Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../ ……………………06. 2021г.,
гр. Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, ХХХІV
състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
при секретаря Галина Владимирова, като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 763 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2021 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197, ал.2 и сл. ДОПК.
Образувано е по жалба на Н.М.Е. ЕГН **********
*** , против Решение по жалба срещу Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки №56/26.03.2021г. на
директора на ТД на НАП - Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане
на предварителни обезпечителни мерки изх.№ С210003-023-0000592/26.02.2021Г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна.
В жалбата са изложени твърдения за
незаконосъобразност на решението, поради допуснати процесуални нарушения при
издаването му и при противоречие с материалния закон. Според жалбоподателя,
неправилно са предприети предварителни обезпечителни мерки в условията на
спряно ревизионно производство. Извън този довод намира, че не е спазен
принципа за съразмерност, доколкото няма съответствие между наложените
обезпечителни мерки и обезпечителната нужда. Постановлението не съдържа мотиви,
които обосновават разпоредителната му част. Излага подробни доводи в подкрепа
на тези твърдения. Моли съда да постанови решение, с което да бъде отменена
наложената обезпечителна мярка.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят редовно призован не се явява лично. Представлява се представител
по пълномощие адв.Д.С., която поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Претендира присъждането и на сторените в производството разноски.
Ответникът по жалбата директорът на
ТД на НАП- гр. Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Г. поддържа
становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли, като моли в
полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от
обжалване, поради което е допустима.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, административният съд приема за установено
от фактическа страна следното:
Действията за налагане на
предварителни обезпечителни мерки по реда на чл. 121 ал. 1 от ДОПК са предприети
въз основа на искане от ревизиращи органи
№Р-03000320006943-039-001/22.02.2021г. С него се моли да бъдат наложени мерки
за предварително обезпечаване на задължения, които са в обхват на ревизията,
възложена със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-03000320006943-020-001/13.11.2020г. - отговорност по чл. 19 от ДОПК на
Н.М.Е., с ЕГН ********** за Корпоративен данък за 2014 и 2015г. на
„НС Агро“ АД, с ЕИК *********, в размер на 197 357,16 лв., установен с PA №Р-03000819001800-091
- 001/06.11.2019г. В случая преценката за наличие на предпоставките по чл. 121,
ал. 1 от ДОПК е направена с оглед очаквания размер на задълженията, като
техният окончателен размер е заявено, че ще бъде определен едва при издаване на
ревизионния акт. Възприето е, че предварителните обезпечителни мерки са
необходими, след като е взето предвид, че ще се затрудни събирането на публично
вземане в предполагаем размер 184 259,30 лв., в това число главница 162 819,66 лв. и лихва 21 439,64 лв. към 22.02.2021г.
След
извършена служебна справка в Търговския регистър към Агенция по вписванията
е установено, че Н.М.Е. е член на
съвета на Директорите от „НС Агро“ АД, с ЕИК
*********. Поради това е съобразена разпоредбата на чл. 19 от ДОПК, съгласно която, който в качеството
си на член на орган на управление укрие факти и обстоятелства, които по закон е
бил длъжен да обяви пред органа по приходите и вследствие от това не могат да
бъдат събрани задължения за данъци /или задължителни осигурителни вноски,
отговаря за непогасеното задължение.
Със Заповед № Р-03000320006943-023-001/12.02.2021г.,
ревизионното производство е спрято в изпълнение на Определение №
368/11.02.2021г., постановено по адм.д.№ 148/2021г. на Административен съд
-Варна.
С
Постановление с изх.№10003-023-0000592/26.02.2021г. за налагане на
предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121 ал. 1 от ДОПК, са
наложени възбрани на следните недвижими имоти:
-поземлен
имот КИД 10135.2012.168, с площ по док. - 1487.000 кв. м., местност -Мешелик /
Дъбравата/, място от 1.622 дка по док. за собственост, част от имот 012052, кв.Виница,
обл. Варна, общ. Варна, гр.Варна, площ 1487кв.м, находящ се в с.Виница, община
Варна, област Варна - местност - Мешелик / Дъбравата/ с данъчна оценка (за недвижими имоти) 0,00
лв.
-поземлен
имот No - УПИ XXI - 3696, площ по
док. 781.00-кв. м.,, идентичен с ПИ №98, който е посочен в удостоверение за
въвеждане в експлоатация като УПИ №ХХ1-3696, кв.9, целия от 750 кв.м., а по скица 781 кв.м., обл. ВАРНА,
общ. ВАРНА, гр.Варна ул.кк. „ Чайка“ /бивша м.Кору Чаир / , с данъчна оценка
(за недвижими имоти) 0,00 лв.
-самостоятелен обект в
сграда, с площ по док. 170.00кв. м., едноетажна вилна сграда с полуподземно
ниво и двоен гараж с РЗП 354 кв.м.. в ПИ
№3696, идентичен с ПИ №98, който е
посочен в удостоверение за въвеждане в експлоатация като УПИ №XXI-3696, кв..9, целия от 750 кв.м., а по
скица 781 кв.м., обл. Варна, общ. Варна, гр.Варна, КК.Чайка с данъчна оценка (за недвижими имоти) 0,00 лв.
-поземлен имот, КИД 72624.474.44, парцел
- 044, масив - 474, площ по док. - 18001.000 кв. м„ обл. Добрич, общ. Добрич,
гр.Добрич, придобит с нотариален акт с данъчна оценка (за
недвижими имоти) 0,00 лв.
-поземлен имот, КИД 72624.610.333, пл.No - 7145, с площ по док. -
1517.000 кв.м., УПИ||, обл. Добрич, общ. Добрич-град, гр.Добрич, имотна партида
030913, площ 1517кв.м, придобит с нотариален акт с данъчна оценка (за недвижими
имоти) 0,00 лв.
-
-поземлен
имот, КИД 72624.610.161,пл..No - 7145, площ по док.11513.000 кв.м., обл. Добрич, общ. Добрич-град,
гр.Добрич, с площ 11513кв.м, придобит с нотариален акт с данъчна оценка (за
недвижими имоти) 0,00 лв.
- поземлен имот, КИД
72624.610.332, пл.No -
7145, площ по док.5585.000 кв.м., обл. Добрич, общ. Добрич-град ул. ген.л-т
Г.Т. КАНТАРДЖИЕВ имотна партида 30912, площ 5585кв.м, придобит с нотариален акт
с данъчна оценка (за недвижими имоти) 0,00 лв.
- поземлен имот, КИД
72624.610.334, Поземлен имот, пл..No - 7145, площ по док. 706.000 кв.м., обл. Добрич, общ. Добрич-град,
гр.Добрич ул. ген.л-т Г.Т. КАНТАРДЖИЕВ имотна партида 30911, придобит с
нотариален акт с данъчна оценка (за недвижими имоти) 0,00 лв.
- поземлен имот, КИД
72693.512.66, площ по док. - 2291.000 кв. м., обл. Добрич, общ. Каварна,
с.Топола идеални части: 1718,25кв.м., площ 1718кв.м, находящ се в с.Топола,
община Каварна, област Добрич , придобит с нотариален акт с данъчна оценка (за
недвижими имоти) 0,00 лв.
При така установената фактическа
обстановка, Административен съд Варна приема за установено от правна страна следното:
Съгласно чл. 121, ал.1 ДОПК в хода на ревизията или при издаване на
ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния
изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел
предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето,
вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, като
съгласно ал.2 предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195
с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197, а
съгласно ал.3 предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи,
обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на
лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не
спират извършваната от ревизираното лице дейност. Съгласно изискванията на чл. 121 ДОПК обезпечителните мерки следва да не спират
извършваната дейност от лицето, спрямо когото са наложени и следва да
съответстват на вземанията, които обезпечават.
Съобразно чл. 197, ал. 2 от ДОПК решението, с което се потвърждава наложената
обезпечителна мярка може да се обжалва пред административния съд по
местонахождението на териториалната дирекция, чийто директор го е издал.
Съдът
с оглед задължението си за служебна проверка на законосъобразността на
оспорвания акт по чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на
постановлението на публичния изпълнител за налагане на предварителни
обезпечителни мерки и на решението, с което се потвърждава наложената
обезпечителна мярка са спазени всички изисквания за законосъобразност -
наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните
правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта
на закона.
В случая обжалваното постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки е издадено от компетентен
орган - публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. Варна, съгласно правомощията му
по чл. 167 от ДОПК; в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в същата
норма задължителни реквизити. Обжалваното решение на директора на ТД на НАП -
Варна е валидно и допустимо. Същото е издадено от компетентен орган - директора
на ТД на НАП - Варна и в срока по чл. 197, ал.1 от ДОПК.
Съгласно чл. 197, ал.3 ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако
длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или
ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки
по чл. 121, ал.1 и чл. 195, ал.5.
В случая жалбоподателят не е
представил доказателства за предоставено обезпечение от тези, посочени в чл. 197, ал.3 от ДОПК. Наложените обезпечителни мерки не са от
категорията на тези по чл. 195, ал.5 от ДОПК, поради което изискванията на тази
разпоредба са неотносими към конкретния случай.
Безспорно от страните е , че
предварителните обезпечителни мерки са предприети в хода на спряно ревизионно
производство. Независимо, че органът налагащ мярката не съвпада с органа по извършване
на ревизията, а е орган по принудителното изпълнение, осъществяващ действията по
обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания, спирането на
ревизията влече като последица забрана за извършване на каквито и да било
действия- нито да се събират доказателства, нито да се отправят искания, нито
да се възлагат експертизи и пр. Докато
производството е спряно не се извършват валидни процесуални действия. Това е
валидно и за връчване на документи и книжа, установяване на факти и
издаване на административен
акт. Едва
след възобновяване на ревизията със съответния акт могат да се извършват
действия по обезпечение на вземането.
Извън
гореизложеното съдът приема, че искането
на ревизиращия орган е немотивирано, а постановлението за налагане на
обезпечителни мерки е необосновано и издадено, без да са налице визираните в чл. 121, ал. 1 ДОПК предпоставки. Видно от разпоредбата на чл. 121, ал. 1 вр. чл. 195, ал. 2 ДОПК, законът свързва предприемането на предварителните
обезпечителни мерки с наличието на обезпечителна нужда, която се обосновава с
установен от органите по приходите риск за събиране на бъдещото вземане. Въз
основа на този риск е дефинирана и целта на мерките – за предотвратяване
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които
събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни. Налагането на предварителни
обезпечителните мерки е въпрос на оперативна самостоятелност – както на
ревизиращия орган, който въз основа на събраните данни, но само в хода на текуща
ревизия преценява дали да отправи искане за предприемането им, така и на
публичния изпълнител, който от своя страна не е длъжен да уважи отправеното
искане, а следва да извърши самостоятелна преценка дали без налагането на
мерките събирането на задълженията за данъци и задължителни обезпечителни мерки
ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Изводът на публичния
изпълнител следва да се основава на анализ на конкретни факти и обстоятелства,
които да бъдат изложени в постановлението, така че да може да бъде извършена
преценка дали са изпълнени изискванията на закона (чл. 169 АПК) и спазен ли е принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК.
В настоящия случай такива факти и
данни не са изложени нито в искането на ревизиращия орган, нито в ПНПОМ, като
твърдението, че мерките се налагат за предотвратяване извършването на сделки и
действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженият
за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително,
е изцяло декларативно. В искането за налагане на мерките и в процесното ПНПОМ
се посочени единствено обстоятелства относно основанието и размера на
евентуалните задължения за данъци, които обаче са релевантни само за изхода от
ревизионното производство и по никакъв начин не могат да се отнесат към
възможността за събиране на предполагаемите бъдещи задължения на жалбоподателя,
респективно да обосноват необходимостта от налагане на предварителните
обезпечителни мерки. Нито в искането на ревизиращите, нито в ПНПОМ се сочи
някакъв факт или обстоятелство, който да има отношение към възможността за
събиране на бъдещите задължения и да обосновава наличието на обезпечителна
нужда. Такива биха могли да бъдат например данни, които се извличат от
естеството, предмета, обема и продължителността на търговската дейност на „НС
Агро“ АД, с ЕИК *********, доколкото ревизията срещу Н.Е. е с обхав
отговорността по чл.19 от ЗДДФЛ за корпоративен данък, данни от публикуваните в
Търговския регистър финансови отчети, данни, свързани с фискалната история на това
дружество, в това число резултати от ревизии и проверки, наличието на други
непогасени публични задължения, конкретни действия, които биха могли да се
определят като препятстване на проверки, укриване на данни, разпореждане с
имущество след възлагането на ревизия и др. Такива или други относими факти в
случая не се сочат. Липсва дори позоваване или анализ на данните от служебно
събираните и известни на органите по приходите данни – например данните от
подаваните от ревизираното лице справки и декларации. Видно от посоченото в
постановлението отбелязано е единствено ,че Н.Е. притежава 82,50% от капитала
на „НС Агро“ АД, с ЕИК *********. В тежест на органите на приходната
администрация е да докажат и мотивират предпоставките за допускане на
обезпечение и за налагане на обезпечителните мерки - възбрана върху описаните в
ПНПОМ недвижими имоти, с което лицето търпи определени затруднения да
осъществява дейността си. Предварителното обезпечение следва да бъде прилагано
само при констатирана опасност да бъдат засегнати важни държавни или обществени
интереси, или при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на бъдещия ревизионен акт. В случая такава преценка не е направена
и липсва обоснована и мотивирана обезпечителна нужда за налагане на
обезпечителните мерки в тази насока.
Изискването за съразмерност между
обезпечението и вземанията на държавата е въведено с разпоредбата на чл. 195, ал. 7 от ДОПК, според която обезпеченията
трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или
установяеми по реда на ал. 5. Отделно от това, разпоредбата на чл. 198, ал. 2 от ДОПК допуска публичният изпълнител да
наложи няколко по вид обезпечения, но до общия размер на вземането. Горното
означава, че при определяне на обезпечителната мярка винаги трябва да се държи
сметка както за обезпечителната нужда на публичния взискател, така и за
интересите на длъжника, без прекомерното му обременяване. Това изискване
произтича пряко и от принципа на съразмерност, залегнал в разпоредбата на чл. 6 от АПК, според който административният
орган трябва да упражнява възложените му правомощия по разумен начин,
добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение
не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК поставя изискване изпълнението
да е невъзможно или значително затруднено. Освен преценка за размера на
очакваното задължение, следва да се извърши преценка и на имущественото
състояние на ревизираното лице. Това е така, защото обезпечителната нужда не
може да се определи принципно само от очаквания размер на задълженията, а
следва да се извърши преценка и на възможността задължението в този размер да
се изпълни с разполагаемото имущество и то при съобразяване с условията по чл. 121, ал. 3 от ДОПК. По делото липсват данни да е
извършена и такава преценка.
Гореизложените
доводи мотивират съда да възприеме извод за основателност на жалбата,
респективно за наличие на основания за отмяна на обжалваното решение,
респективно на потвърденото с него постановление.
При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
сторените в производството разноски, които съгласно списък по чл.80 от ГПК са
общо в размер на 4513.00лв.., от които 10,00лв. за държавна такса и 4503лв. за
адвокатски хонорар, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие..
Водим от горното, Административен съд -
Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение по жалба срещу
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки
№56/26.03.2021г. на директора на ТД на
НАП - Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки изх.№ С210003-023-0000592/26.02.2021Г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП-Варна.
ОТМЕНЯ Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки изх.№ С210003-023-0000592/26.02.2021Г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП-Варна.
ОСЪЖДА ТД на НАП - Варна, да заплати на Н.М.Е. ЕГН
********** разноски за производството в размер на 4513.00лв./
четири хиляди петстотин и тринадесет лева/ .
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
Административен съдия: