които са довели до влошаване на психичното й функциониране и ограничаване на социалната й активност. Непосредствено след инцидента са били налице негативни емоционални състояния и силна болка в засегнатите области на тялото. Налице се били потиснато настроение и свързан със соматични болки дискомфорт за около шест седем месеца след инцидента. Понастоящем има остатъчни невротични фиксации с усещане за тревожност и несигурност при ситуации, асоциирани с инцидента, както и персистиращи притеснения. В психологичен план при ищцата са породени негативни емоционални състояния и остатъчни невротични фиксации. Те са довели до загуба (разход) на психоемоционална енергия, което е намалило общата адаптивност.

По делото е прието и заключение на АТЕ, неоспорено от страните, от което се установи следният механизъм на процесното ПТП: На 03.07.2017 г., около10:30 часа, л.а. БМВ 318 се движи с посока от гр. Самоков към гр. София. Преминавайки покрай паметника на Трудовака, л.а. БМВ навлиза в десен завой, след което има права отсечка. В същото време от София към Самоков се движи л.а. Рено Меган Сценик. Движейки се по сравнително прав участък от пътя, преминавайки през мокър участък(локва), водачът на л.а. Рено губи управление върху автомобила, вследствие на което задната част на автомобила се отклонява наляво. Опитвайки се да възстанови праволинейното движение, водачът завърта волана наляво и при което автомобилът загубва напречната си устойчивост и автомобилът навлиза в насрещното движение, като ротира обратно на часовниковата стрелка с приплъзване. Последва удар с л.а. БМВ, като ударът за Рено Меган Сценик е страничен с дясната част на автомобила, а за л.а. БМВ е челен. Ударът е изцяло в платното на движение на л.а. БМВ. Причини за възникването на произшествието са от субективен характер и се изразяват от действията на водача на л.а. Рено, който се движи с несъобразена скорост и утежнена пътна настилка (мокра пътна настилка и локви), като губи управлението над автомобила си и навлиза в насрещната пътна лента, приплъзвайки се на дясната си страна предизвиква ПТП.

По делото е прието и заключение на комплексна СМЕ и АТЕ, неоспорено от страните, от което се установи, че счупването на втория поясен прешлен е получено при камшичен удар, тъй като тялото е било фиксирано към седалката от предпазния колан. Счупването в долния край на дясната лъчева и лакътна кости е получено от удари на свободно движещия се десен горен крайник в елементи от интериора на автомобила разположени в дясно от пътника. Счупването на гръд ната кост и контузията на гръдния кош биха могли да бъдат получени от предпазния колан. При наличие на поставен предпазен колан по време на ПТП, ищцата би могла да получи описаните по-горе травми. Ако ищцата е била без поставен предпазен колан по време на процесното ПТП, при този механизъм на удара, би получила травматични увреждания в по- тежка степен и в повече области на главата и тялото.

Доказателства за други факти не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Искът е основателен.

Разпоредбата на чл.432от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между водача и застраховател.

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.

По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква. Извършването на противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от заключението на АТЕ . От заключението се установява, че причините, довели до възникване на ПТП, са от субективен характер и се изразяват от действията на водача на л.а. Рено, който се движи с несъобразена скорост и утежнена пътна настилка (мокра пътна настилка и локви), като губи управлението над автомобила си и навлиза в насрещната пътна лента, приплъзвайки се на дясната си страна предизвиква ПТП.

Неоснователно и недоказано е възражението на ответника за съпричиняване на вредосносния резултат от страна на ищцата- в тази насока не се събраха доказателства.

Безспорно са установени неимуществените вреди, търпяни от ищцата в резултат на ПТП, реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите е извън съмнение с оглед заключенията на СМЕ и АТЕ.

Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Като се има птравматичните увреждания на ищцата, лечебния процес, както и икономическите условия в страната и установения застрахователния лимит, настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на 26 000 лв., за колкото искът следва да се уважи, а за разликата да се отхвърли.

По изискванията на КЗ (чл.497, ал.1, т.1) застрахователят е в забава от датата, на която изтича срокът от 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ. В настоящия случай обаче  се претендира лихва от по-късен-момент- датата на предявяване на исковата молба, поради което и с оглед диспозитивното начало в процеса съдът следва да я присъди от тази дата.

Видно от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от  Н №1 за размера на адв. възнаграждение и уважената част от иска приема, че адв. възнаграждение е в размер на 1 310 лв.

При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от исковете. Съразмерно с уважената част от исковете ищецът има право на 1397.50лв. от 4300лв. направени разноски. Съразмерно с отхвърлената част от исковете ответникът има право на 724.50лв. от 1100 лв.(300 лв. за юриск. възнаграждение определя съда). След  к7омпенсация ответника следва да заплати на ищеца разноски в размер на 673лв.

По изложените съображения съдът

 

                 Р        Е        Ш        И      :

 

 

          ОСЪЖДА З.К. “Л.И.” АД, ЕИК *******, с адрес за призоваване: гр. София, бул. “*******Д, район “Лозенец”, представлявано от М.М.-Г.- Изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрисконсулт В.Й., да заплати на Е.И.Й. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адвокат В.В.О. от САК по иск с правно основание  чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер  26 000 лв.  (двадесет и шест хиляди лева),  ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.10.2018г. до окончателното изплащане, като  ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 26 000 лв. (десет и шест хиляди лева) до пълния предявен размер от 80 000лв.(осемдесет хиляди лева).         

ОСЪЖДА З.К. “Л.И.” АД, ЕИК *******, с адрес за призоваване: гр. София, бул. “*******Д, район “Лозенец”, представлявано от М.М.-Г.- Изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрисконсулт В.Й. на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат В.В.О. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 1 310 лв (хиляда триста и десет лева).

ОСЪЖДА З.К. “Л.И.” АД, ЕИК *******, с адрес за призоваване: гр. София, бул. “*******Д, район “Лозенец”, представлявано от М.М.-Г.- Изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрисконсулт В.Й. да заплати  на Е.И.Й. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адвокат В.В.О. от САК, направените разноски по делото в размер на 673лв.(шестотин седемдесет и три лева), след компенсация.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в  двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

     

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: