№ 16
гр. Ботевград, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ц. Хр. П.
при участието на секретаря М. К. П.
като разгледа докладваното от Ц. Хр. П. Административно наказателно дело
№ 20211810200399 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
М. ЯНК. К. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.Б., ул.”В.”
№** е обжалвал в законния срок наказателно постановление №7361 от
19.08.2021г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция
„Пътна инфраструктура” – гр.София, упълномощен със заповед №РД-11-
1266/17.10.19г. на председателя на УС на АПИ, с което за нарушение на
чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата /ЗП/ във връзка с чл.37, ал.1, т.1
от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС на основание чл.53, ал.1, т.2 във връзка с чл.26, ал.2, т.1,
б.”а” от Закона за пътищата му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1000.00 лева. В жалбата си К. излага съображения за
незаконосъобразност на постановлението, за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването му и моли да бъде отменено изцяло,
със законните последици.
В съдебно заседание М. ЯНК. К. не се явява и не се представялва.
Въззивната организация – Агенция „Пътна инфраструктура” –
гр.София, чрез пълномощника си юрисконсулт Георги Николов в съдебно
заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено
издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в предвид
1
събраните по делото доказателства, както и за присъждане на разноски на
АНО за юрисконсултско възнаграждение, представя писмено становище.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по
жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
доказателства: 2 бр.; квитанция за платени пътни такси в РБългария;
възражение от М. ЯНК. К.; известие за доставяне; известие за доставяне;
пощенски плик; НП № 7361/19.08.2021 г.;АУАН № 0008141/24.07.2021г.;
разписка от 24.07.2021г.; копие на лична карта; копие на свидетелство за
регистрация на МПС и на ремарке на товарен автомобил;възражение; заповед
№ РД-11-1266/17.10.2019г.; заповед № РД-11-1267/17.10.2019г.;заповед №
РД-11-520/11.05.2021г.; пълномощно сертификат за съответствие на
процесната ролетка, заповед на Държавна агенция „Метрологичен и
технически надзор“, 2бр. заповди на предеседателя на УС на АПИ и
събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Н. М. АМБ. –
актосъставител, на длъжност “инспектор контрол по РПМ при АПИ” и Б. К.
П., се установява следната фактическа обстановка:
На 24.07.2021г. около 09.45ч. св. Н. М. АМБ. – инспектор към
Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София и неговия колега св.Б. К. П.
били на работа и изпълнявал задълженията си по контрол на
републиканската пътна мрежа в района на общ.Ботевград, на път ІІ-17, в
участъка на 1км, на 500м. след разклона за гр.Ботевград, в посока гр.В. –
гр.Ботевград. Тогава свидетелите спрели за проверка движещото се по пътя в
посока гр.София състав от ППС с четири оси – МПС с две оси марка „М.”
модел „******” с рег.№** **** ** и ремарке с две оси с рег.№******* **,
управлявано от жалбоподателя - М. ЯНК. К.. Тогава двамата свидетели в
присъсвието на К. измерили с ролетка 1237/18 /50м/ дължината на ППС и
констатирали, че същата е 20.50м. при допустима максимална18.75м.,
съгласно Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ и за движението му по
републиканската пътна мрежа няма съответно разрешение - разрешително
или квитанция за платена пътна такса. Св.А. съставил на К. АУАН №
2
0008141/24.07.2021, за това, че като управлява горецитираното ППС
осъществява движение без разрешение за дейности от специално ползване
на пътищата съгласно Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. Актосъставителят квалифицирал деянието
на Сюлейман като нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата
/ЗП/ във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Акта бил връчен за подпис на
жалбоподателя и той го подписал.
Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН било
издадено процесното НП №7361 от 19.08.2021г., от Началник отдел „Контрол
по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на свидетелите А. и П., както и от писмените доказателства по
делото, които са безпротиворечиви.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от
легитимирано лице в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй
като видно от приложената от въззиваемата страна пълномощно, издалото НП
лице е компетентно. АУАН също е съставен от компетентен служител. АУАН
и НП са надлежно връчени на нарушителя. Спазени са сроковете за съставяне
на АУАН и издаване на НП.
Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното
нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено. В НП правилно е
цитирана разпоредбата, която е нарушена, както и санкционната норма. С
оглед на това, съдът счита, че при съставянето на АУАН и при издаването на
НП са спазени съответно разпоредбите на чл.42,т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57,
ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН.
Съдът не констатира съществени процесуални нарушения,
допуснати в хода на административно-наказателното производство, с оглед
на което намира, направените в жалбата твърдения за допуснати такива за
3
неоснователни и голословни.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства –
свидетелските показания на свидетелите А. и П., и от приобщените по делото
писмени доказателства, се доказа, че К. е осъществил посоченото по-горе
нарушение на Закона за пътищата. Съдът възприема показанията на св.А. и
св.П. като категорични, последователни и логични, кореспондиращи с
приложените по делото писмени доказателства.
Правилно за гореописаното нарушение, на основание чл.53, ал.1,
т.2 във връзка с чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата, АНО е наложил
на М. ЯНК. К. административно наказание - „глоба” в размер на
1000.00лева, като същото е в предвидения от закона минимум.
Съдът счита, че в случая използваното техническо средство за
измерване е било калибрирано, сертифицирано и годно за извършване на
измервания, видно от приложеното по делото свидетелство за калибриране, с
оглед на което счита, направеното в жалбата възражение за негодност на
използваното измервателно средство за неоснователно.
Съдът не споделя, изложените в жалбата доводи, че
административно-наказващият орган е ангажирал отговорността му за деяние,
което не може да му бъде вменено във вина, тъй като той не е собственик на
въпросното ППС и не е провозвач. Разпоредба на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от
Закона за пътищата не поставя изискване относно субекта, който следва да се
снабди с разрешение за специално ползване на пътищата, а съдържа
единствено забрана за извършване на дейности по специалното ползване на
пътищата чрез движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, без за това да
има надлежно издадено разрешение. Именно поради това субект на това
нарушение е и лицето, което фактически извършва дейността по ползване на
пътя, като управлява извънгабаритно ППС. В тази връзка е и разпоредбата на
чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Не е спорно и че
отговорността на жалбоподателя, ангажирана за нарушение на чл.26, ал.2, т.1,
б.”а” от Закона за пътищата не игнорира изискването на чл. 15, ал. 3 от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно който собствениците на
извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са
длъжни да подадат в АПИ или в съответното областно пътно управление или
община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец.
4
Отговорността за неизпълнение на тази законова разпоредба, спрямо
задължените лица обаче, не освобождава водачите на съответното ППС от
задължение да спазват предписаното правило на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от
Закона за пътищата и респективно при неизпълнение на същото да не носят
отговорност. Още повече, че от съдържанието на приложената санкционна
норма на чл.53, ал.1 от ЗП е видно, че същата предвижда налагане на
наказание глоба на физическите лица, които нарушават разпоредбата на чл.
26, ал. 2 или които извършват или наредят да бъде извършено движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. След като безспорно е
установено, че наказаното лице като водач на ППС осъществява движение на
извънгабаритно пътно превозно средство без разрешение, то попада в кръга
на субектите на нарушението и правилно е ангажирана административно-
наказателната му отговорност за извършеното.
На следващо място, предвид доводи за неправилно приложение на
материалния закон следва да се посочи, че ЗДвП и ЗП са различни правни
актове, които защитават различни по вид обществени отношения. В
посочената в касационната жалба разпоредба на чл.177, ал.3 от ЗП се
предвижда санкция за лицата, които управляват ППС с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, без да спазват установения за
това ред, като в случая обаче компетентността за установяване на
административните нарушения и санкционирането на нарушителите е на
лицата по чл. 189, ал. 1 и, ал. 12 от този закон, а не на длъжностните лица от
администрацията, която управлява пътя съгласно чл.19 от ЗП.
Административно-наказателната отговорност на водача е реализирана по реда
и на основание ЗП, регламентиращ обществените отношения, свързани със
собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането,
ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с
управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република
България. ЗДвП има за основно предназначение опазване живота и здравето
на участниците в движението по пътищата, улесняване на тяхното
придвижване, опазване имущество на юридическите и физическите лица,
както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства.
Целите на тези нормативни актове са изрично регламентирани в самите тях по
5
този начин, съобразно тези дефиниции. При движение на извънгабаритно
и/или тежко ППС без разрешение по пътищата несъмнено се нарушават
правните норми на ЗП, тъй като пътищата са застрашени от увреждане. След
като се нарушават негови правила, то логично и в съответствие със закона е и
отговорност да се търси на основание на същите, от органите, контролиращи
неговото изпълнение.
Съдът намира доводите, изложените в жалбата за това, че случая
е маловажен и следва да се приложи чл.28 от ЗАНН, като неоснователни.
Нарушението, извършено от Сюлейман е формално, на просто извършване и
във фактическия му състав вредни последици не са елемент от обективната
му страна, т.е. тяхната липса или наличие не влияе върху съставомерността
на деянието и в този смисъл, според настоящия съдебен състав, в случая не са
налице обстоятелства, разкриващи признаците на „малозначителност“,
поради което и не са налице основания за отмяна на НП.
Предвид гореизложеното съдът счита, че НП следва да бъде
потвърдено изцяло, като законосъобразно и правилно.
С оглед решението за потвърждение на НП и направеното искане
от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят
претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне
на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се
приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна
сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО – Агенция
„Пътна инфраструктура“- София следва да се определи и присъди
възнаграждение в размер на 80 лв.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. ал.9 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №7361 от
19.08.2021г, издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна
инфраструктура” – гр.София, упълномощен със заповед №РД-11-
1266/17.10.19г. на председателя на УС на АПИ против М. ЯНК. К. с
ЕГН**********, с постоянен адрес гр.Б., ул.”В.” №**, като законосъобразно
и правилно.
ОСЪЖДА М. ЯНК. К. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.Б.,
ул.”В.” №**да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“- София сумата от
80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело –АНД №399/21г. на БРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му, пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
7