Решение по дело №2434/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на И.К.И., с ЕГН **********, депозирана чрез адв. А.Д., срещу Решение № 1364/24.09.2023 г. по НАХД № 20233110200418/2023 г. на Районен съд–Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0442-001212/13.01.2023 г. на началник сектор в ОД на МВР Варна, РУ 04 Варна, с което за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, във вр. ал.1, т.5 от ЗДвП, на И.И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева. С решението са присъдени разноски в полза на ОД на МВР Варна.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, постановено при допуснати нарушения на материални закон и съдопроизводствените правила. Сочи, че НП не съдържа описание на нарушението, обстоятелствата при които е било извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Нарушението е установено единствено от показанията на актосъставителя и свидетеля при съставяне на АУАН, които са заинтересовани. Навежда доводи, че е нарушена разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Твърди, че в АУАН и НП не са посочени характеристиките на пътя, пътната маркировка. АНО неправилно е квалифицирал нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП, вместо по чл.37, ал.2 от с.з. Настоява решението на ВРС да се отмени като незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с което да отмени процесното НП. Алтернативно моли касационната инстанция да отмени оспореното решение на Районен съд – Варна и да върне делото на друг състав за събиране на допълнителни доказателства.За съдебно заседание страната редовно уведомена, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касацията в депозирани писмени бележки с.д. № 16300/15.11.2023 г. оспорва жалбата като неоснователна. Настоява решението на РС – Варна да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно издадено. Моли съда в полза на ответника да присъди юрисконсултско възнаграждение с постановяване на касационното решение и едновременно с това, алтернативно, прави възражение за прекомерност на претендирания от касатора размер на адвокатския хонорар.

Административен съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното НП е наложена на основание чл. 179, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП глоба на касатора в размер на 200 лв. за нарушаване на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, затова, че на 14.12.2022 г. в 15.05 ч. в Община Бяла, обл. Варна, по път 1-9 км. 151 на около два километра преди с. Горица в посока Варна, И. управлявал л.а Мерцедес Е220 с рег. ******, собственост на Е. Д., предприел маневра ляв завой към горски път без да се е убедил, че няма да създаде опасност за движението. При осъществяването на тази маневра, не видял преминаващ покрай него в този момент лек автомобил БМВ с рег. № *****, управляван от И. М., в резултат на което настъпва ПТП с материални щети и пострадало лице М.. В следствие на съприкосновението на двете МПС, автомобилът на М. излязъл извън пътя и се блъснал в дърво. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, за което срещу И. е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, въз основа на който впоследствие е издадено оспореното пред ВРС наказателно постановление, с което на И.И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева. Фактическата обстановка ВРС приел за установена въз основа на материалите по АНП, протокол за ПТП, снимки от произшествието и показанията на разпитаните свидетели А. и Д., които кредитирал изцяло като логични, добросъвестни и непротиворечиви. Въззивният съд е кредитирал и показанията на свидетелите М. и Д., като е приел, че чрез тях се установява механизма на настъпване на ПТП.

Въззивният съд приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че съдържанието на АУАН и на наказателното постановление е съобразено с изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По приложението на материалния закон ВРС е изложил мотиви за установеност на описаното в наказателното постановление административно нарушение. Приел е, че правилно АНО е установил, че И. е извършил нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, съответно е квалифицирал нарушението. Посочил е, че скоростта на движение на преминаващия покрай него лек автомобил по време на извършване на маневрата е без значение за съставомерността на деянието.

Разгледана по същество, жалбата против решението е неоснователна, тъй като не са налице посочените от касатора основания за отмяна.

При постановяване на решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно задължението по чл.312 и чл.313, ал.1 НПК, приложим по препращане от чл.84 ЗАНН. Районният съд не е нарушил и процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, подробно е обсъдил доводите на страните и в частност оплакванията на жалбоподателя. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав, като съобразени с приложимите материалноправни разпоредби.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че АНО неправилно е квалифицирал нарушението по чл.25, ал.1, вместо по чл.37, ал.2 от ЗДвП. Съгласно чл. 25, ал.2 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В случая И., преди да извърши маневра ляв завой, не се е съобразил с движещия се зад него автомобил, управляван от М., като в резултат на предприетата маневра е настъпило ПТП. От друга страна нормата на чл. 37, ал.2 от ЗДвП предвижда, че водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска. По делото не са събрани доказателства, че И. е предприел навлизане в крайпътна територия, като двор, гараж или др.

Действително АНО не е посочил наличната пътна маркировка, установена на местопроизшествието, но в случая И. не е наказан за нарушението на пътна маркировка или пътен знак, а за нарушение на чл. 25, ал.2 от ЗДвП. Това, че двамата водачи участници в ПТП са предприели маневри в нарушение на ЗДвП, налага извод за наличие на съпричиняване, но този факт не води до отпадане отговорността на И.. За това, че спрямо двамата водачи са предприети действия по реализиране на административно-наказателна отговорност сочат и данните от Констативен протокол за ПТП с пострадало лице.

Твърдението в касационната жалба, че механизма на настъпване на ПТП е бил установен единствено въз основа на показанията на М. А. А. и И. Д., които са „заинтересовани от случая“ е неоснователно. За установяване на механизна на ПТП въззивния съд е кредитирал и анализирал показанията на всички разпитани по делото свидетели. Отделно от това по делото няма данни, още по-малко пък доказателства тези свидетели да са заинтересовани от изхода на производството.

В обобщение обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, предложение второ от ЗАНН. При извършена извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.

Предвид крайния изход на спора, своевременно заявеното искане и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност на делото.

Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила Решение № 1364/24.09.2023 г. на Районен съд – Варна, постановено по АНД № 20233110200418/2023 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА И.К.И., ЕГН **********, да заплати в полза на ОД на МВР Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: