№ 2483
гр. С, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110149246 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът ЗК „Л И” АД е предявил срещу ЗАД „ОЗК - З“ АД кумулативно съединени
установителни искoве по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
2208, 52 лв., представляваща остатък от главница за регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение за щети при ПТП, настъпило на 12.05.2020 г. в гр. Д, на ул. "Х
Б" № 36 между т.а. "Р", модел "М" с рег. номер ... и л.а. "Ш", модел "К", с рег. номер ..., ведно
със законна лихва за период от 13.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 754, 91 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 12.05.2021 г. до 12.05.2024 г., за които суми е
била издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 28306 по описа на СРС за 2024 година,
151 състав.
Ищецът твърди, че на 12.05.2020г. около 14:00 часа, в гр. Д, на ул. „Х Б” № 36 водачът
В П В при управление на товарен автомобил марка „Р“, модел „М“, с peг. № ... реализирал
пътнотранспортно произшествие с движещия се пред него лек автомобил марка „Ш“, модел
„К“, с peг. № ..., собственост на М Х Р. От транспортния инцидент били причинени щети на
лек автомобил марка „Ш“, модел „К“, с peг. № .... Посочва, че съгласно изготвения между
страните двустранен констативен протокол водачът на товарен автомобил марка „Р“, модел
„М“, с peг. № ... е бил виновен за настъпване на пътнотранспортното произшествие. Към
датата на събитието лек автомобил марка „Ш“, модел „К“, с peг. № ... е бил застрахован по
застраховка „Каско” в ЗК „Л И” АД, застрахователна полица № ...., със срок на валидност от
17.07.2019г. до 16.07.2020г. Във връзка с причинените щети по лек автомобил марка „Ш“,
модел „К“, с pег. № ... при ЗК „Л И“ АД е била образувана ликвидационна преписка по щета
№ .... Твърди, че по силата на сключения застрахователен договор ищцовото дружество
издало възлагателно писмо, с което възложило на „Я А и Ко“ ЕООД извършване на
ремонтна дейност по увреденото превозно средство, като съгласно издадените фактури
изплатило застрахователно обезщетение в размер на 7190,98 лева на „Я А и Ко“ ЕООД.
Посочва, че към датата на застрахователното събитие отговорността на водача на товарен
автомобил марка „Р“, модел „М“, с peг. № ... е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към ЗАД „ОЗК - З” АД,
застрахователна полица № BG/.... Твърди, че до ответника била изпратена регресна покана за
1
заплащане на дължимото обезщетение, като ответникът възстановил на ищеца сумата от 4
997,46 лева, поради което в настоящето производство претендира остатъка от вземането в
размер на 2 208,73 лева, както и лихва за забава в размер на 754,91 лева за периода от
12,05.2021г. до 12.05.2024г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответното
дружество, с което оспорва предявения иск. Не оспорва, че на 12.05.2020г. около 14:00 часа,
в гр. Д, на ул. „Х Б” № 36 е настъпило ПТП между посоечените в исковата молба
автомобили, както и че товарен автомобил марка „Р“, модел „М“, с peг. № ... е бил
застрахован по застраховка гражданска отговорност в ответното дружество. Оспорва, че
размерът на уврежданията на лек автомобил марка „Ш“, модел „К“, с peг. № ... са в размер
на 7190,98 лв., като поддържа, че е възстановил действително дължимия размер на
застрахователното обезщетение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществено З вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
вземането на ищеца чрез плащане.
По иска с правно основание ч. 422 ГПК чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника е да установи погасяване на главния дълг на падежа.
С оглед становищата на страните за безспорни и ненуждаещи се от доказване на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК с доклада по делото са отделени обстоятелствата, че: 1) на
12.05.2020г. около 14:00 часа, в гр. Д, на ул. „Х Б” № 36 е настъпило ПТП между товарен
автомобил марка „Р“, модел „М“, с peг. № ..., застрахован по застраховка гражданска
отговорност при ответника, и лек автомобил марка „Ш“, модел „К“, с peг. № ..., застрахован
по имуществена застраховка при ищеца; 2) настъпилото ПТП е настъпило по вина на водача
на товарен автомобил марка „Р“, модел „М“, с peг. № ...; 3) ответникът е заплатил на ищеца
сумата в размер на 4 997, 46 лв за възстановяване на уврежданията на лек автомобил марка
„Ш“, модел „К“, с peг. № ... от настъпилото ПТП, с вкл. ликвидационни разходи от 15 лв.
Спорен е единствено въпросът дали заплатеното и претендирано от ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 7190, 98 лв. надвишава средната пазарна стойност
на причинените при произшествието вреди. Съгласно чл. 400, ал. 2 КЗ възстановителната
застрахователна стойност се равнява на стойността за възстановяване на имуществото с ново
от същия вид и качество, вкл. присъщите разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка., т.е. при определяне размера на дължимото обезщетение от
значение е стойността на вредите по средната им пазарна стойност към момента на
настъпването им без прилагане на обезценка. Съгласно заключението на приетата САТЕ
общият размер на причинените щети на процесния автомобил, определен по средни пазарни
цени към датата на настъпване на ПТП, е 8559, 22 лв., което е повече от стойността,
заплатена от ищеца. На поставената от ответника задача да се изчисли стойността на вредите
като се вземат предвид цените, заложени в Pitmax Auto, вещото лице е получило 10 196 лв.,
което е още по-висока стойност от определената без да се взема предвид конкретния
доставчик на части.
С оглед на изложеното, съдът намира, че заплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение не е завишено, същото е дори в по-нисък размер от средната пазарна стойност
към датата на настъпване на вредите, поради което е дължимо в пълния претендиран размер
от 7190, 98 лв., заедно с 15 лв. ликвидационни разноски, или общо 7205, 98 лв. Между
2
страните не се спори, че ответникът е заплатил преди образуването на производството сума
в размер на 4997, 46 лв., поради което е останал неплатен остатък в размер на 2208, 52 лв. и
предявеният иск следва да бъде изцяло уважен.
С оглед основателността на главната претенция основателна се явява и претенцията за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. От приложената на л. 38
по делото кореспонденция се установява, че на 25.03.2021 г. ответното дружество е отказало
окончателно да заплати остатъка от дължимото обезщетение, като в настоящото
производство се претендира обезщетение за забава от по-късна дата – 12.05.2021 г. По
изложените съображения изцяло следва да бъде уважена и претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 754, 91 лв.
По разноските:
В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени
направените в заповедното производство разноски в размер на общо 109, 25 лв., от които 59,
25 лв. държавна такса и 50 лв. разноски, и направените в исковото производство разноски в
размер на общо 479, 09 лв., от които 79, 09 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за експертиза
и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения установителен иск по реда на чл. 422
ГПК, че “ЗАД „ОЗК – З““ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „С С“
№ 7, ет. 5, дължи на ЗК „Л И“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.
"С Ш" № 67А, на основание чл. 411 КЗ сумата от 2208, 52 лв., представляваща остатък от
главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за щети при ПТП,
настъпило на 12.05.2020 г. в гр. Д, на ул. "Х Б" № 36 между т.а. "Р", модел "М" с рег. номер ...
и л.а. "Ш", модел "К", с рег. номер ..., ведно със законна лихва за период от 13.05.2024 г. до
изплащане на вземането, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 754, 91 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 12.05.2021 г. до 12.05.2024 г., за които суми е
била издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 28306 по описа на СРС за 2024 година,
151 състав.
ОСЪЖДА “ЗАД „ОЗК – З““ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, ул.
„С С“ № 7, ет. 5, да заплати на ЗК „Л И“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр. С, бул. "С Ш" № 67А, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното
производство в размер на 109, 25 лв. и разноски за исковото производство в размер на 479,
09 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3