Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 16.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВРАЦА, първи
граждански състав, в публичното
съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при секретаря Нина Георгиева, като разгледа гр.д. № 725 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба от Д.М.Н., ЕГН **********, против А.Б.А., ЕГН **********,
с която в условията на евентуалност са предявени иск с правно основание чл. 40 ЗЗД за прогласяване на недействителност на договор за покупко – продажба,
обективиран в Нотариален акт № 57, том I, рег. № 1951, нот. дело № 24/2017
г. на нотариус Е.С., поради сключването му от пълномощника във вреда на
представлявания, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 200 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 9 800 лева,
представляваща продажната цена на недвижим имот, находящ се в гр. Враца, ************съгласно
Нотариален акт № 57, том I, рег. № 1951, нот. дело № 24/2017
г. на нотариус Е.С., ведно със законната лихва от датата на продажбата –
03.05.2017 г. до окончателното й изплащане.
В исковата
молба се твърди, че ищцата била собственик на следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда - АПАРТАМЕНТ № 12 (дванадесет) с идентификатор
12259.1010.20.5.12 (дванадесет хиляди двеста петдесет и девет, точка, хиляда и
десет, точка, двадесет, точка, пет, точка, дванадесет), находящ се в гр. Враца,
общ. Враца, обл. Враца, по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени
със заповед № ИА-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, последно
изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на
имота: гр. Враца, п.к. 3000, самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
12259.1010.20.5.12 предназначение - жилище, с площ по документа 76.250 кв.м. с
адрес: гр. Враца, общ. Враца, обл. Враца, ****************************),
разположена в поземлен имот с идентификатор 12259.1010.20 (дванадесет хиляди
двеста петдесет и девет, точка, хиляда и десет, точка, двадесет), с предназначение
на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), с
посочена в документа площ: 76.25 кв.м. (седемдесет и шест цяло и двадесет и пет
стотни квадратни метра), състоящ се три стаи, кухня и сервизно помещение, ниво
1 (първо), при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
12259.1010.20.5.11, под обекта 12259.1010.20.5.9 и над обекта:
12259.1010.20.5.15, ведно с прилежащите части: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 12
(дванадесет), както и с 4.94 % (четири цяло деветдесет и четири стотни
процента) идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото от 86.42 кв. метра. Сочи, че придобила ½ ид. част от имота
по силата на договор за дарение, сключен с нейната майка Н.Б.Ц., обективиран в
Нотариален акт № 167, том II, рег. № 2804, нот. дело №
250/18.08.2016 г. на нотариус П.Ц., а останалата ½ ид. част ищцата
придобила по силата на договор за дарение, сключен с нейната сестра В.М.К.,
обективиран в Нотариален акт № 6, том III, рег. № 3177, нот. дело № 285/2016
г. на нотариус П.Ц.. Твърди, че ищцата и ответника живели на съпружески начала
за времето от от 2000 г. до м. януари 2017 г., като живеели в процесния имот.
От съвместното им съжителство били родени децата им Н. А.Б., роден на *** г., и
В. А.Б., роден на *** г. През м. януари 2017 г. ищцата заминала да работи във В.,
като по – късно взела при себе си и децата. Със съгласието на ищцата ответникът
останал да живее в нейния имот – процесния апартамент. През пролетта на 2017
г., докато била на посещение в България, ищцата поискала да прехвърли на децата
правото на собственост върху собствения й недвижим имот, но тъй като не
разполагала с достатъчно време, на 10.04.2017 г. упълномощила ответника А. да
прехвърли имота на децата. Пълномощното подписала пред нотариус Е.С., рег. №
598 в НК. Вместо това обаче с Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот № 57, том I, рег. № 1951, нот. дело № 24/2017 г.
на нотариус Е.С., ответникът А. продал имота на себе си за сумата от 9 800
лева, която е много по – ниска дори от данъчната оценка на имота, вписана в
нотариалния акт – 15 361 лева. В пункт 2 от нотариалния акт било посочено,
че продажната цена от 9 800 лева е платена изцяло на продавача
предварително – преди подписване на нотариалния акт. Ищцата заявява, че не е
получила продажната цена за имота и не е имала воля да го продава на ответника.
Счита, че договорът за продажба на имота е сключен във вреда на представлявания
и не произвежда действие за него. Смята, че договорът е недействителен, не
поражда права и задължения, нито вещно – транслативен ефект. Счита, че
договорът уврежда интересите й и е сключен при неизгодни за ищцата условия –
продажната цена е много по – ниска от данъчната оценка и дори не й е заплатена
от ответника, а предоставените на пълномощника права са упражнени превратно,
макар и в рамките на представителната власт.
Иска се
постановяване на решение, с което да бъде прогласена недействителността на
договор за покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт № 57, том I, рег. №
1951, нот. дело № 24/2017 г. на нотариус Е.С., поради сключването му от
пълномощника във вреда на представлявания, а в условията на евентуалност
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 9 800 лева,
представляваща продажната цена на недвижим имот, находящ се в гр. Враца, ************съгласно
Нотариален акт № 57, том I, рег. № 1951, нот. дело № 24/2017 г. на нотариус Е.С.,
ведно със законната лихва от датата на продажбата – 03.05.2017 г. до
окончателното й изплащане. Претендира присъждане на сторените в производството
разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника А.А. чрез пълномощника му
адв. М.Г., с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Ответникът не оспорва, че по силата на договор за покупко – продажба,
обективиран в Нотариален акт № 57, том I, рег. № 1951, нот. дело № 24/2017 г.
на нотариус Е.С., е придобил правото на собственост върху недвижимия имот,
представляващ апартамент № 12, находящ се в гр. Враца, ********. Не оспорва, че
с ищцата имат две деца, родени от съвместното им съжителство. Заявява, че
договорът е сключен след упълномощаването му от страна на ищцата, включително с
правото да договаря сам със себе си, което изрично е вписано в пълномощното от
10.04.2017 г. с нотариална заверка на подписите и съдържанието. Сочи, че в
пълномощното е определен неограничен обем на представителната власт, като
липсва изрично представителство ответникът да извърши разпоредителни сделки към
децата им. Счита, че договорът за покупко – продажба е действителен и е породил
вещно – транслативен ефект. Твърди, че с ищцата никога не са имали уговорка
имотът да бъде прехвърлен в полза на децата им, за което би било необходимо да
бъдат представлявани от техния законен представител – родител. Сочи, че в
процесния имот с ищцата заживели през 2007 г. и към този момент същият не бил в
добро състояние. Твърди, че всички ремонти и обзавеждане са платени от
ответника. През това време ищцата не работела и нямала никакви доходи, а
ответникът издържал цялото домакинство. Ищцата заминала през 2016 г. да живее и
работи във В., като през м. януари 2017 г. заявила на ответника, че го напуска
и децата ще живеят при нея. Сочи, че страните не са имали спорове и разногласия
относно местоживеенето на децата във В.. Твърди още, чрез пролетта на 2017 г.
при прибирането си в България ищцата предложила на ответника да му продаде
собствения си имот. Казала му, че има необслужвани кредити и заеми, които са
просрочени и няма средства да погаси. Ответникът твърди, че уговорката им била
той да погаси нейните кредити и заеми, както и платил в брой на ищцата сумата
от 9 800 лева, която била цената на процесния имот. Сочи, че ищцата по
собствено желание му предоставила пълномощно, както и комплект нотариално
заверени декларации, като му казала, че може да прехвърли имота на свое име.
След време ответникът заживял във фактическо съжителство с друга жена в
процесния имот и след като ищцата разбрала за това, започнала да настоява
ответникът да й върне имота. Заявява, че при предаването на сумата от
9 800 лева не е имало свидетели и не са оформени писмени документи, но
след като това е записано в нотариалния акт, същият има характер на разписка за
това плащане. Счита, че интересите на ищцата не са увредени, тъй като същата
сама е посочила в пълномощното, че пълномощникът може да сключи договор на
цена, каквато сам прецени. Иска се постановяване на решение, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и да бъдат присъдени
сторените в производството разноски.
Районен съд - Враца, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Представени
са нотариален акт за дарение на недвижим имот № 165, том II, рег.
№2778, нот. дело № 248/2016г. от 17.08.2016г. на нотариус П.Ц. с район на действие РС-Враца, вписан под №
583 в НК; нотариален акт за дарение на недвижим имот №167, том II, рег.
№2804, нот. дело № 250/2016г. от 18.08.2016г. на нотариус П.Ц. с район на действие РС-Враца, вписан под №
583 в НК, както и нотариален акт за дарение на недвижим имот №6, том III, рег.№3177,
нот. дело №285/2016г. от 15.09.2016г. на нотариус П.Ц. с район на действие РС-Враца, вписан под №
583 в НК, от които се установява, че ищцата Д.М.Н. е станала изключителен
собственик на недвижим имот с идентификатор 12259.1010.20.5.12 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005г. на
Изп. директор на АК с адрес на имота гр. Враца, **********с площ от 76,25
кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при съседни
самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: 12259.1010.20.5.11; под обекта –
12259.1010.20.5.9; над обекта – 12259.1010.20.5.15, ведно с прилежащи части:
избено помещение №12, както и с 4,94% идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху мястото от 86,42 кв.м.
Представен е
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 57, том I, рег. №
1951, дело № 24/2017г. от 03.05.2017г. на нотариус Е.С. с район на действие
РС-Враац, вписан под № 598 при НК, с който Д.М.Н., действаща чрез пълномощника
си А.Б.А. е продала на А.Б.А. собствения
си имот с идентификатор 12259.1010.20.5.12, представляващ апартамент с площ от
76, 25 кв.м., както е описан по-горе. В нотариалният акт е посочено, че
пълномощникът действа от името на Д.Н. въз основа на пълномощно с нотариално
заверени подписи рег. №1557/10.04.2017г.
и заверка на съдържание рег. №1558/10.04.2017г., том I, акт 106,
на нотариус Е.С., с район на действие РС-Враца, вписан под № 598 на НК. В договора е уговорена цена от 9800 лева,
която купувачът Д. заявила чрез пълномощника си А.А., че е получила преди
подписване на нотариалния акт. В нотариалният акт също така е посочена
данъчната оценка на имота, която е в размер на 15 361 лева към момента на
сключване на сделката.
Представени са
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане
№0255/13.06.2013г. и удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № 606/17.10.2003г., от които се установява и безспорното между страните
обстоятелство, че двамата са родители на В. А.Б. и Н. А.Б..
Представено
е удостоверение за данъчна оценка на процесния недвижим имот с изх. №
**********/14.03.2019г., от която се установява, че към настоящия момент
данъчната оценка на имота е в размер на 12 387,90 лева.
Приет е по
делото договор за встъпване в дълг от 12.06.2017г. между А.Б.А. и „Обединена
българска банка“ АД, с който ответникът е встъпил като солидарен длъжник по
сключения от нея с „ОББ“ АД потребителски кредит, по който към момента на
подписване на договора за встъпване в дълг задължението е в размер на 1401,05
лева.
Представено
е и споразумение от 12.06.2017г. между „Обединена българска банка“ АД и А.Б.
Атанасво като поемател на Д.М.Н. – кредитополучател-длъжник по договор за
потребителски кредит от 05.03.2013г., с което кредиторът се е съгласил да счита
задължението погасено, ако поемателят заплати до 12.06.2017г. сумата от 750
лева по сметка на банката.
Представените
уведомления за цесия от „СГ Груп“ ООД за придобити от него задължения на ищцата
Д.Н., които са му цедирани от „БТК“ ЕАД установяват, че към 16.10.2018г. това
задължение на ищцата е било в размер на 793,25 лева и към 28.02.2019г. същото
все още не е било погасено и вече е възлизало на 882,11 лева. Представената
покана за доброволно плащане от „Финанс Про Колект“ ООД касае същия дълг от
793,25 лева към „БТК“ ЕАД. /лист 56/.
По делото е
изслушано и прието заключение на съдебно-оценителна експертиза относно
пазарната стойност на процесния имот към момента на продажбата. Вещото лице е
представило обстоойно заключение, като е използвало няколко различни подхода и
метода, за да установи каква е действителната пазарна стойност на имота към
сочения момент, съдът намира, че заключението дава изчерпателен отговор на въпроса,
задълбочено е и следва да бъде ценено. Вещото лице е определило, че към момента
на продажбата 03.05.2017г. пазарната стойност на процесния недвижим имот с
идентификатор 12259.1010.20.5.12, находящ се в гр. Враца, **********с площ от
76,25 кв.м. е в размер на 44 200 лева.
По делото е
изискан и приложен препис от нотариално дело № 24/2017г. по описа на нотариус Е.С..
По нотариалното дело са приложени преписи от вече описаните, нотариални актове,
които легитимират ищцата Д. Н. като изключителен собстевник на процесния имот,
схема и данъчна оценка за същия. Към нотариалното дело е приложен препис и от
пълномощно с нотариално заверен подпис с рег. №1557/10.04.2017г. и заверено
съдържание с рег. №1558/10.04.2017г. на нотариус Е.С. с район на действие
РС-Враца, рег. №598 при НК, с което Д.Н. е упълномощила А.А. да я представлява
пред нотариус като от нейно име и за нейна сметка се разпорежда / продава,
дарява, заменя, ипотекира, купува и др./, както намери за добре и на когото
намери за добре, на цена каквато договори, със собствения й недвижим имот,
находящ се в гр. Враца, **********с площ от 76,25 кв.м. с идентификатор
12259.1010.20.5.12. Изрично е вписана уговорката, че пълномощникът може да
договаря сам със себе си при условията на чл.38 ЗЗД. Не се оспорва от ищцата,
че тя е подписала лично пълномощното с този текст. Приложени са и два броя
декларации, подписани лично от ищцата Д.Н..
Съдът намира
за неотносимо към предмета на делото обстоятелството как е предадено на
ответника процесното пълномощно, доколкото от ищцата изрично е заявено, че не
оспорва същото, а твърди единствено наличие на други уговорки между страните,
които обаче не са били обективирани в пълномощното. С оглед изложеното съдът
намира, че не следва да обсъжда дадените от ответника отговори по реда на
чл.176 ГПК.
Събрани са
гласни доказателства като са изслушани свидетелите В.К.,Л.В. и И.И.. В.К., сестра на ищцата, е разказала,
че жилището в гр. Враца било дарено на нея и сестра ѝ от техните
родители, като впоследствие тя дарила на Д. и своята част. Страните се
разделили през 2017г., като Д. заминала да живее и работи в А.през м. януари
2017г., взела и децата при себе си. Уговорката ѝ с А. била той да
подготви документите, за да може Д. да прехвърли поравно имота в гр. Враца на
техните деца В. и Н.. За извършване на сделката Д. упълномощила А., като
подписала нотариално заверено пълномощно. През м. септември Д. казала на А., че
ще се прибират за празниците, а той я уведомил, че имотът е прехвърлен на него
и те вече на могат да влязат, били сменени патроните на вратите. А. звънял на Д.,
за да я уведоми, че пристигат писма относно нейни задължения. Свидетелката
заявява, че сестра ѝ не е получавала пари от А. за апартамента. Спомня
си, че ответникът бил заплатил едно задължение на ищцата, което било в размер
на около 700 лева. За изповядване на сделката ищцата продоставила на А. и
декларация, че няма задължения към НАП. По време на съжителството между
страните, Д. работела като гримьор, а също така помагала и в собствения бизнес
на А..
Свидетелят
Велев е разказал, че живее със сестрата на Д., свидетелят К.. Д. заминала да
живее в А.през 2017г., като взела децата при себе си. Потвърждава казаното от
свидетеля К., че ищцата взела почти веднага едното си дете в А., а другото
останало да живее при тях за известно време, след което също заживяло в А.с
майка си. Свидетелят Велев не е присъствал лично на разговори между старните
относно процесния апартамент, знае, че е трябвало да бъде прехвърлен на децата,
за която цел В.К. преди това дарила нейната част от апартамента на сестра си.
Свидетелят И.И.
е разказал, че познава страните, като те не живеели заедно от 2016г. А. ***. От
ответника знаел, че Д. му е дала пълномощно, за да си прехвърли жилището.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
За уважаване
на предявения главен иск по чл.40 ЗЗД ищецът е следвало да докаже, че договорът
за покупко-продажба , обективиран в НА №57, том I, рег.№1951, нот. дело №24/2017г. на
нотариус Е.С., е сключен от представителя във вреда на представлявания, тъй
като е сключен при неизгодни за ищцата условия – продажната цена е много
по-ниска от данъчната оценка, че предоставените на ответника права са упражнени
превратно, макар и в рамките на предоставената му с пълномощното представителна
власт, както и недобросъвестност от страна на ответника и намерение за
увреждане на ищцата.
Не се спори
между страните, че е било в рамките на предоставената на ответника
представителна власт да продаде процесния имот на каквато цена прецени на
когото прецени, като е бил изрично упълномощен да договаря сам съм себе си,
поради което чл.40 ЗЗД е приложим в случая.
Установи се
безспорно по делото от събраните доказателства, че към момента на сключване на
процесния договор данъчната оценка на имота с идентификатор 12259.1010.20.5.12,
находящ се в гр. Враца, **********с площ от 76,25 кв.м. е била в размер на 15 361 лева,
а вещото лице е установило, че пазарната стойност на имота към този
момент е била в размер на 44 200 лева. Уговорената от ответника цена, на която
самият той е придобил апартамента, договоряйки сам със себе си като пълномощник
на ищцата, е в размер на 9800 лева. Съдът не приема доводите наведени от
ответника, че освен тази суми, е поел и заплащане на задължения на ищцата. В случай,
че е била налице такава уговорка, то е следвало същата да бъде вписана като
начин на заплащане на цената, уговорена по договора и нейният действителен
размер. Такова обстоятелство не се установява от представеният по делото
нотариален акт за покупко-продажба. Следва да бъде отбелязано, че не са
представени доказателства от страна на ответника от действително заплащане на
суми, дължими от ищцата към различни кредитори. Представени са договор за
встъпване в дълг и споразумение с „ОББ“ АД, от които се установява, че
ответникът се е задължил да заплати сумата от 750 лева за погасяване на дълг на
ищцата, но липсват доказателства, че самият той е заплатил посочената сума.
Представените два броя уведомления и покана за доброволно изпълнение, които се
отнасят за един и същи дълг на ищцата към „БТК“ ЕАД не установяват неговото
заплащане изобщо, нито заплащането му от страна на ответника, а дори
установяват, че към 28.02.2019г. това задължение все още не е било платено,
съответно не е възможно погасявайки го ответникът да е заплатил допълнителна
цена за покупката на имота. Както вече бе изложено дори при установяване на
заплащане на такива задължения, каквото доказване ответникът не е провел
успешно, при липса на упоменаването на такава уговорка в договора за продажба
на недвижимия имот и начинът за заплащане на цената му, то същите не могат да
бъдат отнесени към уговорената и заплатена цена на недвижимия имот.
Неоснователни и недоказани съдът намира и възраженията, направени единствено в
отговора на исковата молба, че ответникът е направил подобрения в имота, поради
което с ищцата се уговорили имотът да му бъде прехвърлен. Не са събрани никакви
доказателства в тази насока, като в случай че същестува такова вземане в полза
на ответника, е налице правен ред същият да го установи и да му бъдат
заплатени. Отново липсват каквито и да е уговорки в нотариалния акт за
покупко-продажба в този смисъл.
Не се
оспорва от ищцата истинността и автентичността на пълномощното, с което е
учредена представителната власт на ответника да сключи процесната сделка, като
доводите за нейната недействителност са, че последният в качеството си на
пълномощник с действията си е увредил ищцата като е договарял сам със себе си
не в неин интерес. Съобразно трайната практика на ВКС, изразена в Решение №
1444/4.11.1999 г. по гр. д. № 753/99 г., V г. о., Решение № 160/14.03.2006 г.
по гр. д. № 325/2004 г., ІІ г. о. и Решение № 597/28.05.2008 г. по гр. д. №
2365/2007 г., І г.о., нарушение на добрите нрави е налице при нееквивалентност
на престациите, в който случай сключената сделка е нищожна поради нарушаване на
основния принцип на отношенията между представител и представляван, а именно на
задължението на представителя да действа в интерес на представлявания. В случая
пълномощникът е сключил договор за продажба на недвижим имот за сума, равняваща
се на 2/3 данъчната оценка на имота към момента на продажбата, и на повече от
четири пъти по-ниска стойност от пазарната цена на имота. Съдът споделя становището, обективирано в Решение №223 от 27.03.2009 г.
по гр. д. № 6158/2007 г. на ВКС, І г. о.
С него е прието, че когато на представителя е предоставена възможност да
договори цената, той следва да осъществи представителната власт с грижата на
добър стопанин, което ще рече при средна пазарна цена. Предоставената с
пълномощното свобода на договаряне не следва да се тълкува като възможност
представляваният да бъде ощетен, а като такава за гъвкаво и в негова полза
преценяване на пазарната ситуация. Това становище изразява трайната съдебна
практика по приложението на чл. 40 ЗЗД, която приема, че ако пълномощникът
злоупотреби с мандата и се сговори с купувача във вреда на представлявания,
така сключеният договор би бил недействителен по отношение на представлявания. Съдът
намира, че е установен първият елемент от фактическия състав на чл.40 ЗЗД, така
както е определен и в Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. №
5/2014 г., ОСГТК на ВКС, в. III, т. 2 .
Съдът намира, че е налице и вторият елемент от
фактическият състав, който също е дефиниран в цитираното тълкувателно решение,
а именно: „споразумяване“ между представителя и насрещната страна по договора
(третото лице) за увреждането на представлявания, което се свежда до
недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора (третото
лице) относно увреждането на представлявания. В решението е посочено, че: „Споразумяването“
не съставлява отделна правна сделка между представителя и насрещната страна по
недействителния договор, която сделка да е различна от самия този договор, т.е.
– не е необходимо да е налице изричен „сговор“ между тях да увредят
представлявания, което би предполагало във всички случаи намерение за увреждане
и умисъл за това, но в голяма част от хипотезите такива не са налице или са
практически недоказуеми от страна на представлявания. Това „споразумяване“
между представителя и насрещната страна е обективирано в самия недействителен
договор, увреждащ представлявания, което е първият елемент от фактическия
състав. Поради това вторият елемент от този фактически състав е субективен и се
изразява не винаги в общ сговор и общо намерение (цел) у представителя и
насрещната страна да увредят представлявания, а в тяхната недобросъвестност –
те, и двамата, знаят (осъзнават), че сключеният договор обективно уврежда
представлявания.“. В случая
пълномощникът е договорял сам със себе си, като макар да била предвидена такава
възможност в пълномощното, се установява, че последният е съзнавал, че с
уговорената нееквивалентна престация в размер по-нисък от данъчната оценка и
четири пъти по-нисък от пазарната стойност на имота уврежда интересите на своя
упълномощител, като не изпълнил своите задължения с дължимата грижа. В
практиката е прието, че наличието на сговор за увреждане може да бъде
установено с косвени доказателства, които, ценени в съвкупност, да обуславят
извод за сговаряне за увреждане. Поредица от такива косвени доказателства могат
да бъдат: близки родствени отношения между пълномощника и третото лице в
степен, в която законът презумира знание за увреждането (чл. 135, ал. 2 ЗЗД)
или заинтересованост (чл. 172 ГПК) вкл. даваща право на отказ от
свидетелствуване (чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК) /Решение № 841 от 19.01. 2010 г. по
гр.д. № 3530/2008 г. на ІVг.о. на ВКС/, като на още по-голямо основание същото
е приложимо, когато купувач по неизгодната сделка е именно пълномщникът на
продавача. В този смисъл са и Решение № 615 от 15.10.2010г. по гр.д. № 1208/2009
г., Г. К., ІІІ г.о. на ВКС и Решение № 586 от 01.11.2010 по г.д №853/2009, ГК,
IV г.о. на ВКС. За споразумяване не може да се говори, доколкото едно и също
лице е действало като пълномощник на продавача и като купувач, като същото е
съзнавало, че имотът е продаден при явно неизгодни условия много под пазарната
си стойност, дори без да бъде реализирана неговата данъчна оценка. Доколкото в
случая пълномощникът е договарял сам със себе си, за което изрично е бил
овластен, не следва да се доказва споразумяване между пълномощника и третото
лице във вреда на представлявания. В случая основателността на иска е
обусловена от намерението за увреждане у пълномощника. Наличието на такова
намерение към момента на сключване на договора се установява от факта, че
именно пълномощникът, в качеството на купувач, се облагодетелства от разликата
между стойността на продаденото имущество и уговорената за него цена (решение №
140 от 15.10.2015 г. по т. д. 2092/2014 г., на ВКС, І т. о.).
С оглед
изложените мотиви, съдът намира, че предявеният иск по чл.40 ЗЗД следва да бъде
уважен и прогласена нищожността на сделката по отношение на ищцата Д.Н. и ответника
А.А..
При този
изход на спора по главния иск, не следва да бъде разглеждан предяваният иск при
условията на евентуалност.
Следва да се
отбележи, че не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че нотариалният
акт в частта, с която е удостоверено получаването на договорената сума от 9800
лева от продавача Д.Н., има характер на разписка. Нотариалният акт е подписан
от ответника А.А. в качеството му на пълномощник на ищцата, като същият е
удостоверил от нейно име, че е получена сумата, която той като купувач по
договора е следвало да ѝ предаде. Също така липва изрично упълномощаване
в представеното по делото пълномощно ответникът А. да получава от името на
ищцата Н. парични суми.
При този
изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищцата
разноски в производството в размер на 1173,61 лева, представляващи заплатена
държавна такса, възнаграждение за вещо лице, адвокатско възнаграждение.
Разходът за издаване на схема на имота в размер на 20 лева не представлява
разноски, сторени в производсвото и не може да бъде присъден на ищеца по този
ред.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 40 ЗЗД за
недействителен по отношение на А.Б.А., ЕГН **********, по иска, предявен от Д.М.Н.,
ЕГН **********, договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в Нотариален
акт № 57, том I, рег. № 1951, нот. дело № 24/2017 г. на нотариус Е.С., район на
действие РС-Враца, рег. № 598 при НК на РБ, вписан в СлВп с вх. рег. № 2205 от 03.05.2017
г., акт № 117, том 5, дело 885/2017 г., дв. вх. № 2203, с който Д.М.Н.,
действаща чрез пълномощника си А.Б.А., е продала на А.Б.А. притежавания от нея
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда - АПАРТАМЕНТ № 12
(дванадесет) с идентификатор 12259.1010.20.5.12 (дванадесет хиляди двеста
петдесет и девет, точка, хиляда и десет, точка, двадесет, точка, пет, точка, дванадесет),
находящ се в гр. Враца, общ. Враца, обл. Враца, по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със заповед № ИА-18-43/16.09.2005 г. на
Изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед: няма издадена
заповед за изменение в КККР, с адрес на имота: гр. Враца, п.к. 3000,
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 12259.1010.20.5.12
предназначение - жилище, с площ по документа 76.250 кв.м. с адрес: гр. Враца,
общ. Враца, обл. Враца,********************ожен в сграда № 5 (пет), разположена
в поземлен имот с идентификатор 12259.1010.20 (дванадесет хиляди двеста
петдесет и девет, точка, хиляда и десет, точка, двадесет), с предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), с
посочена в документа площ: 76.25 кв.м. (седемдесет и шест цяло и двадесет и пет
стотни квадратни метра), състоящ се три стаи, кухня и сервизно помещение, ниво
1 (първо), при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
12259.1010.20.5.11, под обекта 12259.1010.20.5.9 и над обекта:
12259.1010.20.5.15, ведно с прилежащите части: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 12
(дванадесет), както и с 4.94 % (четири цяло деветдесет и четири стотни
процента) идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото от 86.42 кв. метра.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.Б.А., ЕГН ********** да заплати на Д.М.Н., ЕГН **********, сумата от 1173,61 лева/хиляда сто седемдесет и три лева и 61 ст. /
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: