№ 82
гр. Ямбол, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20202300500452 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Главна Дирекция "Пожарна безопасност
и защита на населението" към МВР гр.София, подадена от юр.к. Т. С., против Решение №
351/2.07.2020 г., постановено по гр.д. № 64/2020 г. по описа на ЯРС, с което ГД "Пожарна
безопасност и защита на населението" към МВР е осъдена да заплати на А.Н.В., с ЕГН
********** сумата от 1912,96 лв. за извънреден труд през периода 13.01.2017 г. - 13.01.2020
г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2020 г. до окончателното изплащане; сумата
218,44 лв. представляваща обезщетение за забава за периода 13.01.2017 г. - 13.01.2020 г. и
направените по делото разноски в размер, както и ГД "ПБЗН" е осъдена да заплати
държавна такса и съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице по сметката на ЯРС.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Твърди се, че в нарушение на материалния закон районният съд е допуснал
субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, която е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители в
МВР. Сочи, че видът и условията за заплащА.Н.В.знагражденията, натуралните престации и
работното време на служителите в МВР са предмет на подробна уредба в специалния закон -
ЗМВР, като при проследяване на нормативната история на закона от 2006г. се налага
извода, че редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд е изрично
уреден в ЗМВР и препращане към КТ няма. Аналогична на КТ била уредбата само по
Наредба №8121з-407/11.08.2014г., но същата като несъответна на ЗМВР, била поправена с
наредбите от 2015г. и 2016г. Въззивникът изтъква, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1
1
ЗМВР, нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители
в ЗМВР е 8 часа, като положеният през нощта труд за всеки 24 часов период е също 8 часа,
съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР и при делението на тези часове се получава коефициент 1, а не
1,143 както е по реда на КТ, или за държавните служители от МВР положеният нощен труд
не се трансформира в дневен, а се заплаща по 0.25 лева на час, съгласно Заповед № 8121з-
791/28.10.2014г. на Министъра на МВР. В подкрепа на тези свои доводи въззивникът сочи
съдебна практика на районни и окръжни съдилища в страната. Отделно от това навежда, че
ищецът е претендирал заплащане на извънреден труд, но дори и при прилагане на трудовите
норми по КТ - НСОРЗ и коефициента от 1.143, при превръщането на нощните часове при
сумирано изчисляване на работното време в дневни, се заплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд, а не извънреден труд. Според въззивника, в нарушение на
процесуалния закон районният съд е приел и кредитирал съдебно-икономическата
експертиза по делото, чийто предмет се разминавал с исковата претенция и експертизата не
отчитала факта, че ищецът е полагал три категории нощен труд - по график в рамките на
месечната норма, по график над месечната норма и по заповед при извънредни ситуации
като пожарогасене, неотложни спасителни операции и други.
Предвид изложеното и по подробни съображения посочени в жалбата, моли за
отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново от окръжния съд, с което
предявените искове бъдат отхвърлени, като бъдат присъдени и разноските пред двете
съдебни инстанции по същество. Направено е и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
Въззиваемата страна не е депозирала отговор на жалбата.
В с.з., въззивникът не изпраща представител. В писмено становище поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна, чрез своите пълномощници оспорва въззивната жалба и моли
същата да бъде оставена без уважение и да се присъдят разноски пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна
и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства,
взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:
Не е налице спор между страните, че през процесния период - 13.01.2017 г. -
13.01.2020 г., страните са били обвързани от служебно правоотношение, като А.Н.В. е
заемал следните длъжности: инспектор V степен в група „Оперативен център“ на сектор
„Пожарогасителна и спасителна дейност“ към РД"ПБЗН"-Ямбол при ГДПБЗН и инспектор
IV степен в група „Оперативен център“ на сектор „Пожарогасителна и спасителна дейност“
към РД"ПБЗН"-Ямбол при ГДПБЗН /съгласно Кадрова справка/, т.е е била със статут на
държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР. С оглед характера на
заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.00 - 06.00
2
часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също
липсва спор между страните.
Пред ЯРС е била назначена и изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи за
положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости,
предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от 13.01.2017 г. -
13.01.2020 г., ищецът е полагал труд на 24 - часови смени по график, включително и за
времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., като ищецът е положил 199 дежурства с продължителност 24
часа, включващи и времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., като общият брой на часовете извънреден
труд, положен от ищеца, включващ и часовете нощен труд, трансформиран в дневен с
коефицент 1.143, за периода е 276 часа /подробно описани в колона 11 от Таблица № 1/.
Видно от ССЕ, паричната равностойност на положения извънреден труд за периода е в
размер на общо 2765,94 лв. /колона 15 от Таблица № 1/, изплатеното възнаграждение по
перо „извънреден труд-дежурства, при сумарно изчисляване на работното време" е за 92
часа в размер на общо 852,98 лв., а неизплатеното възнаграждение за извънреден труд,
представляващ часове нощен труд, трансформиран в дневен с коефицент 1,143, за периода
13.01.2017 г. - 13.01.2020 г., е за 184 часа и е в размер на 1912,96 лв. /Таблица № 2/. Общият
размер на обезщетението за забава, изчислено върху неплатената главница е в размер 218,44
лв.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е допустима, а разгледана по
същество се преценява, като неоснователна по следните съображения:
Правилно искът е бил квалифицирани от първоинстанционния съд, като такъв: с
правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР- ред.ДВ бр.81/2016 г.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ)
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или
служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР-
ред.ДВ бр.81/2016 г.). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
3
период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР- ред.ДВ бр.81/2016 г.).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР- ред.ДВ бр.81/2016 г.).
Издадените от министъра на вътрешните работи и действали Наредби, в рамките на
процесния период, които са относими към спора са, както правилно е посочил в решението
си първоинстанционния съд са, както следва: Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба
№8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. Наредба №8121з-
592/25.05.2015 г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след
отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1
АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-
592/25.05.2015 г и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. обаче
липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г.,
съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от
Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата,
които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице
4
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9,
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно
това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на
нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР
в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се
регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Неоснователно се поддържа в жалбата, че продължителността на дневното и
нощното работно време на служителите в МВР е една и съща, което изключва получаването
на коефициента от 1,143. По-скоро ЗМВР разрешава полагане на нощен труд, средно в
размер на 8 часа за всеки 24-часов период, което не изключва приложението на общите
правила, както и приравняването на нощния труд към дневния и съответно не изключва
приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, тъй като при сумирано
изчисляване на работно време работодателят отчита работното време на конкретния
работник или служител в края на отчетния период. Ето защо съдът намира за неоснователни
изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта на установения в чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение. В този смисъл е и
даденият от Съда на европейския съюз отговор на поставения въпрос по дело С-262/20 г. -че
не се налага приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през
деня, но при всички случаи в полза на такива работници трябва да се вземат други мерки за
защита, които да компенсират особената тежест на полагания от тях нощен труд - под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки. В горепосоченото решение / т.79/, СЕС е посочил също, че ако не е основана на
обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на
националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни
категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на
Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във
възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на
първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от
последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и
да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел (решение от 6
октомври 2021 г., Sumal, C-882/19, EU:C:2021:800, т. 71 и цитираната съдебна практика).
Предвид изложеното съдът счита, че в случая при липса на други приложени мерки, именно
уважаването на претенцията за заплащане на положения извънреден труд през нощта дава
тази компенсация за тежестта на положения от ищеца нощен труд.
5
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за
заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание и по размер,
изчислен за процесния период и въз основа на диспозитивното начало, ЯРС е уважил иска
до претендирания с исковата молба размер след направеното увеличение на исковете по
чл.214 от ГПК, а именно: от 1912,96 лв. за главницата и от 218,44 лв. за обезщетението за
забава.
Водим от изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК. Въззивният съд
напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание
чл.272 ГПК препраща към тях.
При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
насрещната страна, направените пред въззивната инстанция разноски. В жалбата е
направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна. При възражение за прекомерност, в контекста на
приложното поле на чл.78 ал.5 от ГПК, съдът е длъжен да прецени дали размерът на
заплатените разноски е адекватен на естеството на извършените процесуални действия.
Институтът на чл.78 ал.5 от ГПК е насочен към установяване на социална справедливост и
недопускане на злоупотреба с процесуално право. В случая, съобразно цената на общо на
уважените по делото искове, минималният размер на адвокатското възнаграждение,
определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г., възлиза на 379,20 лв. Настоящият
състав на съда намира за основателно направеното от ответната страна възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.
С оглед обема на извършената от процесуалния представител на въззиваемия работа по
делото- изготвяне на отговори на жалбата, без явяване в о.с.з., проведено по делото едно
о.с.з., както и обстоятелството, че делото не е с по-висока от обичайната за подобен род дела
фактическа и правна сложност, възнаграждението следва да бъде намалено на 379,20 лв.,
които следва да бъдат присъдени на въззиваемия.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 351/2.07.2020 г., постановено по гр.д. № 64/2020 г.
по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР-София да
заплати на А.Н.В., с ЕГН ********** от гр.****.ж.к.********* сумата 379,20 лв. разноски
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата
6
на чл.280, ал.3, т.1 пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7