№ 167
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Наталия П. Лаловска
при участието на секретаря Екатерина К. Т.
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513201 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20136915 от 11.06.2021 г. по гр. д. № 38415/2020 г. по описа на
СРС, 150 с - в е признато за установено, по искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 149 ЗЕ, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. В. Т., ЕГН ********** и И. К.
Т., ЕГН **********, дължат на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, солидарно сума в размер на
1 506. 96 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до
имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, аб. 255802, за периода от 01.11.2016 г. до
30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 18.12.2019 г. до изплащане на вземането,
сумата от 43. 99 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.11.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 18.12.2019 г. - подаване на
заявлението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 73823/2019 г. по описа на СРС, 150 ти състав и
страните са осъдени съразмерно за разноски.
С решението исковете са отхвърлени, както следва : за главница за ТЕ - за
разликата над сумата от 1 506. 96 лв. до пълния предявен размер от 2 494. 43 лв. и за
периода от 01.05.2016 г. до 31.10.2016 г., а за дялово разпределение за сумата над 43.
99 лв. до пълния предявен размер от 45. 60 лв., като изцяло са отхвърлени исковете за
сумата от 465. 98 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.01.2017 г. до
12.12.2019 г. върху цената на топлината енергия и за сумата от 7. 33 лв., лихва за
забава за периода от 31.12.2016 г. до 12.12.2019 г. върху цената на услугата дялово
разпределение.
Недоволен от решението в частта, в която са уважени исковете са установяване
1
на задължения за главници и лихви, е останал ответника К. В. Т., който го оспорва.
Излага доводи, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно
постановено в тази част. Поддържа, че не са представени доказателства, че ответникът
е страна по договор с ищеца в периода, както и че е собственик или вещен, или
облигационен ползвател на имота в процесния период. Не е установено К. Т. да е
потребител на ТЕ, нито да е подавал декларация за откриване на партида на негово име
за имота, каквито са изискванията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Моли да се отмени решението в
оспорените части и исковете да се отхвърлят.
Ищецът - въззиваема страна „Т.С.“ ЕАД, не взема становище по въззивната
жалба в срока по чл. 263 ГПК. В молба от 14.12.2022 г. ищецът оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Поддържа, че решението в оспорената от ответника част е
законосъобразно постановено, в съответствие с материалния закон и практиката на
съдилищата. Моли жалбата да се остави без уважение. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на
насрещната страна, като моли да не се присъждат адвокатско възнаграждение ако не са
представени доказателства за направени разноски.
Вторият ответник И. К. Т. не взема становище по жалбата.
Третото лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД, редовно призовано, не взема
становище по жалбата.
Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка,
настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено в оспорената от
ответника К. В. Т. част. Производството се развива след подадени от ответниците
възражения по чл. 414 ГПК.
В частта, в която са уважени исковете срещу втория ответник И. К. Т., както и в
частта в която исковете са отхвърлени, решението е влязло в сила.
Във връзка с единствения довод във въззивната жалба на ответника К. Т., по
който съдът следва да се произнесе, съгласно разпореждането на чл. 269 ГПК,
настоящият състав приема, че в съответствие със събраните в производството
доказателства СРС е направил извод, че страните са обвързани от валиден договор за
продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ при действие на Общите условия за периода.
Действително съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната
дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Същото тълкуване е
застъпено и в разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК.
2
Като се съобрази даденото в посочените норми разрешение и тълкуването на
закона направено от ВКС следва, че страна по договора за доставка на топлинна
енергия и потребител на топлинна енергия е или собственикът на имота, или
физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване или
лицето, което изрично са поискало откриване на партида на свое име със заявление,
подадено до доставчика.
Наличието на облигационна връзка между страните е представен нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 92, т. ХХІІ, дело № 3614/1986, от който е видно, че на
24.07.1986 г. на ответницата И. К. е бил дарен именно имот с адрес : гр. София, ж. к.
„*******, т. е. същата е придобила право на собственост върху топлоснабденото
жилище. Според нотариален акт за учредяване на ипотека № 108, т. ІІІ, рег. № 2333,
дело 459/13.06.2007 г., ответницата И. К. Т., като собственик на ап. 36, находящ се в гр.
София, ж. к. „*******, е учредила договорна ипотека върху имота по договор за
кредит, предоставен на съпруга й К. В. Т.. В искане за вписване на възбрана от 2012 г.
върху имота ответницата отново е посочена като собственик на имота.
Действително от събраните по делото доказателства не се установява ответникът
К. Т. да е собственик или в негова полза да е учредено вещно право на ползване върху
процесния топлоснабден имот. Установява се обаче, че ответникът Т. е съпруг на И. Т.
и двамата живеят в процесния топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „*******, ап. 36,
следователно имотът е семейно жилище на двамата ответници. Поради изложеното
цената на потребената през исковия период топлинна енергия е разход за покриване на
семейните нужди, както е приел и СРС и в конкретната хипотеза намира приложение
разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от СК, съгласно която разходите за задоволяване на
нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, а задължения, които единият или
двамата съпрузи са поели за нужди на семейството, те отговарят солидарно. Това е т. н.
пасивна солидарност, която произтича от нормата на СК.
Поради изложеното основателно СРС е направил извод, че ищецът може да
претендира задълженията за ТЕ както от ответницата И.а Т. в качеството и потребител
на топлинна енергия, така и от съпругът й - ответника К. Т. в качеството му на
солидарен длъжник съгласно чл. 32, ал. 2 от СК за дължимите от ответницата И. Т.
разходи за задоволяване на семейните им нужди. Съгласно императивната норма на чл.
32, ал. 2 от СК за задълженията, които единият или двамата съпрузи са поели за
задоволяване нуждите на семейството, те отговарят солидарно. Под „нужди на
семейството“ се разбират общите потребности на членовете на семейството, които
според практиката главно са за снабдяване с храна, стоки, продукти, материали,
заплащането на необходимите за съвместния живот разходи, вкл. консумативи.
Цитираната разпоредба дава възможност на кредитора да предяви иск за изпълнение на
задължението и срещу двамата съпрузи, дори задължението да е поето само от единия
от тях. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната
обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че сумата се
използва за задоволяване нужди на семейството, както е приел и СРС. (в този смисъл
решение № 129 от 28.11.2019 г. по гр. д. № 1026/2019 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС, решение
№ 75 от 30.06.2020 г. по гр. д. № 3594/2019 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и др.)
Освен това СРС е посочил, че ответникът К. Т. е признал, че е извършил
погасяване на задълженията си за ТЕ за 2018 г. за имота в полза на „Т.С.“ ЕАД.
По изложените съображения в съвкупност, решението в частта, в която са
уважени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК срещу К. Т. следва е съобразено с материалния
3
закон. Доколкото в жалбата не са изложени никакви други съображения по същество
срещу основанието и размерите на претенциите, въззивният състав се солидаризира с
мотивите на СРС по този въпрос и препраща към тях, на основание чл. 272 ГПК, като
не намира основание да ги преповтаря.
В заключение, решението в оспорената от ответника К. Т. част е съобразено с
материалния и процесуален закон и събраните по делото доказателства и следва да се
потвърди. Този извод се отнася и до присъдените в тежест на този ответник разноски.
По разноските пред СГС :
При този изход от спора право на разноски за въззивното производство има
ищеца. Настоящият състав не присъжда разноски за юрисконсултско възнаграждение
на ищеца, като приема, че в негова полза не е осъществявано процесуално
представителство във въззивното производство.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20136915 от 11.06.2021 г. по гр. д. № 38415/2020
г. по описа на СРС, 150 с – в, в частта, в която е признато за установено, по искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че К. В. Т., ЕГН ********** дължи, солидарно, заедно с И. К. Т., ЕГН **********, на
„Т.С." ЕАД, ЕИК *******, сума в размер на 1 506. 96 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гр. София, ж. к.
„*******, аб. 255802, за периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна
лихва от 18.12.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 43. 99 лв., цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законна лихва от 18.12.2019 г. - подаване на заявлението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 73823/2019 г. по описа на СРС, 150 - ти с-в и ответникът е осъден съразмерно за
разноски в исковото и заповедно производства.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в частта, в която са уважени исковете срещу
втория ответник И. К. Т., както и в частта, в която исковете са отхвърлени, решението е
влязло в сила като неоспорено.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца
„Т.С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4